Патриша Райс
Тексаската Лили (21)

Глава двадесета

Преди да заспят, Кейд се изправи до леглото и извади от джоба си някакъв малък предмет. Хвана ръката на Лили и нежно го постави на пръста й.

— Исках да ти го подаря, когато се разписахме в книгата на кмета. Ала може би тогава, пред всичките онези не беше много подходящо да ти го поднеса.

Лили погледна пръстена. Среброто нежно блестеше на светлина на огъня. Пръстенът беше широк и тежък, с тъмни и светли ивици. Приличаше на стар испански пръстен. Между тях нямаше вече и следа от престорена срамежливост, затова тя не сведе очи, когато Кейд я погледна с покоряваща топлина.

— Този пръстен е принадлежал на майка ти, нали?

Той кимна и започна да й обяснява:

— Да, носила го е майка ми, а преди това баба ми. Майка ми искаше да го продам, тъй като в онези дни едва се прехранвахме. Но аз го запазих, защото успях да открадна нещо за ядене.

Лили почувства как стомахът й се сви от тези думи. За пръв път Кейд й позволяваше да надникне в миналото му. Докосна пръстена, после вдигна ръка, за да отмести кичура черна коса, паднал на челото му. От допира до косата му я побиха тръпки. Младата жена пристъпи още по-близо към него. Той я прегърна и тя отпусна глава на рамото му. Лили усети, че той все още не смее да я притисне по-здраво към гърдите си.

— Ще ми разкажеш ли някога за майка си? Не мога да си представя как е могла да издържи живота в индианското селище? Сигурно е била много силна жена…

— Да, беше много твърда, но накрая силите й започнаха да я напускат. Всъщност я уби връщането в цивилизования живот. — Кейд притисна устни към косата й. Досега не бе срещал жена, която да ухае така приятно.

— Защо млъкна? Трябва ли да те моля за всяка дума, свързана със спомените ти? Ако само ще ми мълчиш, ще те ударя.

Кейд беше гол до кръста и затова тя можеше да избере къде точно да го допре. Младият мъж изохка, когато Лили притисна лицето си към рамото му. Тя изви лицето си и той приближи устните си към нейните. След миг двамата се озоваха в леглото, като се смееха, без да разбират на какво.

— Сега вече разбрах, че можеш да се смееш, ако поискаш — рече тя, измъкна се от прегръдката му и седна на леглото. Беше облечена само с нощница и покрита с одеяло, което беше паднало от раменете й.

На светлината на огъня Кейд видя вдлъбнатината между гърдите й, които не бяха много едри, но добре закръглени. Приятно му беше да си мисли, че сега, когато тя носи тяхната бъдеща рожба, гърдите й ще се налеят още повече. Усещаше се обвързан с тази красива жена, което не помнеше да е изпитвал в досегашния си живот.

— Индианците никога не се смеят — отвърна той с напълно сериозен вид.

Младата жена не каза нищо. Притисна се бързо към гърдите му, зарови пръсти под мишниците му и започна да го гъделичка, докато накрая Кейд не издържа и започна да се смее с пълен глас.

— Моли се за помощ — каза му тя и изви ръката си, за да я измъкне, защото младият мъж я бе притиснал към ребрата си.

— Ох, как ме дразниш! — засмя се той и продължи да се отбранява от немирните й пръсти.

— Имаш късмет, че Хуанита успя да ме научи да разбирам малко испански — прошепна Лили, — защото иначе нямаше да спра да те измъчвам.

Това беше лъжа, тъй като младият мъж я бе стиснал така здраво в мускулестите си ръце, че тя едва си поемаше дъх. Смелата й закана го накара да се превие от смях. Не можеше да си спомни друг път да се е забавлявал така, дори и като момче. Отново я хвана за ръцете, завъртя я към себе си и започна да я обсипва с целувки.

— Спри, Кейд, спри веднага, преди да си ме наранил.

Тя се опита да се освободи. Искаше да не се чувства напълно безпомощна, прикована към гърдите му. Колкото и приятна да беше тази борба, имаше много по-важни неща, за които трябваше да поговорят, затова не искаше да забравят за грижите, които ги очакваха на утрешния ден.

Кейд веднага се подчини, пусна я и я погледна с безпокойство.

— Да не би да те заболя някъде?

Лили се повдигна на лакти и погледът й се спусна към мястото, където еленовата кожа обвиваше бедрата му.

— Мислех по-скоро за теб. Не ми се иска да те събличам отново, и то толкова скоро.

Кейд отново избухна в смях и я погали по косата. Къдриците й се спуснаха леко на рамото му.

— Ако не успея да прекратя опитите ти да ми заповядваш, ще станеш нетърпима. Не разбра ли, че вече не гледам на теб единствено като на моя господарка?

— Като че ли някога си се държал с мен като подчинен — невъзмутимо отбеляза тя. — А сега ми разкажи за майка ти.

— Тя отдавна е мъртва.

Лили отново го смушка в ребрата, но сега това бе израз на гняв, а не шеговита закачка.

— Отново ли искаш да започна играта с ръцете? Престани да се опитваш да отбягваш въпросите ми. Вече знам, че когато поискаш, можеш да говориш много ясно. Докога ще се преструваш, че не можеш да говориш по-добре от невежите индианци?

— Това ми е навик. Освен това, за кого да се стараеш да говориш, щом никой не те слуша?

Лили облегна лакти на гърдите му и се загледа в скулестото му лице. На светлината на огъня той не приличаше нито на индианец, нито на испанец. Той беше само Кейд и никой друг не можеше да се сравнява с него — мъж с изваяно тяло и с железни мускули. Младата жена не можа да се сдържи и го ухапа по рамото, но той въобще не трепна, въпреки следата от зъбите й, само нежно я отдръпна от себе си.

— Това пък защо го направи?

— Не можах да устоя — призна си тя и го изгледа закачливо. — А може би си мислиш, че си намерил в мое лице една глупава бяла жена, която само чака с нетърпение да се омъжи за теб, за да ти народи цяла купчина дечурлига? Ако наистина си въобразяваш нещо подобно, по-добре ще е да ти върна още сега пръстена на майка ти и баба ти.

Кейд изсумтя и още веднъж я отмести от гърдите си.

— Не ме мисли за глупак. Досега си се справяла много добре с ролята на послушна съпруга и примерна дъщеря, обаче всъщност приличаш на див мустанг, който изглежда кротък, само докато не се опиташ да го оседлаеш. Аз нямам намерение да те оседлавам, но ще видиш какво ще ти се случи, ако още веднъж се опиташ да ме ухапеш…

Кейд усети с тялото си как младата жена се раздруса от смях и се усмихна. Той не знаеше, че тя дори като дете никога не е била така щастлива и никога не се е чувствала така волно, както в този миг. Като че ли сега тя се опитваше да навакса пропуснатите радостни моменти от детството си. Но младият мъж не можеше да проумее защо тъкмо той се оказа единственият човек, който бе в състояние да я накара да се отпусне и да забрави всичко.

Тя отново го захапа по ръката и той леко изръмжа, след което отмести главата й към рамото си.

— Ако не искаш да те взема отново, по-добре да кротуваш. И какво искаше да научиш за майка ми?

Тя се допря до бедрото му и остана сгушена до топлината на тялото му.

— Не мислиш ли, че е крайно време да ми разкажеш нещо за нея?

Кейд я изгледа нервно, но в полумрака тя не забеляза това. Той се примири с мисълта, че няма да може да се отърве от любопитството й и се замисли за отдавна случилите се събития, за които не обичаше да си спомня.

— Тя беше истинска красавица. Баща ми я видял за пръв път, когато яздела коня си около имението, и още на другия ден повел племето си на бой, за да може да я отвлече.

— Но на мен баща ти ми се стори доста миролюбив. Не мога да повярвам, че е бил способен на такава смела постъпка.

— Не забравяй, че тогава е бил един от най-добрите бойци на апахите. Той е от рода Липан и е истински воин. Преди тридесет години тяхното племе владеело по-голямата част от западната територия на днешен Тексас. Всички младежи са се надпреварвали да докажат смелостта си и сръчността си. Но точно тогава той не се е интересувал толкова от убийства и грабежите, колкото от възможността да си намери жена, която да завладее сърцето му. Пък и да откраднеш една красавица от бледоликите — нали и за това се изисква доста смелост и сръчност?

— Тогава апахите са също толкова глупави, колкото онези идиоти в града, които си мислят, че Хуанита ще ги удостои с внимание. Е, какво да се прави, мъжете винаги са си били глупави… Няма никакво значение от кое племе са, или към коя раса принадлежат.

— Понякога наистина постъпваме като глупаци — призна Кейд и разроши косата й. — Но баща ми не е изнасилил майка ми, макар тя да не е имала нищо против. Напротив, именно той е настоявал да стане негова жена. Завел я в леглото си чак след брачната церемония. Можеш ли да допуснеш, че една лейди е способна да се влюби в един апах?

— Хм, не знам — замисли се тя и го целуна по гърдите. — Просто не мога да си представя как е могла да се влюби в него, щом като те са били толкова различни. Той й е бил съвсем чужд, мъж от друга раса. Всичко ги е разделяло, не само цветът на кожата, но и обичаите, езика, вкусовете, нравите. Навярно той е живеел в индиански вигвам, а няма съмнение, че тя от дете е привикнала с голяма и удобна къща, пълна със слуги и изящни вещи. Сигурно първите месеци са били ужасяващи за нея.

Лили допускаше, че майка му непременно е трябвало да произхожда от богат род. Доста странно бе това допускане в една страна, която тънеше в жестока мизерия, дори и да се окажеше, че е вярно. Може би като повод за такива мисли бе послужил старинния испански пръстен, който Кейд току-що й бе дал. Но младият мъж наблюдаваше в захлас как се повдигат гърдите й, наслаждаваше се на чувствата, които го изпълваха при всяко нейно докосване и трудно можеше да се съсредоточи върху мислите за онези отдавна отминали събития, станали преди раждането му.

— Баща ми й казал, че в индианското селище нищо не я заплашва. Вече бил научил няколко десетки испански думи, тъй като на индианците от племето апахи се налагало да общуват с испанците от десетилетия. Освен това баща ми всъщност е бил доста необикновен мъж. За разлика от повечето свои съплеменници, той ясно е разбирал, че ще бъде невъзможно да се спре нахлуването на белите в земите на апахите и на другите индиански племена. Бледоликите са били прекалено много, броят им неколкократно превишавал този на индианците, пък и били много по-добре въоръжени. Затова, когато племето му започнало постепенно да се стопява, той си взел бяла жена. Белите не позволявали на индианците да убиват бизоните, дори заявили на апахите, че трябва да се научат да обработват земите като тях, бледоликите.

Лили досега не бе очаквала, че Кейд може да бъде тъй разговорлив, и го слушаше, без да го прекъсва. Замисли се върху думите му, от които навяваха спомени за страданията на неговия народ, като същевременно му задаваше по някой и друг въпрос, не само защото не всичко веднага й ставаше ясно, но и защото не искаше той да спира разказа си. Рядко се бе чувствала така щастлива, сгушена до мощните му гърди, долепила ухо до топлата му кожа. Долавяше равномерните удари на сърцето му. Но въпреки всичко не можа да се стърпи и му зададе най-важния за нея въпрос:

— Все пак, щом баща ти е имал такива ценни качества, защо майка ти го е напуснала?

— Защото не е успяла да свикне с трудния живот на индианците. Това, което ще ти разкажа сега, не съм го научил нито от баща ми, нито от майка ми, понеже и двамата явно не обичаха да говорят за тези събития, а от по-старите жени в индианското селище. Когато ме е раждала, майка ми едва не умряла. Аз съм бил прекалено едро дете за нея. Баща ми е бил могъщ и смел воин, от когото се е очаквало да се грижи за всички жени от рода. Ако една жена остане сама, без съпруг или баща, който да се грижи за прехраната й, в онези тежки и сурови времена е била обречена на гладна смърт. Затова тя отивала да живее в къщата на сестра си, като от благодарност й помагала в домакинската работа и в отглеждането на децата. Ако съпругата няма сестра, воинът е длъжен да потърси друга жена, която да й помага.

— Искаш да кажеш, че баща ти си е довел втора жена? — запита Лили с негодувание. — Тогава е истинско чудо, че майка ти не го е убила.

Сега вече не беше забавно, но Кейд се засмя на интонацията й.

— Ако правилно те разбирам, сигурно няма много да се зарадваш, ако доведа втора жена, която да ти помага в къщата след едно тежко раждане?

— Сигурна съм, че веднага ще посегна към пушката и ще те застрелям. Само ако се опиташ да погледнеш към някоя друга жена, не е зле да си припомниш, че Травис само чака да му дам знак и веднага ще дотърчи при мен, но няма да го направи безкористно, разбира се. За мен не е толкова важно дали ще се оженим или не, колкото да си бъдем верни един на друг. За мен леглото е най-важното на този свят и нямам никакво намерение да го споделям с някоя друга.

На Кейд вече не му беше до смях. Едрата му ръка нежно погали мъха по врата на младата жена и приближи лицето й към неговото.

— Запомни добре какао ще ти кажа сега. За мен ти си единствената жена на този свят. Не ме изоставяй и аз никога няма да помисля за друга.

Лили усети настойчивостта в гласа му и си помисли, че си заслужава да отдадеш живота си на мъж като него. Това не е любовна игра, която ще приключи с първите проблясъци на зората. Независимо какво ще направи той, дори и да я разгневи с някоя необмислена постъпка, тя или ще има този мъж, или всичко ще отиде по дяволите. Последната мисъл малко я уплаши и тя отново си припомни за нещастната съдба на майка му.

— Не мисля, че вината е била изцяло на бащата ти — прошепна тя. Внезапната промяна в темата накара Кейд да примигне, но тъй като той не каза нищо, младата жена разгорещено продължи: — Струва ми се, че майка ти се е изплашила от твоето раждане и може би е отказала повече да легне с баща ти.

Това бе нещо напълно неочаквано за него. Кейд отново я притегли към себе си и жената се облегна на мощните му гърди.

— Искам да престанем с този разговор за моите родители. По-добре е да се занимаваме само със себе си. Пък и каква полза да се мъчим да отгатнем какво се е случило преди толкова години… — Лили кимна и той побърза да довърши разказа си. — През цялото си детство съм мислел, че майка ми мрази баща ми. Ако той ми кажеше нещо, тя веднага ми нареждаше точно обратното. Понякога изпадах в недоумение какво всъщност се иска от мен. Майка ми започна да се държи с мен като със зрял мъж, достоен да я разбере, едва след като тя успя да убеди онзи търговец да я върне в града на белите. Но след като заживяхме отново сред цивилизованите хора, майка ми се убеди, че с нищо не са по-добри от червенокожите. Те я мислеха за блудница, която е спала с всички мъже от индианското племе. Когато майка ми се завърна в Сан Антонио и узна, че цялото й семейство отдавна е заминало за Мексико, тя остана съвсем сама, без ничия подкрепа и с нея наистина се отнасяха като с някаква презряна блудница. Когато се раздели с баща ми, аз бях само на осем години. А щом станах на дванадесет, тя напусна този грешен свят.

В гласа му зазвуча горчива нотка и Лили разбра, че не трябва повече да го разпитва. Истинско чудо бе, че мълчаливият надзирател си бе позволил да наговори толкова много думи. Само го целуна нежно и като не дочака отговора му, започна да обсипва с целувки гърдите му. В един миг Кейд не можа повече да издържи предизвикателните й ласки, изохка и след миг тя се озова притисната от коравото му тяло. Никога нямаше да забрави милувките, с които той я дари през следващите минути.

Прекалено бързо изтекоха миговете, изпълнени с несравнима с нищо наслада. Лили отново лежеше до него и слушаше как неговите гърдите равномерно се надигат в съня му. Едната му ръка бе отпусната върху корема й, а другата бе подпъхната под главата й. Всичко й се струваше нереално, като сън. Може би това се дължеше на обстоятелството, че се познаваха отскоро, като се виждаха само сутрин, седнали край масата за закуска, увлечени в спорове за постоянно недостигащите пари и разменящи мнения за непрестанните тревоги около ранчото. Онези сцени в трапезарията й бяха напълно реални, но тези мигове в леглото, когато тя се бе сгушила сред топлата му прегръдка — това й изглеждаше като несбъднат блян.

Когато се събуди на сутринта, огънят гореше, но леглото беше изстинало. Навярно Кейд отдавна бе станал и сигурно вече се бе заловил за работа. Изведнъж се досети, че е напълно гола под завивките, затова побърза да се завие с одеялото и си каза, че трябва да става. Никак не й се искаше да напуска леглото, в което като че ли още усещаше натиска на стегнатото му тяло, но постепенно умът й започна да се прояснява и тя си повтори за кой ли път, че се налага да стане. Все още й се виеше свят, затова наведе глава към коленете си и за миг остана неподвижна в тази свита поза. Масивният сребърен пръстен проблесна в полумрака и тя изпита неясно, но тягостно чувство като всеки, който току-що се е обвързал с обещание да сподели живота си с човек, когото все още не познава добре.

Когато Кейд се върна, я завари в тази странна поза и разтревожено приклекна до нея.

— Да не би да ти е зле?

Загрижеността в гласа му малко я ободри. Младата жена се опита да се усмихне.

— Няма нищо. Нали знаеш, че след някоя и друга седмица всичко ще се оправи. Нищо ми няма, само трябва малко да ме почакаш, за да се съвзема.

— Не знаех, че толкова скоро ще започне да ти прилошава от бременността. Трябваше да ме предупредиш, че всяка сутрин изпадаш в такова състояние.

Лили отново притисна чело към коленете си, за да избегне укора в погледа му.

— Няма нищо странно. Предполагам, че съм се преуморила, затова съм леко неразположена. Но след малко всичко отново ще бъде наред.

Кейд обаче не й повярва и неспокойно я изгледа, след което бързо отиде до огъня, за да й приготви кафе.

— Като се съвземеш, ще те отведа вкъщи.

Значи с това щеше да приключи тяхната първа брачна нощ. Лили се запита дали Кейд вече не съжалява за всичко, което й бе наговорил през нощта. Дори се съмняваше дали отново някога ще го види така весел, толкова словоохотлив.

Съмняваше, че ще успее да го накара да се промени, но ако откриеше ключа към сърцето му, може би той отново щеше да й позволи да се докосне до скритите струни в душата му. Нищо чудно Кейд да се промени, когато тя роди детето. Понякога и най-коравосърдечните мъже омекват пред малките деца.

Колко по-лесно би било всичко, ако той я обичаше, но младата жена не вярваше, че ще има такова щастие. Травис я научи на този горчив урок — любовта е само едно нетрайно чувство, което причинява на романтично настроените девойки повече мъки, отколкото радости. Бе живяла спокойно с Джим през изминалите години. Сега трябваше да се опита да изгради ново семейство с Кейд. Цялата разлика сега бе в това, че с Кейд всичко бе доста по-сложно и объркано в сравнение с добродушния Джим Браун.

— Какво мислиш за Травис? — внезапно го попита тя и вдигна глава, за да наблюдава изражението на лицето му, огрято от огъня.

— Ако е наистина такъв, за какъвто го мисля, този мъж не трябва да остава тук. А ако иска да остане, най-добре е да се премести в пристройката, където живеех аз.

Това й се стори забавно, но Лили само въздъхна и взе чашата с кафе от ръката му.

— Надявам се, че съм постъпила правилно, като реших да родя Рой. Да му кажа ли истината за Травис?

— Само ако те попита — отговори Кейд и напрегнато я погледна. — Може би и той има свои тайни. И кога ще ми разкажеш по-подробно за него?

— Няма нищо за разказване. — Лили сви рамене. — Бях само на шестнадесет години, а в бащиния ми дом всички се занимаваха само с предстоящите годежи на двете ми по-големи сестри. Травис се появи съвсем неочаквано. Никой не го познаваше. Поговорихме за това-онова. И двамата бяхме млади, но самотни. Когато тайно се измъкнах през нощта да се срещна с него, въобще не подозирах какво ме очаква. Майка ми вече беше починала и никой не се потруди да ми обясни какво може да се случи на едно младо и неопитно момиче. Травис ми доказа, че ме желае, дори ми прошепна, че ме намира за необикновено красива, с една дума успя да ме накара да се почувствам жена… А аз тогава имах нужда тъкмо от това. Въобразявах си, че ще иска да се ожени за мен. Но една сутрин, когато се събудих, открих, че фургонът е изчезнал.

Този подлец си беше заминал дори без да се сбогува с мен. Така изминаха три тягостни месеца, без да получа никаква вест от него. Вече разбрах какво се случва на младите момичета, които се влюбват в пътуващи търговци. Джим си търсеше жена и аз му предложих да се оженим. Нищо необикновено дотук.

— Значи за втори път се омъжваш, защото се налага. Не искам да кажа, че съжалявам. Мисля, че отново бих го направил, но само с теб.

— Знам, но все пак не можах да разбера защо искаш да се ожениш за мен. Ако причината не е в желанието ти да завладееш имението, тогава какво те принуждава да се обвържеш с мен?

— Трябва ли отново да ти обяснявам защо? — запита я Кейд и я погледна с любопитство.

Младата жена внезапно разбра, че стои съвсем гола пред този мъж, който довчера бе само надзирател на ранчото й. Веднага се огледа, за да намери дрехите си, но не престана да мисли какво може да означава въпроса му.

— Предполагам, че причината е в това, че наоколо, в радиус от петдесет мили, няма друга жена, с която да можеш да утоляваш мъжките си страсти. О, забравих за Анна Уитъкър.

Кейд побесня, сграбчи дрехите й и ги метна в скута й.

— Наоколо има достатъчно жени! Не си въобразявай, че си единствената! Но си единствената истинска лейди, която ме забеляза.

Докато се обличаше, Лили го гледаше с очи, широко разтворени от изненада.

— Съмнявам се, Кейд, че другите жени не са те заглеждали. Господи, та ти трябва да си сляп, за да не си го забелязал досега.

Той се усмихна и й подаде парче хляб.

— Е, не предполагах, че съм способен да привличам женските погледи. Но би трябвало да знаеш, че тук няма друга лейди, освен теб. Ох, всичко в главата ми е така объркано… Искам да кажа, че никоя жена не може да се сравнява с теб. Въпреки че си толкова изискана, ти не ме отмина с презрение като другите бели жени. И не говориш с мен като с някакъв прост селянин. Ти ме изслушваш, каквото и да ти кажа, дори и да не си съгласна с мен.

Лили дори не успя да се закопчее, защото побърза да отхапе от хляба, но внезапно се намръщи.

— Не мога да се преструвам на прекалено изискана лейди, защото просто не съм такава. И не мисля, че искаш да се ожениш за мен само защо винаги те изслушвам внимателно. Ясно ми е, че искаш да ти готвя, да пера и да чистя, въобще да правя всичко, което се очаква от една съпруга…

Кейд измърмори нещо, но тя не го разбра и си помисли, че може би й се подиграва. Ала ръцете му вече повдигаха ризата й и устните му потърсиха нейните.

— Всяка жена може да готви и да чисти, ала не всяка може да се люби като теб.

Кейд не й разкри, че тя умее да го възбужда и гали по-добре от всяка друга жена, но Лили усети, че всъщност с тези горещи целувки искаше да каже точно това.

След като той й доказа чувствата си, тя трябваше за втори път тази сутрин да започне да се облича.