Нора Робъртс
Щастливи завинаги (8)

Седма глава

Макар да се бе превърнало в традиция, Паркър би предпочела да избегне разказването на секси история за закуска. Но моторите издаваха много отчетлив шум, който Мак много ясно бе чула, докато двамата с Картър се радваха на вечерта в красивия си вътрешен двор, когато Паркър се бе прибрала с Малкълм.

Мак се домъкна в домашния фитнес салон, когато Паркър почти бе приключила, а Лоръл вече бе напреднала с тренировката, но мислите й съвсем не бяха заети само с упражнения за бицепси.

И беше помъкнала и Ема със себе си.

— Помолих госпожа Г. за палачинки — обяви тя. — Най-много харесвам палачинки, когато има секси история закуска.

— Кой ще разказва? — попита Лоръл.

— Паркър.

— Чакай малко. — Лоръл рязко се извърна към ъгъла, където Паркър остана по-дълго от необходимото наведена напред. — Имаш секси история за закуска и не си ми казала?

— Нищо важно. Освен това през следващите няколко дни сме плътно ангажирани.

— Щом е нищо, къде ходихте с мотора на Малкълм за цели три часа снощи? Не, не ни казвай сега. — Мак само се усмихна и махна великодушно към Паркър, която тъкмо се изправяше. — Трябват ни палачинки.

— Аз не следя ти кога излизаш и кога се прибираш, Макензи.

— О, не ми викай Макензи. — Мак просто махна с ръка и започна с упражненията за бицепси на тренажора. — Двамата с Картър чухме мотора на Мал, когато той дойде, а ви видях да излизате просто защото бях навън по това време. Така че е съвсем естествено, че се ослушвах кога ще се прибереш. И ти би постъпила така.

— Скара ли се с него? — попита Ема. — Разстроена ли си?

— Не, не съм разстроена. — След като избърса потта от лицето си с кърпа, Паркър отиде да я хвърли в коша за пране. — Просто нямам време за палачинки и клюки.

— Освен ако прожекторът не е насочен към някоя от нас, така ли? — Лоръл наклони глава. — Ние си споделяме, Паркър. Това е правилото. Щом се опитваш да се измъкнеш, това ми подсказва, че се притесняваш накъде вървят нещата.

— Изобщо не е така. — Мислено си призна, че бе точно така. Лоръл беше права. — Добре. Добре. Ще хапнем палачинки и всичко останало, но имам много работа — всички имаме — затова ще бъдем кратки.

Когато тя излезе от салона, видимо раздразнена, Ема се спогледа с останалите.

— Да ида ли да поговоря с нея?

— Знаеш, че й трябва малко време да се сърди. — Лоръл грабна една кърпа и избърса лицето си, шията си. — Малко е ядосана, но ще й мине.

— Права си, че това с Малкълм я кара да се чувства объркана. — Мак мина към упражнения за трицепси. — Ако не беше нищо важно, тя щеше да ни каже или да се пошегува, когато аз споменах мотора. Кога е било Паркър да се чувства объркана от някой мъж?

— Мога да кажа, че никога и никой — заяви Лоръл.

— Това отговаря на въпросите кога и кой. А хубаво ли е или е лошо?

— Мисля, че е хубаво. — След като и бездруго бе в салона, Ема се насили да се качи на бягащата пътечка. — Той изобщо не е обичайният й тип, на което вероятно се дължи и част от объркването. И нищо не би я накарало да излезе с него, ако тя самата не го искаше на някакво подсъзнателно ниво. Освен това Мак каза, че е била с джинси и онова страхотно шоколадовокафяво кожено яке. Значи се е преоблякла заради него.

— Не съм я шпионирала — побърза да каже Мак. — Просто я видях. Почти.

— Кой твърди друго? — Лоръл махна небрежно. — Ако аз я бях чула да излиза с него, щях да направя същото. Господи, добре че Дел не знае. И нека да си остане така, докато не разберем какво по-точно става. Не искам да се ядоса заради Мал и Паркър, както беше заради Ема и Джак. Сега ще ида да си хвърля душ и да благодаря на Господ, че Дел трябваше да излезе за делова среща рани сутринта. Ще се видим долу.

— Мислех, че ще й стане приятно — обърна се Мак към Ема, когато двете останаха сами. — Не съм искала да я разстройвам.

— Не си виновна. Лоръл е права, така правим винаги.

 

 

Така правеха винаги, напомни си Паркър. След като се бе изкъпала и преоблякла за дневните ангажименти, раздразнението й вече бе преминало в чувство за вина, задето се бе сопнала на приятелките си.

Беше му придала прекалено голямо значение. И беше приела случилото се прекалено сериозно, призна си тя, което бе доста обичайно за нея и се случваше често.

Затова щяха да спазят традицията си, както бе редно. Щяха да се посмеят и толкова.

Когато влезе в кухнята, завари госпожа Грейди да бърка сместа за палачинки на плота.

— Добро утро, момичето ми.

— Добро утро, госпожо Г. Разбрах, че ще хапваме палачинки.

— Хм. — Госпожа Грейди изчака, докато Паркър си сипе чаша кафе. — Е, ще си направиш ли и татуировка?

— Моля?

— Струва ми се, че това е следващата стъпка, след како препускаш по пътищата, яхнала „Харли“.

Нямаше нужда Паркър да поглежда към икономката, за да разбере, че възрастната жена се забавлява страхотно.

— Мислех си, предвид професията ми, че едно малко сърчице на дискретно място би било удачно. Може би с инициали „ЩЗ“ вътре в него — Щастливи завинаги.

— Много красиво и подходящо — госпожа Грейди остави купата с тесто настрани и се зае да приготвя горските плодове. — Може и да се скараме с теб заради това момче, тъй като на мен ми донесе цветя и ме покани на танци.

— Това те забавлява много.

— Разбира се. Напомня ми на някого.

— О? — Паркър се облегна на плота. — На кого?

— Някога познавах един младеж с малко грубовати обноски, доста самоуверен на вид и с меден език, когато искаше да те впечатли. Красив като греха и два пъти по-секси. Когато той хвърлеше око на някоя жена, тя определено разбираше затова. Аз бях късметлийка. Омъжих се за него.

— О, госпожо Г., той не… Наистина ли прилича на твоя Чарли?

— Същият тип е, което съвсем не е типично. Сам се е измъкнал от тежките условия, справил се е с белезите от битките, старае се да постигне нещо в живота си. В него има някаква дива и неукротима жилка. По отношение на моя Чарли често си повтарях, че няма да се забърквам с такъв като него. О, не, и си го казах отново, когато вече се бях забъркала. — Усмивката сгря лицето й и размекна погледа й. — Трудно е да устоиш на лошо момче, което в действителност е свестен човек. Направо ти се подкосяват коленете. И аз благодаря на Бога всеки ден, че колкото и кратко време да сме били заедно, все пак не съм се противила дълго.

— С мен и Мал не е така. Ние просто… — И именно в това бе голяма част от проблема, осъзна Паркър. Тя не знаеше какво има между тях.

— Каквото и да е, ти заслужаваш внимание и да се забавляваш повече. Освен в работата си. — Госпожа Грейди сложи длани върху страните на Паркър и ги потупа леко. — Знам, че ти харесва всичко тук и се наслаждаваш на всеки миг. Но освен това.

— Не искам, забавлявайки се, да допусна грешка.

— О, ще ми се да го направиш. — С тези думи тя притисна Паркър по-близо до себе си и я целуна по челото. — Наистина го искам. Хайде, седни и си пийни кафе. Имаш нужда от хубава закуска и от приятелките си.

Сигурно беше така, призна Паркър. Но след като седна, трябваше да отговори на обаждането на една от изнервените булки, чиято сватба бе през уикенда. Тъй като вече й бе станало навик да разрешава чуждите проблеми и тревоги, разговорът й подейства успокояващо.

— Ема и Мак ще слязат всеки момент — обяви Лоръл с влизането си. — Имате ли нужда от помощ, госпожо Г.?

— Всичко е под контрол.

— Хей, много хубави цветя!

— От гаджето ми са. — И продължи с намигване. — Същото, което Паркър се опитва да ми отмъкне.

— Развратница. — Развеселена, Лоръл си сипа кафе и отиде до масата за закуска в ъгъла, където седна. — След като приключим с първата си тема, можем да се занимаем с тържествата. Срещата можем да проведем и тук, тъй като отлично знам, че в блекбърито си имаш записано всичко за събитието довечера. Така ще спестим време, за което толкова се тревожиш.

— Добре. Не биваше да се сопвам на Мак.

— Реагира спонтанно. Вероятно и аз щях да направя същото, само че още по-грубо.

— Но всички сме свикнали с твоите грубости.

— Отлично попадение. — Лоръл се засмя и посочи с пръст Паркър. — Няма да кажа нищо на Дел засега, но…

— Няма нищо за казване. Както ще разбереш съвсем скоро, след като и останалите са тук.

— Ето ги и тях. Приготви се да ни осветлиш.

— Съжалявам — каза Паркър още щом Мак седна.

— Минало-заминало.

— Хапнете малко плодове — подкани ги госпожа Грейди и остави купичка на масата.

— Придадох му прекалено голямо значение. — Паркър покорно си сипа горски плодове в малката купичка, сервирана до чинията й. — Пред вас и пред самата себе си. Всичко е толкова странно и затова. И все пак е кристално ясно.

— Защо не ни разкажеш, а ние ще решим колко е странно — предложи Лоръл. — Защото, като отлагаш, наистина го превръщаш в нещо голямо.

— Добре, добре. Той дойде да донесе цветя на госпожа Г.

— Ооо — мигновено реагира Ема.

— Тъй като нея я нямаше, ми се стори неловко да не го поканя вътре, докато ги подредя във ваза, за да може той да й остави бележка. И бездруго исках да му покажа ясно, че не ме интересува.

— Поканила си го вътре, за да му кажеш, че не искаш да го виждаш? — уточни Мак.

— Да. Той има навика да… ме притиска и исках да му изясня — да, вярно е, че не прекъснах прегръдката му онази вечер, когато…

— Страстната целувка — вметна Ема.

— Не беше… — О, да, беше, призна си мислено Паркър. — След като бе вечерял тук и аз го изпращах до вратата, той ме хвана неподготвена и аз отвърнах на целувката му. Това е всичко. И аз съм човек. Но понеже е много добър приятел на Дел, се чувствах длъжна да му покажа много, че не ме интересува.

— Той повярва ли ти? Ммм, благодаря, госпожо Г. — Мак се нахвърли на чинията с палачинки, която госпожа Грейди остави на масата. — Защото ако го е направил, мнението ми за интелигентността му ще спадне с няколко степени.

— Явно не, защото ми предложи сделка. Да изляза на разходка с мотора, само неангажираща вечеря, и ако не ми хареса, тогава той ще се отдръпне.

— И ти се съгласи? — Лоръл се пресегна за плодовия сироп. — Не го размаза като гнусна буболечка и не го смрази с ледения поглед на Паркър Браун?

Паркър вдигна чашата си с кафе и отпи глътка.

— Искате ли да продължа или не?

— Продължавай — величествено позволи Лоръл и махна с ръка.

— Съгласих се, защото ми се стори много просто и защото бях малко любопитна. Двамата с Дел са приятели и няма защо да тая лоши чувства към него. Щях да изляза с Мал, а после той да се оттегли. Без накърнени чувства и от двете страни. После излязохме навън и той ми каза за облога.

— Какъв облог? — попита Ема.

Паркър им обясни.

— Картър е заложил? — Мак отметна глава назад и се разсмя шумно. — И то на Мал? Това ми харесва.

— На мен ми харесва, че ти го е казал, преди да се качиш на мотора. — Ема размаха вилицата си. — Сигурно е знаел, че това ти дава извинение да се отметнеш от сделката.

— И аз го отчетох. По мое настояване, той ще ми даде половината от спечеленото от облога. Така е честно.

— Къде отидохте? — поинтересува се Ема.

— В Стария Гринуич, в малка пицария. Всъщност мястото беше приятно. И не мога да отрека, че е забавно да се возиш на мотор — много е забавно — нито пък ще кажа, че ми е било неприятно да изям една пица с него. Мал е интересен човек.

— На колко позвънявания по телефона отговори, докато бяхте навън? — попита я Лоръл.

— Четири.

— А той как реагира?

— Каза, че бизнесът си е бизнес и да не се притеснявам. Да, това ме впечатли. Но работата е там, че прекарахме една много приятна вечер, а веднага щом се прибрахме и стояхме до вратата, той…

Ема се размърда на стола си.

— Ето, идва и секси историята.

— Той просто поема контрола. Има навика да ме притиска в ъгъла и тогава мозъкът ми сякаш изключва. Много е добър, а умът ми просто блокира. Това е някакъв рефлекс — заяви тя. — Или реакция.

— Как действа — бързо и страстно или бавно и постепенно? — полюбопитства Мак.

— Не съм забелязала да има бавна скорост.

— Казах ти. — Мак сбута Ема с лакът.

— След като мозъкът ми отново заработи, му казах, че няма да позволя такова нещо и че не може просто да ме сграбчва и да си тръгва когато си поиска. А той само ме изгледа развеселено. Горе-долу като вас трите — и вие също, госпожо Г., защото ви виждам оттук.

— Ти отвърна на целувката му, нали? — изтъкна госпожа Грейди.

— Да, но…

— Значи дори и да не беше замаял главата ти напълно, пак нямаше да можеш да стоиш на краката си.

Страшно й се прииска да се нацупи. Вместо това само сви рамене.

— Това е просто физическа реакция.

— Не съм сигурна в това — започна Лоръл, — но дори и да е така, трябва да отбележа, и какво толкова?

— Няма да се забърквам… — Спомни си, че същите думи бе използвала и госпожа Грейди, погледна към нея и забеляза, че икономката вдига вежди. — Няма да се обвързвам по този начин с някого, след като смятам, че може да е грешка. Особено щом е приятел с Дел, Джак и Картър. И най-вече щом не го познавам добре и не знам почти нищо за него.

— Нима срещите с някого не са начин да го опознаеш и да научиш повече за него? — Ема се пресегна и хвана Паркър за ръка. — Ти се интересуваш от него, Паркър. Изписано е на лицето ти. Привлечена си от него. И това те притеснява.

— Било ти е забавно с него, Паркс. — Мак вдигна ръце. — Защо да не се позабавляваш?

— Той явно е неподвластен на силата, с която отблъскваш всички, и на смразяващия ти поглед. Не действа и не реагира по начин, който можеш да предвидиш или контролираш. — Лоръл потупа крака на приятелката си под масата. — Затова си търсиш причина да му откажеш.

— Не съм толкова повърхностна.

— Не си повърхностна. Притесняваш се да го допуснеш прекалено близо до себе си, защото може да се окаже нещо повече, отколкото си очаквала. Мисля, че това вече е станало.

— Просто не знам. И не ми харесва да не знам.

— Тогава си дай малко време — обади се Ема — и разбери.

— Ще си помисля. Непременно. — Как би могла иначе, мислено си каза Паркър. — И това е всичко, което ще чуете от сутрешната ни секси история за закуска. Оценявам загрижеността ви, наистина, но трябва да сменим темата. Вече закъсняваме с графика за събранието си. Трябва да се подготвим за днешното събитие.

 

 

Мал инсталираше нови свръзки на двигателя към рамата на спортен модел „Форд Тъндърбърд“ от шейсет и втора година. По искане на клиента той бе разглобил почти напълно двигателя и го бе сглобил наново и когато приключеше с работата си, мощната машина щеше да ръмжи на пътя като голям и силен тигър. Вече бе сменил спирачните тампони, бе поправил охладителната система и бе прочистил трите двуцилиндрови карбуратора „Холи“.

По груби сметки, след няколко кратки часа можеше да изведе това сладурче и да го изпробва на пътя.

— Красавица е.

Измъкна главата си изпод капака и видя Дел, издокаран в адвокатския си костюм, да стои насред гаража му.

— Така си е. Шейсет и втора година, М-код — добави Мал, — елегантна машина. Една от двеста такива, продадени навремето.

— Наистина?

— Това сладурче е скъпичко. Клиентът го е купил на търг, накарал е да го реставрират. Огненочервено отвън, бяла и червено отвътре. Бели стени, колела с телени спици. След като реставрирали отвън и отвътре колата, му хрумнало, че проблемите, които му създава на пътя, може да се дължат на навъртените от двигателя сто и осемдесет хиляди километра.

— Тук се намесваш ти.

— Поправям нещата. Погледни само.

— Разбира се, стига да не очакваш да разбирам какво гледам, както и половината от онова, което ми говориш.

— Това сладурче има пълно хромирано покритие под капака.

Дел погледна, видя голям двигател, много черни части, някои бляскави хромирани такива, както и различни чисти, маркирани с логото на „Тъндърбърд“. Знаеше какво се очаква от него, затова кимна.

— Е, какво може да прави?

— Когато свърша с нея ли? Почти всичко, което поискаш, освен да ти даде целувка за лека нощ. — Мал измъкна кърпа от задния си джоб и избърса ръце. — Да не би да имаш проблеми с мерцедеса?

— Не. Имах ранна среща в града, затова се отбих да ти оставя документите, които ме помоли да подготвя. Мога да ти отделя десетина минути, ако искаш да ги погледнеш сега. Или да ги оставя в офиса ти, а ти да ги прочетеш, когато имаш време, и да ми се обадиш, ако имаш въпроси.

— Сега съм много зает тук, затова ще ги прегледам после. Стига да не очакваш да разбера какво виждам, както и половината от онова, което ми приказваш.

— Ще ти ги обясня, когато пожелаеш. — Дел надникна отново под капака със замислен вид. — Може би някой ден ще ми обясниш всичко за двигателите.

Офисът на Мал се състоеше от малка кабинка, отделена от гаража и обзаведена с метално бюро, няколко етажерки за документи и въртящ се стол. Дел влезе вътре, извади папката от куфарчето си и я остави най-отгоре на бюрото.

Мал напъха отново кърпата в задния си джоб.

— Най-добре да отделим тези десетина минутки за един личен въпрос.

— Добре. Какво има?

— Снощи изведох Паркър на разходка с мотора.

След като преглътна бавно, Дел поклати глава.

— Убедил си я да се качи отново на мотора? Пистолет ли използва?

— Сключихме сделка. Да излезем на разходка, да хапнем нещо за вечеря, а после да я върна у дома и ако не си е прекарала приятно, да се откажа.

— Значи ти… — Този път преглътна по-бързо. — От какво да се откажеш?

— От нея и от онова, което има между нас.

— И какво по-точно е то?

Двамата владееха отлично мигновения леден поглед на Браун, отбеляза Мал.

— Наистина ли искаш да ти обясня подробно?

— И кога започна това нещо между вас?

— Що се отнася до мен — около две минути, след като за първи път я чух да говори, оттогава градусът определено се вдига. Колкото до нея? Ще трябва сам да я попиташ. Тъй като снощи й беше приятно и аз няма да се откажа, реших да бъда откровен с теб.

— И докъде е стигнало всичко?

Мал замълча за миг.

— Знаеш ли, Дел, разбирам какво изпитваш спрямо Паркър, както и останалите в имението. Ако бях на твое място, вероятно и аз щях да съм така, затова те разбирам. Но няма да ти обяснявам какво става с Паркър и мен, не и за нея. Ако искаш да я питаш, това си е ваша работа. Но ще ти кажа едно нещо, ако си мислиш, че търся само лесно забавление с нея, тогава двамата с теб… Явно не се познаваме толкова добре, колкото сме мислили досега.

— Тя ми е сестра, за бога.

— Ако не беше, сега нямаше да водим този разговор. Освен това е и красива, умна и интересна жена. Която отлично владее живота си. Ако пожелае да ме отблъсне и когато това стане, тя ще го направи сама.

— И ако го направи?

— Ще съжалявам много, защото, също като тази кола, и тя е от рядка порода. Има класа, силна е и е просто прелестна. Струва си да й посветиш страшно много време и усилия.

От Дел струеше раздразнение във висша степен, но той само пъхна ръце в джобовете си.

— Не знам какво се очаква да кажа в такъв случай.

— Не мога да ти помогна. — Мал сви рамене. — Между другото можеш да й дадеш стотачката, която ми дължиш. След като сключихме сделката за нея, реших да бъда честен и й разказах за облога, в случай че реши да се разсърди и да ме прати по дяволите.

— Страхотно. Направо идеално.

— Тя не се ядоса. Само поиска дял от печалбата. Господи, кой не би се увлякъл по жена, която мисли така? Както и да е, изглежда ми справедливо нейният дял да дойде от теб. Аз ще получа своя от Джак, а двамата можете да уредите сметките си с Картър.

— Не знам дали сме приключили с този въпрос. Трябва да си помисля. Но знам едно — ако объркаш нещата, ако я нараниш, ще ти сритам задника.

— Ясно ми е. Какво ще кажеш за следното: ако объркам всичко и я нараня, ще те оставя да ми сриташ задника.

— По дяволите! Прочети си проклетите документи.

Без да каже друго, Дел излезе с решителни крачки.

Можеше да мине и по-зле, размисли се Мал. Дел можеше да му фрасне един в лицето, както бе направил с Джак заради Ема. Така че май имаше известно предимство в случая.

Сви рамене, после се захвана отново с работата по двигателя, зае се с нещо, което със сигурност знаеше как да поправи.

 

 

Тъй като знаеше какъв е графикът й, Дел се постара да се прибере у дома достатъчно рано, за да хване сестра си. Тя имаше репетиции и събитие вечерта, което за всеки друг би означавало претоварен ден. Но той отлично знаеше, че Паркър редовно си оставя резервно време за спешни случаи.

Случаят според него беше точно такъв.

Планира стратегически пристигането си, така че да се появи в края на първата репетиция, когато Лоръл бе заета в кухнята. Ема и екипът й вече украсяваха къщата за появата на булката и шаферките за вечерното събитие, но и преди да започнат с втората репетиция.

Знаеше, че Мак ще е заета с фотоапарата си.

Приближи се към Паркър точно когато тя се сбогуваше с първите си клиенти и гостите им.

— Рано се прибираш.

— Да, поразместих няколко ангажимента, за да се прибера и да ви помогна.

— Ще ни бъде от полза. Следващата репетиция започва след петнайсет минути, а булката и шаферките за вечерната сватба ще се появят след около половин час за прическа и грим. Движим се по график, но…

— Чудесно, да използваме тези петнайсет минутки. — Хвана я за ръка и я поведе на разходка по моравата.

— Да предположа ли, че някой ме е видял с Малкълм снощи и ти е докладвал? — Тя приглади ръба на сакото си. — Прекалено добре се познаваме с теб, Дел.

— И аз така си мислех. Но пък изобщо не би ми хрумнало, че ще хукнеш на разходка с Волния ездач.

— Какво изобщо означава това?

— Провери сама.

— Добре. Ако се каниш да ми изнасяш лекция за това колко са опасни мотоциклетите, най-напред трябва да ми представиш нотариално заверен документ, в който заявяваш, че не си карал или не си се качвал на такъв през последните трийсет и шест месеца.

Явно трябваше да отложи засега този спор. За да спечели още малко време, той извади портфейла си, измъкна стотачка и й я подаде.

— Благодаря. — Тя сгъна банкнотата и я прибра в джоба си.

— Заради облога ли излезе с него?

— Излязох с него въпреки облога.

— След като вече няма никакви облози, планираш ли да излезеш отново с него?

— Не ме е поканил и не съм решила. — Тя извърна глава и го огледа внимателно. — След като не забелязвам следи от битка, а съм сигурна, че Малкълм може да се защитава отлично, остава да предположа, че явно не сте си разменили удари, когато той ти е казал, че знам за облога.

— Нямам навика да удрям хората. Джак беше изключение — поясни той, преди тя да успее да оспори. — А и Мал предотврати боя, като ми каза за… всичко това направо.

Тя замълча за миг.

— Той ти е казал лично?

— А ти — не.

Замислена за тактичността на Малкълм, тя отговори, без да мисли:

— Дел, да не би да живееш с илюзията, че ти казвам за всеки мъж, с когото се срещам?

— Значи двамата с Малкълм се срещате?

— Не. Може би. Още не съм решила. Аз подлагам ли те на кръстосан разпит за всяка жена, с която излизаш, по-точно излизаше преди Лоръл? И ако сега кажеш, че това е различно, ще се наложи аз да те ударя.

— Опитвам се да намеря израз, който просто да намеква, че „това е различно“. — Понеже последните му думи я караха да се разсмее, той улови ръката й, докато се разхождаха. — Да се върнем на това, че никой от мъжете, с които си се срещала досега, не е бил мой приятел. Мой добър приятел.

— Вярно е. А нима аз застанах между теб и Лоръл, когато отношенията ви се промениха? Тя е една от най-добрите ми приятелки? И, не, Дел, пак не е различно.

— Не искам да заставам между вас. Само наблюдавам отстрани и се опитвам да преценя ситуацията.

— Аз самата още не мога да определя ситуацията. Излязохме на разходка с мотора, хапнахме пица и…

— И?

— И приключихме срещата с класическата целувка за лека нощ.

— Значи се интересуваш от него.

— Не ми е безинтересен. Изненада е за самата мен, но не ми е безинтересен. Снощи си прекарах добре, а не съм го очаквала. Отпуснах се и се забавлявах, а отдавна не ми се е случвало да се чувствам така с някой мъж. Просто ми беше приятно. Можеше да е някой твой клиент, Дел, или случаен познат, но фактът, че ти е приятел, показва, че не само го харесваш, но му имаш доверие и го уважаваш. Има ли някаква причина за мен да е различно?

— Не. — Той си пое дълбоко въздух и се загледа намръщено в далечината. — По дяволите!

— Важен е и фактът, че той лично ти е казал за нас. Аз споделих с Лоръл и останалите едва тази сутрин. И не съм сигурна дали щях да го направя, ако Мак не беше чула рева на мотора и не ме беше видяла да потеглям с Мал. Това не говори добре за мен.

— Не си искала да ги поставяш в неловко положение, между мен и теб.

— Това е вярно отчасти — не е основният аргумент, но също е вярно. — Тя спря и се извърна, така че да го погледне в лицето. — Не ме поставяй по средата между вас, Дел, между теб и приятеля ти. Моля те, не го превръщай в тема за раздор.

— Няма. Освен ако той не оплеска всичко. Тогава ще го ступам здраво. Той вече го знае. Всъщност дори сам се съгласи, ако оплеска всичко, да ми позволи да го ступам. И, да — призна Дел, — това говори много за него, защото го познавам и знам, че наистина го мисли.

Паркър прегърна здраво Дел и го притисна към себе си.

— Мога и сама да се грижа за себе си, но е страшно приятно да знам, че си имам голям брат, който може да го направи вместо мен, когато имам нужда.

— Разчитай на това.

— Винаги. Сега… — Тя се отдръпна леко. — … ако си дошъл да помагаш, иди да потърсиш Ема. Тя най-много се нуждае от помощ в момента. А ето че пристигат и следващите клиенти.

Остави Дел и тръгна към алеята за паркиране, за да поздрави първите пристигнали. Беше доста странно, помисли си тя, че едва бе признала дори и пред себе си, че проявява истински интерес към Малкълм Кавана, а бе отделила доста време от деня си в разговори за него.

И още повече, призна си тя, в мисли за него.