Патриша Райс
Тексаската Лили (4)

Глава трета

Макар че бе обещал, Кейд не се появи в неделя сутринта. Лили стисна гневно устни и се зае с ежедневните си задължения, без да обръща внимание на недоволния ропот сред мъжете. Каза им, че на всяка цена ще намери надзирател, но те се съмняваха, че ще удържи на обещанието си. Повечето мъже в ранчото бяха махмурлии след съботното си посещение в града и нямаха желание да слушат обясненията й. А още по-малко пък имаха желание да получават заповеди от жена. Докато разпределяше задачите им, Лили долови недоволството в техните очи. Ако не намереше надзирател в близките няколко дни, сигурно всички каубои щяха да напуснат ранчото.

Обикновено Лили сдържаше гнева и се стараеше да не показва раздразнението си, но този път й бе особено трудно. Измина цял месец от изчезването на съпруга й, през който тя нито за миг не престана да се тревожи за него. Не знаеше дали е жив или мъртъв. Ала, изглежда, никой не се интересуваше от тревогите й. Работниците се ръководеха само от проклетата си мъжка гордост. Можеше да загуби всичко, което заедно с Джим бяха постигнали за девет години. И всичко заради тези мъже, които я вбесяваха с държанието и отношението си към нея, само защото беше жена. Лили смяташе, че целият мъжки род, и работниците й в частност, надценява своите способности и умения, и се надяваше, че един ден ще успее да го докаже.

Ала сега нямаше смисъл да се разправя повече с тях. Впрегна един вол в каруцата, взе пушката си и подкара към града. Знаеше къде може да намери онзи мъж със странното име Кейд.

Насочи се направо към малката къща в една от страничните улички на притихналия град. Беше прекалено вбесена и дори нямаше представа как ще се държи с Кейд, ако го намери. Когато се приближи към къщата, тя го съзря да лежи проснат на първото стъпало, точно там, където предния ден седеше русокосото дете. Дългите му крака стигаха почти до средата на улицата, а в едната си ръка държеше плоска бутилка.

Беше толкова пиян, че въобще не я чу. В гърдите й се надигна гняв. Скочи от каруцата, отиде до ръчната помпа пред къщата и с няколко енергични удара напълни ведрото. След това се насочи към лежащия мъж, който не й обръщаше никакво внимание, и с един замах изля пълното ведро върху него.

Преди Кейд да успее да се съвземе и да отърси водата от косата си, Лили отстъпи една крачка и го обсипа с порой от гневни упреци:

— Заради теб, проклетнико, ще изгубя ранчото! Знаеш ли, че трябваше да работя като робиня на това парче земя, а сега всичко отива по дяволите, само защото ти си седиш тук и окайваш жалката си участ? Дявол да го вземе, съпругът ми изчезна, въобще не знам дали е жив или не, но нямам намерение да скръстя ръце и да го оплаквам. Решила съм да запазя ранчото и ти ще трябва да ми помогнеш!

Той бавно започна да се изправя. Приличаше на огромен звяр. Размърда краката и раздвижи могъщите си ръце, които приличаха на дървесни стволове. Ако не бе заслепена от гняв, младата жена сигурно щеше да се изплаши. В този миг иззад вратата любопитно надникна малка русокоса главица. Без да мисли, Лили се хвърли напред, грабна детето и го понесе към каруцата.

Това накара клатушкащия се мъжага да изреве, да се опомни и бързо да скочи на крака.

Докато се качваше в каруцата заедно с детето, то се засмя и обви ръчички около шията й. В този миг разяреният баща връхлетя върху тях. Очите му мятаха убийствени погледи, поразяващи като мълнии.

Лили стисна пушката и я насочи към гърдите му.

— Аз взимам детето и ще го отведа в ранчото. Когато престанеш да хленчиш и се съвземеш, можеш да дойдеш и да си го прибереш.

Кейд злобно я изгледа, но нищо не каза, а само се приближи до воловете. Хвана хомота и с голи ръце го измъкна. След това й хвърли един последен изпепеляващ презрителен поглед и с хомота в ръце се отправи към къщата.

За пръв път почувства страх от него, дори потръпна от ужас. Случвало й се бе да се разправя с нагли и глупави мъже, беше се научила да обуздава по-несдържаните и знаеше как да накара и най-злите да се отнасят към нея с уважение, ала никога досега не се бе сблъсквала с подобен тип. Той не приличаше на останалите. Тя си мислеше, че е прекалено пиян и след като го заплаши, ще я последва, без да се противи. Всъщност Кейд можеше да извади пушката си и тя щеше да бъде безпомощна да му се противопостави. Нямаше да й остане нищо друго, освен да побегне.

Обаче Лили не възнамеряваше да бяга. Вдигна внимателно пушката и слезе от каруцата. Не искаше да излага детето на опасността да попадне в престрелка. Но не можеше да се върне в ранчото. Той бе счупил хамута и сега трябваше да го накара да го поправи.

Изненадано отпусна пушката, когато го видя да излиза от къщата. В едната си ръка носеше люлка за кукли, а в другата пухената завивка на детето. Момиченцето изписка от удоволствие, когато видя, че баща й ги остави в задната част на каруцата. След това, без да поглежда Лили, той се върна в къщата.

Когато дойде отново, носеше малък дървен скрин, пълен с детски дрешки, още завивки и възглавница. Младата жена се приближи към каруцата и започна внимателно да подрежда дрехите. Куклената люлка, издялана от дърво, й се стори много красива. Куклата, която лежеше вътре, също беше красива, облечена в дълга нощница. Лили се отдръпна уплашено, когато Кейд хвърли в каруцата дюшемето и дъските от леглото на детето. Без да каже нито дума, той влезе за последен път в къщата. Когато излезе, носеше великолепно изработено испанско седло с висока ръкохватка, един вързоп с дрехи и две кожени торби, които изглеждаха доста по-тежки от тези, които обикновено мъжете прикрепяха към седлата на конете си.

След като стовари и последните си вещи в каруцата, Кейд мина покрай Лили и се упъти към конюшнята. Тя реши, че ще е най-добре да се качи в каруцата, и тъкмо когато се хвана за пръчките на колата, забеляза малкото сиво котенце, което излезе от къщата. Лили помисли, че няма да е зле да вземе и котенцето, и тръгна към него.

Ала, изглежда, малкото животно имаше други намерения. То измяука, одраска Лили, която се опита да го хване, и се завря под колелата на каруцата. Когато Кейд излезе от конюшнята, като водеше коня си, младата жена бе коленичила под каруцата и се опитваше да достигне котето.

Позата й не беше подходяща за една дама, ала мъжът не каза нищо, а само привърза коня си към каруцата, наведе се и вдигна котето. Лили сконфузено се измъкна и започна да отърсва праха от дрехите си. Кейд леко подхвърли котето в скута на момиченцето и отиде отпред, за да поправи счупения хамут.

Лили се качи в каруцата и изчака Кейд да свърши с приготовленията. Чувстваше се неловко. Тъй като конят на Кейд беше вързан към каруцата, явно той нямаше намерение да язди. А мисълта да седи на тясната седалка до този мъж я притесняваше. Дори и да беше пиян, той доста умело се справяше с работата си и скоро щеше да бъде готов. Младата жена наистина не знаеше какво да направи, ако той се настани до нея. Реши да държи поводите, но ако той бе наумил нещо друго, едва ли щеше да може да му се противопостави.

Преди паниката напълно да я обземе, Кейд свърши работата си, отиде до задната част на каруцата и се качи. Сви се на кълбо и се зави с една от завивките. Не каза нито дума, когато Лили подкара каруцата извън града.

— Той си е направо чудовище — уплашено прошепна Хуанита, докато наблюдаваше през прозореца как Кейд пренася багажа си в малката къща в задния двор.

— Чудовище? — Лили също погледна и видя как момиченцето щастливо подскачаше из двора. — Не мисля. Той наистина е огромен, но според мен е възпитан и внимателен човек. — Опита се да бъде убедителна, за да успокои страха на Хуанита, ала потръпна, като си припомни гнева в очите му, когато счупи хамута. Доколкото си спомняше приказките за гигантите, най-добре беше човек да не ги предизвиква.

Не й се искаше да мисли за това и отвори фурната, за да провери дали хлябът вече се е опекъл. Скоро мъжете щяха да се приберат за вечеря и тя трябваше да им представи новия надзирател, ала все още не бе успяла да размени и дума с него. Всъщност той не бе казал, че приема работата. Трябваше да намери някакъв начин да се справи с това неудобно положение.

Хуанита я изгледа учудено, но без да каже нещо, се зае с готвенето. Тя беше дребничка и слаба жена, черната й коса бе стегната в кок, ала това не помрачаваше нежната й красота. Беше съвсем различна от господарката си, но двете бяха заедно толкова отдавна, че различията помежду им не ги притесняваха. Може би животът на Лили бе по-лесен от този на Хуанита. Лили никога не бе завиждала на друга жена заради красотата й. Ала Хуанита бе прекалено страхлива и неуверена в себе си, за да се възползва от красотата, която Бог й бе дал.

„Мъже!“ — помисли си с отвращение Лили. Не смяташе, че всички са едни и същи, защото знаеше много добре, че нейният съпруг бе различен, ала такива като него се срещаха доста рядко. Иначе останалите мъже бяха почти еднакви и в мислите си, и в поведението си. Младата жена сви рамене, въздъхна и излезе навън, за да говори със страховития новодошъл.

Видя, че Рой вече се бе запознал с новия надзирател. Кейд стоеше прав, кръстосал ръце пред мощните си гърди, черната му коса се развяваше и за пръв път, откакто го бе срещнала, лицето му изразяваше интерес. Той внимателно слушаше обърканите обяснения на Рой. Когато тя се приближи, полуиндианецът я погледна и се намръщи. Лили също се намръщи в отговор и скръсти ръце пред гърдите си.

— Един мъж трябва да знае да язди — процеди той. В тона му се долавяше неодобрение.

— Съгласна съм — отвърна младата жена и видя как в очите му се появи учудване. — А момичета имат нужда от майка, която да ги възпитава и да се грижи за тях.

Лицето му трепна, ала той успя да се овладее. „Е, значи не е съвсем глупав“ — помисли си Лили, но нищо не каза, защото го чакаше да продължи.

— Тук има ли жена, която да се грижи за Серена?

— Хуанита и аз ще се грижим за нея. А в замяна… искам ти да научиш Рой да язди.

Мъжът сви вежди и погледна към момчето, което бе сложило ръце на бедрата си и войнствено го гледаше.

— Добре. Ще започнем днес. Ще доведа Серена.

Явно с лека ръка се отърваваше от детето си и нямаше нищо против да го предостави на грижите на Лили. Сигурно смяташе, че тя няма с какво друго да се занимава, освен да се върти из къщи като другите жени. Време беше той да разбере кой е господарят тук.

— Мъжете скоро ще се върнат за вечеря. Ще те запозная с тях, но ти не трябва да им даваш никакви заповеди. Утре ще обсъдим какво трябва да се направи.

Кейд се извърна и я погледна в очите. Прекрасната й коса бе сплетена на тежки плитки, увити около главата й. Тук-там се бяха измъкнали кичури и младата жена ги издуха от лицето си. То бе загоряло от слънцето и покрито с лунички. Пълните й устни бяха стиснати във властна гримаса и разваляха впечатлението от деликатно оформената брадичка.

— Сам ще се представя — остро отвърна той. — Можеш да заведеш Серена в къщата.

И се отдалечи, преди тя да успее да възрази. Младата жена отвори уста да каже нещо язвително, но отново не успя да продума, а само се загледа в отдалечаващата се внушителна фигура. Цялата трепереше от гняв. Никога, откакто се помнеше, никой не се бе осмелявал да разговаря по този начин с нея! Мистър Кейд Мелезът трябваше да се научи на някои обноски, ако искаше да работят заедно.

Ала тази сутрин изля едно ведро с вода върху него и му крещя като някоя продавачка на риба. Не трябваше да си позволява отново да избухне. Видя, че момиченцето щапукаше в градината, като водеше котето, вързано на въженце.

— Хайде, Рой, ако ще трябва да се занимавам с това хлапе, докато се научиш да яздиш, не е зле да ми помогнеш. Вземи котето, а аз ще взема малката.

Малко по-късно, докато вчесваше измитите и блестящи златни къдрици на детето, Лили изпита истинско удоволствие.

Меката коса обграждаше като ореол детското лице. Облече момиченцето в чисти дрехи, които извади от шкафчето й. Синята муселинена рокля, гарнирана с бяла дантела, подхождаше чудесно на русите му коси и бяло личице. Серена беше наистина прелестна и сърцето на младата жена се сви болезнено, когато си помисли, че и те двамата с Джим биха могли да имат толкова хубаво момиченце. Беше време, когато се надяваше… но така и не се получи нищо.

Може би нямаше да е така, ако връзката им бе изпълнена със страст. Отношенията им с Джим не бяха както подобава на едно истинско семейство… Лили поклати глава и остави детето на пода. Всичко бе отдавна минало и нямаше смисъл да си спомня за него. Беше още почти дете, когато забременя с Рой. Сега вече бе помъдряла и знаеше, че страстта не беше най-важното в една връзка. Джим й бе дал подкрепата и закрилата, от които така се нуждаеше в онези години.

На предната врата се почука и Хуанита отиде да отвори. Къщата не беше голяма и никога не бяха имали иконом, който да посреща гостите. Лили и прислужницата се редуваха и приемаха това като нещо съвсем естествено. Първата дървена къща, която Джим построи, след няколко години бе разширена. Сега вече бе на два етажа и на всеки етаж имаше по четири стаи. На първия етаж, отделена от другите стаи с коридор, се намираше кухнята. Лили избърса праха от голямата лакирана маса от орехово дърво — нейната гордост — и зачака посетителя.

— Мисис Браун, побързах да дойда веднага след като чух… — Оли Кларк се наведе, за да мине през ниската врата и когато видя Лили, седнала в стария стол-люлка, който бе донесла от Мисисипи, свали шапката си и се поклони. Ако не беше облечена в панталони, нямаше да се различава от коя да е от жените в областта, която си седи вкъщи и се занимава само с отглеждане на деца. Погледът му се спря на детето, което се бе свило в краката й.

— Заповядайте, мистър Кларк, настанете се удобно. Да не би да сте получили известие от Джим? — Младата жена си пое дълбоко дъх и зачака. Страхуваше се от думите, които никога не би искала да чува.

Оли придърпа един голям стол с облегалки и смутено замачка шапката си в ръка.

— Не, мем, не съм получил никакво известие от съпруга ви. Става дума за онзи… Кейд. Чух, когато говореха за него и му се подиграваха. Той е един пияница и мелез, мисис Браун. Не би трябвало човек като него да работи тук и да живее близо до вас. Позволете ми да му обясня как стоят нещата и да го изпратя да си върви. Не е редно уважавана дама като вас да си има работа с такъв негодник като него.

— Не мога да изгоня някого, без да му дам възможност да покаже какво може, мистър Кларк. Макар и да е пияница, той показа много повече разум от повечето мъже, които познавам. След като полковник Мартин му се е доверявал, защо да не мога и аз?

Мъжът пое дълбоко дъх.

— Но той не е бял, Лили. Всъщност… мога ли да ви наричам Лили? — Тя не отговори и той бързо продължи: — Той е полуиндианец, полумексиканец. По-добре да бяхте наели някой от робите на баща си. Те поне ще изпълняват заповедите ви, когато ги набиете с камшик. А Кейд е в състояние да ви убие. Вече е убивал човек. Трябва да се отървете от него час по-скоро.

От своя гледна точка Оли бе прав. Под непроницаемата си външност Кейд криеше буен характер. Лили вече се бе убедила в това. А и Ралф й бе споменал, че е лежал в затвора по обвинение в убийство. Така че Оли казваше истината, ала само част от нея. Именно това внезапно я изпълни със смътни подозрения.

— Ще дам възможност на Кейд, мистър Кларк. Джим сигурно би постъпил по същия начин. — Младата жена с удоволствие забеляза, че споменаването на съпруга й накара Оли Кларк да се размърда неспокойно на стола. Колко пъти работниците не се съгласяваха да изпълнят заповедите й, защото Джим нямало да постъпи така? Сега тя реши да използва авторитета на съпруга си в своя полза.

Кларк се намръщи и се изправи.

— Джим никога не би наел на работа един пиян индианец. Аз ще се погрижа да намеря някой почтен човек, който ще ви помогне. Скоро ще имате нужда от такъв почтен надзирател. — Хвърли още един озадачен поглед към детето на пода, ала не зададе въпроса, който явно се въртеше в ума му.

Младата жена се направи, че не забелязва нищо, протегна ръка и му се усмихна с най-очарователната си усмивка, както подобава на една истинска южняшка лейди.

— Толкова съм благодарна за загрижеността ви, мистър Кларк. Моля ви, пак заповядайте. Ще ми бъде много приятно. Може да доведете и мис Бриджуотър. Ще се радвам да ви видя.

Споменаването на младото момиче, за което целият град говореше, че е обект на ревностните ухажвания на Оли, само го накара да се намръщи още повече. Оли Кларк ядосано прехапа устни.

— Много мило от ваша страна, мисис Браун. Надявам се, че скоро ще чуете добри новини за Джим.

Лили го погледна и въздъхна с облекчение. Дори изпита необяснимо задоволство. Не знаеше защо Оли Кларк толкова внезапно се загрижи за нейното благополучие, но със сигурност го постави на мястото му.

А сега трябваше да постигне същия успех и с новия си надзирател…