Патриша Райс
Тексаската Лили (8)

Глава седма

— По дяволите, тук има доста свободна земя. Тези мексиканци са твърде мързеливи и не им трябва земя, а пък има доста безимотни американци, дето ги сърбят ръцете да се захванат за работа.

Един от мъжете отпи от чашата с уиски и изгледа с презрение говорещия.

— Санта Ана едва ли ще се трогне от подобни приказки. Мислиш ли, че Бови и хората му ще могат да се измъкнат безпрепятствено от Коахуила? Или ще трябва да чакаме мексиканските войски да обсадят града? Докато все още имаме сили да удържим натиска на мексиканците, трябва да заграбим колкото може повече земя. Няма за кога да чакаме.

Третият мъж до бара оправи дантелените си маншети и надменно изтръска няколко прашинки от сакото си.

— Ако действаме както трябва, ще има достатъчно за всички. А и покрай реката има доста блатисти земи, които можем да раздадем на глупаците, които ще пристигнат. Освен ако, разбира се, не се сдобием със земята на твоята приятелка. Ако я продадем в подходящ момент, ще вземем доста хубавичка сума.

Вторият мъж отпи още една глътка от уискито си.

— Мисля, че това няма да е толкова лесно. А и цените на земята растат непрекъснато и тя може да поиска твърде много за нея. Ще трябва да намерим друг начин.

Първият мъж се ухили.

— Можеш да се ожениш за нея. Само си помисли какво ще бъде да имаш такова горещо парче в леглото си. Направо настръхвам, като си го помисля.

— Особено ако разбере, че вече имаш жена в Щатите — изсумтя елегантно облечения мъж. — Някои може да не се интересуват от този факт, но аз се съмнявам, че твоята мисис Браун ще го преглътне с лекота.

— А как ще разбере? Никак не е трудно да спечелим баща й на наша страна. Само ако мога да се отърва от онзи проклет индианец…

— Индианец? — Третият мъж внезапно прояви интерес. — За нея работи индианец?

Когато изслуша обясненията на мъжете, на устните на чужденеца заигра странна усмивка.

 

 

— Не, няма да яздиш с останалите мъже, и това е последната ми дума! Върни се в къщата и се заеми с уроците си.

— Но, мамо, Кейд каза…

Лили посочи с пръст към задната врата и непокорният й осемгодишен син унило се затътри натам. Напоследък й се събра много. Непрекъснато трябваше да се справя с цяла армия недоволни мъже. Добре поне, че баща й беше отишъл в града, иначе трябваше да изслушва и неговите оплаквания.

Видя Хуанита, която излезе от кухнята със Серена на ръце. Лили въздъхна облекчено и се усмихна. Поне имаше една жена, на която можеше да разчита. Приближи се и взе Серена.

— Тя е непоносимо разглезена. Това чудовище окончателно ще я погуби — промърмори Хуанита и скръсти ръце пред гърдите си, докато гледаше смеещото се дете.

От вечерта в салона Лили избягваше Кейд и предаваше нарежданията си за него чрез Хуанита. Прислужницата прие новата си роля с известно подозрение, но не попита нищо. Лили не трябваше да постъпва така, но все още не можеше да приеме начина, по който собственото й тяло реагира на целувката на Кейд. Вината беше нейна. Не трябваше да му позволява да я води на танци. Мъжете имаха абсурдни представи за правата си върху жените. Трябваше да предвиди реакцията на Кейд, но не го направи. Нито пък беше очаквала собствената си реакция. Това особено я безпокоеше.

Лили погъделичка Серена и момиченцето весело се засмя.

— Какво пак е направила?

— Реши, че куклата й не е достатъчно бяла и я пъхна в сандъка с брашното. След това нахрани котката си със суроватката от маслото, а това, което остана, разля по току-що измития под, по себе си и по котето. Няма да мога да приготвя бисквитите за вечеря.

Хуанита явно беше много ядосана. Никога досега не беше говорила толкова дълго. Лили се усмихна и погледна блестящите очи на детето.

— Всички деца са пакостници, но какво ли щеше да бъде животът без тях?

Лицето на Хуанита се смекчи, но после отново придоби сурово изражение.

— Само ако можеха да се раждат, без да има нужда от мъже — обърна се и се отправи към кухнята.

Това беше проблемът. Лили също тръгна към къщата, за да изкъпе момиченцето. Вече беше почти на двадесет и пет години, но се беше обрекла на безбрачие също като Хуанита. В живота й нямаше мъж, но нямаше да има и други деца. Сигурно щяха да се превърнат в две вечно мърморещи свадливи жени като старите моми.

Джим я беше спасил от тази съдба, но не за дълго. Тя въздъхна и започна да сваля рокличката на Серена. Защо мъжете не могат да се държат благоприлично като жените? И какво ги кара да се превръщат в разгонени животни?

Трябваше по някакъв начин да се примири с Кейд. В този миг зърна надзирателя си, който прекоси двора и се насочи към обора. След него вървеше някакъв мъж. Може би това беше новият работник, който Кейд беше обещал, че ще наеме. Когато непознатият се обърна към светлината, Лили едва успя да сдържи вика си на изненада. После в гърдите й избухна ярост. Това вече преля чашата!

Остави полуразсъблечената Серена в ръцете на смаяния Рой и изхвръкна от къщата. Не можеше да повярва, че Кейд се беше осмелил да постъпи така. Навярно това бе неговият начин да си разчиства сметките.

Кейд веднага видя гневния огън в очите й. Дори и мъжът, който стоеше зад него, го видя и нервно отстъпи назад, сякаш искаше да се предпази от гневното избухване на жената. Дамата в памучните панталони и мъжът в кожената жилетка изглеждаха така, сякаш всеки миг щяха да се нахвърлят един срещу друг.

Преди тя да успее да проговори, Кейд представи мъжа.

— Мисис Браун, това е Ейбрахам Тулан. Току-що го наех да работи за нас.

За нас! Той се осмели да каже „за нас“! Лили го изгледа свирепо, но се опита гласът й да прозвучи нормално.

— Трябва да поговоря с теб, Кейд. — Изражението на лицето й подсказваше края на изречението: „насаме“. Той стоеше пред нея и я гледаше невъзмутимо. Ризата му беше полуразтворена, дългите му крака ясно се очертаваха под тесните дочени панталони, а черната му коса се развяваше от вятъра. Той наистина беше опасен мъж и се превръщаше в истински проблем за нея. Тя много добре знаеше, че не трябва да остава насаме с него, ала в момента в гърдите й бушуваше гняв, а не страст.

Младият мъж кимна, обърна се към мъжа и посочи към обора.

— Иди и си избери кон, Ейб. Ще дойда при теб веднага щом свърша разговора.

Той много добре знаеше какво се готвеше да му каже и въпреки това изпрати мъжа да си избере кон. Лили едва успя да се сдържи и да не даде воля на гнева си, ала когато мъжът влезе в обора, тя се нахвърли върху надзирателя си.

— Какво се опитваш да направиш? — изсъска тя. — Не стига, че непрекъснато слушам оплаквания от теб, ами сега си наел на работа един проклет негър!

Кейд спокойно кръстоса ръце пред гърдите си. Опита се да не обръща внимание на слънчевите лъчи, които играеха в косата й.

— Кларк те караше да наемеш роби. Кажи на останалите, че той е роб. По дяволите, изобщо не ме вълнува какво ще им кажеш. Аз работих заедно с Ейб при полковник Мартин и знам, че той е отличен работник. Ще върши два пъти повече работа от тези мързеливци, които си наела.

Не стига, че ругаеше в нейно присъствие, но нахалството му минаваше всякакви граници. Младата жена изпита желание да го удари по невъзмутимото лице, но си беше дала дума да се сдържа. Пое дълбоко дъх и се опита да се успокои. Искаше да поговори разумно с този човек и да го накара да приеме доводите й.

— Ако им кажа, че е роб, те ще се отнасят с него като с роб. Не мога да позволя такова нещо. Както не мога да си позволя да загубя всичките си работници. Той може и да работи за двама, Кейд, но едва ли ще може да работи за шестима.

Младият мъж видя предизвикателството в погледа й. Той все още пазеше вкуса на страстната й целувка и видът на пълните й устни предизвика у него силно желание. Знаеше, че сигурно си е загубил ума, щом си позволява да мисли такива неща за тази жена, но явно тялото му не се подчиняваше на разума. Запази хладното изражение на лицето си и извърна поглед, за да не гледа гърдите й.

— Остави ги да си отидат. Има достатъчно желаещи за работа. Ти си господарката, а не онези мързеливи негодници.

Тъй като тя не отговори нищо, Кейд се обърна и се отдалечи. Лили остана да гледа втренчено след него. Искаше й се да грабне една пушка и да го застреля. Никога не бе очаквала, че някой от наетите от нея мъже ще се осмели да й говори по този начин. Просто не можеше да повярва на ушите си, а още по-малко можеше да повярва, че седи и като влюбена девойка гледа широките рамене и тесните бедра на отдалечаващия се мъж.

Прилоша й само при мисълта какво щеше да стане, когато работниците видят този негър и разберат, че ще работи с тях. Въздъхна и се отправи към къщата. Може би Оли беше прав. Може би не трябваше да наема Кейд за надзирател. Но откъде да намери друг човек, който ще работи толкова добре като него? В тази страна нямаше бял мъж, който да се съгласи да приема заповеди от жена. Всъщност не беше сигурна дали Кейд се подчинява на заповедите й. Ала той си вършеше работата и това съвсем не беше за пренебрегване.

Лили не искаше да си признае, че управлението на ранчото се изплъзваше от ръцете й, но наистина беше така. Това си пролича и когато баща й се върна. Вече се беше свечерило. Ефраим водеше със себе си и Оли Кларк. И двамата бяха доста пийнали.

Джим никога не се напиваше. През последните дни непрекъснато си спомняше за неговите добродетели. Той може би не беше интересен мъж, нито пък страстен любовник. Беше съвсем обикновен човек, но истински светец в сравнение с мъжете, които беше срещала през живота си. Когато видя двамата мъже, разположили се в голямата стая, Лили стисна зъби, но без да каже нищо се упъти към кухнята. Все пак вечерята трябваше да се сервира навреме.

Тя отправи най-очарователната си усмивка, когато Кларк и баща й похвалиха яденето, направиха й комплимент за външния вид и дори проявиха интерес към Рой. Момчето беше свикнало с пиянските брътвежи на дядо си, но се намръщи, когато Оли започна да го разпитва за уроците му по езда. Той изгледа гостите по начин, който много напомняше този на Кейд и помоли да го извинят.

— Бъди внимателен — напомни му Лили и го прегърна, преди да го изпрати при Кейд, за да продължи урока си по езда.

Синът й се изскубна засрамено от прегръдката й, но кимна послушно.

— Кейд каза, че вече съм достатъчно добър и мога да яздя с останалите — напомни й той.

— Вярвам ти, но ще яздиш само вечер. През деня трябва да се занимаваш с уроците. Може би в събота ще ти позволя да пояздиш и през деня.

Рой изгледа важно мъжете около масата и без да каже нищо повече, излезе от стаята.

— Лили, струва ми се, че много си разглезила момчето. А и твоят надзирател му влияе доста лошо — смъмри Ефраим дъщеря си.

— Кейд само го учи да язди, татко. Вече сме говорили по този въпрос. Нали не смяташ, че ще бъде по-добре аз да го уча да язди?

Тъй като разговорът взе неприятен обрат, Ефраим примирително промърмори:

— Знам, че се стараеш да правиш това, което е най-добре за момчето, Лили. Ти приличаш на мен и винаги вършиш това, което смяташ, че е правилно. Но мисля, че вече си достатъчно голяма, за да знаеш, че невинаги трябва да правиш това, което ти се иска. Признавам, че навремето бях против женитбата ти с Джим, и сега признавам, че съм сгрешил. Ала трябва да знаеш, че винаги съм искал най-доброто за теб.

— Знам, татко. Обаче и ти трябва да си припомниш, че вече не съм малко момиченце. Искате ли с Оли още кейк? — По този начин най-лесно можеше да отклони вниманието му и да смени темата на разговора.

Ала този път не се оказа толкова лесно. Баща й се наведе през масата и я потупа по ръката.

— Ти наистина вече си пораснала, но именно поради тази причина се тревожа още повече за теб. След като не желаеш да се върнеш вкъщи и си решила да останеш тук, трябва да помислиш да се омъжиш отново. Сигурен съм, че и Джим би искал същото.

Лили искаше да затвори очи и да извика от радост. Щеше да бъде чудесно, ако по този начин можеше да се освободи от напрежението, натрупано през деня. А и това сигурно щеше да сложи край на този разговор. Ала може би щеше да ги убеди, че наистина се нуждае от някой, който да се грижи за нея. Затова само се усмихна, стана от стола и взе чинията си, за да я измие.

— Нямам никакво намерение да се омъжвам отново, татко. Джим отсъства само от три месеца и това не означава, че няма да се върне.

— Знаеш много добре, че индианците сигурно са го убили, Лили — намеси се Оли. — Те се крият от другата страна на реката. Аз и моите приятели сме готови да ги нападнем. Не мога да ти обещая, че ще намерим тялото на Джим, но ще се опитаме. Баща ти е прав. Ти трябва да се омъжиш отново.

Ако Оли Кларк очакваше благодарност за вмешателството си, той се беше излъгал. Лили гневно го изгледа.

— Онези индианци никому не са сторили нищо лошо. И ще е добре да държиш настрана от тях бандата си от пияни негодници. Не искам да ги виждам наоколо. Най-много да подпалят къщата ми. Те май само това умеят.

— Ей, почакай малко, млада лейди…

Отвън Кейд чу сърдите гласове, които се носеха от къщата и спря нерешително. Думите долитаха откъслечно през отворените прозорци, но все пак можеше да разбере за какво спореха хората в къщата. Споменаването на индианците, които живееха зад реката, го развълнува, но болката и горчивината в гласа на Лили го разтревожиха много повече. Тя му беше казала, че не обича разправиите. Напоследък лицето й беше много напрегнато. Онази щастлива жена, която беше видял вечерта на танците, беше изчезнала.

Ала това не беше негова работа. От самото си раждане Лили Портър Браун имаше много повече, отколкото той през целия си живот досега. И нямаше защо да се тревожи за нея. Но мисълта, че тя може да се омъжи за Оли Кларк му причини болка. Обърна се и се отдалечи от прозорците.

Лили се почувства изморена от разговора, извини се и остави двамата мъже, които продължиха да пият. Влезе в спалнята. В този миг й се искаше Джим да беше поставил ключалка на вратата, за да може да се заключи.

Набързо свали дрехите си и се изми с хладката вода от легена до леглото. Беше твърде ядосана, за да може да заспи, но ако оставеше свещта да свети, за да почете малко, някой можеше да забележи светлината и отново щеше да се наложи да слуша пиянски съвети.

Облече нощницата си и прокле наум безизходното положение, в което се намираше. Не можеше да изгони Ефраим. Той беше неин баща и тя го обичаше. Той наистина се опитваше да направи това, което е най-добре за нея. Ала тя вече не беше малкото момиче, което той познаваше. През изминалите години се беше променила, а той не можеше да го разбере. Вече никога не би могла да живее постарому.

Младата жена се отпусна на възглавниците, скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в прозореца. Не, тя нямаше да плаче. Трябваше да се справи и да намери начин да сложи край на тези безкрайни спорове.

Ала сърцето й се свиваше от болка. Така й се искаше Джим сега да е при нея…

В този миг, сякаш в отговор на молбите й, на прозореца се появи някакъв призрак. Призракът прекрачи през отворения прозорец и влезе в стаята. Беше прекалено висок, за да бъде Джим, но Лили просто не можеше да повярва на очите си.

Кейд протегна ръката си.

— Хайде, ела с мен. Ще ти покажа звуците на нощта.

Тя не знаеше дали наистина сънува или не, но протегна ръка и хвана ръката на Кейд. Поне щеше да я изведе далеч от онези двамата пияни глупаци в съседната стая.