Патриша Райс
Тексаската Лили (18)

Глава седемнадесета

Лили нахлузи панталоните си и започна да ги закопчава, докато разсеяно гледаше през прозореца. Дъждът беше спрял и небето беше ясно. Духаше вятър и дърветата в далечината се поклащаха, ала денят приличаше по-скоро на приятен пролетен ден, отколкото на ден в края на януари.

Видя как Кейд излезе от бараката си със Серена на ръце и като шляпаше из калта, се насочи към кухнята. Хуанита вече беше приготвила за закуска овесена каша и топло мляко. Кейд не се извини за поведението си снощи, но младата жена забеляза, че Травис се отнасяше с повече уважение към нея, особено в присъствието на Кейд. Оли очевидно се беше върнал към задълженията си на конгресмен и се занимаваше с по-важни дела. А и след пристигането на Травис неговото ухажване значително охладня.

Всъщност Оли не й липсваше, а по-резервираното отношение на Травис й харесваше. Вече беше стигнала до най-горното копче на панталоните. Навярно трябваше да си поговори с Кейд за грубото му държание, но денят беше толкова хубав и не й се искаше да го разваля с разправии. Травис беше баща на Рой, но не й беше съпруг и нямаше право да си позволява волности. Кейд просто го постави на мястото му. Всъщност Травис сам си беше виновен и си беше получил заслуженото.

Обаче не беше сигурна, че точно Кейд има право да раздава правосъдие. След като баща й не се намеси, а и тя самата не се защити, Кейд нямаше право да протестира срещу поведението на Травис и не можеше да приеме покровителственото му държание. Да, трябваше да си поговори с този своенравен метис.

Лили нетърпеливо погледна надолу към последното копче, което не можеше да закопчее. Хвана двата края и се опита да ги застъпи, ала не успя и се втренчи невярващо в пролуката между тях. Винаги е била слаба като дъска, а и напоследък нямаше апетит и ядеше много малко от вкусните ястия на Хуанита. Отдавна не беше обличала тези панталони, защото те се нуждаеха от закърпване. Те винаги са й били малко тесни, но сега…

Причината за отеснелите панталони бавно се оформи в съзнанието й. Нямаше смисъл да си затваря очите пред очевидното. В душата й се надигна тревога и тя отново погледна през прозореца. Видя, че Кейд излезе от кухнята и се насочи към обора.

Нямаше смисъл да отлага. Лили взе колана, за да пристегне панталоните и излезе от къщата. Вече беше уверена, че след онази нощ в индианското селище е забременяла. Всъщност, след прилошаването по време на коледното празненство подозираше, че ще има дете. Знаеше, но не искаше да мисли за това и все отлагаше разговора си с Кейд. Сега нямаше време да се разкайва и да оплаква съдбата си. Трябваше да действа, и то незабавно.

Кейд се изненада, когато видя, че тя решително се насочва към него. Откакто снощи изхвърли Травис от къщата, тя се държеше, сякаш не го забелязва. Не го избягваше, но просто се отнасяше към него все едно беше част от мебелите, които я заобикаляха.

Не можеше да разбере израза на лицето й. Страните й бяха зачервени, а сините й очи блестяха гневно. Сигурно се беше случило нещо, която я бе ядосало, но той само си помисли колко хубаво би било, ако можеше да целуне тези гневно свити устни. Ако дадеше воля на въображението си, той почти можеше да почувства нейните дълги и стройни крака, увити около тялото му. Гледаше с гордост високата жена, която се приближаваше към него. Минаха три месеца, откакто се люби с нея. В този миг тялото му изгаряше от желание и почувства как мъжествеността му набъбва само при вида на тялото й, чийто женствени извивки се очертаваха, въпреки грубите мъжките дрехи.

Кейд стоеше и гледаше как тя се приближава към него. Когато заговори, гласът й беше студен и спокоен.

— Мисля, че е време да отидем при кмета.

Той я погледна слисано. Думите бавно достигнаха до съзнанието му. Прекрасната й коса беше сплетена в плитка, но няколко кичура бяха паднали на челото й и сега се развяваха от вятъра. Погледът му се насочи към наедрелите й гърди, които се очертаваха под старата риза, а след това се премести към колана, който придържаше панталоните, но не можеше да скрие горното незакопчано копче. Тя беше толкова слаба и стройна и той не беше забелязал лекото напълняване в талията. Внезапно в гърдите му се надигна гордост, той вдигна глава и погледите им се срещнаха. Младият мъж прочете страха в очите й, въпреки че тя се опитваше да изглежда смела.

— Утре е събота. Нали няма да е късно, ако отидем утре при кмета?

Лили затвори очи от облекчение. Когато ги отвори видя, че тъмните очи на Кейд продължаваха да я гледат втренчено. Ако можеше да мисли само за широките рамене, големите ръце и бронзовото, скулесто лице, което излъчваше такава сила и достойнство, всичко щеше да бъде наред. Ала между тях имаше хиляди прегради и тя знаеше, че няма да й бъде никак лесно, но трябваше да го попита за едно нещо, което беше особено важно за нея.

— Искам да ми обещаеш нещо, Кейд.

Той чакаше търпеливо да продължи. Знаеше, че в такива мигове повечето жените винаги поставят условия и му беше интересно да чуе нейните.

— Бях свидетел как алкохолът съсипа баща ми и разори семейството ни. Не искам да видя как наследството на Рой се погубва по същия начин. Знам, че повечето мъже пият уиски, но не искам да имам за съпруг пияница.

Кейд видя, че лицето й изразяваше непоколебимост.

— Искаш да ти обещая, че повече няма да пия, така ли? А ако не ти обещая?

Лили потрепна при мисълта какво ще стане, ако не й обещае, но бързо се съвзе. Нямаше намерение да отстъпва.

— Тогава ще отгледам детето си сама.

Тя беше уплашена, но Кейд разбра, че няма да се откаже от изискването си. Кимна неохотно в знак на съгласие и попита:

— Да кажа ли на останалите?

Младата жена се замисли, но после поклати глава.

— Не. Просто както обикновено ще отидем до града. Не искам да се вдига голям шум. Е, ако имаше свещеник, щеше да е другояче, но сега е по-добре да не казваме нищо.

И така, просто щяха да свършат една работа. Докато тя се отдалечаваше, Кейд гледаше как тежката плитка се полюшва на гърба й, и в гърдите му се надигна непознато чувство. Толкова отдавна не беше чувствал нищо, че сега не можеше да разпознае обзелото го чувство. Замисли се за Лили. Тя се бе държала с него по такъв начин, сякаш му казваше да се погрижи за стадото или да свърши някоя друга работа в ранчото. Запита се какво ли ще стане, когато й покаже, че след сватбата тя няма да смени само името си, но и ще се наложи да промени много неща в живота си.

Кейд се прибра рано вечерта, ала Травис не си беше заминал, както Кейд се надяваше. Беше се разположил удобно до огъня и учеше Рой да играе шах, а Лили сновеше наоколо — помагаше на Хуанита да сложи масата, отговаряше на въпросите на Серена и мажеше с масло филии царевичен хляб. Кейд забеляза, че тя беше облечена в една стара рокля, която той не беше виждал досега и погледът му се спря на талията й. Широката дреха я прикриваше и нищо не се забелязваше. Изпита прилив на гордост, че неговото дете расте в корема й.

Той зае мястото си до масата и Серена веднага се покатери на коленете му. Преди Ефраим да му предложи каната с уискито, Лили постави пред него чаша кафе. Кейд отпи от кафето и поклати глава в знак на отказ към бащата на Лили. Младата жена извика Травис и Рой, и двамата също заеха местата си. Кракът на Рой вече не беше стегнат с шини, но момчето все още леко накуцваше.

Лили изглеждаше уморена. Тя също седна на масата и наведе глава, за да каже молитвата си. Внезапно една собственическа мисъл прониза мозъка му. От утре той ще бъде неин съпруг и по закона на белите щеше да се грижи тя да не се преуморява.

Кейд надроби хляб в чинията на Серена и й даваше малки хапки. Хуанита изтича в кухнята да донесе още хляб, а Травис се облегна на стола си и помоли за още кафе. Лили понечи да се изправи, за да донесе кафеника, който се топлеше на огъня.

— Вземи си сам, Болтън — процеди Кейд, без да вдига поглед от чинията си. — Имаш два крака и две ръце.

Лили застина на мястото си, изумена както от това, че Кейд въобще бе заговорил, така и от думите му.

— Аз си мислех, че индианците настояват жените им да работят. Изглежда ми странно, че ти нареждаш на един мъж сам да се обслужи.

— Индианските съпруги поднасят храната на мъжете си, които са работили през целия ден, за да нахранят семейството си.

Травис взе чашата и отиде до огъня. Върна се и изгледа свирепо Кейд.

— Ти си само един наемен работник и аз не ти дължа никакви обяснения, но трябва да ти кажа, че си плащам за стаята и за храната, ако намекваш за това. Продадох доста от моята стока. Изглежда хората наоколо оцениха опита и знанията ми. Можеш да попиташ Лили.

В този миг в стаята влезе Хуанита, която крепеше кана с мляко в едната ръка, а в другата държеше метална подложка, на която беше поставена тавичка с топъл хляб. Лили веднага стана, за да й помогне, но Кейд вече беше скочил на крака и й посочи с глава да седне на мястото си. Взе каната и тавичката, остави ги на масата и само с един поглед отпрати уплашената прислужница в ъгъла.

— По дяволите, човече, та ти я изплаши. Какво ти става тази вечер? — възкликна Травис.

Кейд седна на мястото си и стисна гневно юмруци.

Лили започна да разбира какво става. Беше благодарна на Кейд за неговата загриженост, ала това не му даваше основание да се държи грубо. Обаче не можеше да му го каже, защото това само щеше да влоши положението. Около масата витаеше напрежение и дори децата го усещаха. Младата жена погледна към Хуанита и тихо каза:

— Вземи Серена и Рой и ги заведи да довършат вечерята си в кухнята.

— По дяволите, Хуанита, ти ще останеш тук. Ако някой трябва да излезе, то това ще бъда аз. — Травис се надигна.

Хуанита го изгледа презрително, приближи се към Кейд да вземе Серена и промърмори нещо на испански. Кейд й отвърна на същия език, което я накара да му хвърли изненадан поглед, ала взе момиченцето и даде знак на Рой да я последва.

Момчето не искаше да отива в кухнята.

— Защо не може да остана? — нацупено протестира той. — Аз не съм бебе. Ако тук ще има бой, искам да присъствам.

— Ако ще има бой, той няма да е в стаята, а навън, и ако искаш, ще можеш да го видиш. А сега излизай, без повече възражения. — Лили едва сдържаше гнева си към двамата мъже. Стана и побутна недоволния си син към вратата. Когато се върна на масата, Травис и Кейд все още се гледаха враждебно, а баща й отпиваше от чашата с уиски и развеселено ги наблюдаваше.

— Какво каза Хуанита? — попита Травис. Не му беше приятно, че не разбра разговора между прислужницата и Кейд.

— Ако съм я разбрала правилно, тя каза, че всички мъже са магарета. — Лили взе вилицата си и започна да се храни. Надяваше се, че все пак здравият разум ще надделее.

— Ти или се опитваш да бъдеш по-тактична, или си наивна — обади се Кейд и също се зае с яденето си.

Лили му хвърли ядосан поглед.

— Аз много добре знам какво мисли Хуанита за мъжете, както и защо мисли така. Какво искаш да кажеш?

— Една лейди винаги е тактична и любезна.

— Какво, по дяволите, знаеш ти за истинските дами? — кисело попита Травис. Чувстваше, че нещо важно му убягва и това не му харесваше.

Кейд бавно се изправи. Приличаше на разярен бик, който всеки миг ще се нахвърли върху жертвата си.

— Моята майка беше дама. А какво ще кажеш за твоята?

Преди Лили да успее да направи нещо, което не подобава на една истинска лейди, като например да хвърли чинията си по тях, Ефраим се намеси:

— Не мисля, че поведението ви прави впечатление на някого. — Обърна се към дъщеря си и лукаво се усмихна. — Лили, мисля, че е време да направиш избора си, преди тези двамата да са се избили. Ако не искаш да се върнеш с мен у дома, и държиш да останеш тук, ти трябва да си избереш един мъж и всичко да си дойде на мястото си. В противен случай, ще наблюдаваш как двама възрастни мъже се бият като разгонени мъжкари за женската.

Младата жена го изгледа ядосано.

— Много по-лесно ще бъде да кажа на всички да се махате оттук и да ме оставите на спокойствие, включително и ти. Уморена съм до смърт от мъже, които ми казват какво да правя.

Кейд повдигна цинично вежди и отново се зае с чинията си.

Травис нервно скочи на крака.

— Баща ти е прав, Лили. В тази страна на всяка жена се падат по десетина мъже, а това е опасно. Ние се познаваме от дълго време, а едва ли можеш да кажеш същото за останалите мъже, които живеят наоколо. А и много добре знаеш какво още ни свързва — той я погледна многозначително, — така че наистина трябва да сложим край на тези глупости. Ти знаеш какво чувствам към теб, Лили. А и Рой има нужда от баща. В тази страна има много възможности за мъж като мен. Ти можеш да управляваш ранчото, ако искаш, а аз ще открия лекарски кабинет в града. Мога да си създам добра практика и дори, след няколко години, мога да се кандидатирам за Конгреса. Така че ще мога да ти осигуря живот, какъвто наистина заслужава една лейди. — Травис млъкна и със свито гърло зачака отговора й.

Любопитството надделя и Кейд вдигна поглед, за да види как тя ще реагира на тази реч. Беше убеден, че любимата му жена ще отхвърли предложението на Травис, но все пак чувстваше леко безпокойство. Знаеше много добре какво я свързва с Травис, ала сега същото я свързваше и с него.

Младата жена бе притисната до стената. Внезапно си помисли, че Кейд е прекалено необуздан и заслужава да бъде наказан. Или може би беше по-добре да се омъжи за този лицемер, Травис, който нямаше да й се бърка в работата и щеше да я остави да управлява ранчото, както намери за добре. Запита се дали да не приеме предложението на Травис, само за да подразни Кейд.

Тя почувства напрегнатият му поглед. Той мълчеше, макар да знаеше, че от отговора й зависи цялото му бъдеще. Внезапно решението й стана по-реално дори и от живота, който растеше в нея. Травис беше хубав мъж и беше баща на Рой, но между тях вече нямаше нищо. Винаги е бил един красив, но за съжаление доста повърхностен мъж. От друга страна Кейд имаше опасен характер и тя дори не го познаваше добре. Обаче все пак предпочиташе да се омъжи за един непознат и непредсказуем мъж, отколкото за лекомисления Травис.

Кейд нямаше да бъде съпруг, какъвто беше Джим. През изминалите месеци не беше спряла да размишлява за чувствата на Кейд към нея и дали той въобще имаше чувства. Ала все някога трябваше да започнат. По някакъв начин трябваше да кажат на света, че те са мъж и жена и смятат да бъдат заедно и в богатство и в бедност, в радост и скърби, докато смъртта ги раздели. Не й беше лесно с Джим. Сигурно нямаше да е лесно и с Кейд. Навярно даже щеше да й бъде доста по-трудно, но сега нямаше смисъл да мисли за това. Те трябваше да започнат съвместния си живот, без повече да отлагат.

Лили въздъхна, като си помисли какво ще предизвика съобщението й, но се изправи и се усмихна с най-чаровната си усмивка.

— Татко, надявам се, че ще бъдеш щастлив да чуеш, че вече съм направила избора си. Всъщност взех това решение преди Травис да се появи. Кейд ме разбра, когато го помолих да изчакаме известно време и да не ти казваме веднага, но мисля, че вече е дошло време да узнаеш. Кейд и аз се оженихме преди три месеца и аз очаквам да родя детето му през юли.

Сега беше ред на Кейд да се заеме с останалото и да оправи бъркотията, за която сам си беше виновен.