Нора Робъртс
Щастливи завинаги (4)

Трета глава

Малкълм се замисли, че доколкото му бе известно, повечето хора не сядаха на вечеря във вторник с основно ястие от печено телешко с медена глазура, задушени пресни картофки и малки морковчета, както и нежно запечени аспержи на скара. И вероятно не се хранеха на светлината на свещи, с цветя на масата и вино, което искреше в кристални чаши.

Но пък семейство Браун не бе типичното домакинство.

Щеше да пропусне изисканото френско вино, дори и без предупредителния поглед на госпожа Грейди. Отдавна бе надраснал етапа, когато можеше да пийне няколко чаши и да се качи на мотора си.

Нямаше конкретни планове за тази вечер и само бегло си бе представял как ще се прибере, ще потренира малко, за да се разтовари от деня, после ще си вземе душ, ще си направи студен сандвич, ще си отвори една бира и ще седне да позяпа телевизора.

Нямаше да е зле.

Но трябваше да си признае, че това тук бе по-хубаво.

Не само храната — макар че бог му бе свидетел каква от лична готвачка бе госпожа Грейди — но и цялата къща, атмосферата тук. Красивите жени, мъжете, които харесваше, невероятната госпожа Грейди.

И най-вече безкрайно интригуващата Паркър Браун.

Струваше му се, че лицето й е създадено за светлината на свещи. Изискано, но не студено, освен ако тя самата не поискаше това. Секси, но с изключителна деликатност, като лек намек за дантела под колосана риза.

А и гласът й — нисък и плътен, като струйка дим, но променлив като времето — от оживен до скован, от топъл до леден. Определено постигаше целта си с различния тон на гласа си. И знаеше точно как да го използва, каза си той.

Наложи й се да разкаже цялата история за пътния инцидент и тя го направи с небрежен тон, с нотки на раздразнение. Ако не я бе видял с очите си веднага след катастрофата, със сигурност би повярвал на преструвката й, че изобщо не е имало някаква опасност и по-скоро е ядосана на собствената си пресилена реакция и безхаберието на другия шофьор.

Въпреки добре изиграната роля, другите я обсипаха със загрижени коментари, отрупаха я с допълнителни въпроси и изразиха силното си възмущение от другия шофьор. А самия него затрупаха с благодарности, докато едва можеше да си поеме дъх.

Стори му се, че и двамата с Паркър са еднакво облекчени, когато темата най-сетне бе сменена.

Харесваше му да ги слуша, всички тях. Приятелската вечеря — или по-скоро семейна вечеря, както му се стори — се проточи, бе доста шумна и включваше страшно много преплетени разговори. Мал нямаше нищо против. Така не се налагаше той самият да говори много, а той бе убеден, че човек може да научи много повече за другите, ако ги остави те да насочват разговора.

— Какво ще правиш с масата за билярд? — обърна се Джак към Дел.

— Не съм решил.

Това провокира Мал да попита:

— Какво й е на масата за билярд?

— Нищо й няма.

— Дел си продава къщата и ще се мести да живее тук — поясни Картър за Мал.

— Продаваш къщата? И откога?

— Отскоро. — Дел изгледа Мал с вдигнати вежди, докато мажеше с масло една от витите кифлички на госпожа Грейди. — Искаш ли я?

— И какво, за бога, да правя с нея? Къщата е достатъчно голяма за десетчленно семейство и роднините им от Айова. — Замислено си отряза парченце от шунката. — Има ли начин да купя само игралната зала?

— Опасявам се, че не. Но имам известни планове за нея.

— Обади ми се, когато си готов да се разделиш с машината за пинбол.

— И къде ще я сложиш? — поинтересува се Джак. — Човек едва може да се обърне в апартамента ти над гаража в къщата на майка ти.

— Щом става дума за нея, бих изхвърлил леглото си и ще спя на пода.

— Момчетата с техните играчки. — Лоръл вдигна очи към небето и се обърна към Дел. — Не може да сложиш машината в нашата спалня. Категорично ти го заявявам, Дилейни. Няма начин.

— Мислех си за друго място. — Дел погледна Паркър. — Ще поговорим за това.

— Добре. Предположих, че би искал да превърнеш в стая за игри някое от таванските помещения — подхвана Паркър, — но се качих да погледна и не съм сигурна, че са достатъчно стабилни, за да поемат цялата тежест. Особено ако искаш да задържиш и масата за билярд с каменна плоча.

— Не гледах нагоре, а надолу.

— Надолу? — повтори Паркър. — Къде… О, боже, Дел, не говориш за някое от мазетата.

— Колко тавански помещения и мазета има в тази къща? — шепнешком се обърна към Ема Мал.

— Три тавански помещения, две — не, три мазета, ако броим и страховитото мазе с парния котел, където живее чудовището, което яде малки момиченца.

— Супер.

— Разбира се, стига да си малко момче, както беше Дел. — Ема присви тъмните си очи и гневно изгледа Дел през масата. — Но ако си малко момиче, което си играе на търсене на съкровища, няма как да не се изплашиш до смърт от едно лошо момче с фенерче с червена крушка, залитаща походка и дрезгав лудешки смях. — Тя взе чашата си с вино и леко потрепери. — Още не мога да сляза там.

Отново се заслуша в общия разговор, докато Паркър и Дел обсъждаха различните мазета, Лоръл се усмихваше над виното си, Джак си взе още една кифличка, а Мак прошепна нещо в ухото на Картър, което го накара леко да се изчерви.

Интересно.

— Виж — изтъкна Дел, — сега използваш мазето в западното крило за склад, допълнителни маси и столове за тържествата и какво ли още не.

— Планираме да купим и още. Ще инвестираме в собствен инвентар — осведоми го Паркър. — Така ще спестим пари, вместо да наемаме от подизпълнители.

— Което е чудесно за бизнеса. Слизал съм там безброй пъти, когато съм ви помагал за някое събитие. Имате достатъчно място и за изложбена зала.

— Не става дума за мястото, Дел, можеш да го използваш. — Паркър явно претегляше наум различни възможности и се намръщи над чашата си, после се обърна към Дел. — Можем да преместим складираните мебели в източното мазе, но дори и тогава…

— Не, не! — Ема размаха и двете си ръце. — Прекалено близо е до страшилището.

— А то още си е там — отрони с мрачен глас Дел — и те дебне в тъмното.

— Мразя те, Дилейни. Набий го, Джак — настоя Ема. — Натупай го здраво.

— Добре. Може ли първо да си изям кифличката?

— Източното, западното — прекъсна ги Паркър, — пак си остава мазе. Няма почти никаква дневна светлина, таванът е едва на два метра и десет височина, подът е бетонен, стените са грубо измазани, навсякъде има тръби.

— Какво по-хубаво за една мъжка бърлога. Освен това за какво мислиш, че си имам него? — Той махна към Джак. — Не го харесвам само заради красивото му лице.

— Да се захвана с едно тъмно и зловещо мазе и да го превърна в ЗМР? Това означава Зала за мъжки развлечения, за непосветените — поясни Джак и в сивите му очи светна интерес. — Мога да го направя.

— Стените са дебели поне трийсет сантиметра — продължи Дел, — така че помещението може да се използва дори и по време на някое от тържествата ви и никой няма да чуе нищо. — Вдигна чашата си и разклати последната глътка вино в нея, докато гледаше вторачено към Ема. — Също както никой не може да чуе нещастните писъци на момиченцата, изядени от страшилището с червеното око.

— Негодник. — Ема увеси нос.

— Хайде да идем да видим.

Паркър зяпна брат си.

— Сега ли?

— Разбира се.

— Няма да сляза там — измърмори Ема.

— О, скъпа. — Джак се наведе към нея и я прегърна с една ръка. — Аз ще те пазя.

Тя само поклати глава насреща му.

— Така казваш сега.

— Вие отивайте. — Мак вдигна чашата си и леко махна с ръка. — Ние с Картър ще си допием виното и после… имаме разни неща за правене у дома.

— Има и прасковен пай за десерт — обади се госпожа Грейди.

— Ами… — Мак се усмихна. — Ние си имаме десерт у дома, нали така, Картър?

Ушите му отново почервеняха.

— Явно.

— Хайде, Мал — подкани го Дел. — Ще те разведем из мрачните дълбини, тъкмо да се поразтъпчем преди десерта.

— Разбира се. — Той стана, след като и другите се изправиха, и посегна да вдигне чинията си от масата.

— Остави това засега — госпожа Грейди размаха пръст насреща му. — Иди да разгледаш първо.

— Добре. Това беше най-вкусната шунка, която съм ял.

— Ще ти опаковам малко да си занесеш и вкъщи.

Мал се наведе леко, докато минаваше край нея.

— Дължа ви един танц — прошепна той в ухото й и я разсмя.

— Какво беше това? — попита го Паркър.

— Личен разговор.

Тръгна след останалите и заслизаха по задните стълби, които сигурно някога са били използвани само от прислугата, и се зачуди защо Паркър още е с тези високи и тънки токчета.

Дел натисна няколко ключа и острата флуоресцентна светлина разкри истински огромен лабиринт.

Забеляза ниския таван, грубата мазилка по стените, откритите тръби, а когато завиха и се озоваха в едно просторно помещение, видя и практичните рафтове, както и скупчени маси, столове, табуретки.

Това си беше мазе, несъмнено, с приятен намек за загадъчност и безукорно чисто като кухнята на петзвезден ресторант.

— Какво е това, да не би да имате джуджета в мазето, които излизат вечер и търкат всичко до блясък?

— Само защото го използваме за склад и съхранение на вещи, това не значи, че не трябва да е чисто — отвърна Паркър. — Дел, тук е направо потискащо.

— Сега е така. — Дел тръгна по един коридор, наведе се под тръбите с лекота, която според Мал явно се дължеше на дългогодишен опит, и продължи да обикаля. — Старото котелно помещение. — Дел посочи с палец към заключена дървена врата. — Където живее страшилището и точи зъбите си върху костите на…

— Не се хващах на тези приказки и когато бях на осем — напомни му Лоръл.

— Много жалко. — Той преметна ръка през раменете й, а тя обви своята около кръста му.

Малкълм нагласи крачките си, така че да върви редом с Паркър.

— Мястото е просторно.

— Било е използвано за най-различни цели през годините. Най-вече за склад и съхранение като сега. А прадядо ми е имал и работилница тук долу. Обичал е да майстори разни неща, а и семейната история разказва, че е имал нужда от тихо местенце, където да се оттегли, когато прабаба ми се развихрела. Тук са складирали консервирани храни и кореноплодни зеленчуци и каквато друга реколта са събирали. Баща ми разказваше, че неговите родители са превърнали част от мазето в противобомбено убежище през петдесетте години — когато пространството отново се разшири. — Тя спря и сложи ръце на кръста. — Господи, Дел, тук е зловещо. Като в катакомба.

— На мен ми харесва. — Джак крачеше наоколо с присвити очи. — Може да се събори онази стена, да се разшири входът. Носещи колони, греди. Така ще има и още един прозорец, малко повече светлина.

— Наричаш онзи процеп прозорец? — възкликна Лоръл.

— Светлината е приоритет и има начини да я вкараме вътре. — Джак вдигна глава. — Ще трябва да преместим някои от тръбите, за да осигурим повече комфорт в горната част на помещението. Пространството не е никак малко, затова бих сложил дървени плоскости на стените, които ще скрият електрическите кабели и допълнителните водопроводни тръби. Ето там ще направим прилична тоалетна, а от другата страна ще има малък килер. Ако питате мен, бих сложил една хубава газова камина. Осигурява топлина и характерна атмосфера, може би е добре да облицоваме онази стена в камък или тухли. На пода ще има плочи, под които ще сложим система за отопление. Там, в дъното, е и аварийният изход от къщата в случай на буря, нали? Бих искал да помисля повече, да направя някои сметки, но мисля, че може да се направи. О, да, определено ще стане.

Дел погледна към Паркър и вдигна едната си вежда.

— Ако това е, което искаш, разбира се, съгласна съм.

— Имаш зелена светлина, Кук.

Джак потри ръце.

— О, да!

— Сега ще заговорят за носещи стени и водопроводни тръби. — Лоръл поклати глава. — Аз се качвам горе. Едва се съвзех от замайването покрай ремонта на допълнителната ми кухня. Която е истински шедьовър — добави тя и се обърна към Джак.

— Само така работим.

— И аз идвам с теб. — Паркър тръгна с Лоръл, но спря за миг. — Джак, можем ли да сложим подово отопление и на складовото помещение?

— Разбира се, красавице, и още какво ли не.

Тя се усмихна.

— Може би ще се разберем с теб.

Докато Малкълм се качи отново горе — а Джак го бе накарал да си представи приятно и стилно място, може би дори още по-стилно и от райското кътче за мъже в сегашната къща на Дел — госпожа Грейди, Ема, Лоръл и Паркър се бяха погрижили за разчистването на масата и почти привършваха с миенето.

Той хвана госпожа Грейди за ръка и поклати глава.

— О, не. Вие седнете — посочи й към диванчето в ъгъла за закуска. — Този, който готви, не чисти. Това е законът на Кавана.

— Винаги съм харесвала майка ти.

— И аз самият много я обичам. Искате ли още малко вино?

— Пих достатъчно, но нямам нищо против чаша чай.

— Готово. — Той отиде отново до печката, взе чайника, а после избута Паркър от мивката, за да го напълни от чешмата. Отвърна на втренчения й поглед със същия такъв. — Проблем ли има?

— Не.

— Косата ти ухае на онези бели цветя, които цъфтяха върху един огромен храст под прозореца на спалнята ми, когато живеехме във Флорида. Направо разтапя сърцето ми.

Сложи чайника на котлона, включи го. Другите мъже влязоха тъкмо когато поемаше купчина чинии от Ема.

— По дяволите — оплака се Дел. — Не останахме долу достатъчно дълго.

— Можете да вземете каквото е останало на масата — нареди им Лоръл. — Липсват ни помощници, тъй като Мак и Картър се измъкнаха и си отидоха у дома за десерта. Който се казва „секс“.

— Ако бяха изчакали само час, можеха да имат и пай, и секс. — Малкълм намери чаша и чинийка в един шкаф. — Какво по-хубаво от това.

А както много скоро разбра, паят беше превъзходен.

Прецени добре времето си, преди да стане от масата. Дел и Джак се бяха привели над скиците, които Джак рисуваше върху бележник голям формат, който някой бе изровил отнякъде, а Лоръл обсъждаше рецепти с госпожа Грейди.

— Трябва да тръгвам. Благодаря, госпожо Грейди.

— Да не забравиш за покер вечерта — вдигна глава за миг Дел. — И си вземи повечко пари.

— Защо не, след като ще си тръгна с твоите.

— Предай поздравите ми на майка си. Паркър. — Госпожа Грейди тупна с пръст по масата. — Дай на Малкълм храната, която съм му заделила за вкъщи.

Нещата се нареждаха идеално, каза си Малкълм и се усмихна широко на икономката, когато тя му намигна. Последва Паркър в кухнята.

— Явно и утре ще си хапна царски. — Пъхна кутията под лакът.

— Госпожа Грейди има слабост към бездомните и слабите. Не исках да прозвучи така — добави бързо тя.

— Не го приемам лично.

— Наистина съм благодарна за помощта ти тази вечер. Спести ми много време и тревоги. Ще те изпратя.

Забеляза, че тя отново използваше онзи официален тон. Който ясно намекваше на всеки мъж да отстъпи крачка назад. Той нарочно остана близо до нея, докато вървяха през къщата.

— Можеш ли да ми кажеш приблизително кога ще мога да си взема колата?

Вече ставаше дума само за бизнес, отбеляза Малкълм.

— Майка ми ще ти звънне сутринта за гумите и ще се разберете с нея. След като и бездруго е в сервиза, мога да я прегледам основно.

— Щях да се обадя за основен преглед следващия месец, но, да, след като вече е при теб.

— Имала ли си някакви проблеми?

— Не. Никакви.

— Значи ще стане лесно и бързо.

Тя посегна към вратата, но той я изпревари.

— Отново ти благодаря. Ще очаквам обаждането на майка ти утре.

Кратко и сухо като ръкостискане, помисли си той. Остави кутията с храна на една масичка, върху която имаше ваза с големи оранжеви рози. Понякога, каза си той, трябваше да се действа бързо, а понякога — бавно.

Сега не се поколеба да действа бързо и я дръпна рязко, така че тялото й се блъсна в неговото. Тонът, с който тя изрече „моля“ — също като дългогодишна учителка в класната стая пред непокорен ученик — го накара да се усмихне широко, преди да покрие устните й със своите.

Бяха по-вкусни и от пая.

Меки, сочни, пухкави и с лек намек за шок, който допълваше сладостта. Усети как пръстите й се впиват в раменете му, а леката тръпка можеше да се дължи както на възмущение, така и на удоволствие.

Беше я вкусвал и преди. Веднъж, когато тя му се бе нахвърлила и го бе целунала страстно, за да натрие носа на Дел, и още веднъж, когато бе последвал собствените си инстинкти при посещението си във вилата им в Хемптънс.

И всеки път го караше да иска още.

Много повече.

Не си направи труда да бъде нежен. Вярваше, че тя е имала достатъчно срещи с изискани и възпитани господа, а той нямаше намерение да бъде нито едното, нито другото. Затова си достави удоволствие, като остави ръцете си да шарят по разкошното й тяло, после отново ги свали на долу, наслаждавайки се на бавното й отпускане до него.

Когато усети дълбокото стенание в гърлото й, когато го вкуси с езика си, той я пусна. Отстъпи назад и си взе кутията с храна.

Усмихна й се. За първи път я виждаше слисана и останала без думи.

— До скоро, Легс.

Излезе с широки крачки навън, закрепи кутията на мотора си. Когато преметна крак през него и форсира двигателя, той погледна назад и я забеляза застанала до отворената врата.

Реши, че представлява страхотна картинка така, в строгия си делови костюм, с леко смутен вид и прекрасната къща като фон.

Докосна с пръсти каската си за поздрав, после отпраши с ръмжене, а картинката се запечата в главата му също толкова отчетливо, колкото и вкусът й върху езика му.

Паркър отстъпи назад, затвори вратата, после се извърна и подскочи, когато забеляза Лоръл в антрето.

— Мога ли да кажа само „уха“?

Паркър поклати глава и й се прииска да има с какво да запълни ръцете си.

— Той просто… ме сграбчи.

— И още как. И още веднъж ще кажа „уха“.

— Той е нахален и настойчив, и…

— Страшно секси. И го казвам като жена, която е лудо влюбена в брат ти. Мога също да добавя — продължи Лоръл, докато вървеше към приятелката си, — че тъй като не извърнах възпитано очи и не се махнах, имах възможността да забележа, че ти не се съпротивляваше никак.

— Свари ме неподготвена. Освен това не бих му доставила това удоволствие.

— Извинявай, но ми се стори доста доволен. И още нещо, Паркър — потупа я леко по ръката. — Ти самата изглеждаш замаяна, грейнала и унесена.

— Не съм грейнала.

Лоръл просто я обърна с лице към голямото огледало във фоайето.

— Та какво казваше?

Може би наистина имаше повече цвят в страните й, а и очите й бяха леко унесени, но…

— Това е от раздразнение.

— Не ми се иска да те наричам лъжкиня, но, Паркс, под костюма си направо гориш.

— Добре де, добре. Ясно. Целува се добре, стига да харесваш грубия и арогантен стил.

— Стори ми се, че на теб ти харесва.

— Само защото ме изненада ненадейно. А този разговор е доста глупав и безпочвен. Качвам се горе.

— И аз, което стана и причина да се насладя на гледката.

Тръгнаха заедно по стълбите, но преди да се разделят, Паркър спря на площадката.

— Бях си сложила маската на недосегаема.

— Какво?

— Не съм глупачка. Той направи лек намек в кухнята. Всъщност винаги прави така, когато се сблъскам с него, което е доста дразнещо, но мога да се справя. Затова, докато го изпращах до вратата, си помислих, че може да му хрумне нещо подобно.

Лоръл разтвори широко очи.

— Сложила си маската си на недосегаема? Прословутата защитна маска, която отблъсква мъже от всякаква възраст, вяра и политически пристрастия?

— Да.

— И все пак не е отстъпил. Явно е имунизиран — потупа приятелски ръката й. — Може би е единственият от този вид.

— Не е смешно.

— Разбира се, че е. Също и много секси.

— Не ме интересува сексапилът на Малкълм Кавана.

— Паркър, ако ти не проявяваше интерес, поне до известна степен, щеше да го отблъснеш леко като перце. Той… — Лоръл търсеше точната дума. — Заинтригувал те е.

— Не, той… Може би.

— Като твоя приятелка искам да кажа, че се радвам да те видя заинтригувана от мъж, особено такъв, когото харесвам и знам, че също е заинтригуван от теб.

Паркър вдигна рамо.

— Просто иска да ме вкара в леглото си.

— Е, разбира се, че те иска в леглото си. Но не съм много убедена, че е толкова просто.

— Няма да правя секс с него. Имаме делови отношения.

— Защото е твой механик ли?

— Сега е механик на цялата компания, а и е приятел на Дел.

— Паркс, оправданията ти са толкова нелепи, че чак е смешно, което ме кара да мисля, че се притесняваш, че ти самата искаш да правите секс.

— Не става дума за секс. Не всичко опира до него.

— Ти повдигна темата.

Беше вярно, призна си Паркър.

— А сега я приключвам. И бездруго си имам достатъчно грижи и не искам да мисля за това. Утре сме претрупани с работа. Както и през следващите пет дни.

— Така е. Искаш ли да дойда с теб и да поседим заедно?

Фактът, че искаше, наистина го искаше, само затвърди убеждението на Паркър, че придава прекалено значение на случката.

— Не, благодаря, всичко е наред. Имам малко работа, която искам да свърша преди лягане. Ще се видим сутринта.

Качи се в стаята си сама и включи телевизора за компания. След като събу обувките си, старателно ги провери за ожулвания или драскотини. Остана доволна от прегледа и ги прибра на точното им място на етажерката с обувки на едната стена в гардеробната си. Пъхна костюма си в торба за химическо чистене, после прибра бижутата си в специално направените за тях гнезда в малките чекмеджета.

Облече си дълга тениска за спане, наметна халата си и пъхна телефона в джоба му. Замисли се за една дълга и гореща вана, но после се отказа, тъй като дългото стоене в гореща вана предразполагаше към размисли и мечти. Не искаше нито едното, нито другото.

Вместо това съсредоточи мислите си върху задачите си за следващия ден, докато почистваше и тонизираше с овлажняващ лосион лицето си.

„Грейнала“, помисли си тя, докато се взираше строго в отражението си. Ама че глупава дума. Даже не бе истинска дума, а и бе безкрайно неточна.

Лоръл бе под властта на романтичната треска. Почти всички булки я прихващаха и благодарение на страничните й ефекти виждаха всичко и всеки в розовата омая на любовта.

Което беше хубаво за тях, призна си тя, докато сваляше ластика от косата си. И чудесно за бизнеса на „Обети“.

И като стана дума за бизнес, щеше да отдели един час, за да запише всички нови данни от вечерната консултация и първоначалния избор, който клиентите бяха направили.

Очакваше се броят на гостите да е около двеста двадесет и пет, повтаряше си тя наум, докато минаваше през спалнята си с намерението да поработи на лаптопа във всекидневната. Шест шаферки, включително малкото момиче с цветята, което щеше да бъде на пет през юни.

Любимите цветя на булката бяха божурите, а предпочитаните цветове — поне засега — розово и зелено. В меки тонове.

Мекота, замисли се Паркър, смени посоката, отиде до стъклената врата към терасата, отвори я и пристъпи на вън. Първо щеше да подиша малко чист въздух, просто щеше да се наслади на нощния въздух.

Булката искаше мекота и нежност. Беше помолила Паркър да се срещнат в булчинския салон, за да видят заедно роклята, която бе избрала. Което доказваше, че точно тази булка отлично разбира, че роклята е ключовият елемент за цялостния тон и атмосфера на сватбата.

Паркър си спомни прелестните пухкави пластове на роклята, деликатния блясък на малките перлички и нежното докосване на дантелата.

Пастелни цветове и божури, искрящ тюл и нашепнати обещания.

Можеше да си го представи ясно. Щеше да се погрижи да бъде точно такова. Отлично умееше да се справя с детайлите.

Нямаше причина, никаква основателна причина да се чувства толкова неспокойна, объркана и смутена.

Нито да стои загледана в обгърнатата от нощта градина и да си спомня неочакваната тръпка от разходката с мотора, която бе продължила едва няколко минути.

И с висока скорост, и опасна, и безумно вълнуваща.

Подобно на грубата и властна целувка на безразсъдния мъж в собственото й фоайе.

Не се интересуваше от подобни неща. Категорично. Може би бе заинтригувана, вероятно, но това бе съвсем различно нещо. Намираше за интригуващи акулите, които плуваха в зловеща тишина в басейна си в аквариума, но това не означаваше, че проявява интерес да поплува заедно с тях.

Сравнението обаче не беше справедливо, призна си тя с въздишка. Никак.

Малкълм може и да беше дързък, дори безразсъден, но не беше акула. Беше се държал съвсем естествено с госпожа Грейди и дори беше много мил с нея. Тя безпогрешно разпознаваше преструвките в отношенията към близките си хора, а в поведението на Малкълм нямаше и една фалшива нотка.

Замисли се и за приятелството му с Дел. Брат й може и да толерираше професионални отношения с акули и притворни хора, но никога не би ги допуснал в личния си живот.

Така че проблемът, ако имаше такъв, очевидно бе в нея. Трябваше просто да го коригира. Коригирането, решаването и елиминирането на проблеми бе нейната запазена марка.

Щеше да измисли решение, да го приведе в действие и да продължи нататък. Най-напред трябваше да определи точно дадения проблем, но вече имаше известна представа къде се корени той.

В известен смисъл имаше заинтригуваност — не интерес, а заинтригуваност — отчасти и донякъде тя бе привлечена от него.

На едно първично и чисто физическо ниво.

Все пак бе жена, при това напълно здрава, и Лоръл беше права. Малкълм бе секси. Първично и необуздано секси.

Мотор и кожено яке, скъсани джинси и дръзка усмивка. Загрубели ръце, жадни устни.

Паркър притисна стомаха си с длан. Да, определено имаше елемент на привличане. Сега, след като си го бе признала, можеше да потърси начин да го обезвреди.

Като бомба.

Която се бе взривила вътре в нея, когато я бе дръпнал рязко до себе си… Беше я дръпнал, каза си тя наум. Не й харесваше да се отнасят така с нея.

Нали?

— Няма значение — измърмори под нос.

Проблемите се решаваха с отговори, а не с нови въпроси.

Щеше й се да няма толкова много проклети въпроси.

Телефонът в джоба й звънна. Посегна към него като удавник към спасителен пояс в бурно море.

— Слава богу — въздъхна облекчено. Лудата булка със сигурност, без капка съмнение, щеше да й представи проблем, с който тя можеше успешно да се справи. И да не мисли за своя собствен. — Здравей, Сабина! Какво мога да направя за теб?