Кнут Фалдбакен
Вечно твой (19)

4

— Някога изневерявали ли сте на жена си? — попита тя над ръба на кампарито.

Той пиеше бира и при този въпрос опули очи, наполовина свали чашата си, разтвори уста като за отговор, но после веднага я затвори и вместо това леко сви рамене с характерния за всички южняци жест, който най-вече изразяваше съжаление, че темата въобще бе засегната и който едновременно отрича и признава, разбира и прощава, разкайва се и обещава изкупление и поправка — сумата на хилядолетния житейски опит, изразен в една-единствена секунда с разтворени длани, протегнати встрани в лек протест и молба едновременно: Ma signora…! — сякаш казваха ръцете му. Аз съм мъж. Хора сме!

— Извинете, не исках да ви засегна. Попитах ви по-скоро от интерес, а не от любопитство. Виждам, че сте привлекателен мъж и ще ми е интересно да разбера как някой като вас, който пътува много — както вие сам ми доверихте — си „аранжира“ нещата. В сексуално отношение имам предвид…

Тук той я прекъсна:

— Signora, вие ме изненадвате! Но все пак оценявам вашата откровеност…

Тя усети как сърцето й биеше за него, заради това, не запази учтивата форма на разговор и внимателното си, контролирано изражение, макар и думите й вероятно да го бяха провокирали и стреснали.

— Вие северните жени се славите с имиджа… — Тук той си позволи лека усмивка. — Много примамлив имидж, трябва да добавя, че сте неконвенционални и ако мога да го формулирам така — „директни“. Та и въпросът ви…

— Той е от чисто теоретичен характер — побърза да обясни тя, за да предотврати погрешен обрат в разговора. Не искаше да му даде в ръцете предлог, с който да демонстрира, че бе само мъж като всички останали. Дотук се беше справил отлично. Един скандинавец, немец или пък да не говорим за англичанин, досега отдавна да е нахлузил някоя широка лепкава усмивка и да е започнал да й се слага, не само на приказки, но и директно.

— Аз също много пътувам. Могат да минат седмици, без да видя мъжа си. А както знаете, работя в среда, доминирана от мъже, където сексуалните намеци се въртят около малкото налични жени като мухи около леш… Получавам доста предложения, а не съм от желязо — случва се да се почувствам самотна и мога да се изкуша. Но за една жена естественото решение не е никакво решение!

Тук спътникът й отново леко сви рамене с обърнати нагоре длани, сякаш разбираше дилемата й и й съчувстваше, като същевременно авторитетно прощаваше евентуалните й малки прегрешения — ние сме всички безпомощни човешки същества и няма как, случва ни се. Какъв е смисълът да се осъждаме? Станалото, станало…

— И сега ви срещам вас — продължи тя. — Вие сте привлекателен, интелигентен и сте горе-долу в същата ситуация. Винаги ми се е искало да поговоря открито с някой мъж по този въпрос. С мъж като вас. Поне веднъж! Със съпруга ми естествено няма как да обсъдя тези неща. С приятел е рисковано, а и може да бъде погрешно изтълкувано. Възможно е единствено със случаен познат, мъж със симпатизиращо отношение. Разбирате ли ме?

— Мисля, че ви разбирам — бавно отвърна той. — И ви благодаря за доверието. Но що се отнася до моя личен живот…

— Разбирам, че отидох твърде далеч — започна да се извинява тя, забелязвайки отстъплението му. — Опасявах се, че ще стане така. Моля да ме извините. Наистина нямах никакво право да ви занимавам с моите спекулации относно подобни неща и да се натрапвам така… — Тук избиха сълзите и я спасиха. Той незабавно се спусна към нея с кърпичка в ръка. Коленете му докоснаха нейните.

— Но скъпа… — каза той и гласът му сякаш спадна с една октава и я улучи право в стомаха. — Скъпа госпожо, нямах това предвид. Исках само да ви кажа, че въобще не съм някой Казанова. Нямам никаква… ама абсолютно никаква внушителна статистика, която бих могъл да ви предложа. Конференциите и симпозиумите, на които ходя, са изключително натоварващи и трябва добре да се подготвям. След това съм капнал и имам нужда от почивка. Освен това с жените, които човек среща в колегиалната си среда, е твърде сложно. Всичко трябва предварително да се изчисли: „пазарът“, ако можем да го наречем така, трябва да се огледа, основите трябва да се положат, да се завърже запознанство, да се обмисли стратегията, ухажването отнема време — все пак не сме от тези, които скачат в леглото още първата вечер — макар именно това по принцип да е необходимо, поради чиста липса на време и така нататък. А и самото оттегляне трябва да се изпълни с известна грация… Всичко това изисква твърде много усилия!

Дланите му отново се разтвориха и изписаха широк кръг от изкушения, в чийто център седеше малкият мъж, разкъсан между дълга и непредвидимите сили на страстта, както и сега — между благоприятните възможности на момента и необходимостта от режисура на импулсивната еротика.

— Именно! — енергично кимаше тя. Очарована. Беше го накарала да се разприказва. Добре си подбираше изразите, говореше остроумно и с разбиране, като през цялото време върху устните му играеше усмивка, която й подсказваше, че въпреки всичко той може би също…

— Но все пак — започна тя, защото сега искаше да го принуди да продължи. Тази полуусмивка, която криеше и едновременно обещаваше толкова много и ръцете му, които сякаш говореха противоположното на думите му, ужасно я привличаха. — И все пак. Когато настане вечер и човек остане в хотелската си стая сам… На мен поне ми е адски трудно да се успокоя. Понякога дори трябва… Боже, какви ги приказвам и аз…?!

— Какво искахте да ми разкажете?

— Не, не! Нищо. Просто ми се изплъзна от устата. Забравете го, моля…

— Но нали току-що казахте, че ви се иска да си поговорите за тези неща с някой непознат. Сега имате възможност.

Дали не отиваше твърде надалеч? Беше се оставила да я завладеят спокойствието и непоклатимата му самоувереност. Топлият тон на гласа му, погледът, с който я оглеждаше и движенията му само загатваха неговия отговор на нейното напрежение и издаваха, че тялото му я беше регистрирало и тепърва бавно се ориентираше към нея, както иглата на компаса следва магнетичните силови линии. Тя го усети. Улови трептенията. Желаеше го. И в никакъв случай не искаше да го стресне и прогони. Защото мъжете ставаха така странно страхливи и уклончиви, когато усетеха, че ухажването се дирижираше от жената… Което в повечето случаи всъщност бе точно така — помисли си тя със злорадство. Лукавството на жената се състои в това да се изненада от развитие, което отдавна вече е предвидила, и за което е създала необходимите условия. Колко често й се беше случвало да види петите на мъжете, щом прибързаше с маневрите си, бе твърде директна или ако инициативите й не се припокриваха с техните очаквания.

— Е?

Усмихваше се окуражително и тя разбра, че беше загубена. Нали тя бе започнала тази игра, а играта на любовта не търпи отстъпления. Залозите отиват в банката.

— Исках само да кажа… Не, това вече наистина е не удобно!

— Глупости. Хайде, давайте!

— Добре, ами понякога е така, че… Божичко, защо въобще отворих темата?! Понякога, когато съм на ново място, ми е толкова трудно да се успокоя, че трябва да се самозадоволя, за да заспя.

Страните й горяха и беше вперила поглед в ръба на масичката помежду им. С периферното си зрение видя ръката му, която се протегна към нея и я докосна леко по брадичката. Не носеше брачна халка.

— Това не е особено рядък феномен — откровено каза той.

— За мен хотелите винаги са били места със страхотен еротичен заряд — продължи тя разпалено. Беше така, сякаш бентът се пропукваше. На този мъж можеше да каже всичко. Искаше да каже всичко.

— Редици от заешки кафези, доминирани от двойни легла. Няма какво да правиш, освен да се отдадеш на мислите си. По хотелската телевизия въртят софт порно, по коридорите се разхождат забързани мъже и жени на път за или връщащи се от семинари, частни партита или любовни срещи… — Тя се осмели да вдигне поглед. — Носят се парфюми, звън от коктейлни чаши и бижута. Висок смях внезапно бива прекъсван от затръшването на врата, в асансьора се тъпчеш с хора, потни от превъзбуда, в лоби бара те посреща тактично и пълно с разбиране обслужване, сякаш и най-малката трансакция трябва да се извърши в пълна дискретност. Пари преминават от ръка в ръка и всяка поръчка, която направиш, внезапно получава двойно значение — всички желания на клиента трябва и могат да бъдат изпълнени, дори и тези, които той или тя не смее съзнателно да направи…

— Именно! — прекъсна я той.

— Именно какво?

— В един добър хотел могат да изпълнят всичките ти желания, точно както вие казвате. Например, напълно е възможно да си поръчаш компания, ако се чувстваш самотен. Няма никакъв проблем.

Беше сериозен и в очите му се четеше разбиране. Не я изпускаше от поглед. Сега вече бяха на една вълна.

— Компания… Имате предвид професионална „компания“?

— Има много имена — спокойно отвърна той. — „Ескорт“ или „масаж“ например…

— Вие опитвали ли сте?

— Хм… не знам точно…

— Опитвали ли сте?

— Ами, случвало се е… Спестява време. И е дискретно. На такова ниво си е истинска трансакция.

— Разкажете ми!

— Signora, необходимо ли е наистина?

— Умолявам ви! Вие сам отворихте темата.

— Добре де, щом вие ме молите… — Той се отказа от съпротивата си, разтваряйки добре оформените си длани, но този път перпендикулярно, сякаш искаше да спре приближаващ се влак. — Макар че никога не съм си и помислял, че мога да седя в някое купе и да говоря за подобни неща с абсолютно непозната жена, на всичкото отгоре с красива непозната… — Усмивката му ставаше все по-широка и доверена, без да преминава в двойственост или флирт.

— Значи, ако това ще ви направи щастлива, защото, както вие самата преди малко споменахте, повечето неща могат да се уредят дискретно. По принцип е необходимо само едно кратко позвъняване на портиера.

— Само това? И нищо друго?

— Не, нищо друго.

— Но какво му казвате? Че ви се иска компания за през нощта? Става ли така директно или си има кодове? Тайни сигнали между този, на когото му се иска жена и другия, който може да я достави?

— Обикновено се казва „масаж“ или разбира се „ескорт“, ако човек е запланувал цялата вечер.

— Добре, и после? Сигурно се преговаря за цената? Човек има избор, или? Може ли да си пожелае нещо — бяла или черна? Дебела или слаба? Съвсем млада или по-зряла…?

— Да, по принцип сигурно е възможно. Но моят вкус не е особено ексцентричен…

— И после?

— После?

— Ами да. Какво става? Договаряте ли цената? Услугите? Толкова за това и толкова за онова?

— Както ви казах — аз не съм голям авантюрист. Може би трябва да се огледате за някой друг обект за интервюто ви…?

— Не! Искам вас!

— Цената естествено варира. От 50 до 200–300 долара. Зависи от стандарта на хотела.

— Имате предвид стандарта на дамите?

— Двете неща са свързани.

— И после? След като уговорките се направят?

— Тогава остава само да се изчака. Отнема около половин час, преди тя да се появи на вратата.

— През това време вие се избръсвате, сменяте си ризата и си поръчвате някое питие, за да се освежите?

— Евентуално. Но не прекалявам с пиенето, за да не пречи на работоспособността ми. Не сме на осемнадесет вече.

— И после, когато дойде?

— М-да. Тогава идва неизбежният момент на неудобство. Преди да се започне. Но ако тя е мила и е професионалистка, нещата бързо се задвижват, след кратък обмен на информация.

— Какво например?

— Ами, може да се доуговори цената. Какво прави и какво не прави. Специалитети…

— Има ли нещо, което не правят?

— Signora, разбира се!

— И после?

— После се събличаш и лягаш на леглото с хавлиена кърпа през екватора. Започва се с обикновен масаж. Във всеки случай в първокласните хотели гледат да си пазят алибито.

— И после нещата сами се развиват?

— Разбирате се за детайлите, да.

— И можеш да получиш, каквото си искаш?

— По принцип да, предполагам, стига да си платиш, но както вече споменах…

— … Не сте много по приключенията. Не, вече няколко пъти го казахте. Ами болести? Не се ли страхувате, че може да се заразите с нещо?

— В добрите хотели общо взето няма опасност.

— Завиждам ви. Божичко, колко ви завиждам!

— Завиждате?

— За мъжете всичко е толкова лесно!

— Не е ли лесно и за жените? Аз мислех, че…

— Нищо не е така лесно за жените.

— Ще трябва да ми обясните.

— На един мъж не може да му се обясни.

— Може би вие ще ми разкажете, как се „оправяте“ когато сте по командировки?

Беше тактичен. Разчистваше й пътя.

— Мога да се опитам. Вие казвате, че не ви се налага да напускате стаята, дори не трябва да ставате от леглото, ако не искате, за да получите, каквото желаете. Докато аз… Не само, че трябва да изляза от стаята, ами трябва дори да изляза от кожата си.

— Това ми звучи много драматично.

— Но е точно така. Първо, разбира се, си казвам, че не ме интересува и че нямам никакви планове. Не и този път. Твърде съм изморена. А и се сещам за предишни епизоди, които са били доста безуспешни. Включвам си телевизора, вземам си нещо за пиене от мини бара, лягам на леглото и се опитвам да се концентрирам върху екрана, с надеждата, че скоро ще ми се приспи. Но по принцип не се получава, макар да сменям каналите. Затова отивам и си вземам една вана, за да се отпусна, но от топлата вода още повече се заслушвам в тялото си. Когато се суша с хавлията, отражението ми в огледалата направо ме хипнотизира. В този момент излизам от кожата си и влизам в отражението си — обличам си нещо красиво, най-често дори леко предизвикателно и екстравагантно и слизам в бара. Там оглеждам клиентелата и си избирам някой — ако имам късмета да намеря мъж, чиято физиономия бих могла да изтрая повече от няколко минути. След една или две цигари съм му привлякла вниманието — иначе никога не пуша, но на бара ти спестява време. И се започва: „С какво се занимавате, госпожице…?“ Най-ужасното са церемониалността, предсказуемостта и отегчението. И въпреки това не мога да скъся процедурата или да направя някое рязко движение, не и като жена. Така можеш да подплашиш жертвата.

— Значи излизате на лов, така ли…?

— Да, в известен смисъл. А вие не го ли правите?

— Не съм поглеждал към него по този начин. За мен е по-скоро вид отдих, стимулация и разпускане едновременно. Вие какво преследвате?

— Знае ли човек? Себе си може би. Не е ли това отговорът, който обикновено се дава на подобен въпрос?

— А можете ли да намерите себе си в някой непознат мъж?

— Най-вероятно не. Или поне на мен досега не ми се е случвало. Дори напротив. Това, което намирам е една жена, която ми става все по-чужда — плашеща, цинична фигура, която дори успява да се направи на изненадана, когато й зададат въпроса за един милион: „Във вашата стая или в моята, госпожице?“

Искаше смехът й да прозвучи неподправен и шеговит, но й се стори, че не успя. А и той не се засмя с нея.

— Винаги избирам неговата, защото така поне мога да си тръгна, когато пожелая. Казвам си, че всичко е само насън и се държа на разстояние от него, докато вървим и после в асансьора. Когато най-накрая се наместя в единственото кресло, което не е заето от чорапите и вратовръзките му и откажа поредното питие, докато той си налива още едно уиски от минибара, идва време да се осъществи „сделката“. Разбира се, по най-бързия и лесен начин: аз отдолу, той отгоре, бум-бум-бум…

Забеляза, че почти изкрещя последните думи, докато беше насочила показалеца си към него, с присвит палец, сякаш опъваше спусъка на въображаем револвер: бум-бум-бум!

— Никаква комуникация. Никакви намеци за желания или фини детайли. Никакви игри и закачки. Дори няма време да се огледаме един друг като хората, а и нямаме желание да го правим. Само се вкопчваме един в друг, за да приключим колкото се може по-бързо: бум — бум — бум! Често дори заспиват отгоре ми, защото още от самото начало са били твърде пияни. Когато се измъквам от леглото, започвам да си събирам дрехите и виждам разпилените му навсякъде неща, които изпълват цялата стая, ризи и сака, ключове, часовници и копчета за маншети, понякога ми идва да открадна нещо, портмонето с кредитните карти и парите или иглата за вратовръзка с изкуствената перла, писалката, само и само за да имам нещо… Тогава сякаш се събуждам от дълбок и дълъг сън и ме гони вълчи глад. Разбирате ли…?

Тя още държеше напоената му кърпичка в ръката си и от време на време си избърсваше очите, макар и да нямаше намерение да плаче повече и да смяташе, че добре контролира гласа си. По време на целия си разказ не го беше погледнала и за момент, но сега вдигна поглед и срещна неговия, който беше толкова съсредоточен и състрадателен, че тя се осмели да продължи.

— Благодаря ви, че ме изслушахте — прошепна тя. — А сега ще ви помоля да чуете какво имам да ви кажа, защото искам да ви помоля за една услуга, която никога досега не съм искала от друг мъж.

Направи кратка пауза, за да изчака стартовия му сигнал. Той бавно кимна.

— Бихте ли… Можете ли да си представите, да обсъдите „фините детайли“ с мен? Сега? Ще можете ли да споделите с мен нуждите си? Тайните си желания? Така както правите с масажистките, когато идват в хотелската ви стая? И бихте ли ме изслушали после и мен? Разбирате ли, отдавна така ми се е искало да го направя, но никога досега не съм срещала мъж, на когото да мога да се доверя — непознат мъж, който в същото време да може да ме разбере, да е мил и внимателен. Мисля, че това е най-хубавото нещо, което един мъж и една жена мотат да дадат един на друг — именно най-съкровените си желания и фантазии. Но очевидно не ни се отдава в обикновеното ни ежедневие. Ако искате, можем да го направим и „реалистично“ — бързо добави тя, защото й се стори, че той гледаше малко стъписано и колебливо. Можем да си поиграем на една игра — аз ще изляза за малко навън и като вляза, ще се правя на такава масажистка, за каквато вие ми разказахте. А вие ще се държите така, както обикновено правите в подобна ситуация… Съгласен ли сте? Искате ли да ни направите, на вас самия и на мен, тази голяма услуга?

Нямаше нужда да отговаря, само смутено се усмихна и остави дланите си да говорят.

— Само един момент — бързо каза тя, останала почти без дъх, сега, когато беше толкова близо до целта си. — След това се връщам и съм друга. После можем да започваме!

Тоалетните бяха в края на вагона. Слава богу, никаква опашка! Вътре, на спокойствие, тя вдигна полата и свали бикините си. После отвори чантата си и извади кутийка с гримове. Гримира силно очите си с молив и прекара широка лъскава линия по устните си — сложи нова маска върху лицето си, по-млада, по-дръзка, леко вулгарна. Прекара пръсти през косата си и я поразроши в по-свежа и небрежна прическа. Не докосна флакона с парфюм, нейната миризма трябваше да е единствената…

Изучи отражението си в мръсното огледало и то й се стори чуждо и непознато, макар и в ситуацията да нямаше нищо далечно и или нереално. Напротив, чувстваше се бодра и с обострени сетива — чудеше се дали една проститутка наистина изглежда така. После излезе и се забърза обратно към купето.

— Е, господине? Имали сте някакви желания? — промърмори тя, небрежно облегната на вратата.

— Да, signora. Всъщност имам — отвърна той и гласът му звучеше леко пресипнал. Беше свалил вратовръзката и разкопчал горните копчета на ризата си.

— И какво точно желае господинът…? — Чупеше тялото си в различни стойки, както беше свикнала от сеансите с Матео. Чувстваше се нереална като оперетна фигурка, поне на външен вид. Отвътре напрежението пулсираше ли пулсираше.

— Ела тук — изръмжа той — и ще ти покажа…!

Преди да успее да направи двете крачки до него, той вече беше протегнал ръце, сграбчи я за талията, придърпа я към себе си и притисна лицето си към корема й.

— Но… Така ли става наистина…? — неловко се усмихна тя, борейки се с разочарованието.

— Луд съм по теб, знаеш ли? — стенеше той — Луд, луд, луд! Не можем само да си играем на игрички. Нека да слезем в Цюрих. Знам един уютен хотел, в който можем да се настаним. Ще се обадя вкъщи и ще кажа, че ще закъснея с един ден…

— Само един…?

Макар и да потръпваше от радост, усещайки лицето му на корема и силните му ръце около талията си, чувайки дрезгавия му, превъзбуден глас, от думите му я прободе хладното чувство на примирение.

— Да, само един. Моментът не е особено подходящ. Не мога да протакам прибирането си повече… Но ще пристигнем там след обяд. Можем да отидем в хотела…

— Като жена и мъж?

— За Бога, не! Там ме познават! Можем да се регистрираме отделно. Но ще имаме адски много време, цялата вечер! Можем да излезем на вечеря някъде, да отидем да потанцуваме, ако искаш…

Да танцуват и да вечерят заедно… Тя го отблъсна от себе си и го погледна. Той я гледаше умоляващо с топли, влажни очи. Дишаше учестено. Ръцете му галеха задните й части, нежност, която тя беше намразила от многото полутъмни дансинги в многото полутъмни барове, които бе посещавала по време на пътуванията си.

— Искам да танцувам с теб тук — каза тя, сграбчи ръцете му и го изправи на крака. — Точно тук. Точно сега!

Повлече го в няколко неловки танцови стъпки, докато го притискаше силно в кръста, усещайки напрегнатите мускули на гърба му под пръстите си, твърдостта на бедрата му и натиска от твърдия му член директно върху слабините си.

— Писнало ми е от хотели. Ако ще те имам, искам да е тук!

Влакът спря така внезапно, че двамата за малко да изгубят равновесие. Бяха на гарата в Лугано. На перона стояха тълпи от хора, които се провираха покрай вагоните и жадно проточваха глави, търсейки да съзрат свободни места през прозорците на купетата. От всички страни долиташе шум от викове, свирки и стотици забързани крачки. Продавачите на перона крещяха, хвалейки стоката си, врати се затръшваха и пътници се провираха в коридора покрай купето им, а тежките им куфари се удряха срещу стените.

— Искам да те имам! — прошепна той, но тя се направи, че не го чува. Гласът му се изгуби насред целия шум.

— Искам да те имам! — изкрещя той, за да го чуе. Бяха седнали отново така, както по време на пътуването — коляно срещу коляно с масичката помежду им.

— Искам да те имам! Чуваш ли? — той се наведе напред и я сграбчи силно за ръката. Тя се усмихна и се освободи.

— Не сега, скъпи мой — прошепна тя — Не сега…

— Но… Не можеш само…!

— Трябва да изчакаме! — предупреди тя. — Спокойно. Няма да ходя никъде.

Усети промяната в него. Беше го докарала до там, докъдето искаше. Но дали действително желаеше това? Липсваше й учтиво — неутралното покритие, което беше паднало. Липсваше й чувството, че тя го желаеше по-силно — досега винаги беше обратното. Именно това бе по-различно днес. Но сега всичко отново се връщаше в старите релси.

— Ела насам! Ще ме побъркаш! — простена той.

— Ако не престанеш веднага да мрънкаш, ще те подлудя още повече — заплаши го тя с далечна, лека усмивка, сякаш мислено беше някъде другаде.

— Виж тук…

Тя взе списанието си от масичката и го разтвори пред лицето си. Повдигна лявото си коляно, това, което бе до стената, и стъпи с крак на седалката. Постоя малко в тази момичешка небрежна поза, с широко разтворени бедра и пола набрана догоре, уж дълбоко увлечена от четивото си, сякаш бе най-естественото нещо на земята. Дори това, че вратата се отвори и влязоха нови пътници, видимо не я стресна или притесни. Тя бавно зае старата си поза, докато се чешеше по коляното все едно, че има ухапване от комар.