Виктория Готи
Последен кадър (27)

Епилог

Една година по-късно

Нощта на „Оскар“-ите блестеше с цялото си великолепие. Знаменитостите слизаха от лимузините и се смесваха с развълнуваната тълпа на улицата. Звездите, издокарани в тоалети на прочути дизайнери и отрупани със зашеметяващи бижута, дефилираха пред камерите.

Касиди и Джак влязоха в залата след Гуинет Полтроу, която беше дошла с родителите си, и заеха местата си на втория ред до Стивън Спилбърг, Том Ханкс и Джордж Лукас.

„Колосал“ успя да събере двайсет и пет номинации. „Опасни намерения“ спечели одобрението на критиците и привлече многобройна публика. Всеобщото мнение беше, че ще спечели „Оскар“ за най-добър филм.

Джак, който бе смятан за „месия“, защото спаси киностудията, беше доволен и твърдеше, че дължи това на Касиди. „Опасни намерения“ беше нейният филм и това беше нейната нощ.

Джак не можеше да откъсне очи от съпругата си. Беше хипнотизиращо красива в елегантната си копринена рокля с цвета на слонова кост. От двете страни на пестеливо гримираното й лице се спускаха дълги къдрици. Диамантът на пръстена й отразяваше светлината от полилеите в залата и разпръскваше разноцветни искри.

Касиди и Джак се венчаха в малка църква в Бевърли Хилс месец след като се върнаха от Венеция. Касиди беше в кремава рокля, украсена с перли. Хванала Роджър под ръка, тя вървеше към олтара с високо вдигнато чело. Буйните й гъсти коси бяха прибрани с платинена диадема. По лицето й се стичаха сълзи на радост. Джак беше опиянен от щастие, че свързват завинаги живота си.

Холивуд жадуваше за поредната завладяваща любовна история — красива принцеса, властен титан, истинска обич, родени един за друг.

Дори Роджър Търмейн изглеждаше доволен от блаженството на дъщеря си. По време на приема той стана и вдигна тост за щастливата двойка, наричайки Джак „мой зъл гений, сега мой зет“. Гостите се засмяха, защото знаеха какви усилия са положили и Роджър, и Джак, за да забравят враждата си.

* * *

Изабел седеше от лявата страна на Джак и неспокойно се въртеше на мястото си. Тържествената церемония явно й беше скучна. Прекрасната лилава рокля, която Касиди й бе избрала, подхождаше на изумруденозелените й очи. Изабел усети, че Джак я гледа, обърна се и се усмихна. Най-после на лицето й се изписа задоволство и спокойствие. Касиди щеше да бъде идеална майка на малката принцеса.

Сутринта Джак бе изненадал Касиди с последните документи за осиновяването. Бе отишъл чак при губернатора, за да ускори процедурата. Фактът, че покойният баща на Изабел нямаше близки роднини, които да възразят срещу осиновяването, помогна много. Разбира се, няколко безобидни лъжи влязоха в действие, за да дадат отговори на многото въпроси, особено за Челси.

Трагичното й „самоубийство“ потресе Лос Анджелис. Роджър и Касиди се споразумяха да запазят репутацията й, когато италианската полиция започна да разследва случая. Документите, които Джонатан бе откраднал от стаята на Челси, се оказаха безценни, защото потвърдиха истината за Касиди, Челси, Джеймс и Мария Хътън.

Вестниците, разбира се, ожесточено се нахвърлиха върху историята. Сега Челси беше холивудска легенда. Истинска Пепеляшка. Касиди каза само една лъжа — че Челси се е самоубила. Всичко друго би прозвучало твърде заплетено.

Джак стисна пръстите на Изабел и на Касиди. Цял живот бе чакал момента, когато ще има съпруга и дете, които безумно да обича. Погледна дъщеря си. Очите й блуждаеха наоколо. Когато Лео ди Каприо спря да ги поздрави, Изабел се влюби от пръв поглед.

— Страхотен е — каза тя, когато той намигна и се отдалечи.

Джак благодари на звездите, че най-после е запълнил празнотата в душата си. „Колосал“, огромното богатство, властта и влиянието вече не му се струваха важни. Миналото беше безвъзвратно отлетяло. Време беше да мисли за бъдещето. Дори Лана — единствената жена, която Джак бе убеден, че някога е покорявала сърцето му — беше само спомен. Касиди беше реалността.

* * *

Роджър изправи рамене. Въпреки че „Опасни намерения“ бе номиниран за най-добър режисьор, най-добра актриса и най-добър филм, той искаше да си бъде вкъщи, на дивана, да гледа церемонията по телевизията и да яде пуканки. Холивуд му бе омръзнал.

Трагедията по време на бала по случай завършването на „Опасни намерения“ събуди спомените за убийството на Лана. Медиите получиха обилен материал за спекулации, а хората в Холивуд, които му завиждаха, настървено се нахвърлиха върху него. Но след тази вечер никой в Холивуд нямаше да го види повече. Роджър щеше да си стои вкъщи и да се радва на внучката си.

Мерил Стрийп и Мел Гибсън прочетоха номинираните за най-добра актриса в главна роля и името на Челси предизвика най-бурните аплодисменти. В края на краищата това беше Холивуд — зрителите винаги бяха на страната на онеправдания. Роджър погледна Касиди. Искаше му се да може да разгадае мислите й. Предполагаше, че още е потресена и озадачена както в онази ужасна нощ във Венеция.

Роджър знаеше, че възстановителният процес ще бъде дълъг. Касиди се нуждаеше от време, за да подреди парчетата на този абсурден пъзел.

Джеймс бе манипулирал живота на всички им, обсебен от един мит — Лана Търмейн. Отчаяните му постъпки бяха причинили страдания и болка на всички, особено на Касиди. Травмата от детството й и разкритията сега бяха болезнени, но колкото и трудно да беше, Роджър знаеше, че тя ще го преживее. Касиди умееше да оцелява.

Роджър се замисли за Челси. Какво би станало, ако й бе помогнал? Та нали тя беше негова биологична дъщеря? Но Челси му беше абсолютно непозната, същество, което принадлежеше само на Холивуд… Също като Лана. Настъпи миг тишина, после водещият обяви:

— „Оскар“ за главна женска роля се присъжда на Челси Хътън.

Роджър погледна Касиди.

* * *

Касиди взе статуетката, благодари на хората около нея и тръгна към подиума. Всички станаха на крака. Дъхът й секна от бурните аплодисменти. Застана в средата на сцената и се обърна към морето от лица.

— Челси Хътън не искаше от живота нищо друго, освен да бъде актриса, звезда. Жадуваше светът да я види като Мерилин Монро, Ава Гарднър и Лана Търмейн — изрече тихо.

Едва сдържаше сълзите си. Притисна статуетката до гърдите си и за миг си спомни как двете с Челси се боричкаха за пистолета. Пръстите й сякаш сами бяха намерили спусъка. Непрекъснато си повтаряше, че случилото се бе станало при самоотбрана, но това не намаляваше болката.

Касиди млъкна, в залата настъпи тишина.

Тя бе мислила много за странната жена, която притежаваше част от живота й. Бе потърсила дълбоко в себе си връзката с Челси. Бе опитала да открие истинската Челси Хътън, дори бе преровила вещите и дневниците й. Няколко страници бе взела със себе си, за да ги прочете тази вечер.

Отвори сгънатите листове и започна:

— „Винаги си проправям път със зъби и нокти през пламъците, които обгарят тялото ми, но същевременно ме привличат“, „Никой не знае по-добре от мен какво съм направила“, „Не съм способна да изпитвам чувства, затова раните в душата ми не могат да заздравеят“, „Виждала съм и добро, и зло“, „Бих направила всичко отново. Заслужаваше си.“

Вдигна високо статуетката и добави:

— Челси Хътън осъществи мечтата си — стана звезда.