Нора Робъртс
Щастливи завинаги (5)

Четвърта глава

Паркър се подготвяше за сутрешната среща с останалите в агенцията с блекбърито и лаптопа си. Седеше на голямата кръгла маса в стаята, която някога бе библиотеката в дома й, а сега служеше за заседателна зала на „Обети“.

Етажерките с книги по стените бяха останали, както и наситеният аромат на кожа, а в хладните есенни дни или студени зимни утрини в камината весело играеха пламъчета, както бе обичаят открай време. Лампите, които осветяваха уютни кътчета за сядане, бяха принадлежали на баба й. Килимите, малко избелели и износени от времето и дългата употреба, бяха наследени от поколението преди нея. Между рафтовете по стените бяха окачени в рамки статии за „Обети“ и жените, които стояха зад агенцията.

На близката дълга масичка блестеше сребърният сервиз за кафе на майка й, а под нея, скрит зад старинните вратички, беше малкият хладилник, зареден с вода и безалкохолни напитки.

За Паркър тази стая бе олицетворение на сливането на традицията и предприемчивостта, което бе изключително важно за целите, които си бе поставила в личен план и за бизнеса си.

Прегледа задачите за деня, които включваха сутрешните срещи, следобедното моминско парти и репетицията за сватбата в петък вечерта. Телефонът й звънна тъкмо когато Мак влизаше с панерче с кифлички.

— Лоръл се качва. Ема каза, че не е закъсняла.

Паркър кимна.

— Булката от петък вечер. Добро утро, Сесили! Готова ли си за големия ден? — Отново кимна, когато Мак задържа каната с кафе над чашата й. — Аха. Много мило. Да, можем да го направим. О, разбира се. — Продължи да слуша и само леко потръпна. — Мисля, че ти и Маркъс проявявате невероятна щедрост. Сигурна съм, че е така — отвърна тя. — Слушай, мислех си, просто прехвърлям мислено някои неща. Чудех се дали като се има предвид сватбената торта и тортата за младоженеца, още една не би дошла в повече. Не би била толкова специална, както би искала ти. Какво ще кажеш за мини торта? Във формата на сърце, изящно глазирана и с изписани имената им отгоре. Би подхождала чудесно на официалната маса пред тях. И ще бъде изключително и само за тях. — Паркър отново се заслуша и се зае да въвежда данни в лаптопа си с една ръка. — Остави го на мен. Знаеш, че Лоръл ще я направи красива и много специална. — Усмихна се широко на Лоръл, която тъкмо влизаше, и присви очи при последното изречение. — Кое е любимото цвете на сестра ти? — попита Паркър. — Далия. Чудесно. О, разбира се, че може, ако това иска. Ще мога да му помогна, стига да пристигне малко по-рано тази вечер. Да, ние също се вълнуваме. Нито дума, обещавам. Ще се видим довечера.

— Какво ще направя красиво и специално? — поиска да узнае Лоръл.

— Миниторта. Една-единствена. — Паркър вдигна пръст. — Във формата на сърце, може би малко по-голяма от кексче, за да направи впечатление. Върху глазурата може да има далии, както и имената на Гриф и Джаси — братът на младоженеца от петък вечер и сестрата на булката, които са също кум и кума. Излизат заедно от шест месеца. Той има намерение да й предложи брак по време на сватбата, като завършек на тоста си към младоженците.

— И защо ще иска да го прави? — попита Мак.

— Не знам, може би защото е луд от любов или защото иска да свърже чувствата си към нея с тези на брат си към сестра й. Първо е попитал брат си и булката и те много харесват идеята. Направо не са на себе си от радост. И — добави тя, като погледна строго Лоръл — тя искаше още една торта. Аз я убедих да приеме мини торта, така че си ми длъжница.

— Какво изпуснах? — втурна се вътре и Ема. — Не съм закъсняла.

— Закъсня — поправи я Мак — и изпусна любовните трепети, които витаят наоколо.

— О, е това и бездруго си е нормално за тази къща.

— Обяснявам отначало, така че и Ема да бъде в час. — Паркър предаде накратко телефонния разговор и последвалите добавки към ангажиментите им. Както и очакваше, Ема едва не се просълзи.

— Колко сладко.

— Няма да е такова, ако тя го прати по дяволите — измънка Лоръл.

— Не би го направила. — Но Ема доби загрижен вид. — О, господи, ами ако го стори?

— Нека ги държим под око тази вечер — предложи Паркър. — Да видим с какви впечатления ще останем. Ако ни се стори, че има подобна вероятност, ще измислим план за действие. Следваща точка от дневния ред? Днешното следобедно парти. Моминско парти, гостите пристигат в два часа.

— „Шампанско и стил“ — обади се Лоръл. — Така е наречена тортата, тъй като точно такава атмосфера настоява да създадем изключително претенциозната и високомерна кума и домакиня на партито. Имаме сватбена торта в умален размер, глазирана с детайли в цвят шампанско, както и най-различни сладкиши, мини пастички и шоколадови бонбони. Фирмата за кетъринг ще се погрижи за хапките, шампанското, кафето и чая. Сувенирите за гостите включват шоколадови бонбони в лъскави бели кутийки, завързани със сребърни панделки с монограм и декорирани с бляскава шнола за коса.

— Приготвила съм бели рози, както пожелаха. — Ема отпи голяма глътка кафе. — Индивидуални букети в съвременен стил в черни вази за всяка маса. В момента Тинк довършва беседката и перголата. Ще поставим и украса от бели рози в големите урни на верандата, както и на терасата.

— От гостите се очаква да се облекат в бяло — напомни на партньорките си Паркър. — Ние ще сме в черно, както и всички служители на кетъринга и триото струнни музиканти, които ще свирят по време на неофициалната част и докато гостите хапват. Според прогнозата ще бъде предимно слънчево, с лек вятър и максимални температури около двайсет и четири градуса. Така че ще можем да проведем събитието навън, както се надявахме. Масата с подаръците ще бъде под перголата. В три ще поставим там и стола на булката, а в три и петнайсет започва отварянето на подаръците. Аз ще записвам кой какво подарява на булката. В четири и петнайсет ще може вече да пренесем подаръците в лимузината. В четири и четиридесет и пет изпращаме гостите. Мак?

— Кумата иска непринудени снимки, под което всъщност разбира внимателно нагласени такива, на които всички — и особено тя — изглеждат прелестно, щастливи и с пет килограма по-слаби. Иска снимка на булката с всеки подарък и с всяка гостенка. Никакъв проблем за мен.

— Младоженците и шаферите на сватбата Мейсън-Ийстърбей пристигат в пет и половина на репетиция. Имат резервация в „Карлова“ за седем и половина, затова трябва да си тръгнат оттук около седем. Някакви проблеми? — Когато получи отрицателни отговори, Паркър продължи: — Някакви въпроси, тревоги, забележки и саркастични коментари относно самото събитие?

— Ако знаех, че има място и за саркастични коментари, щях да си подготвя такъв — увери я Лоръл.

— В такъв случай да се върнем на днешния ден. Може би ще имам нужда някой да ме закара до сервиза да си взема колата. Или ще си повикам такси, ако всички са заети. Госпожа Кавана трябва да ми се обади тази сутрин и се надявам да ми посочи удобно време. Имам среща с клиент тук в десет. — Направи кратка пауза. — Със сестрата на Картър, Даян.

— За какво? — учуди се Мак.

— Защото се държи като кучка. Извинявай, не бива да наричам бъдещата ти зълва кучка. Поне не и пред теб.

— Няма проблем. Тя си е такава. От онези пасивно-агресивните, които провокират човек да ги срита отзад. Често.

— Небето никога не е достатъчно синьо за Даян — отбеляза и Ема. Нейното семейство и това на Магуайър бяха отколешни приятели.

— За какво се цупи сега? — попита Лоръл.

— Разстройва Шери. Не искаше да е сред шаферките, тъй като щяло да й се отвори много работа, много главоболия.

— Все подхвърля разни хапливи забележки за сватбата. — Мак кимна и сви рамене. — Няколко пъти ми се е оплаквала по този повод, както и относно моята. Кой би искал да е сред шаферките? Независимо дали ти е сестра или не.

— Сега казва, че няма да дойде на репетицията. Не била сред шаферките, не искала да наема детегледачка, не искала да идва с децата и да се разправя с тях. Ако питат мен, все едно, но Шери иска тя да присъства. — Очите на Паркър проблеснаха. — Затова ще бъде тук.

— Ступай я здраво, шампионе.

Паркър се усмихна на Лоръл.

— Можеш да разчиташ на мен. След като приключа, ще мога да помогна с каквото и да било на всяка от вас, докато не дойде време да си взема колата.

— Може да получиш и още горещи целувки.

— Лоръл.

— Какво? Да не мислиш, че ще го пазя само за себе си?

Тя се ухили, когато Мак и Ема едновременно настояха за подробности.

— Малкълм Кавана, във фоайето, в страстна прегръдка.

— Виж ти, виж ти. — Мак размърда вежди.

— Няма нищо за обсъждане. — Тъй като искаше да подмине темата, Паркър продължи с небрежен тон: — Той само се перчеше.

— Много го бива в това — добави Лоръл. — Хвърчащите искри направо ме опърлиха, а бях на цели пет метра от там.

— Ще го видиш ли пак? — попита я Ема.

— Ако имаш предвид дали ще изляза да си взема колата по някое време, да.

— Стига. Ще излезеш ли на среща с него — истинска среща? — поясни Ема.

— Не. Това беше просто… Правеше се на интересен, това е.

— Ти го целуна първа. — Ема размаха пръст. — На Четвърти юли.

— Бях ядосана на Дел и направих грешка. А и това не означава… — прекъсна мисълта си и грабна звънящия телефон.

— Спасена е от блекбърито — обяви Мак.

— Здравей, Бъфи. — Паркър се възползва от ситуацията, стана и излезе от стаята, докато говореше по телефона.

— Между двамата има привличане, взаимно е. — Лоръл скръсти ръце на гърдите си. — Не си въобразявам.

— Той я гледа. Не ми се подсмихвай самодоволно. — Ема посочи с пръст към Мак. — Той я гледа постоянно, а тя се старае да не го поглежда. Бих казала, че привличането определено е взаимно.

— Той притежава онова излъчване на Джеймс Дийн.

— От рекламата на наденичките ли? — попита Мак и се намръщи на Лоръл.

— Не, господи, Макензи. — Лоръл вдигна очи към тавана. — Онзи е Джими Дийн. Джеймс. Лошото момче, самоуверен и нахакан.

— Харесва ми, че я обърква — реши Ема. — Нашата Паркър много рядко е разколебана, което е едно от качествата, които я правят такава, каквато е, но все пак ми харесва да я видя несигурна.

— Не е от онези префърцунени типове, което го издига много в очите ми. — Лоръл сви рамене и стана. — Ще видим какво ще излезе, ако изобщо стане нещо. Междувременно дългът ни зове. — Спря за миг на прага. — Хей, знаете ли какво каза Паркър след онази изпепеляваща целувка?

— Какво? — поиска да разбере Мак.

— Абсолютно нищо.

 

 

Паркър може и да не бе намерила какво да каже в онзи момент, но определено имаше какво да сподели с по-голямата сестра на Картър.

Посрещна лично Даян на вратата, протегнала и двете си ръце, с топла усмивка на лице.

— Ди, толкова се радвам да те видя! Много ти благодаря, че успя да ми отделиш от времето си днес. Как са децата? — добави тя и притегли Даян навътре.

— Добре са.

— Мак ми каза, че наскоро са се сдобили с кученце.

Тя нарочно прегърна Даян през рамо, сякаш двете бяха просто приятелки, които отдавна не са се виждали, и я поведе към салона.

— Баща им успя да се наложи, въпреки мнението ми. Естествено не той се разправя с животинчето.

— Нима не става винаги така? — безгрижно отбеляза Паркър. — Познавам отличен треньор, ако смяташ, че ти е нужна малко помощ. Жената е много мила и организира занимания за деца и кучета, така че и хлапетата се включват в грижите за домашния любимец. Да ти предложа чаша кафе?

— Старая се да намаля кофеина.

— И аз самата пия прекалено много. Имаме чудесен земен чай. Картър ми каза, че ти е любим.

Даян се сепна и спря за миг, изгледа я и примигна.

— Така ли?

— Изненадващо е, нали, какво забелязват и помнят братята ни? Да седнем тук. Изглеждаш страхотно, Даян. Какво си направила със себе си?

Очевидно смутена, Даян побутна с пръсти кестенявата си коса, оформена на къса черта. Тя бе привлекателна жена, но често загрозяваше вида си с намусено изражение.

— Преди два месеца започнах да посещавам курс по йога, но всичко е такава глупост…

— О, обожавам йога — усмихната любезно, Паркър наля чая. Съвсем преднамерено бе подбрала един от най-хубавите чаени сервизи „Дълтън“ на баба си. Отлично знаеше, че Даян забелязва подобни неща и съди за хората по тях. — Дори и само петнайсет минути йога ми помагат да се освободя от целия стрес през деня. Хубаво е, че отделяш малко време и за себе си. С твоята работа, семейството и всички задължения, които имаш, със сигурност ти е нужен поне още един час допълнително във всяко денонощие. Честно казано, не мога да си представя как се справяш, а ето че сега отнемам от ценното ти време, като те поканих да си поговорим.

— Предполагам, че е за сватбата на Шери, и не мога да разбера какво общо има това с мен.

— Можеш ли да повярваш, че денят почти дойде? — Без да се засегне ни най-малко, Паркър пийна от чая си. — А преди да се усетим, идва ред и на Картър и Мак. — Отново се протегна и улови дланта на Даян. — Това ни прави едно семейство. И ми хрумна една идея.

— Каква идея?

— Трябва да започна от самото начало и да отбележа, че заслугата е на Мак. Знаеш, че най-голямото желание на Шери е сватбата й да бъде забавна. Иска целият ден да бъде едно забавление — за приятелите и роднините — истинско празненство. Трябва да ти споделя, Ди, че голяма част от булките са фокусирани върху детайлите, върху дреболии. Разбира се, ние тук се занимаваме точно с това. Всичко е част от услугите, които предлагаме. Но е толкова прекрасно да се работи със сестра ти, която успява да види цялата картина. Тя вижда родителите ви и теб.

— Мен?

— Теб и Сам, и децата ви. Основата, която сте изградили — животът и семейството, което имате, продължаването на рода. Никак не е лесно да се положи тази основа — както ти знаеш — и тя вижда какво сте постигнали. А всичко започва със самата сватба, с отпразнуването на тези първи стъпки. Ти си нейната по-голяма сестра. Направила си крачките преди нея и си й показала пътя. Имаш огромно влияние над нея.

Даян само изсумтя.

— Шери никога не слуша какво й казвам.

— Мисля, че хората, които имат голямо влияние върху нас, често не го осъзнават. Ами че нали тъкмо онзи ден… — Тя замълча и леко поклати глава. — Не ми се иска да я издавам, но нали сме едно семейство, самата Шери ми каза онзи ден колко си важна ти за нея и колко много те цени. Предполагам, че е по-лесно да го кажеш пред човек, който е малко по-встрани, нали така?

Гостенката отново я изгледа втренчено, после примигна.

— Така ли е казала?

— Да, и това ме накара да осъзная… Май отново прибързвам. — Паркър се засмя безгрижно и махна с ръка, сякаш мислите й се бяха разпилели. — Идеята е на Мак. Тя е събрала в един колаж снимки на Шери, на семейството ви, на Ник и неговото семейство. Стари снимки, както и по-нови. Нещо като хронологична ретроспектива. Мак е толкова талантлив творец. Знам, че съм пристрастна, но трябва да отбележа, че дискът, който е записала, е прекрасен. Мил, забавен, очарователен и трогателен. Идеята е да го изгледаме по време на репетицията.

— О, аз няма да…

— Това, което му липсва — прекъсна я Паркър, — е разказвач. Някой, който да представи снимките. Който е бил свидетел на всичко. Не може да са родителите ви, тъй като изненадата е и за тях, а и Мак добави и снимки от тяхната сватба, за да въведе темата. Мислех си за Картър, тъй като той е учител, освен брат на булката, така че е свикнал да говори пред хора, но когато двете с Шери си говорехме, разбрах, че не може да е той. Това е подходящо за сестра. За по-голямата сестра. В крайна сметка кой друг може да има толкова близка и точна представа за Шери, за връзката й със семейството ви и Ник и неговото, освен теб? Моля те, кажи, че ще го направиш! — И Паркър отново протегна ръка, улови нейната и превърна молбата в нещо лично. — Знам, че искам много, а и остава толкова малко време, но всичко се подрежда идеално. Наистина се нуждаем от теб.

— Искаш аз да… разказвам по снимките?

— Не само искам, но се нуждаем от теб. И не говорим само за снимки. Това е едно пътешествие, Даян. За Шери и Ник най-вече, но и за всички вас. Семейството е толкова важно и за двамата. През изминалите няколко месеца ги опознах и разбрах това. Представянето ще бъде истинското събитие на вечерта на репетицията. Картър е направил чернова и сега се надява, че ти ще се съгласиш и двамата ще поработите заедно, за да изгладите подробностите.

— Картър иска аз да… — Тя замълча, явно слисана.

— О, знам, че и без това си ужасно заета и искам огромна услуга. Но ще ти помогна, доколкото мога, доколкото имаш нужда или искаш помощ. Честно казано, не мисля, че изобщо ще ти трябва помощ. Всеки, който може да се грижи за семейството си, както го правиш ти, може да се справи с всичко според мен.

— Може би ще успея да го направя, но искам да видя диска и какво е написал предварително Картър, преди да дам окончателен отговор.

Паркър грабна една папка от масата.

— Случайно имам копие и от двете тук. Дискът е с продължителност точно дванайсет минути. Имаш ли време да го видиш сега?

— Аз… предполагам… да.

— Идеално. Само ще ида да си донеса лаптопа.

Двадесет и шест минути по-късно Паркър избута количката за сервиране обратно в кухнята.

— Разбирам по самодоволната ти усмивка, че си успяла. — Госпожа Грейди остави на плота кошницата с чери домати, току-що откъснати от зеленчуковата й градина.

— Подхванах я със сладки приказки и продължих все в този дух. Не само ще дойде на репетицията и на вечерята след нея, но и ще бъде разказвач на диска на Мак и Картър. Бог да благослови Картър, задето се съгласи да отстъпи ролята си, особено като се има предвид, че идеята е толкова негова, колкото и на Мак.

— Той е добро момче. А по-голямата му сестра е трън в задника.

— Ами тя е привлекателна жена, но й липсва жизнерадостта и увереността на Шери. Умна е, но не е така интелектуално надарена като Картър и изобщо не е мила като него. Тя е първородното дете, но не мисля, че често е била първа в друго отношение. А това дразни ужасно. Трябваше само да представя нещата така, че събитието да е свързано с нея толкова, колкото и с Шери. — Паркър сви рамене. — И да й кажа няколко истини. Семейството й я обича. Важна е за тях. Някои хора трябва често да го чуват.

— Обзалагам се, че никак не е маловажно, че именно ти и го казваш.

Паркър отново вдигна рамене.

— Щом върши работа. Булката ще получи каквото иска и заслужава. — Погледна часовника си. — И се движим точно по график.

Включи се в декорирането за предстоящото събитие, провери докъде е стигнала Лоръл, поговори със служителите на кетъринга, когато пристигнаха, както и с хората, които щяха да се погрижат за паркирането на колите.

Излезе на терасата за последна проверка, докато Мак снимаше готовия декор, и си помисли, че навсякъде е заобиколена от изисканост и шампанско.

Това далеч не бе личният й избор за моминско парти — а тъй като в момента обмисляше три такива за приятелките си в различен етап на планиране, имаше най-различни идеи — но цялата атмосфера имаше определено декадентско изискано звучене, което бе смекчено от невероятно пищните аранжименти на Ема.

— Съвсем като във „Великият Гетсби“ — обади се Мак, след като свали фотоапарата си.

— Тъкмо си мислех същото. Според мен домакинята, а и булката ще останат много доволни.

— Ти вече си улучила десетката днес. Картър ми изпрати съобщение. Сестра му иска да се срещнат днес след часовете му и да поговорят за сценария за репетицията. Браво на теб.

— Мисля, че тя ще се справи. Наистина. Беше много развълнувана от перспективата, когато си тръгна.

— Даян? Развълнувана? Да не си сипала нещо в чая й?

— И така може да се каже, но самият диск свърши цялата работа. На няколко пъти я просълзи.

Веждите на Мак хвръкнаха нагоре.

— Подценявала съм собствените си сили. Всичко ли е готово вътре?

— Ема тъкмо довършваше общите помещения, а Лоръл е готова и сега говори с доставчика на храна. Аз само ще… — Тя докосна с пръст слушалката в ухото си. — Веднага идвам. Нашата домакиня е пристигнала — осведоми тя Мак. — Ще ида да я посрещна и да я разведа наоколо.

— Аз ще мина отпред и ще направя няколко импровизирани снимки на новопристигналите.

Паркър кимна и влезе в къщата.

— Ем, Лоръл — обади се тя по микрофона, — имаме зелена светлина.

След около час Паркър наблюдаваше гостенките в стилни бели костюми, ефирни бели рокли и перфектно ушити бели панталони да си приказват на терасата. Пиеха шампанско, бъбреха, смееха се, хапваха от красивите ордьоври.

Мак се движеше между тях и улавяше различни моменти. Изблика на радост, когато бъдещата булка отметна глава назад и се разсмя, изпълнената с обич прегръдка между приятелки, очарованието на мига, когато баба и внучка докоснаха чашите си с шампанско.

Доставяше й удоволствие, както винаги, да види щастието наоколо, да го почувства как искри във въздуха като шампанско, да знае, че онова, което бе наследила, може да бъде сцена на толкова радост.

Днес се радваше, че е в компанията на жени и че е била част от сътворяването на специалната визия за този женски ритуал.

В уречения час тя подкани гостите да седнат на масата за обяд, после отново се оттегли дискретно на заден план. А после се стегна, когато забеляза домакинята на партито да идва към нея с измъчен вид на лицето.

— Оливия помоли за игри. Иска да има някакви игри на партито.

Което лично домакинята бе забранила, спомни си Паркър, но се усмихна.

— Мога да се погрижа за това.

— Тя иска игри и награди. Очевидно е, че аз не съм подготвена за…

— Няма проблем. Ще се погрижа за всичко по време на обяда. Какво ще кажеш за три? Смятам, че са напълно достатъчно. Забавни и простички игри с красиви сувенири за победителите.

— Не искам да подарявам нещо безвкусно или грозно. Бих искала да е подходящо за обстановката.

Господи, а пък аз тъкмо бях решила да извадя светещи в тъмното вибратори, раздразнено си помисли Паркър.

— Естествено. Остави на мен. Ще подготвим всичко за след обяда. Хайде, отивай да се забавляваш. Не се тревожи за нищо. — Изчака, докато се озове вътре. — Лоръл, трябва да поемеш навън — каза тя по микрофона си. — Бъдещата булка иска игри с награди. Трябват ми петнайсет минути за подготовка.

— Дадено.

— Ема, трябва да украсиш една малка маса за наградите.

— О, за бога…

— Знам, знам. Каквото можеш да направиш. Имаш четиридесет минути.

Хукна по задните стълби нагоре към стаята за подаръци — място, специално предназначено за опаковане на подаръци, за съхранение. В един от шкафовете там имаше надписани съответно предварително опаковани сувенири. Огледа ги внимателно, обмисли положението и след като подбра три от тях, ги пъхна в бели подаръчни торби, загърнати в мека черна хартия. От друг шкаф извади куп бележници, моливи и други канцеларски запаси.

Бързо слезе отново долу, остави торбичките и кутията с неща за писане на масата в трапезарията, после мина на бегом през кухнята, за да стигне до стария килер и да избере подходящия поднос за представянето на наградите.

— Какво търсиш? — попита зад гърба й госпожа Грейди.

— Бъдещата булка иска забавни игри, които домакинята на партито изрично забрани по време на подготовката. Не мисля, че е добре да сложа бели торбички върху бял поднос, а нямаме подходящ черен. Може би сребърен. Или стъклен. Май е най-добре стъклен.

— Опитай и двата.

— Отлична идея. Можеш ли да дойдеш да ми помогнеш със съвет?

Госпожа Грейди тръгна редом с нея.

— О, колата ти е тук.

— Къде тук?

— Ами отзад.

Паркър спря и леко се намръщи.

— Колата ми е тук?

— Докараха я преди двайсетина минути. Измита и лъсната при това. Оставих сметката на бюрото ти.

— О! Но аз не съм го молила да ми я докарат. Щях да…

— Спестява ти време, нали? — Което, според госпожа Грейди, бе много хитър ход от страна на Малкълм Каваци.

Паркър не каза нищо, само продължи да се мръщи, докато подреждаше торбичките върху сребърния поднос.

— Мисля, че стъкленият е по-подходящ. Сребърният сякаш е прекалено тежък, а и Ема може да посипе малко бели листенца от рози върху стъклото и така с малките черни вази…

— Кой докара колата?

Госпожа Грейди прикри усмивката си.

— Не разбрах как се казва. Всъщност бяха двама, тъй като единият караше след другия със сервизния камион.

— О! Хм… Стъкленият?

— Съгласна съм. Стилен е, но не толкова натрапчив, колкото сребърният.

— Да, точно това търся. — Отстъпи крачка назад. — Ще оставя това тук и ще ида да видя дали Ема има нужда от помощ при подреждането на масата. — Тръгна да излиза от стаята. — Наистина можех и сама да си взема колата.

— Несъмнено. Какво се казва, когато някой ти направи услуга?

Паркър въздъхна шумно под тежестта на прикрития укор в тона й.

— Казва се „благодаря“. И ще го направя. Когато имам възможност.

В момента нямаше такава, или поне така си каза наум. Събитието ангажираше цялото й внимание, а с допълнителното време за непредвидените игри се проточи с близо трийсет минути повече. Което съкрати времето за подготовка за вечерната репетиция.

— Игрите бяха истински хит — отбеляза Мак. Винаги е така.

— Хубави награди. Много ми хареса кутийка за бижута от зелена кожа за из път. Някой, който ще ходи в Тоскана за медения си месец, определено ще има нужда от подобна.

— Може би на някой ще му излезе късметът. — Паркър пийна голяма глътка вода направо от бутилката. — Страхотно се справихме. А и нашата домакиня изобщо не трепна пред допълнителната фактура за наградите, особено след като й дадох половин час допълнително време за наша сметка.

Огледа за последен път терасата. Бяха прибрали всички маси, но бяха оставили перголата и урните украсени. Трябваше само да подредят масата с напитки и закуски и щяха да са готови.

Вероятно сега имаше пет свободни минутки, за да се обади и да благодари, но пък май беше по-добре първо да прегледа фактурата. Можеше да се окаже, че й е сложил солена цена за доставката.

— Само ще вляза да… — Телефонът й звънна. — Господи! Лудата булка.

— По-добре вдигни ти, отколкото аз. Хайде. Ще се оправим тук.

Лудата булка изяде времето й. И й даде възможност да си помисли.

 

 

Щеше да изпрати благодарствена бележка заедно с чека за гумите и обслужването в сервиза. Това бе съвсем удачно, прецени Паркър, докато ръководеше репетицията.

— Когато останат пет минути — каза тя на глас, — братът на младоженеца и кум на сватбата ще придружи майка си до мястото й, а съпругът й ще ги следва. Така е идеално. Кумът отива до младоженеца, застава от лявата му страна. Когато останат три минути, братът на булката ще придружи майка си до нейното място. Братът отива и застава отляво на кума, вдясно от Джордж. Завърти се съвсем леко, Сам. Точно така. Музиката се сменя за шаферките. Уенди, Ники, Ади — аз ще ви дам знак и утре. Не забравяйте да се усмихвате, дами. После тръгва Джаси, кумата. Добре. Когато е преполовила разстоянието, е време да излезе и момчето с пръстените. Точно така, Кевин — петгодишният малчуган тръгна с тържествена стъпка под смеха и аплодисментите на присъстващите. — А сега и момичето с цветята. Отлично, Джени, а утре в кошничката ти ще има истински цветя. Кевин застава от мъжката страна, Джени — от женската. Застани точно до баща си, Кевин. После…

Замълча смутено, останала без думи, когато погледна назад и видя Малкълм, облегнат на една от урните, с букет в ръка. Не можеше да види очите му, понеже слънцето се отразяваше в тъмните стъкла на очилата му. Но съвсем ясно забеляза широката му усмивка.

— И после? — подкани я през смях младоженецът. — Ще се оженя ли най-сетне?

— Почти стигнахме. Музиката се сменя, всички стават на крака. И булката тръгва по пътеката, съпроводена от баща си. И — тя се обърна към младоженеца — тя е най-красивата жена на света. Тя е всичко, което някога си искал. И съвсем скоро ще бъде твоя. — Паркър изчака за миг. — Спрете тук. Както пожелахте, майка ти ще застане до теб и до баща ти. Свещеникът ще попита кой дава тази жена и какъв е отговорът ви, господин Фалкони?

— Майка й и аз.

Двамата целунаха дъщеря си, после хванаха ръката й и я поставиха в дланта на младоженеца.

— Чудесно. Сега… — Запозна ги с цялата церемония, като подчерта основните моменти, очерта графика и съответното разположение на всеки от участниците. — Тогава той що каже, че можеш да целунеш булката.

— Това го знам. — Младоженецът завъртя булката си, наклони я силно назад, докато тя се смееше, и се наведе, и да я целуне ентусиазирано.

— Сесили, ако се разколебаеш утре, с удоволствие ще заема мястото ти.

Бъдещата булка отново се разсмя и намигна на Паркър.

— Няма такива изгледи, но благодаря за предложението.

— Няма защо. В този момент се обръщате към приятелите и роднините си, свещеникът ще ви представи за първи път като съпруг и съпруга и онези от нас, които са се съвзели от вълшебната ви целувка, ще ви аплодират. Музиката ще засвири отново и тръгвате по пътеката. Мак ще ви поеме нататък. Оттук останалите участници в церемонията се оттеглят в обратен ред. Най-напред момичето с цветята и момчето с пръстените. — Чудесно, мислеше си Паркър, страхотно. Ако всички се усмихваха и сияеха така и утре, едва ли щяха да имат нужда от слънце. — След шаферите тръгват родителите на булката, после и тези на младоженеца. Мак ще иска да ви събере заедно за общите снимки. Гостите ще бъдат придружени до зимната градина, където ще има леки закуски и напитки, за да са доволни и щастливи всички по време на фотосесията.

Стараеше се да не обръща внимание на лекото пробождане, което усещаше във врата си. Знаеше, че той я зяпа, докато обясняваше детайлно етапите на представянето на гостите, сядането на вечеря, тостовете, преместването в Балната зала, първия танц, срязването на тортата и всичко останало.

— Булчинският и Младоженският апартамент ще са на разположение на шаферите и близките на младоженците от четири следобед до края на вечерта. Ще пренесем подаръците от масата до лимузината на младоженците, както и всички цветя и букети, които бихте искали да вземете или да подарите на някого. Знам, че има доста детайли, но аз и моите партньори ще бъдем на ваше разположение във всеки един миг. За вас остава само да се забавлявате и наслаждавате.