Патриша Райс
Тексаската Лили (29)

Глава двадесет и осма

Малката група се сниши зад близката скала и всички притаиха дъх, когато забелязаха в далечината дълга колона от войници, от които само някои носеха униформи, следвани от конските фургони на заселниците, които трябваше да се спасяват с бягство. За втори път пътят им се пресичаше от военна колона, но този път не им остана време да избягат в близката гора. Всяко непредпазливо помръдване можеше да ги издаде и да привлече вниманието на войниците.

Дори и децата като че ли схванаха сериозността на положението и не смееха да шавнат. Но мулетата продължаваха да хрупат листата в храсталака и Лили с ужас забеляза как един войник се спря и се загледа право към тях.

Преди да съобрази какво трябва да се направи, Кейд скочи на седлото на своя жребец, сграбчи поводите на мулето и го подкара настрани от пътя. Все още ръмеше лек дъжд, въздухът беше топъл, затова Кейд беше облечен с бяла риза с широки ръкави. Под разтворената яка се виждаше мургавата му кожа, а на пояса му блестеше нож, забучен в яркочервен копринен ешарф. Лили си каза, че отдалеч прилича на пират или разбойник, но войниците явно не го заподозряха, защото не вдигнаха пушките.

— Изглежда като един от онези проклети испанци — прошепна Травис, залегнал до младата жена. — Какво ли е намислил?

„Ще се опита да се възползва от опита си и от вродената способност на червенокожите да заблуждават враговете“ — помисли тя, без да посмее да го каже на глас. Отдавна бе забелязала, че нейният съпруг притежаваше необикновената дарба да се приспособява към всякакви обстоятелства, ако се налагаше да се взимат предпазни мерки. Не искаше Кейд да възпитава децата в това опасно изкуство, но очевидно само така можеше да се оцелее в бъркотията, която цареше в Тексас в онези времена.

Един офицер вдигна мускета си, насочи го в гърдите на Кейд и му подвикна нещо. Лили сподавено изохка, Травис насочи дулото на пушката си към офицера. Кейд се извърна на седлото, но не посегна към оръжието си, а само намали хода и отвърна нещо на испански, но Лили не чу ясно думите.

Макар че иззад скалата виждаха цялата сцена като на длан, войниците все още не подозираха за присъствието им. Явно Кейд се опитваше да им привлече вниманието, понеже поведе офицера към някаква неизвестна цел откъм другата страна на пътя. Дори и да се стигнеше до най-лошото, американската винтовка на Кейд можеше да стреля много по-надалеч и по-точно от остарелите мускети на войниците. А пък Травис можеше да ги нападне от другата страна на пътя. Но Кейд не посегна към пушката си и Травис не посмя пръв да открие огън.

— По дяволите, да не е забравил как се държи пушка? — Травис ядосано прошепна на ухото й и с тези думи още повече усили страха й. — Ако войниците го наобиколят, ще го пленят и никой не може да го спаси.

Но само след миг младата жена въздъхна облекчено, като видя как мъжете размениха още няколко неясни за нея фрази и непознатият офицер прибра мускета си. За нейно искрено удивление, един от войниците дори свали красивата си шапка и галантно я размаха пред Кейд, след което му подаде ръка. Кейд я пое почти с царствено изражение и скочи от седлото. Прииска й се да грабне пушката на Травис и да започне да стреля. Нима мъжът й не разбираше, че се оставя в ръцете на враговете? Какво е намислил, дяволите да го вземат?

Когато войниците обърнаха конете и се втурнаха в галоп към отдалечаващата се колона, Кейд, за още по-голямо нейно учудване, препусна в противоположната посока. Спря жребеца си, изчака десетина минути и едва тогава го подкара към скалата, зад която се спотайваше уплашеното му семейство.

— Проклет да съм, ако разбрах нещо! — ядосано възкликна Травис, изправи се и започна да бърше калните следи по дрехите си.

Кейд побърза да подаде ръка на Лили, за да стане от земята, но тя го изпревари и недоволно отблъсна десницата му. Наистина току-що бе ги спасил от вражеската армия, като безстрашно бе заложил живота си на карта, но в нея вече се надигаше черно подозрение и не можеше да се успокои, докато не получи обяснение.

Обаче Кейд с нищо не показа, че е чул гневния въпрос на Травис, затова Лили избърса окаляните си ръце в окъсаната си рокля и започна:

— Как успя да ги придумаш да се оттеглят? Не мислиш ли, че беше по-сигурно да ги прогоним с няколко изстрела? Ами ако те бяха изпреварили, ако бяха открили огън преди нас? Или ако те бяха пленили?

Младият мъж разбра, че е побесняла от гняв, но усети, че вълненията й са предизвикани най-вече от тревогите за съдбата му. Все още имаше неща, която жена му не разбираше, но той не намираше сили да й ги обясни както подобава. Затова само помогна на Рой да се качи на своето пони и кратко отвърна:

— Познават дядо ми, Антонио де Суела, и не искат да изпитат гнева му, ако посегнат на внука му.

Това й прозвуча като пълна безсмислица. За нещастие през този злочест ден още няколко пъти щеше да й се наложи да изпада в такова конфузно положение. Нали Кейд беше син на индиански вожд и на бяла жена, чието семейство се е отказало от нея. Може би името де Суела действаше на прекалено суеверните мексиканци като някакво заклинание?

Лили предпочете и този път да си замълчи. Кейд я качи на коня и седна зад нея. Треската й все още не беше затихнала напълно, но все пак би се чувствала горе-долу добре и не би се оплаквала, ако можеше поне за час да спре този противен дъжд. Ако трябваше да бъде докрай искрена, трябваше да си признае, че се чувства щастлива, обгърната от мускулестите му ръце и облегната на широките му гърди. Близостта му я изпълваше с радост, с топлина и увереност. Виждаше с каква лекота той насочваше жребеца си и страховете й изчезваха някъде далеч. Може би беше постъпила безразсъдно, като се беше хвърлила сляпо в обятията му, без да знае почти нищо за характера му и за чувствата му, но още от първата им среща бе изпитала желание да се сгуши в ръцете му. Още по-слабо можеше да се съпротивлява на желанието си сега, когато беше тъй безпомощна.

— Мислиш ли, че ще успеем да се приберем навреме, за да родя детето? — промърмори тя и отпусна глава на рамото му.

Кейд леко се наведе над нея и за миг откъсна напрегнатия си поглед от хоризонта.

— Скоро ще си бъдем у дома — увери я той. Само че не уточни кой дом имаше предвид.

 

 

Когато навлязоха в хасиендата, в първия миг Лили не разбра, че пътуването е приключило. Загърната в одеялото, младата жена потръпваше от студа и смътно виждаше какво става около нея. Помнеше само, че Кейд я вдигна на ръце, предаде я на Травис и скочи от коня.

Старецът бързо се приближи към тях с факла в ръка. Наведе се със старомодна грациозност да целуне ръката на Хуанита и прислужницата мигом се изчерви до ушите. Кейд нищо не каза, само пое отново Лили от ръцете на Травис и даде знак с ръка на децата да го последват към голямата къща.

Без да им обясни къде отиват, той влезе в просторния коридор и зави надясно, за да отнесе Лили в една стая с широко легло, заобиколено в рамка с изящна дърворезба. Серена вдигна ръчички, за да може баща й да я вземе на ръце и да я остави до Лили. Кейд наистина я вдигна на ръце, но я заведе обратно във вестибюла, където бяха останалите пътешественици, измокрени, окъсани и изтощени.

Остави детето в скута на Хуанита и погледна към Рой.

— Наглеждай ги докато се върна. — После се обърна към стария мъж и попита с пресипнал от вълнение глас: — Има ли лекар наблизо? Жена ми е болна.

Антонио де Суела погледна прелестните руси къдрици на момиченцето, въздъхна и тръгна към стаята, където бяха оставили Лили. От пръв поглед разбра, че тази висока руса жена не е нито испанка, нито индианка. А доскоро си мислеше, че…

Той погледна този странен мургав младеж, в чиито вени течеше и неговата кръв и реши, че е най-разумно да не прави никакви предположения.

— Всички заселници от север си заминаха. Сега няма да намериш лекар на стотици мили наоколо. Много съжалявам. Искаш ли аз сам да се опитам да й помогна?

Травис пристъпи към тях и се намеси с авторитетен вид:

— Повикай някой с леген гореща вода, за да се изкъпе. Да й сварят по-бързо цяла кана горещ чай. Може и кафе, ако не се намира чай. Има ли лук в кухнята? И той трябва да се залее с вряла вода.

Кейд кимна утвърдително и де Суела нареди на слугата си да донесе всичко необходимо.

Кейд последва съветите на Травис, макар че отказа да го пусне в стаята й. Сам изкъпа жена си и побърза да я завие с фланелената нощница, която вече беше изсъхнала до камината. После грижливо среса косата й, защото знаеше, че това ще й хареса.

Лили дишаше тежко и младият метис се изплаши, но се надяваше, че горещата вода ще й помогне да се пребори с настинката. Взе я в скута си и започна да суши косите й с една дебела кърпа. Опита се да я накара да изпие първата чаша горещ чай. Тя отпи малко, преглътна с мъка, изохка, но след това се отпусна безсилно в ръцете му, а Кейд остана в тъмната спалня да бди над съня й. Прекара така около половин час и накрая легна до нея в широкото легло, но без да сваля дрехите си.

Чуваше дишането й, усещаше как бие сърцето й. По едно време тя се обърна и Кейд усети леките потрепвания на корема й. Не се опита дори да я притисне към себе си, за да не смути съня й, само се замисли за бъдещата им рожба.

Сега беше отговорен за още една човешка съдба, по-точно за две. Умееше да се справя с какви ли не трудности, но сега всичко бе по-различно. Не беше уверен дали детето ще се роди живо. Смъртта на Ефраим бе жесток удар за нея, а ето че сега дойде и тази болест, а и пътуването беше така изтощително…

Не, Лили щеше да превъзмогне болестта. Винаги е била силна и жилава. Кейд погали дългите й коси, меки като коприна, и се успокои малко, като разбра, че са изсъхнали. Животът нямаше да спре и той нямаше право да се отчайва. Щеше да се справи с всяко препятствие, което се изпречи на пътя им. Но не можеше да си позволи да се разчувства прекалено силно. Трябваше да остане корав и непоколебим, за да бди над семейството си. Досега винаги се беше справял и дори ако тя не успее да се възстанови за кратко време, той ще й докаже какъв грижовен съпруг може да бъде.

Искаше да й го докаже още сега, в този миг, макар че тя нямаше да го разбере. Обви врата й с компрес от варен лук, както Травис го беше посъветвал, след което започна внимателно да налива с лъжицата лайка в устата й. На сутринта сигурно ще се чувства по-добре.

Останалите на няколко пъти влизаха в стаята, разтревожени за Лили. Кейд успокои Серена и Рой с думите, че тя е прекалено изтощена от пътуването и трябва да си почине. Децата се усмихнаха вяло и се прибраха в стаята си. За пръв път от една седмица щяха да спят в удобни легла. Не беше толкова лесно да заблуди Травис и Хуанита, но отказа помощта им, само помоли прислужницата да донесе още чай, гореща синапена лапа и леген със студена вода и оцет.

Когато треската й се усилваше, Кейд веднага започваше да бърше челото й с кърпа, напоена в оцет и вода. А щом започна да се мята безпомощно, обляна в пот, той смъкна нощницата й и избърса с кърпата раменете и гърдите й. От нежното му докосване младата жена внезапно се смири, конвулсиите й престанаха, но той продължи да я търка и не след дълго усети, че кожата й стана хладна.

Едва когато се убеди, че е заспала дълбоко, младият мъж се съблече и легна до нея. Отдавна не бяха оставали сами. Погали ръката й и нежно притисна длан към издутия й корем. Детето му растеше вътре в нея и той щеше да го защитава с цената на всичко. Плодът все още беше толкова малък, че може би нямаше да може да оцелее без неговата закрила.

Изтощен, Кейд заспа. Присъни му се гласът на майка му, после Лили, която плачеше. Чу сякаш смеха на Серена и видя напрегнатото лице на Рой. Образите се смесиха и образуваха някаква странна, неясна мозайка, в която той не можеше да се ориентира, от която не можеше да се измъкне. Сякаш пиеше гъста напитка, сладка и гореща, ферментираща, с мехури, издигащи се към повърхността, докато накрая тя стана част от него, както сега бебето бе част от тялото на Лили.

Когато се събуди, младият мъж все още изпитваше магическото влияние на съня, но изведнъж се сепна и докосна женското тяло, притиснато към неговото. Слабините му се напрегнаха и втвърдиха болезнено, когато се потри в изпъкналите форми на Лили. Тя като че ли усети допира му и откликна на повика му, притискайки се в съня си още по-близо до него, за да потърси неговата утеха, тъй както той бе подирил нейната. Кейд потръпна и надигна нощницата до кръста й.

Докосна гърдите й, а от наслада Лили изохка в просъницата. Кейд започна да я милва, целува, да мърда ритмично бедрата си, защото вече не можеше да издържа на огъня, който го изгаряше отвътре. Уплаши се да не й причини болка и затова съвсем леко проникна в нея, легнал зад гърба й, на една страна, а тя въздъхна, изтръпнала от наслада, когато той се озова в нея, пламнал от възбуда.

Лили се събуди и го усети в себе си. Пръстите й се плъзнаха между бедрата му, за да споделят удоволствието му. Струваше й се, че ще изскочи от кожата си, докато той се движеше в нея все по-дълбоко. Извика и се измести към него. Двамата се задъхаха от страстта, която раздираше гърлата им. Моментът на неговото избухване ги изненада с ненадейността си. Не бяха подготвени за този миг и затова телата им продължаваха да се притискат и извиват, вкопчени едно в друго, без да могат да се слеят докрай.

Кейд я прегърна през гърдите и се опита да се укроти. Треската бе започнала да напуска тялото й. Той я целуна по рамото.

— Как се чувстваш тази сутрин?

— Изнасилена — оплака се Лили и се изненада от собствения си глас.

Кейд се засмя и нежно погали голото й тяло, а тя едва тогава осъзна, че наистина се е поддала на милувките му и в първия миг се вцепени, а след това се опита да стане от леглото.

— Не трябва да ставаш — загрижено я предупреди той и я накара да се отпусне на възглавниците, като я целуна по челото. — Само лежи така и ме изчакай. След малко ще ти донеса нещо за закуска.

Болеше я навсякъде и не намери сили да му възрази. Все още го усещаше между бедрата си и го искаше, отново и отново, напук на всякаква логика. Същевременно й се искаше да запрати нещо по него, да му вдигне скандал, да му поиска обяснение. Кейд бе прекалено добър в изкуството да отбягва караниците и да предотвратява спречкванията и свадите. Освен това беше тъй отпаднала, че не можеше да повдигне глава от възглавницата.

Само го проследи с поглед, когато стройният метис се насочи към гардероба, откъдето извади бяла риза от фин ленен плат, каквато тя досега не беше виждала през живота си. Откакто се познаваха, той носеше само три ризи, затова сега не можа да го познае в първия миг, преоблечен като принц.

Беше обул прилепнали панталони, може би от атлаз, които така очертаваха бедрата му, че Лили не повярва на очите си. Не можеше да откъсне погледа си от стройната му фигура, добре очертана пред високия прозорец. Той беше неин съпруг и тя го познаваше интимно, но новите му дрехи внезапно пробудиха у нея съвсем различен интерес.

Кейд наметна на раменете си къс жакет с бродерия от сребърни нишки и си върза вратовръзка, която висеше свободно и елегантно върху изящната му риза. Гъстата му права коса се докосваше до вратовръзката, но във всичко останало приличаше на изрядно наконтен испански благородник. Острият римски нос и високите скули подсказваха за аристократичен произход и променяха впечатлението от гарвановочерната коса и мургавата кожа, очевидно наследени от червенокожите му предци по бащина линия.

Когато се изправи до леглото й, за да оправи възглавниците, черните му очи я изгледаха със строго и непознато за нея изражение. Лили от любопитство погали с пръст бродерията на жакета му, но той не отвърна на безмълвния въпрос, изписан в очите й.

— Почини си, докато се върна. Обещавам ти, че няма да се бавя.

След което се наведе още веднъж да намести възглавниците й и излезе, без да се обръща.

Добре, но като се върне, дали щеше да бъде същият, нейният Кейд, когото познаваше и обичаше, или някакъв хладен и сдържан испански аристократ?

Серена влезе в стаята и се хвърли на леглото, преди Хуанита, която вървеше след нея, да успее да я спре. Тази сутрин дори и прислужницата изглеждаше някак по-друга. Косата й бе повдигната и навита на къдрици, спускащи се зад ушите. Беше облякла нова блуза с дълбоко деколте и широки ръкави. С тази дреха явно не можеше да се върти около тенджерите в кухнята. На ушите й висяха сребърни обеци, които тя нарочно раздрусваше с детинско въодушевление в миговете, когато си въобразяваше, че Лили не я наблюдава.

Като че ли всички се бяха наговорили да й подсказват с облеклото си и държането си, че сега се намират в мексиканско имение, че тя е на чужда територия, че вече не е господарка. Това беше много странно усещане. Дори и когато се бяха преместили преди години от Луизиана в Тексас, Лили не се чувстваше така чужда, както сега, в хасиендата на дядото на Кейд. Наистина се почувства неловко и на още едно място — сред индианското селище, сред племето на баща му, но червенокожите й бяха напълно чужди. А тук, макар и заобиколена от най-близките си хора, младата жена не искаше да повярва, че е в своя дом.

Кейд влезе със сребърен поднос в ръка и като видя Хуанита, остави на нея грижата да нахрани Лили, като че ли беше инвалид, завинаги прикован към постелята. Лили поиска да му извика, за да остане при нея и да й обясни какво, по дяволите, означава всичко това, но той нетърпеливо излезе. Затова само захвърли възглавницата след него и задъхано се отпусна на леглото.

Серена се засмя. За нея това приличаше на нова игра, затова без колебание посрещна влизането на Рой със следващата възглавница. Момчето я запрати обратно, а момиченцето със смях се скри сред завивките, за голямо огорчение на Рой.

Лили се намръщи и момчето се сепна, като веднага прибра ръце зад гърба си.

— Вече тук ли ще живеем? — запита тревожно синът й.

— Не — отвърна раздразнено Лили. Едва се сдържа да не изкрещи. Посегна към гребена на масичката до леглото и с нервен жест отмахна кичурите коса от челото си.

— Добре. Защото тук всички говорят само испански, а аз нищо не им разбирам. — Той взе една царевична питка от подноса и се оттегли в ъгъла на стаята.

Лили отпи от кафето и огледа новата си стая. Никога не бе виждала толкова изящна мебелировка, дори и в Мисисипи. Покрай изящната инкрустация по рамката на леглото се спускаха нежните ресни на бродирана копринена кувертюра. На отсрещната стена се извисяваше гардероб с три врати, а до него няколко по-ниски скрина. Дървото беше тъмно, с неповторима дърворезба, проблясващо на светлината на свещите, поставени в сребърни свещници, заобиколени с кристални вази. Една от стените беше покрита с грамаден гоблен в сребристосиньо и златно, изобразяващ борба с бикове. Същите цветове се повтаряха в десените на възглавниците и покривките. Чаршафите, върху които спеше, приличаха на копринени. Лили знаеше, че няма да доживее такъв лукс дори и след сто години.

Някак си не можеше да повярва, че благородник, който притежава цялото това богатство, ще приеме в дома си незаконородения си внук. А знае ли този загадъчен Антонио де Суела за дъщерята на Кейд? Или за бъдещата му рожба, която ще има от нея?

Разтревожена, Лили погледна през прозореца просторния парк, който се разстилаше около хасиендата, която от днес трябваше да нарича свой дом. Защо Кейд я бе довел тук?