Даниел Стийл
Веднъж в живота (29)

29.

Работата на снимачната площадка беше като да заседнеш с непознати в асансьор за цяло едно лято — в тази обстановка не съществуваха никакви тайни. За една седмица всички, които работеха върху филма, разбраха, че Дафни и Джъстийн са любовници, но единствено Хауърд се осмели да каже нещо по въпроса:

— Не казвай, че не съм те предупредил. Всички те са деца. Разглезени деца. — Но Дафни вече бе напълно омагьосана и пленена от Джъстийн.

Той й изпращаше цветя на работната площадка, посред нощ печеше сладкиши в кухнята й, купуваше й безброй малки, но многозначително подбрани дреболии и я любеше, където и когато можеше. Нощем лежаха край басейна й и той рецитираше любовни стихове, които бе научил като дете. Разказваше й смешни и нелепи истории, свързани с другите му филми, и тя се смееше до сълзи.

Самият филм напредваше добре и за голяма радост на Хауърд в студиото въобще не възникнаха проблеми. За три седмици Дафни бе научила толкова много за правенето на филми, колкото не се надяваше да научи за цяла година.

— И когато завършим този филм, скъпа, ще направи още един, и още един, и още един… Ние сме ненадмината двойка, скъпа.

И Дафни бе склонна да се съгласи с него. Единственият й проблем бе свързан с мисълта, че Барбара не го харесва и това предизвикваше постоянно напрежение в отношенията им. Барбара се опитваше да не говори нищо, но мълчанието й бе достатъчно красноречиво. Когато нощем отидеше при Том, той се опитваше да я успокои, но всичко бе напразно.

— Тя е зряла жена, Барб, а и умее добре да преценява хората. Ти самата си го казвала. Защо просто не я оставиш на мира. Ние си имаме нашия живот, остави я тя да си живее нейния.

— Този път преценката й се оказа погрешна. Този негодник само я използва, Том. Зная го.

— Не, не знаеш. Само подозираш и нямаш никакви доказателства, с които да подкрепиш съмненията си.

— Престани да говориш като адвокат.

— А ти престани да се държиш като нейна майка.

Опита се да я целуне, но не успя да успокои страховете й. Беше ужасена от мисълта, че Джъстийн просто използва Дафни. У него имаше нещо, което не й позволяваше да му се довери, макар че самата тя не бе съвсем сигурна защо. Беше се почти пренесъл при Дафни, постоянно бе край нея — в студиото, вкъщи; водеше я на вечери, по партита и увеселения. Този живот бе съвсем нов за Дафни и тя сякаш наистина се забавляваше, но очите й далеч не бяха блажени и щастливи.

Изминалите години бяха оставили тежкия си отпечатък. А и тя продължаваше да страда от раздялата с Андрю. Все още му пишеше всеки ден, но вече бе ясно, че едва ли ще се отвори някаква пролука по време на снимките, за да може да отиде да го види или да го вземе при себе си. Разговорите й с Матю станаха съвсем редки и епизодични. Сякаш все не й достигаше време, за да му се обади. Винаги, когато споменеше пред Джъстийн, че смята да телефонира, той я разсейваше я с целувка, я с ласка, я с някой нововъзникнал проблем.

Най-накрая една вечер Матю успя да я намери вкъщи.

— Холивуд изглежда напълно те е завладял, госпожице Фийлдз, или пък си прекалено заета, за да се обадиш. — Почувства се виновна като чу гласа му и за момент се изплаши, че нещо се е случило с Андрю.

— Андрю добре ли е? — Сърцето й биеше до пръсване, но той бързо я успокои.

— Той е чудесно. Но трябва да си призная, че аз започнах да се чувствам самотен. Как върви филмът?

— Добре. Всъщност, страхотно.

Матю долови странни нотки в гласа й, но не беше съвсем сигурен какви точно бяха. Беше се появила някаква отчужденост между тях и той тревожно се питаше каква е причината. Може би се дължеше на филма и напрежението около него, макар че не бе съвсем убеден в това. А когато й се обади за втори път, телефонът вдигна Джъстийн.

— Какво училище? — Беше разсеян, гласът му бе вял и апатичен. Учеше репликите си за следващия ден, а Дафни бе във ваната. — Хоу… какво?

— Хауърт. Тя ще разбере. — Матю вече безкрайно съжаляваше, че позвъни.

— О — Джъстийн внезапно си спомни, — детето й. Ами тя не може да дойде до телефона. В банята е.

Сърцето на Матю се сви. Значи това бе причината за мълчанието и отчуждението й. В живота й имаше мъж. Мисълта го разстрои, но искрено се надяваше, че е намерила свестен и подходящ човек. Беше прекрасна и заслужаваше най-доброто.

— Да й предам ли нещо?

— Моля ви, кажете й, че синът й е добре.

— Ще й кажа. — Затвори телефона и погледна часовника си. В Ню Хемпшир беше единадесет и тридесет. Дяволски странно време за телефонни разговори. Влезе в банята и каза на Дафни, че току-що някой се бе обадил от училището на сина й. — Каза да ти предам, че детето е добре. — След което я погледна със странно изражение. — Ужасно късно е за разговори по телефона. Кой е той?

— Матю Дейн. Директорът на училището. — Очите й обаче бяха тъжни и напрегнати, сякаш съжаляваше, че Джъстийн бе вдигнал телефона. Внезапно той се разсмя и седна на края на ваната.

— Не ми казвай, че моята целомъдрена девственица е имала любовна връзка с директора на училището, в което учи синът й. — Тази мисъл сякаш го забавляваше и това я подразни.

— Не, няма да ти кажа нищо подобно, Джъстийн, просто защото не е вярно. Ние сме приятели.

— Какви приятели?

— Съвсем обикновени. Такива каквито щяхме да бъдем с теб, ако ти беше проявил поне малко здрав разум. — Гласът й омекна. — Той е чудесен човек и много помага на Андрю.

— О, боже! Всички тези негодници в общежитията са хомосексуалисти, Даф. Не знаеш ли това? Той вероятно е влюбен в хубавото дупенце на хлапето ти.

Очите й внезапно яростно заблестяха.

— Това, което каза, е непочтено и отвратително. Та ти нищо не знаеш и не разбираш. Това е специално училище и хората, които работят там, се държат внимателно с децата.

— Обзалагам се, че е така. — Не изглеждаше убеден и я погледна въпросително. — Какво имаш предвид под специално училище. Да не би детето да има никакъв проблем? — Внезапно си припомни думите й, че е била принудена да остави Андрю в това училище, че не е имала някакъв избор. Обхвана го ужас при мисълта, че детето е може би умствено недоразвито, а Дафни внимателно наблюдаваше очите му, сякаш се опитваше да прецени доколко може да му се довери.

— Да, има. Андрю е глух по рождение. Намира се в училище за глухи в Ню Хемпшир.

— Исусе Христе. Никога не си ми споменавала за това.

— Обикновено избягвам да говоря за това. — Очите й бяха тъжни и уморени.

— Защо?

— Защото това касае само мен и никой друг. — Облегна се във ваната и го погледна предизвикателно.

— Сигурно е непоносимо изпитание да имаш глухо дете?

— Не, не е. — По очите му видя, че не я разбира, но ако наистина я обичаше, рано или късно щеше да разбере. — Той е чудесно дете и в момента учи всичко, което ще му е необходимо, за да може нормално да живее в нашия свят.

— Това е чудесно. — Но сякаш не искаше да научи нещо повече за Андрю. Наведе се да я целуне, а след това се върна в спалнята и продължи да учи ролята си.

Дафни излезе от ваната, избърса се и отиде в кабинета си, за да се обади на Матю. Когато вдигна телефона, Мат веднага започна да се извинява за обаждането си.

— Не ставай глупак, Мат. Аз самата щях да позвъня, но бях дяволски заета. — Не отвори дума за Джъстийн, но бе смутена от факта, че Мат бе узнал за присъствието му в апартамента й. Джъстийн й бе казал, че е споменал, че тя е във ваната и Дафни смяташе, че това едва ли е най-удачният начин за провеждане на телефонен разговор. Ами ако бяха позвънили от някой вестник? Джъстийн, обаче, сякаш не се притесняваше от това. Беше привикнал към постоянното любопитство, което личността и животът му предизвикваха и много по-малко от нея се безпокоеше за репутацията си. Беше я опетнил преди много години. — Как е Андрю?

— Добре е.

Матю й разказа последните новини, но и двамата се чувстваха твърде неловко и разговорът вървеше трудно. Дафни се питаше дали бе говорила толкова често с него само защото бе самотна и внезапно се почувства виновна, че го бе използвала, за да запълни дългите си, безсънни нощи по западното крайбрежие. А сега Джъстийн бе с нея и всичко бе различно, но когато затвори телефона, Дафни почувства, че отново е изгубила нещо скъпо и близко.

— Обади ли се на приятеля си? — закачи я Джъстийн, когато тя влезе в спалнята при него.

— Да, Андрю е добре. — Очите й го молеха да не настоява повече и той съвсем разумно престана с въпросите. Бавно разтвори хавлията, с която се бе загърнала, и нежно прокара пръсти по бедрото й. Притегли я към себе си изгарящ от страст и желания, внимателно я положи върху изпълненото му с копнеж тяло и слели се в едно цяло, те и двамата забравиха за телефонния разговор. Но късно през нощта, когато Джъстийн вече тихичко похъркваше край нея, Дафни лежеше будна, а мислите й непрекъснато се връщаха към разговора с Матю.