Патриша Райс
Тексаската Лили (37)

Глава тридесет и шеста

Кейд наруши неловкото мълчание, настъпило след заминаването на Оли.

— Лили, къде държеше Джим нотариалния акт за ранчото?

— Всички документи се пазеха в метална кутия под една от дъските на пода, близо до камината.

Тъкмо около камината всичко беше опустошено от пожара, причинил смъртта на Ефраим Портър.

— Откри ли нещо под дъските по време на ремонта? — обърна се Кейд към Травис.

Травис замислено се почеса по главата. Опитваше се да си припомни какво бе намерил под дъските на пода. Хуанита се приближи към камината и клекна на пода, за да огледа дъските.

— Не бях в стаята, когато работниците са вдигали дъските. Никой не ми е споменал за някаква метална кутия.

— Лили, кажи на Рой да потърси къде са изхвърлили старите дъски. Ние двамата с Травис ще огледаме всичко наоколо. Не ми хареса опита на Оли да ни отвлече вниманието с бутилката уиски. Усещам, че нещо ще се случи, а те искат да ни заварят неподготвени.

Докато говореше, Кейд вече бе взел пушката и прибираше патроните от кутията с мунициите. В този миг Лили усети първия полъх на страха.

— Може би ще е по-добре да стоиш при мен, вместо да излизаш навън и да рискуваш да те изненада някой куршум — плахо промълви тя, макар да знаеше, че той ще й откаже.

— Ще изпратя някой от мъжете до фермата на Ленгтън — остро я погледна Кейд. — Длъжни сме да го предупредим, че нещо не е наред. Ако те е страх, прибери се в спалнята с децата.

„Да имаш да вземаш!“ — помисли си тя и стисна зъби, докато гледаше как мъжете нарамиха пушките и тръгнаха към вратата. Нищо не каза, но в себе си бе твърдо решила този път да не позволи да решават вместо нея. По дяволите, сега на карта бе поставена съдбата на нейното ранчо, на нейния дом!

По това време на деня Рой обикновено се хранеше в пристройката заедно с работниците, но сега трябваше да наруши режима си. Въоръжено с тежък лост, момчето влезе в стаята и погледна въпросително майка си. Тя с кимване му посочи мястото и Рой веднага се зае с къртенето на дъските. Никой не вярваше, че работниците са заковали новите дъски върху металната кутия, без да проявят любопитство, но все пак трябваше да проверят и за тази възможност. Ако не намерят кутията, това ще означава, че някой от мъжете тайно е задигнал съдържанието й и е захвърлил кутията, без да уведоми Травис. Това бе възможно най-лошият вариант.

Докато Лили се тревожеше за нотариалния акт, Кейд разпределяше мъжете по позициите около къщата като генерал, който издава заповедите си преди решителна битка. Някои от мъжете бяха наети след началото на войната и не можеха да проумеят защо трябва да се готвят да посрещнат неизвестните нападатели с оръжие в ръка. Опитаха да спорят с Кейд, но веднага млъкнаха, когато той ги заплаши с камшика. Никога не го бяха виждали толкова разгневен и недоумяваха защо трябва да се приготвят за стрелба, но видът на едрия метис, яростно размахващ дългия камшик над главата си, беше достатъчно красноречив. След няколко минути новите работници бързо залегнаха до по-старите си колеги.

Кейд се обърна към Травис, който чакаше заповедите му, без да слезе от коня си.

— Ще остана тук, за да съм близо до къщата. Може би ще се наложи да се притека на помощ на жените и децата, ако бъдат нападнати от някого. Ти трябва да заминеш за селището на апахите и да се срещнеш с баща ми. Той най-добро знае дали наоколо се навъртат бандитски групи. Ще успееш ли да се разбереш с баща ми?

— Разбирам езика на апахите, колкото ти разбираш латински, но може би ще се справя, ако заваря в индианското селище поне един от братята ти. Мога да се обзаложа, че тези двама младежи знаят не по-малко английски думи от мен, макар да се преструват на невежи.

Кейд не се беше сетил да потърси услугите на природените си братя, но се колебаеше дали да одобри предложението на Травис. Наистина братята му бяха достатъчно разумни и нямаше да се разприказват повече, отколкото бе необходимо, а освен това умееха много добре да се преструват пред бледоликите и да се държат като безобидни глупаци. Затова само кимна в знак на съгласие и Травис пришпори коня си. След няколко минути силуетът му се изгуби зад дърветата.

Сега Кейд оставаше сам срещу незнайните си врагове. Никога не беше разчитал на чужда помощ, за да се спаси от беда. В ранчото работниците не бяха малко и ако спазваха заповедите му, защитата щеше да бъде много по-стабилна, но младият метис не разчиташе много на тези мъже, събрани от всички краища на Тексас. Оли Кларк беше само един приказлив самохвалко, но явно зад него се криеше по-сериозен противник, с когото именно Кейд трябваше да се съобразява. Не беше трудно да се сети кой е този мъж. Но който и да бе изпратил Оли като парламентьор, очевидно бе допуснал грешка. Най-коварният ход на врага би могло да бъде лъжовната вест, че хасиендата на Антонио де Суела е застрашена. Тогава Кейд би се метнал веднага на коня и Лили щеше да остане беззащитна в ранчото. Вместо това те изпратиха пратеник, който бе местен жител и винаги се беше интересувал от Лили и нейното ранчо, а не от Кейд и от именията около Бексар. Това бе сериозна грешка на неизвестния противник.

Като продължаваше да си мърмори под нос, Кейд наближи пасището, където беше събрана по-голямата част от стадото. Погледът му бе привлечен от няколко неспокойни бичета. Отдавна трябваше да ги отделят и кастрират. Може би сега моментът бе подходящ.

Лятното слънце започна да слиза към хоризонта зад дърветата, когато във въздуха се разнесе пронизително изсвирване. Мъжете, лениво изтегнати в сянката на боровете, скрити сред ниските храсти, веднага застанаха нащрек и се извърнаха към ниското възвишение, за да открият откъде идва загадъчният звук. Някои даже възседнаха конете си, готови да започнат претърсването, а останалите насочиха пушките си към прашния път.

За тяхна изненада по пътя се показа едър индианец на сив жребец, който, без да бърза, размахваше камшика си, подкарал стадо бичета. Червенокожият надигна шапката си, почеса се и отново изсвири.

— По дяволите, не видяхте ли този говедар! Ако не бе изсвирил, този проклетник щеше да премине незабелязано покрай нас заедно с цялото си стадо.

Мъжете веднага се насъбраха около Кейд.

— Виж! Погледни там! — прошепна Джек на Ейбрахам и посочи назад.

Зад завоя на пътя откъм града се показаха няколко конника и един конски фургон. Ездачите бяха въоръжени, а фургонът беше натоварен със земемерни инструменти. Бичетата от стадото на индианеца се подплашиха и хукнаха право към фургона.

Кейд се понесе с жребеца си към биковете и след миг изчезна в облака от прах. Виждаше се само краят на триметровия му камшик, който яростно плющеше връз гърбовете и хълбоците на стреснатите говеда. Животните грозно мучаха и стремглаво се носеха като вихрушка по пътя.

Ейбрахам се засмя и се метна на седлото.

— Този мъж явно няма нужда от нас. Решил е, че сам може да се справи с цяло стадо побеснели бикове.

Гледката можеше да накара да изтръпне и най-смелия каубой. Разярените бичета се устремиха с бясна скорост напред, навирили острите си рога, до един метър широки, за секунди изтласкаха конете и ездачите от тесния път и се втурнаха към необятната прерия. Конете, завързани за фургона, изцвилиха отчаяно, изправиха се на задните си крака и се понесоха в галоп по калните коловози. Фургонът се тресеше зад тях, всеки момент готов да се катурне в крайпътната трева. Навред се разхвърчаха инструментите на земемерите. Кочияшът веднага скочи и се претърколи в тревата. Това бе единствения начин да се спаси. Накрая фургонът се разцепи на трески, защото уплашените коне се втурнаха право срещу един висок дъб.

Малката група мъже, скрити сред дърветата, се спусна на помощ на Кейд, макар че не го виждаха сред прахоляка. Никой не обърна внимание на проснатия в тревата кочияш. Когато стигнаха до пътя, чуха вика на Кейд:

— Как може да яздиш така бързо на завоя на пътя? За беля моите хора тъкмо в този момент събираха подплашения добитък. Ранен ли си? Ако искаш, ще те заведа в ранчото и жена ми ще ти превърже раните.

Кочияшът все още се олюляваше, но се надигна от земята и започна да ругае, като видя каубоите на седлата. Ядосано изплю един счупен зъб и мрачно изгледа едрия метис, надвесен на него.

— Как може да си такъв глупак, че да изпуснеш бичетата по пътя! — Озърна се и забеляза разпилените инструменти. — Накарай твоите хора да съберат всичко. Инструментите са прекалено скъпи, за да ги изоставим.

Джек се наведе и вдигна дървения прът с бляскав метален накрайник.

— Туй твое ли е? — подметна той с невинна усмивка и подаде пръта на кочияша.

Мъжете набързо събраха останалите инструменти. Докато каубоите с последни усилия се спасяваха от побеснелите животни, надзирателят на групата земемери се развика, скочи на крака и с крясъци започна да хвърля насъбраното обратно във фургона.

Кейд стоеше невъзмутим на седлото и мълчаливо наблюдаваше следите от опустошителните набези на биковете. Само повдигна въпросително вежди, когато ядосаният кочияш доведе двата коня.

— Ще ми платиш скъпо за това, червенокож бандит! — изръмжа зад гърба му един широкоплещест мъж.

— Да ги платя? Аз? — Кейд погледна към прерията, където само прахът над високата трева показваше къде са минали бичетата. — Закара стадото ми до средата на пътя до Галвстоун и сега очакваш нещо да ти платя? Много се лъжеш, ако си въобразяваш, че ще получиш пари. По-скоро трябва да ми обясниш защо вече не си стигнал до града.

Пришълците нервно се спогледаха при зловещия звук от изщракването на затворите на пушките. Каубоите, които допреди миг изглеждаха като добродушни момчета, сега имаха заплашителен вид, настръхнали на седлата, с вдигнати пушки, наобиколили непознатите ездачи като глутница вълци около плячка.

— Не може да си позволявате такива волности, когато се намирате в чужда земя — извика земемерът.

— Така ли е обозначен този път на твоята карта? — Кейд гневно се наведе над гривата на жребеца си. — Тогава трябва да си поправиш картата, защото, ако наистина си земемер, трябва да знаеш, че този участък е средата на ранчото, собственост на Джим и Лили Браун от есента на 1824 година. Джим прокара този път, за да прекарва стадата си до главното шосе за Сан Антонио. Затова не аз, а ти, мистър, нарушаваш закона за частните владения и не мога да си обясня какво търсиш тук.

Широкоплещестият се оказа най-бърз. Откопча пушката от седлото си и се опита да я насочи към гърдите на Кейд, но се спря, защото дузина дула се изправиха срещу него. Задоволи се само да промърмори, след което бавно сведе дулото на пушката си.

— Ще ти обясня защо сме тук. Нотариалният акт за тази земя сега е само къс хартия без никаква стойност. Генерал Остин не е имал право да продава това ранчо, както и всички околни имения. Земята принадлежи на виден аристократ и той желае да се отърве и от вас, и от мисис Браун, за да може да продаде имота си.

Кейд не си направи труда да вдигне пушката си, но всички забелязаха как метисът стисна устни и презрително изгледа новодошлия.

— Мога да се досетя кой е този загадъчен собственик. Кажи на Рикардо да не се опитва да ме измами, ако не иска скалпът му да виси сред скалповете на останалите ми врагове. Освен това нямам намерение отново да си губя времето по съдилища. Предпочитам да му извия врата. Ще запомни за цял живот този опит да посегне на ранчото на жена ми.

— Въобще не познавам този Рикардо, мистър — отвърна земемерът. — Аз само върша работата, за която ми плащат. Ако се опитате да ми попречите, ще си навлечете гнева на властите.

Кейд се усмихна, а мъжете около него го изгледаха с недоумение, тъй като той никога не се усмихваше. Усмивката му не предвещаваше нищо добро и хората около него погледнаха към земемера. Когато Кейд заговори, всички изтръпнаха от страх.

— Само се опитай — процеди Кейд през зъби, обърна коня си и препусна към къщата, като остави своите хора да убедят земемерите, че е по-добре да се махнат час по-скоро.

 

 

Когато Ралф Ленгтън го настигна, лицето на Кейд изразяваше по-скоро умора, отколкото заплаха. Ралф пришпори коня си и се изравни с Кейд.

— Научих, че си имал неприятности.

Младият мъж го изгледа кисело.

— Кога ли не съм имал? — И продължи, без да дочака отговора на Ралф. — За всичко е виновен Рикардо. Трябва да бъдеш нащрек. Ако този тип реши да подправи документите за собственост на всички имения от тази страна на реката, и твоето ранчо ще бъде застрашено. Няма да му трепне окото и пред най-страшното престъпление, само и само да постигне целта си.

— Не може да подправи документите. Нали притежаваме нотариални актове.

Кейд изпрати с поглед ястреба, който кръжеше на запад.

— Нотариалните актове нямат никаква стойност, ако Рикардо обяви, че Остин не е имал право да ги издава.

Ралф за миг замълча.

— Все пак имаме приятели, на които можем да разчитаме — накрая каза той.

— Дори и да имам приятели — отвърна Кейд и гневно го изгледа, — аз не бих искал да ги въвличам в борбата срещу такъв тип като Рикардо. Стой настрани от това, Ленгтън. Време е аз лично да се погрижа за него. Убеден съм, че той е дявол в човешки образ и с него не може да се действа с добро.

— Не можеш да се справиш сам с него, Кейд. Не забравяй за Лили.

— Не съм забравил за Лили. Ако не мислех за нея, сега нямаше да бъда тук и да преследвам този Сатана. — Той замлъкна и погледът му се зарея в далечината. След това се обърна към Ленгтън и попита: — Мислиш ли, че съдиите ще приемат индианци за свидетели?

— Не. Защо питаш?

— По дяволите, и аз не знам — уморено призна Кейд. — Мисля, че мога да намеря свидетел за убийството на Джим Браун. Прекарах по-голямата част от живота си в изучаването на мексиканските закони, за да се предпазя от Рикардо. Сега нямам друг избор, Ленгтън, освен да се справя с него. Трябва да го открия.

По-възрастният мъж го погледна, но не каза нищо. Той знаеше не по-зле от Кейд, че съдът няма да приеме показания на червенокожи свидетели.

— Ще има правосъдие — бавно рече той, — но трябва да бъдеш търпелив. Все още нямаме справедливи закони, но с или без закони, ти нямаш право да убиваш човек, освен ако не искаш да те обесят. Има твърде много желаещи, които искат да те видят на бесилката.

— Тогава предполагам, че аз трябва да го обеся колкото се може по-бързо. — Кейд пришпори коня си и препусна към къщата.

Лили го чакаше, изпълнена с безпокойство. Кейд видя загриженото й лице и разбра, че тя се тревожи за него. За пръв път откакто се бе родил, някой имаше нужда от него и се страхуваше за живота му. Той скочи от коня, прегърна я и я притисна към себе си. Топлината на прегръдката й сякаш прогони болката от душата му.

— Прекалено много се забави. Започнах да се страхувам, че няма да се върнеш — промълви тя и склони глава на гърдите му.

Думите й бяха като истински балсам за нараненото му сърце. Младият мъж притисна устни към златистите й коси.

— Върнах се колкото се може по-скоро. Трябва да мислиш за бебето и да не се притесняваш толкова, само защото ме е нямало за малко.

— За малко ли? — Младата жена се изскубна от ръцете му, сложи ръце на кръста си и го изгледа гневно. — Потегли с мъжете още на разсъмване, нямаше те почти цял ден и се връщаш по тъмно. Ще ми кажеш ли, по дяволите, какво се е случило, Кейд де Суела?

Тревогата й за него беше като балсам за сърцето му, но гневният й изблик беше като балсам за духа му. Кейд се ухили, повдигна я и я занесе до люлеещия се стол.

— Седни. Не искам детето да се роди преждевременно — каза той и се обърна към разтревожената Хуанита. — Донеси ми нещо за пиене. Трябваше да прибера стадото и устата ми пресъхна от дългата езда.

— Прибирал си стадото! — възмутено възкликна Лили.

Когато Травис се появи, Лили едва се сдържаше да не избухне от ярост. Една чаша прелетя през стаята, Кейд се наведе, а Травис едва успя да се отдръпне. Чашата се разби с трясък в стената.

Травис повдигна въпросително вежди към разбеснялата се жена, чиито златисти коси се бяха разпилели по раменете, а сините й очи изпускаха гневни мълнии. Никога не я беше виждал в такова състояние. Не беше съвсем наясно с легендите, но си помисли, че може би валкириите са изглеждали като нея. Успя да улови следващата чаша и я остави на масата.

— Ще доживея ли деня, когато вие двамата ще седнете на масата и спокойно ще се разберете?

— Виж ти кой ми дава съвет! — Лили ядосано отметна косата от лицето си и хвърли унищожителен поглед към изцапаната риза на Травис. — Кажи ми какво се е случило, но без да ми разправяш измислици, че си прибирал стадото. Нещо е станало и ако не ми кажеш веднага, ще ме запомните и двамата!

Травис сви рамене и взе чашата, която Хуанита му подаде, след което седна до масата.

— Не мога да ти кажа нищо повече от това, което знам. Аз отидох до селището на индианците.

Хуанита грабна чашата от ръката му и я изля върху главата му. Травис изрева, а Рой, който до този миг стоеше тихо до камината, избухна в смях. Серена също се закиска, намести се в скута на Травис и започна да го потупва с ръчички по мократа риза.

Като видя в каква лудница се е превърнал домът му, Кейд придърпа жена си към себе си и звучно я целуна, преди тя да се опомни и да се опита да протестира.

— Обзалагам се, че те ще се оженят, преди да се роди детето ни — промърмори Кейд.

— А пък аз се обзалагам, че тя ще го убие преди това — отвърна Лили и го погъделичка.

— Спри веднага — ухили се младият мъж. — Ако продължаваш, ще… — И той прошепна нещо в ухото й, за да не чуят останалите.

Думите му я накараха да се изчерви, макар да знаеше, че сега не можеха да се любят. Лили му поднесе устните си за целувка, после се отскубна от прегръдката му и тръгна към кухнята, за да се погрижи за вечерята.