Метаданни
Данни
- Серия
- Сватбена агенция (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Happy Ever After, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илвана Гарабедян, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 119 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati (2013)
- Разпознаване и начална корекция
- Буба (2013)
- Корекция
- sonnni (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Нора Робъртс. Щастливи завинаги
ИК „Хермес“, Пловдив, 2011
Редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Невена Здравкова
ISBN: 978-954-26-1030-4
История
- — Добавяне
Осма глава
Преди партньорките й да се присъединят към нея за сутрешната делова среща относно събитията през деня, Паркър успя да потренира във фитнеса, да се изкъпе, преоблече за дългия ден и да прегледа папките с бележки.
Сватбата в петък вечерта бе минала гладко, но, разбира се, с обичайното тичане, предотвратяване на потенциални гафове и спешно взети зад кулисите решения.
И за щастие на всички замесени, Джейси бе казала „да“ на Гриф.
Днес, тъй като планираните събития бяха две, работата бе двойно повече. Строгото спазване на графика, което винаги бе ключов елемент, сега се превръщаше в абсолютна необходимост и включваше подготовката за обедната сватба със седемдесет и пет гости, след това прибирането на декорацията и украсяването на сцената за вечерното събитие.
Знаеше, че Ема и екипът й ще поемат по-голямата част от чисто физическата работа, която включваше пренасяне на цветя и декорации, украсяване на външното и вътрешното пространство — два пъти, като помежду им имаше и пълно прибиране на първата украса. По-голямата част от задачите на Лоръл — приготвянето на тортите, дребните сладки и шоколадовите бонбони — вече бяха готови преди началото на тържеството и оставаше само да бъдат поднесени. Затова тя щеше да помага там, където се налагаше най-много, и да работи с хората на доставчика на храна.
Мак трябваше да бъде навсякъде, както преди, така и по време на церемонията, а двете с Паркър бяха най-вече отговорни за това булката и младоженецът да са щастливи, да спазват графика, както и да държат под контрол шаферите и родителите на младоженците.
Провери комплекта си за спешни случаи: лепенки, ментови бонбони, аспирин, бележник и химикалка, мини четка за коса, гребен, пила за нокти, мокри кърпички, коректор, запалка, препарат за почистване на очила, както и швейцарско ножче, в което имаше и ножица.
Изпи втората си и последна за деня чаша кафе, докато преглеждаше таблицата със задачите и отбелязваше потенциалните проблемни зони. И бе готова за срещата, когато Лоръл влетя в стаята.
— Не искам да пипна друга горска теменужка през следващите поне десет години, но тази торта с горски цветя е истинска красавица. Браво на мен.
— Браво на теб. Как е „Бялата дантела“?
— Направо е зашеметяваща, макар че сама го казвам. — Лоръл си наля кафе от каната и си взе малка кифличка. — Ема вече украсява входа с екипа си. Първото ни тържество в непринуден кънтри стил ще бъде много красиво. Ще се качи при нас веднага щом приключи с урните на верандата. Иска сама да ги подреди — отпусна се тежко на един стол. — Е, Мал обади ли се?
— Защо да се обажда?
— За да си поговори с жестоката мацка рокерка?
— Явно се мислиш за много остроумна.
— Така си е. — Лоръл приглади косата си, която вече бе прибрала в спретната опашка на тила си за работния ден.
— Наистина съм такава. Защо ти не му се обадиш?
— Защо?
Очевидно развеселена, Лоръл опря лакътя си на масата и облегна брадичка върху дланта си.
— Дел го намира за странно, но няма намерение — поне за сега — да се бие с Малкълм.
— Каква сдържаност от негова страна. За Дел това е много, когато става дума за теб. Бих могла да му кажа той да се обади на Мал.
— Я ми припомни кога ще завършим гимназия?
— Забавно е.
Паркър поклати глава.
— Дори не беше среща. Едно обикновено излизане и няколко целувки.
— Страстни, разтапящи целувки.
— Въпреки това — подхвана Паркър и в този миг се появи Мак.
— Добро утро и на двете. Мал обади ли се?
— Не. И не може ли всички просто да…
— Трябва ти да му се обадиш. Може да опитате разговор посредством съобщения, оставени на секретаря. — Както и Лоръл преди нея, Мак се възползва от кафето и кифличките. — Двамата с Картър си оставяхме най-страхотните съобщения на телефонния секретар. Още го правим понякога. Или пък в електронната поща. Ема и Джак си пишеха секси писъмца. И бездруго блекбърито е като залепено за ръката ти, така че ще ти бъде лесно.
— Ще го имам предвид за времето, когато адът замръзне. А сега какво ще кажете да се заемем например с обсъждане на двете тържества, за които ни плащат да организираме днес?
— Толкова си строга.
Ема влезе тичешком, стиснала диетична кола в едната си ръка и лаптопа — в другата.
— Имам чувството, че вече съм пробягала поне осем километра тази сутрин. Обади ли се…
— Не. — Не беше точно сопване, но Паркър едва се сдържа. — Малкълм не се е обаждал. Не, няма да му се обадя, нито да оставя съобщение на телефонния му секретар, нито да му пращам писмо в електронната поща. Това изчерпва ли всичко?
— Би могла да си закараш колата в сервиза за преглед. Не, не става, тъй като тъкмо го направи. Закарай микробуса — предложи Ема. — О, той му направи основен преглед преди няколко месеца и каква лекция ми дръпна само. Може би…
— Може би не е зле да поработим.
— Ядосана е, задето не се е обадил.
— Не съм ядосана, че не е…
— По-скоро е раздразнена. — Мак сви устни замислено. — Това е раздразненият й тон.
— Ако някой ме дразни, това сте вие.
Без да й обръща внимание, Лоръл се обърна към Мак.
— Сигурно е от онези мъже, които спазват правилото за трите дни.
— Ужасно глупаво правило.
— Съгласна съм! — Ема се намести на един стол. — Кой изобщо измисля тези неща? — Мак отхапа от кифличката си.
— Такива като Паркър.
Паркър само махна с ръка.
— Само ми дайте знак, когато свършите. Не бързайте, няма нужда. Просто булката, шаферките й, стилистите за косата и грима ще пристигнат след шейсет и пет минути. Но не се притеснявайте.
— Спомняте ли си, като излизаше с онзи тип? Онзи със странната брадичка и… — Мак леко прокара палец и показалец по брадичката си.
— Онзи ли? — Лоръл изсумтя. — Не го харесвахме.
— Никога не те гледаше в очите. — Ема махна с бутилката си.
— И се кискаше. — Мак закима мъдро. — Единственият мъж, когото съм срещала, който действително се кискаше. Не мисля, че бих могла да се доверя на подобен човек.
Тъй като се познаваха от съвсем малки, Паркър знаеше точно за кого говорят. Понечи да изтъкне, че бе излизала мъжа само няколко пъти, но после мъдро — или на инат — си замълча.
— Напълно съм съгласна — обади се Ема. Усмихна се на Паркър. — И понеже не го харесвахме, нито му имахме доверие, не сме говорили много за него. Поне пред теб.
— Тъй като харесваме Мал, имаме много за казване.
Понеже това й се струваше абсолютно логично, Паркър само въздъхна.
— Добре, но на този етап няма нищо за обсъждане. И може никога да няма. Ако има, вие ще сте първите, които ще разберат.
— Така е справедливо. — Лоръл се спогледа с приятелките си и те й кимнаха в отговор. — Съгласни сме. — Тя размаха ръце във въздуха, сякаш да избърше черната дъска. — Готови сме за работната среща.
— Отлично, каквато е и прогнозата за времето днес. Предимно слънчево, с малка вероятност за превалявания, лек ветрец, нормална за сезона температура. На сватбата на Грегъри-Менсфийлд предобед не се предвиждат усложнения или проблемни зони, както и каквито и да било специфични рискове, за които да сме нащрек.
— Значи само обичайните такива — вметна Лоръл.
— Точно така. Разговарях с булката тази сутрин и тя се чувства добре. Сподели, че двете с майка й са си поприказвали и са си поплакали хубаво снощи, което означава, че вече са си излели сълзите.
— Харесвам я. — Ема отпи от газираната си напитка. — Не сме длъжни да харесваме булките си, така че това е бонус.
— С нея се работеше много добре — съгласи се Паркър. — Сега за графика.
Тя го резюмира, етап по етап, като изчакваше партньорите й да потвърдят готовността си, да кажат от какво се нуждаят.
— Цветята са очарователни, има изобилие от горски теменужки.
— Не споменавай горски теменужки. — Лоръл разкърши рамене. — Направих поне двеста за тортата.
— Истинска горска поляна навсякъде наоколо — продължи Ема. — Предната веранда и апартаментите на булката и младоженеца са готови, както и фоайето, стълбите и почти цялото вътрешно пространство. Все още украсяваме навън и скоро трябва да се върна при екипа си. Цветните колички, които сме аранжирали, ще бъдат прелестни, а булката направо ще се влюби в малките лейки, пълни с цветето, което не бива да споменавам, които ще сложим по масите за тържествения обяд.
— Аз ще направя снимки при пристигането на булката — допълни Мак, — а после ще остана с нея и шаферките, докато не ми кажете, че младоженецът е дошъл. Ще снимам и неговото пристигане и се връщам обратно при булката за непринудени снимки по време на фризирането на косата, грима и обличането — като междувременно ще отскачам и до младоженеца и неговите шафери. Имам страхотни идеи за официалните снимки на открито. Ще използвам фантастичните цветни колички на Ема.
— Тортата е готова. Не се налага сглобяване в последния момент. Двете с Ема можем да украсим масата за тортата и десертите по време на леката закуска за гостите.
— Мисля, че прибирането на украсата и подготовката за второто събитие ще бъде голямото предизвикателство пред нас днес. — Паркър погледна набързо графика. — Всичко е въпрос на точно спазване на графика.
— Няма да ни е за първи, нито за последен път. — Лоръл сви рамене. — Тортата за второто тържество има нужда от добавянето на допълнителни щрихи в последния момент, но съм готова за това. Тортата за младоженеца е завършена, дребните сладки — почти. Трябва ми около час за тях и мога да го отделя преди първото събитие.
— Вече говорих с екипа си за важността на графика. — Ема въздъхна тежко. — Ще останем без крака от тичане, но ще се справим. Ще започнем с разчистването на Голямата зала веднага щом гостите се преместят в Балната зала за танците. И дванайсетте букета за шаферките са готови, както и трите — господи, цели три — цветни топки за малките шаферки и венчетата за косите им. Бих могла да използвам всеки свободен чифт ръце, крака или здрав гръб. Джак и Дел ще ни помагат, както и Картър, когато Мак не се нуждае от него. Би трябвало да е достатъчно.
— Проблемни зони — започна Паркър. — Хенри, чичото на младоженеца, много обича водката, а когато си пийне достатъчно от нея, има навика да потупва, пощипва и въобще да докосва неприлично женски дупета. Аз ще го наблюдавам, но няма да е излишно и вие да го държите под око през цялото време. МНБ се мрази със свекърва си и чувствата им са взаимни от дълги години. Увериха ме, че са сключили примирие за днешния ден. Но емоциите и алкохолът, както добре знаем, често развалят примирията. СНБ — продължи тя, говорейки за сестрата на булката — е разведена от около три години с много добър приятел на младоженеца, който е един от шаферите. Раздялата не е била приятелска, затова може да имаме втора рискова зона. И така — добави тя, — бърз преглед на графика.
След по-малко от час Паркър, облечена в дискретен сив костюм, стоеше на предната веранда, за да приветства булката. Докато Мак кръжеше наоколо и приклякаше, за да улови най-добрата поза, Паркър се усмихваше ведро.
— Готова ли си за големия ден, Мерилий?
— Напълно. О, о, погледнете това. — Булката, която вече сияеше, дори и без грим, и с коса, прибрана назад в небрежна опашка, стисна ръцете на майка си и на най-добрата си приятелка, която беше и нейна кума. — Направо е… като вълшебна горска поляна. Тайнствена и закътана в омагьосана гора.
— Ема много ще се зарадва, че ви е харесало. Всички се радваме. А това е само началото. Предлагам да ви заведа в Булчинския апартамент, който днес можем да наричаме твоя горски будоар.
Сред множество саксии с теменужки и диви рози, сред табли с шампанско и разноцветни плодове Паркър окачи роклята на булката, както и тези на шаферките, поднесе им напитки, отговаряше на въпросите им.
— Стилистите по прически и грим се качват насам — каза тя, когато чу съобщението в слушалката на ухото си. — Сега ще ви оставя в ръцете на Мак, но пак ще ви наглеждам. Ако междувременно ви потрябвам за нещо, само наберете три единици на телефона.
Излезе с бавна крачка от стаята, после хукна надолу по стълбите, за да провери как се справя Ема с украсата навън. Забеляза, че Ема е била права, цветните колички бяха прелестни. Ако на входната веранда гостите се сблъскаха с вълшебна горска полянка, то тук ги очакваше истинска морава от диви цветя.
Още много тъмночервени диви рози и изящни морави теменужки обвиваха декоративните колони. Очарователни и пищни цветни аранжировки от диви цветя изпълваха колички и големи саксии. В този момент хората от екипа на Ема закрепваха декоративните поставки от кована мед, пълни с цветя, отстрани на столовете, които бяха покрили с бледозелен тюл.
Беше красиво, помисли си Паркър, също като снимките, които Мак щеше да направи.
Помогна на екипа през десетте минути, които можеше да отдели, после побърза да иде отпред, за да посрещне младоженеца.
— Младоженецът е тук — осведоми тя Мак по микрофона.
Поздрави пристигналите, заведе ги до приготвения апартамент, поднесе им напитки, окачи смокингите им.
И забеляза бащата на младоженеца, вдовец от пет години, застанал сам на малката тераса.
Излезе навън при него.
— Господин Менсфийлд, искам да ви предложа да се поразходите с мен, да ви покажа залите, които вече сме украсили за церемонията. — Тя пъхна ръка под лакътя му. — Така ще дадем малко време на шаферите и младоженците да се окопитят — добави тя и го поведе надолу.
— Ще бъде прекрасен ден — каза той.
— Така е.
Отбеляза, че бащата е много красив мъж. Косата му беше гъста и здрава, стоманеносива, а лицето му бе леко загоряло, с изсечени скули. Но очите му бяха пълни с тъга.
Тя заговори внимателно:
— Мисля си, че е трудно да посрещаме щастливите мигове, важните събития без любимия човек, без този, който е направил тези мигове и събития възможни.
Той сложи длан върху ръката й.
— Не искам да го показвам. Не искам нищо да помрачи деня за Люк.
— Всичко е наред. И на него тя му липсва днес. Мисли за нея, също като вас. Но за вас е по-различно. Тя е била вашият партньор. Вярвам, че Люк ще намери с Мерилий това, което сте имали вие и жена ви. Любов, близост, партньорство.
— Кати много щеше да хареса Мерилий. — Той въздъхна дълбоко, а после отново, когато видя терасата, перголата и моравата. — Всичко тук щеше да й хареса, всеки миг. Направили сте деня прелестен за нашето момче.
— Ние само подготвяме сцената. Вие и съпругата ви сте го превърнали в мъж и сега той и Мерилий ще направят този ден прекрасен. — Тя измъкна салфетки и безмълвно му подаде една, когато очите на възрастния човек се насълзиха. — Господин Менсфийлд…
— Предвид обстоятелствата, мисля, че е по-добре да ме наричаш Лари.
— Лари, знам какво е да посрещаш тези щастливи мигове без хората, с които най-много искаш да ги споделиш.
Той кимна и вече изглеждаше по-спокоен.
— Познавах родителите ти.
— Да, помня как идвахте на партита тук със съпругата си. Люк прилича на нея.
— Така е. Господи, наистина си приличат.
— Мисля, че когато дойде това време, в такива моменти, можем само да си спомняме за онези, които не могат да бъдат с нас. — Тя сложи ръка на сърцето си. — И да бъдем сигурни, че те биха били горди и щастливи заедно с нас.
Той кимна и леко стисна ръката й, която още държеше в дланта си.
— Ти си добро момиче, Паркър. И много мъдра млада жена.
— Вярвам, че Мерилий е истинска късметлийка да има такъв съпруг и такъв свекър. Искате ли да се поразходим още малко?
— Не, мисля, че е време да се връщам. Да бъда до сина си. — Той се усмихна и сложи ръка на сърцето си, както бе направила тя преди малко. — Ние ще отидем при сина ми.
Тя го заведе обратно и остана доволна, че успя да го разсмее по пътя. После бързо се озова в щастливия хаос, който цареше в Булчинския апартамент.
Дамите бяха облечени в роклите си, мъжете — в смокингите. Момченцето с пръстените се забавляваше, а малката шаферка с цветята бе оградена с внимание. Точно на секундата според предварителния график Паркър подреди шаферките, помогна им да нагласят венчетата от рози и теменужки, подаде им букетите, подсуши насълзените очи, за да не се разтече гримът.
— Младоженецът е на мястото си — съобщи й Лоръл в слушалката.
— Ние също. Свири музиката за родителите. — След като изпрати по пътеката бабата и дядото на булката, тя се обърна към Лари, който щеше да съпроводи своята майка. — Вие сте наред. — Импулсивно се надигна на пръсти и го целуна по бузата. — Късмет. Изглеждате чудесно, госпожо Менсфийлд. Приятно изкарване на сватбата. — Загледа се как вървят по пътеката, докато в главата й тиктакаше вечният часовник. — Майката на булката и брат й, ваш ред е. След като настаниш майка си на мястото й, Брент, застани отляво на кума. И тръгвайте! — Чудесно, каза си тя. Всички изглеждаха чудесно и бяха точно навреме. — Започва музиката за шаферките. Първата шаферка… Тръгвай. Усмивка! Горе главата! Изглеждаш фантастично. Втората шаферка… Тръгвай. Раменете изпънати, Риса! Кумата, изчакай моя сигнал. — Нямаше нужда да й напомня да се усмихва, забеляза Паркър, тъй като кумата вече грееше. — И тръгвай. Идеално. Добре, Коуди, нали помниш ролята си? — Тя намигна на малкото момче, което носеше бяла възглавничка с имитация на сватбените пръстени. — Горе главата! — Момчето се ухили и тръгни наперено. — Твой ред е, Али. Приличаш на приказна принцеса. Хвърляш листенцата и се усмихваш. Забавлявай се, после иди до мама отпред. Добро момиче.
— О, господи, о, господи! — промълви задъхано Мерилий.
— Ти си не само красива булка, но и една от най-щастливите, които съм изпращала по тази пътека. Готов ли сте за големия миг, господин Грегъри?
— Тя не се притеснява, затова пък аз съм притеснен за двама.
— Не ви личи. Изглеждате невероятно красив. Поемете си въздух няколко пъти, вдишвайте и издишвайте бавно. Започва музиката за булката. Ето. Спрете за миг на входа. Нека всички видят колко страхотно изглеждате. И тръгвайте!
Паркър изчака, докато цялото внимание се фокусира върху булката и тя се отдалечи достатъчно, така че да няма опасност да попадне в обектива на Мак.
Тогава излезе навън и застана встрани, където щеше да остане невидима, като партньорките си, но готова да реагира и при най-малкия проблем или истинска криза.
През следващите двайсет минути тя с радост отбеляза, че изобщо нямаха нужда от нея.
— Дотук добре — прошепна тя по микрофона, закрепен зад ухото й. — Много красива церемония. Готови ли сме да посрещнем гостите в зимната градина, докато траят официалните снимки?
— Готови сме и още как — увери я Ема. — Украсяването на Голямата зала върви по график. Бих казала, че дотук сме перфектни.
— Имаш право. Кумата явно не е изплакала всичките си сълзи. Засега се държи, но ще има нужда от корекция на грима преди снимките.
— Гримьорите са в кухнята — осведоми я Лоръл. — Хапват набързо в почивката. Ще изпратя някого навън след пет минути.
— Пет минути, отлично. Вече разменят пръстените.
Когато щастливата двойка затанцува по пътеката — буквално, тъй като младоженецът спря по средата, за да вдигне на ръце засмяната булка и да я завърти в кръг — Паркър заръкопляска.
После отново се зае за работа.
Мак насочваше младоженците, родителите им и шаферите в една посока, Паркър покани гостите в друга. Хората от екипа на доставчика на храна побързаха да пренаредят столовете, да извадят още маси на терасата.
След кратката пауза за снимки и коктейли — и само шест минути над определеното време — Паркър подкани гостите да минат в Голямата зала за лекия официален обяд.
Винаги имаше детайли, за които трябваше да се внимава, и добавки в последния момент, но докато гледаше танцуващите гости по време на приема, Паркър си каза, че всичко е минало изключително гладко — и пред очите на гостите, и зад кулисите.
— Паркър. — Лари се приближи до нея. — Знам, че си много заета, но се питах дали не би ми направила услуга.
— Разбира се. Какво мога да направя за вас?
— Би ли танцувала с мен?
Това не бе според протокола, но тя добре знаеше кога едно правило трябваше да бъде заобиколено или нарушено.
— С удоволствие.
— Беше един прекрасен ден — каза той, когато пристъпиха на дансинга. — Радостен. Ти ми помогна да се настроя така, че наистина да му се насладя.
— Мисля, че и сам щяхте да се справите.
— Надявам се, но не се наложи. Наблюдавах те днес, нещо, което със сигурност бих пропуснал, ако не бяхме поговорили.
— О?
— Много си добра в работата си и страхотно те бива и това да не показваш колко много работиш. Родителите ти щяха да са много горди с теб и с това, което си изградила тук.
— Благодаря ви.
— Майка ми остана много впечатлена, а повярвай ми, тя не се впечатлява лесно. Има една много близка приятелка, чиято внучка съвсем наскоро се сгоди. Ако послушат майка ми, а нейната дума обикновено се чува, ще имате още един клиент.
— Най-много от всичко ни радват препоръките от доволни клиенти.
Едва не се спъна, когато зърна Малкълм — откъде, по дяволите, бе изникнал — облегнат на една стена, да разговаря с Джак.
И загледан в нея.
Изваждаше я от равновесие, призна си тя, като се мъчеше да съсредоточи вниманието си изцяло върху Лари, докато траеше танцът. Това трябваше да престане. Но най-важното бе, че точно сега тя не можеше да си позволи да се разсейва. Трябваше да спазва графика, да следи всичко да е наред до края на това тържество, както и да подготви следващото.
Когато танцът свърши, тя отстъпи назад.
— Благодаря, че ми достави това удоволствие. — Лари стисна ръцете й. — Ти и партньорките ти организирахте една прекрасна сватба.
— Точно такива думи обичаме да чуваме и сега трябва да се връщам към задълженията си.
Тя даде знак на дисководещия да мине към следващия етап — хвърлянето на букета и на жартиера, които минаха под нейно ръководство. Помогна на една от гостенките да намери лявата си обувка — прекрасен модел на „Джими Чу“ — която бе изхвърчала встрани в разгара на танците, а на друга гостенка помогна с бърза поправка на разпран подгъв.
Тъй като Лоръл бе заета да помага на сервитьорите от и кетъринга да поднасят тортата и кафето, Ема и екипът й вече разчистваха в другите зали и наново ги украсяваха, а Мак трябваше да продължи да обикаля и да документира в кадри приема, Паркър сграбчи Дел.
— Трябва да започнем с прехвърлянето на подаръците.
— Добре. Ема отвлече нанякъде Джак да й помага с цветята. Украсяват нещо някъде.
Паркър знаеше точно какво и къде.
— Подготвят зимната градина и Голямата зала за следващото събитие.
— Ясно.
Тя хукна надолу по задните стълби.
— Къде е Малкълм?
— Някъде наоколо. Защо?
— Просто забелязах, че е тук.
— Това проблем ли е?
— Не. — Усети колко напрегнати са раменете й и с усилие на волята ги отпусна. — Не съм очаквала да го видя. Страшно заети сме.
— Тогава го използвай.
Вместо това тя го изпъди от мислите си и заедно с Дел, момчетата от паркинга и шофьорите се зае да пренася подаръци от масата в Голямата зала до лимузината на младоженците.
Докато приключат с тази задача, някои от по-рано тръгващите си гости вече искаха да докарат колите им. Паркър съпроводи част от гостите до колите, помогна на други, на които младоженците бяха предложили да си вземат от цветята.
После, следвайки стриктно графика си, хукна навътре, за да даде знак на дисководещия да обяви последния танц.
Лоръл се приближи зад гърба й.
— Аз ще проверя навсякъде за изостанали гости и забравени вещи, ако ти се заемеш с изпращането. Теб те бива повече в изпращането.
— Съгласна.
— Парчетата торта и останалите десерти, които младоженците ще вземат, са опаковани, така че мога да помогна на Ема, поне докато Мак и Картър се освободят, после трябва да се заема с моите неща за следващото събитие.
— Тя тъкмо отива да опакова цветята, които булката иска да вземе със себе си или да подари.
— Ще остана при нея, докато стане време да ида в кухнята. Как придума Мал да мъкне цветните аранжименти?
— Какво? Не съм. — Очите на Паркър се разшириха. — Това ли прави?
— Сблъсках се с него, докато носеше една малка горичка в Голямата зала. Имаше горски теменужки, както и екзотични тропически орхидеи или каквито там цветя виреят в джунглата. Трябва да призная, че Ема отново е надминала себе си.
Паркър не знаеше какво да мисли за Малкълм и орхидеите, а и бездруго сега нямаше никакво време. Изпращането означаваше да се погрижи гостите да напуснат къщата, вместо да се разхождат наоколо, както и да посвети вниманието си на младоженците, докато те най-сетне се настанят в лимузината си и потеглят.
Когато си тръгнаха, тя въздъхна доволно.
— Отлична работа.
Извърна се и забеляза Малкълм на входа, стиснал чиния с храна в ръцете си.
— Така е, но това е половината от работата ни за днес.
— Вече ми казаха. Ето.
Тя се намръщи на чинията, която той й подаваше.
— Не искам. Нямам време за това.
— Аз съм само посредник. Госпожа Грейди изпраща храната и според инструкциите й като посредник от мен се иска да ти кажа да седнеш за пет минути и да хапнеш. Накара ме да обещая, че ще й докладвам каквото и да стане. — Той наклони глава. — Не знам за теб, но аз не бих спорил с нея.
— Добре.
Тя взе чинията, в която имаше студени спагети и зеленчуци, седна на една пейка на верандата и хапна.
Малкълм извади малка бутилка вода от джоба си и й я подаде.
— Благодаря. Избрал си лош ден да се отбиеш и да се видиш с Дел, Джак или Картър. В събота обикновено сме най-натоварени и сме привикали всички на помощ.
— Не съм дошъл да се видя с тях. — Седна на пейката до нея. — Дойдох да си получа стоте долара от Джак и да се видя с теб.
— Прекалено заета съм, за да ме видиш.
— Сега съм с теб.
— Оценяваме помощта ти, но не е нужно да…
— Няма проблем. В замяна получих храна, бира и страшно вкусна торта. Ти опита ли от нея?
— Не, не съм…
— Не си имала време — довърши той и се усмихна. — Разбрах, че следва голяма изискана вечеря и още торта по-късно. Мъкненето на цветя и столове или каквото се наложи ми се струва разумна цена.
Тя бодна от спагетите. Забеляза, че се е обръснал сутринта и по джинсите му няма дупки и петна от масло. Въпреки хладното време носеше само черна тениска.
— Сервизът ти е отворен и в събота. Защо не си на работа?
— Работих до един часа. — Облегна се назад и затвори очи. — Снощи се занимавах до късно.
— Какво значи до късно?
— Легнах си около два. Едно хлапе беше ударило решетката и счупило фара на татковия „Ягуар“, който, според проницателната ми преценка, изобщо не е трябвало да кара, докато въпросният родител е на почивка с гаджето си. Хлапето отчаяно искаше да поправя колата, преди баща му да се е върнал и преди помощният персонал в къщата да е надушил станалото и да го наклевети. Плати ми за експресната доставка на частите и труда.
— Това е измама.
Той отвори очи.
— Не е мое дете и не е моя работа. Ако питаш мен, вероятно щях да кажа, че ако татенцето обръщаше толкова внимание на детето си, колкото и на младата си приятелка, хлапето изобщо нямаше да извади „Ягуар“-а от гаража. Страхотна кола между другото.
— Той може да е страхотен баща, който просто е отделил няколко дни за себе си.
— Майката е заминала на едногодишно странстване — тази дума използва момчето — в Тибет, където търси своята духовна същност или каквото е там, за да намери отново личната си истина след третия си развод. Затова синът е прехвърлен на баща си, който го оставя в къща, пълна с платени домашни помощници, докато той се занимава с работата си и преследва жени. Богатството не те прави себичен негодник — добави той, — просто ти осигурява комфорт, след като вече си такъв.
Съчувствие стопли погледа и гласа й.
— Говориш за Чад Уоруик.
— Да, за него. Познаваш ли го?
— Познавам семейството му, макар това да не е точната дума в неговия случай. Чух, че Беци заминава за Тибет. Освен това чух и че е прекарала последните няколко месеца от духовното си странстване на Лазурния бряг.
— Супер.
— Наистина е неприятно. Горкото момче. — Изправи се и му подаде чинията. — Можеш да докладваш на „генерала“ и да занесеш доказателството, че съм изпълнила заповедта.
Той стана и взе чинията. Задържа погледа й, докато лекият бриз разроши и бездруго разбърканата му коса.
— Ще остана и за следващия рунд.
— Ти решаваш.
Сега се пресегна и улови конската опашка на тила й.
— Получих си стотачката, така че оставам заради теб. — Наведе се и превзе устните й в целувка — настоятелна, страстна, бърза. — Оставам да се видя с теб.
Когато той се скри от погледа й, Паркър реши, че може да отдели трийсет секунди и да поседне, докато коленете и престанат да треперят.
Тъй като й отне двойно повече време, се наложи да тича нагоре по стълбите да провери Булчинския и Младоженския апартамент и да спази графика си.