Г. Ф. Унгер
Червенокосата Джейн (14)

14.

Денят измина, мрачен ден с тежки облаци по небето.

От такива облаци обикновено се излива пороен дъжд. Но този път не стана така.

Понякога черните облаци не бяха плътни. Тогава небето почервеняваше, защото те странно пречупваха слънчевата светлина.

Джим Букер и аз поспахме няколко часа през деня.

После и четиримата зачакахме.

Малкото градче отдавна бе подушило нещо и също чакаше замряло.

Така измина денят.

Едно знаехме със сигурност: онези трима стрелци, които бяхме ранили и завързали на конете им, отдавна трябваше да са пристигнали в ранчото.

Така че Магдалена Фулер щеше да действа. След това поражение щеше да се стреми да извоюва победата си с всички сили и средства, каквото и да й струва.

Знаеше също, че отново сме в града. Явно бе разбрала и какво е пропуснала: Зозо бе останал часове наред беззащитен, без господар, и тя можеше да си го вземе като узрял плод. Но твърде много се бе осланяла на тримата си стрелци.

Сега вече щеше да дойде.

Питахме се само колко ездача щеше да доведе.

Но всичко стана другояче.

Бе късен следобед, почти вечер, когато в града дойде един млад каубой. Не бе въоръжен. Конят му носеше белега на ранчото „Шпаниш Байт“.

Дъсти Шорт, който пазеше южния вход на града, го доведе в офиса.

От северната врата пристигна Таурус Логан, който от позицията си там можеше да наблюдава цялата улица.

Букер и аз стояхме пред офиса. На стената зад себе си бяхме облегнали пушките, които светкавично можехме да вземем при нужда.

Дъсти Шорт се ухили, когато спря с момчето пред нас. После каза сухо:

— Чуйте какво има да ни предаде това хлапе от името на Магдалена Фулер. Слушайте добре. Защото според мен предложението не е лошо.

Таурус Логан бе пристигнал вече.

Младият каубой бе научил всичко наизуст, както ученик стихотворение.

— Магдалена Фулер не иска война, защото ще има много жертви. Тя може да дойде с повече от петдесет човека, а толкова вие със сигурност не можете да съберете. Тя не иска и да унищожи Зозо, като например да го подпали от четирите страни. Иска честна борба. Тъй като мисис Фулер знае, че мисис Джейн Мулен Червенокосата има четирима верни защитници, истински рицари на колта, така и тя ще дойде само с четирима доверени мъже. Трябва да я чакате при залез-слънце на западния край на града. Ако не направите това, тя ще го нападне от всички страни с повече от петдесет ездачи.

Младият каубой замълча и се обърна към Джейн. Да, той дори се поклони в седлото и повдигна ръка към шапката си.

— Извинете, мисис Мулен. Аз съм просто пратеник. Трябва да ви предам, че мисис Фулер иска да се бие с вас. И когато дойдете на края на града, за да се срещнете, не забравяйте да вземете испанския мундщук. Това е всичко, което трябваше да кажа.

Той твърдо замлъкна.

Но Джейн само ни изгледа и отметна назад огненочервената си грива.

— Ще дойдете ли с мен? — попита глухо.

Кимнахме.

Не можехме да постъпим по друг начин, макар да знаехме със сигурност, че не всички ще останем живи.

Защото Магдалена Фулер нямаше да вземе второкласни стрелци. Можеше да си купи най-добрите в Ел Пасо, Ногалес, Ларедо и други градове.

Кимнахме, защото нямахме друг избор.

* * *

Изведнъж всичко ни се стори съвсем просто и разумно.

Половин час по-късно крачехме към мястото на дуела.

Но преди това отидохме да вземем Джейн от хотела.

Когато излезе навън, останахме учудени.

Носеше жилетка без ръкави, на голо, пола от еленова кожа и ботуши. В ръце държеше пушка и испанския мундщук.

Гледахме я неразбиращо. Тя се усмихна.

— Искам мъжете на Магдалена Фулер да видят голите ми гърди, защото ще разкопчея жилетката си. Ще са като гръмнати. Хайде, да вървим!

Не изчака отговора ни и тръгна.

Ние я последвахме.

Букер и аз носехме пушки като Джейн, Логан и Шорт предпочитаха колтовете си.

Така вървяхме към мястото на дуела. На края на града Магдалена Фулер вече ни чакаше с четиримата си мъже.

По дяволите, какво беше това? Всичко протичаше така делово, така спокойно, като че ли не се касаеше за борба на живот и смърт.

Спряхме се на около десет ярда едни от други.

Магдалена Фулер посочи с ръка голите гърди на Джейн, защото тя действително бе разкопчала жилетката си.

— Вярваш ли, че ще впечатлиш някого, мръснице? — попита господарката на ранчото „Шпаниш Байт“.

— Нито един мъж няма да стреля по мен, да се обзаложим ли, кучко? — попита Джейн на свой ред. После хвърли испанския мундщук в праха пред себе си и се изсмя: — Вземи си го!

През това време аз бях огледал четиримата придружители на Магдалена Фулер и разбрах, че не са второкласни стрелци, затова попитах:

— Хей, джентълмени, нима искате да се убием взаимно заради тези две жени? Някои от нас, и от двете страни, ще бъдат лошо ранени. Нека оставим тези две побъркани амазонки сами да се оправят. Или заплатата ви е достатъчно прилична, за да убивате?

Те се замислиха.

Двете жени — също.

Магдалена Фулер изведнъж извика:

— Тях ги е страх! Страх ги е от вас, мъже! Да ги избием!

Държеше двуцевна пушка в ръцете си и насочи внезапно дулото й към Джейн. Тя, от своя страна, светкавично вдигна своята и стреля едновременно с Магдалена Фулер.

Да, улучиха се и двете в една и съща част от секундата. Убиха се, защото не можеха да сторят нищо друго заради омразата си.

А ние, стрелците?

О, да, ние държахме оръжията в ръцете си.

Но никой не стреля. Бе почти чудо, но явно у всеки един от нас бе останала капчица разум. Никой не искаше да убива или да бъде убит заради омразата на две жени.

Хората на Магдалена Фулер бяха разбрали, че и ние не сме второкласни стрелци. Мъжете от нашия тип трябваше да имат основателна причина за борба на живот и смърт. Парите не бяха достатъчни. А върху Букер, Логан, Шорт и мен вече не действаше магическата сила на Джейн. Вече не бяхме в нейна власт. Сега и двете жени лежаха в праха.

Всичко свърши.

Кимнах към четиримата мъже, които бяха дошли с Магдалена Фулер.

— Край — рекох аз. — Скоро в тази страна ще властват заселниците и фермерите. А за добитъка на ранчото „Шпаниш Байт“ нека се карат крадците на животни. Всичко свърши, джентълмени.

Те мълчаха известно време. После единият проговори:

— Вие сте разумен мъж, мистър. Мисля, че ви познавам. Името ви е Трой Колвър, нали?

Кимнах.

Те пристъпиха към Магдалена Фулер и я вдигнаха.

— Ще я погребем в ранчото — каза един от тях.

Обърнах се. Джейн лежеше в праха.

Бе ни омагьосала, бяхме верните й слуги — докато вълшебната й сила престана да действа, защото не можехме да притежаваме тази червенокоса магьосница, защото не искахме повече да убиваме.

Всъщност бяхме дошли, за да не я обесят невинна.

Скоро всеки от нас щеше да поеме по пътя си.

Вдигнахме тялото й от земята.