Патриша Райс
Тексаската Лили (19)

Глава осемнадесета

Рой чу гневните викове, измъкна се от кухнята и се втурна към салона да защити майка си. В първия миг не я видя, но обстановката го изуми и той остана до вратата, за да чуе за какво се караха възрастните.

Кейд беше сграбчил Травис и го стискаше здраво, въпреки гневните протести и викове на последния. Очите на момчето се разшириха, когато той видя как Ефраим, Травис и Кейд си крещяха един на друг.

— Никаква проклета индианска сватба не може да ми попречи! Момчето е мой син и да бъда проклет, ако позволя на някого като теб да му стане баща!

Ефраим почервеня от гняв.

— Върви по дяволите! Лили няма да иска съгласието на един скитащ амбулантен търговец! И ти нямаш никакво право да…

Ала нито Кейд, нито Травис му обърнаха внимание. Кейд продължаваше да стиска ръцете на Травис.

— Аз няма да взема момчето от теб, но и ти няма да го отнемеш от майка му, ясно ли е? — извика индианецът.

В този миг Кейд се огледа и видя пребледнялото лице на Рой и широко отворените му очи. Обърна Травис и му го посочи. Травис утихна и Кейд го пусна.

Той оправи раздърпаното си сако и пристъпи към сина си. Ефраим понечи да го дръпне, но Травис го отблъсна.

— Остави ме, Ефраим — процеди той и се обърна към Рой. — Твоята майка ти каза да останеш в кухнята, синко.

Обикновено мъжете се обръщаха към момчето с думата „синко“, което заместваше „момче“. Досега Рой не се бе противопоставял на това обращение, но сега извика:

— Ти не си ми баща и не ме наричай „синко“!

Думите на момчето го смутиха, но той продължи:

— Джим наистина е бил чудесен баща и аз сигурно не мога да се сравнявам с него, Рой, но той е мъртъв, а майка ти има нужда от съпруг. И аз бих искал да бъда този мъж и да се опитам да го заместя като баща.

Травис имаше черна, вълниста коса като неговата, а и начинът, по който говореше, го караше да прилича още повече на Рой. Подари му оловни войници, разказваше му интересни истории, научи го да играе на шах и през последните месеци двамата станаха добри приятели. Идеята Травис да му стане баща изглеждаше примамлива, но момчето вече беше достатъчно голямо, за да разбере, че нещата не са толкова прости. Той погледна въпросително към другия мъж, който го научи да язди и който спаси живота му.

Кейд нямаше голям опит в разплитането на обърканите взаимоотношения между хората, но знаеше как да се оправя с уплашени животни. Той седна на пода, кръстоса крака и кимна на Рой да последва примера му. Момчето се подчини.

— Аз не съм твой баща, както и твоята майка не е майка на Серена — започна Кейд, — но ти имаш нужда от баща, както Серена има нужда от майка. Твоята майка се съгласи да роди дете от мен, така че аз ще остана с нея до края на живота си. Тя не иска да се разделя с теб, иска всички да живеем заедно и да бъдем едно семейство. Разбираш ли?

Гласът му звучеше меко и убедително и някак не подхождаше на този огромен мъж, който рядко говореше. Думите му сякаш хипнотизираха момчето и Рой продължи да го гледа втренчено и след като той млъкна.

Травис погледна към мъжа и детето, които седяха на пода — тъмнокосият индианец с широки рамене и осемгодишното момче, което го гледаше в захлас. В сивите очи на Рой се четеше доверие и Травис изруга.

— Кейд, той е още малък, за да разбере това, което му казваш. Нещата са между теб и мен. Остави Рой на мира.

Кейд го погледна.

— Ти си този, който не разбира, Болтън. Лили вече направи избора си. Ти си този, който трябва да се махне.

Рой премести погледа си от Кейд към Травис и отново се обърна към Кейд.

— Аз искам Травис да остане — рече момчето. — Нали, мамо, мистър Травис може да остане?

— Ако той се опита да се усуква около дъщеря ми, аз ще го изхвърля! — Ефраим погледна злобно към пътуващия търговец, който бе обезчестил дъщеря му.

— Аз ще остана! — отсече Травис и предизвикателно се огледа. — Ще купя земя и ще се преместя от ранчото, но никой няма да може да ми отнеме момчето.

— Чудесно, но ти предлагам да си намериш и жена. — Кейд се изправи и подаде ръка на Рой. — Вече е време да си лягаш, момче. Утре сутринта пак ще поговорим, а сега отивай в леглото.

Рой неохотно се надигна. Имаше чувството, че ще изпусне нещо много важно, което ще промени живота му, но дори и Травис кимна в знак на съгласие, че трябва да си ляга, така че той тръгна към вратата.

Тримата мъже останаха сами.

— Утре сутринта ще отидем в града, за да се разпишем в книгата на кмета — обърна се Кейд към бащата на Лили. — Можеш да дойдеш с нас и да ни бъдеш свидетел. — Обърна се и излезе от стаята, като остави двамата мъже да продължат разправията си, ако имаха желание за това.

 

 

— Вече е време да се качиш на кон, Рой. По-късно можеш да седнеш в каруцата, ако си уморен.

Кейд беше оседлал големия си кон, който беше подарил на Лили. Младата жена се усмихна. Той за пръв път след тяхната „сватба“ щеше да язди коня, който явно вече принадлежеше на цялото семейство.

Рой погледна недоверчиво към майка си, но тя изглежда беше съгласна с Кейд. Травис изведе един дребен петнист кон и помогна на Рой да го възседне.

Ефраим седна на пейката до Лили, а отзад се настаниха Хуанита и Серена. Травис яздеше своя кон. Лицето му беше намръщено и той нито веднъж не погледна към Лили.

Наистина представляваха много интересна група, помисли си Лили, докато пътуваха към града. На Серена изглежда й беше студено и тя хленчи почти през целия път до града. Хуанита както обикновено мълчеше, а мъжете също не горяха от желание да водят разговори.

По пътя към Сан Антонио срещнаха малка група войници от Тенеси, които отиваха да се присъединят към войската във форт Аламо. Травис спря коня си и отиде да разговаря с тях, но Ефраим бавно подкара каруцата напред. Лили се обърна и видя как Травис оживено разговаря с войниците и дори ръкомаха възбудено.

— Това беше сенаторът Дейвид Крокет! Той каза, че с всеки изминат ден към тяхната армия се присъединяват все повече и повече доброволци. Те отиват да помогнат в битката срещу генерал Санта Ана. С такива мъже Тексас скоро ще бъде освободен от мексиканците — развълнувано съобщи той, когато се върна при тях.

— Мексиканците имат многобройна армия — каза Лили. — Санта Ана е събрал още няколко хиляди. Така че тези луди глави няма да постигнат нищо друго, освен мексиканците да ни прогонят от домовете ни.

— Лили, ще се убедиш, че генерал Санта Ана не може да управлява цял Тексас. Просто няма възможности за това. А и той не мисли като нас. Да не си въобразява, че може да ни накара да ядем мексиканските им царевични питки и да гладуваме? Ние не сме като мързеливите мексиканци, които той командва.

Кейд го изгледа злобно, но не каза нищо и препусна напред. Младата жена гледаше след него с чувство на гордост, примесено със страх. Тя не знаеше нищо за него, ала въпреки това го разбираше. Обаче не беше нейна работа да обяснява отношението на Кейд към войната, след като той самият нямаше желание за това. Може би все някога хората щяха да разберат, че той е толкова мексиканец, колкото и индианец. Той беше една наистина странна комбинация от двете раси.

Пристигането им в града не направи впечатление, тъй като беше събота и улиците бяха пълни с народ. Кейд и Травис се погрижиха за конете и воловете, а Ефраим помогна на Лили да слезе от каруцата. Не знаеше за какво бяха разговаряли мъжете предната нощ, но забеляза, че са по-внимателни към нея. Наистина щеше да бъде приятно разнообразие, ако престанеха да си разменят гневни погледи.

Групата се насочи към големия магазин, където беше кабинетът на Бърт Диксън. В града се предвиждаше да се построи отделна сграда за кмета, но все още нямаше такава. Магазинът беше пълен с безделници и мисълта, че всички ще я зяпат, не й беше приятна, но Лили гордо вдигна глава и преди да влязат, хвана ръката на Кейд.

Той я погледна изненадано, но се усмихна нежно, стисна малката й ръка в своята и се огледа за Диксън. Диксън водеше оживен спор относно граничната линия, но млъкна и погледна новодошлите. Когато забеляза Кейд, той леко се намръщи, но се надигна неохотно и се приближи към новодошлите.

— Мисис Браун, каква приятна изненада! Довели сте цялото си семейство. Оли го няма, но съм сигурен, че много ще съжалява, загдето не е могъл да се види с вас.

Кейд нямаше намерение да протака нещата и затова се намеси, преди Лили да успее да отвърне с някакъв учтив отговор.

— Ние сме дошли, за да се разпишем в книгата за бракове.

Диксън беше смаян. Отстъпи една крачка, погледна ръката на Лили, която лежеше в тази на Кейд, а после към намръщените лица на мъжете зад нея, и проумя, че под „ние“ се разбират Кейд и Лили.

Той бавно поклати глава.

— Съмнявам се, че може да направите това. Индианците не са официални жители на Мексико. Аз мога да регистрирам само гражданите на Мексико.

— Аз съм гражданин на Мексико, Диксън. Моята майка е де Суела. — Кейд търпеливо чакаше следващото възражение. Не беше изненадан, тъй като целият му живот беше преминал в обиди и унижения. Обаче Лили не беше свикнала да я подлагат на такива оскърбителни разпити и обидено вирна глава.

— Имате ли доказателство? — Диксън разгледа листа хартия, който Кейд му подаде и отново поклати глава.

— Ти не си жител на Остин. Можеш да отидеш с този лист при свещеника в Сан Антонио. Той би могъл да ви ожени, въпреки че ви съветвам, мисис Браун, да се откажете от тази лудост. Вие притежавате много земя тук. Не трябва да позволявате тя да отиде в ръцете на този безскрупулен индианец.

Кейд взе листа от ръцете на Диксън и го прибра в джоба си.

— Ранчото си е нейно, Диксън. Щом твърдиш, че познаваш добре мексиканските закони, ще знаеш, че то няма да стане мое дори и ако тя умре, освен ако преди това не ми го прехвърли. Ние вече сме женени. Аз искам само да се подпишем официално в книгата.

Лили изненадано погледна към Кейд. Тя наистина мислеше, че собствеността на съпругата след сватбата автоматично се прехвърля на съпруга. Поне такъв беше законът в Мисисипи. Това наистина не беше справедливо, но тя се учудваше, че мексиканците не се придържаха към него.

Очевидно Диксън мислеше същото и презрително погледна към Кейд.

— Можеш да се опитваш да измамиш тази глупава жена, но не и мен. Отивай при свещеника.

До този момент Травис и Ефраим не се намесваха в спора, но когато Кейд се обърна, за да си тръгне, и двамата пристъпиха напред.

— Какво искаш да кажеш с това, че не искаш да позволиш на моето момиче да се регистрира в книгата? Тя е достатъчно голяма, за да може сама да си избере съпруг. Кой те е упълномощил да се държиш по този начин? Аз познавам лично мистър Стивън Остин и ще се погрижа той да узнае за поведението ти.

Травис подкрепи доста по-енергично думите на Ефраим. Той пристъпи, хвана дребният мъж за яката и го повдигна във въздуха.

— Слушай, Диксън, аз също не одобрявам Кейд, но няма да стоя тук и да слушам как обиждаш една дама.

Наоколо се беше събрала доста голяма тълпа. Лили огледа нервно зяпачите. Искаше й се сега да се намира на стотици мили оттук. Някои от жените изглеждаха доста вбесени. Може би от факта, че обсъждаха по този начин решението на една жена, а може би защото един мъж се опитваше да попречи на законна женитба. Някои от мъжете се подхилваха на затруднението на Диксън. Всъщност не го бяха избирали за поста, който заемаше, и немалко от мъжете не го одобряваха. Други обаче го подкрепяха и гледаха към Лили сякаш беше боклук, който трябва да бъде изхвърлен.

Обстановката се нажежи, но преди да избухне скандал, Кейд си проби път през тълпата, а след това се върна, носейки една тежка книга. Лили го изгледа смаяно. Тя никога не беше виждала тази книга и не можеше да разбере как Кейд я откри толкова бързо. Той отвори книгата, отгърна я на точно определена страница и започна да чете на отличен испански. Когато прочете пасажа, вдигна глава и спокойно погледна Диксън.

— Предполагам, че откакто си станал кмет, си научил испански. Или може би трябва да ти преведа?

Фактът, че един индианец не само четеше толкова гладко текст на испански, но и свободно говореше този език, накара тълпата да онемее.

— Звучи ми като на проклет мексикански — промърмори някой отзад.

Хуанита презрително го изгледа.

— Той прочете текста от закона на езика, на който е написан. Но ако не го разбирате, мота да ви го преведа.

— Но ние вече не сме жители на Мексико! — извика някой. — Ние декларирахме своята независимост!

— Не, не сте. Вие само се обявихте срещу конституцията от 1830 г. Тази книга определя законите в тази страна и ние или трябва да ги спазваме, или излиза, че нямаме закони — обади се Травис. — Какво прочете, Кейд?

— Той прочете пасажа, в който се казва, че съпругата запазва цялата собственост, която е имала преди брака и може да се разполага с нея така, както желае — обади се един мъжки глас от дъното на стаята. — Диксън, препоръчвам ти да регистрираш този брак.

В стаята настъпи тишина и мъжът пристъпи напред. В първия миг всички помислиха, че е чужденец, но това не беше вярно. Макар че не живееше в тази част на страната, повечето от присъстващите в стаята го разпознаха. По един или друг повод те се бяха срещали със Стивън Остин и благодарение на него сега живееха в Тексас.

Диксън промърмори нещо неразбрано, но взе регистъра. Кейд подаде ръка на мъжа, който го подкрепи и Стивън Остин я пое.

— Добре би било, ако всичките ми проблеми с индианците се решат толкова лесно — промърмори мистър Остин и се обърна към Лили, за да й поднесе поздравленията си. — Имате ли сестри, мем? Може би, ако тук имаше повече жени и по-малко мъже, щяхме много лесно да разрешим голяма част от проблемите си.

— Сестрите й не са като нея, сър. — Ефраим се приближи и застана до дъщеря си. — Тя се интересува от човека, а не от парите му. Не съм сигурен дали бихте искали да имате тук жени като нея, още повече при всички тези негодници, които се мотаят наоколо. — И той хвърли един унищожителен поглед към Диксън и приятелите му.

— Хайде да свършваме по-бързо с всичко това и да се връщаме вкъщи — прошепна Лили на Кейд, когато той пое писалката, която Диксън му подаде.

Кейд я погледна изпод вежди. Погледът му беше толкова красноречив, че младата жена се изчерви. Тя не искаше да каже, че изгаря от нетърпение да остане насаме с него, но изглежда Кейд имаше намерение изцяло да се наслади на брака си. А ето че сега само един подпис и той щеше да има пълно право на това.

Тя се опита да придърпа бонето си напред, за да скрие пламналите си бузи. Не знаеше какво ще прави, когато се приберат вкъщи. Сега нейната спалня щеше да бъде и спалня на Кейд. Реши, че по-късно ще мисли за това.

Рой и Хуанита застанаха от двете й страни, когато тя внимателно изписа до неговото и своето име в регистъра. Той беше написал Кейд де Суела и сега тя официално беше мисис Кейд де Суела.