Виктория Готи
Последен кадър (6)

Пета глава

Джонатан Търмейн отмести поглед от телевизора, където монотонно говореше журналист от Си Ен Ен, и насочи вниманието си към гласа от телефонния секретар. Дори не бе чул, че телефонът звъни.

— Джонатан, обажда се Джеймс. Баща ти не желае никой да го вижда в болницата. Написал ми е бележка да се свържа с теб и с Касиди. Иска двамата да отидете при него в къщата му. Бъди там в понеделник.

Съобщението свърши. Джонатан отново се вторачи в телевизора.

По Си Ен Ен съобщиха, че баща му е в критично състояние и показаха кадри на „Шепнещи ветрове“, Роджър и Лана, от съдебния процес срещу него и накрая как той влиза в залата за церемонията по присъждането на наградите на филмовата академия под ръка с поразително красива червенокоса жена.

— Тази вечер филмовите дейци се молят за оздравяването на един от най-изтъкнатите представители на индустрията, който е получил сърдечен удар рано сутринта във вторник след обичайното си плуване. Господин Търмейн е бил намерен до басейна от икономката си Рей О’Дуайър. Говорителят на „Дезмънд Филмс“ каза, че господин Търмейн е в болница „Сийдърс-Синай“.

Джонатан усили звука на телевизора. Как щеше да бъде в понеделник вкъщи баща му, след като е толкова болен? Разбира се, той го познаваше по-добре от лекарите в болницата. Щом искаше да види сина и дъщеря си в „Шепнещи ветрове“, Роджър Търмейн щеше да бъде там.

Джонатан прикова поглед в екрана, съсредоточен в сменящите се образи, а в съзнанието му нахлуха спомени.

* * *

Беше шестнайсетгодишен и силните им, гневни гласове бяха започнали редовно да го будят нощем. Нищо не беше наред във вълшебното царство, което баща му бе построил за красивата си невеста. Джонатан се промъкваше в коридора, за да подслушва. Гневът на баща му не познаваше граници и се изливаше дори върху любимата му Лана.

Двамата бяха присъствали на раздаването на наградите на Академията. Лана бе спечелила „Оскар“ за най-добра актриса за ролята си в „Милозливо дете“. Роджър я държеше през кръста така, както тя стискаше златната статуетка — здраво и собственически. Джонатан ясно си спомняше онази нощ, защото беше сред публиката.

* * *

По Си Ен Ен показаха кадри от благотворителен бал, на който Роджър седеше между губернатора и един друг известен политик.

— Роджър Търмейн е главен спомоществовател на Демократическата партия и личен приятел на мнозина от най-видните политици в страната.

Предаването продължи с кадри от други благотворителни балове, организирани от различни светила от развлекателния бизнес — Роджър с Брус Уилис и Деми Мур на прием за набиране на средства за борбата със СПИН, с Алек Болдуин и Ким Бейсинджър — за правата на животните, с Арнолд Шварценегер на турнир по голф в полза на младите диабетици.

— Легендарният режисьор е изключително щедър в благотворителната си дейност и се говори, че е един от най-големите филантропи в страната, макар някои от даренията му да са анонимни. Въпросът, който си задават всички във филмовата индустрия, е кой ще поеме длъжността на Роджър Търмейн като директор на „Дезмънд Филмс“. От време на време Търмейн работеше със сина си Джонатан, който, изглежда, нетърпеливо чака зад кулисите. Но посветените се питат дали Джонатан ще може да се справи с отговорността да управлява компания за милиарди долари. В миналото името на Джонатан Търмейн се свързваше с лошите момчета на Холивуд — Чарли Шийн, Крисчън Слейтър и Робърт Дауни младши — и стана известно, че има проблеми с наркотиците, затова назначаването му на този пост е съмнително. Дъщерята на Търмейн е Касиди Инглиш, продуцент на телевизионното предаване „На минутата“ и носителка на наградата „Еми“. Макар че Роджър Търмейн и дъщеря му не поддържат връзка, не трябва да я изключваме от списъка на кандидатите. Според източници в киноиндустрията най-способният човек, който може да се справи с работата, е изпълнителният директор на киностудията Джак Кавели. Но той, разбира се, не казва нищо. Ако Търмейн умре, в „Дезмънд Филмс“ ще се разрази буря. Ако живее, всичко е възможно.

Джонатан не откъсваше очи от екрана. Той несъмнено щеше да заеме мястото на баща си. Нямаше друга вероятност. Връзките с Касиди бяха отдавна прекъснати.

Баща им обаче искаше да види и нея. Но Джонатан беше законният му наследник. Касиди беше външен човек. Джонатан се бе погрижил за това.

* * *

Година след като баща му започна да излежава присъдата си в затвора, Джонатан, който тогава беше на осемнайсет, бе арестуван за притежание на кокаин и рецепти за опиати и бе изключен от училище. Заловен на местопрестъплението, той нямаше голям избор, освен да признае вината си и както чичо Джеф се бе изразил, да се остави на милостта на съда. Джонатан не знаеше какво става зад кулисите, но сигурно бе станало нещо. Въпреки голямото количество наркотици съдът постанови Джонатан да отиде на лечение в клиника, позовавайки се на факта, че това е първото му провинение и има „смекчаващи вината обстоятелства“ — осъждането на баща му за убийството на втората му майка. Джонатан се възползва от снизходителността на съда и поиска да го изпратят в най-добрата клиника, която парите на баща му можеха да осигурят. Но когато чичо Джеф уведоми за това баща му, отговорът на Роджър беше: „Сам се е забъркал в тази каша, сам да се оправя. Няма да платя. Пък и знам каква е статистиката. Парите ще отидат на вятъра. От Джонатан няма да излезе нищо“.

Въпреки че шансовете бяха против него, Джонатан успя не само да накара киностудията да плати за лечението му, но и се записа в една програма в Хейзълдън. Там се запозна с Барбара и скоро се ожениха. Тя беше наследничка на състояние, натрупано във фармацевтичната индустрия.

„Идеалният“ му брак се оказа несполучлив. Разведоха се две години след като Барбара разбра, че той тайно тегли пари от банковите й сметки. С наведена глава Джонатан се върна в Лос Анджелис и помоли баща си, който наскоро бе оправдан на втория процес, да го назначи на работа в „Дезмънд Филмс“.

И заяви на Роджър Търмейн, че любимата му Касиди е сменила фамилията си на Инглиш.

Джонатан си проправи път в света на баща си. Той беше там, когато Роджър си възвърна богатството и поста като директор на киностудията. Е, трябваше да признае, че само водеше записки на съвещанията и предаваше съобщения от името на баща си, но беше в бизнеса. И сега беше време да поеме жезъла. Никой нямаше да му попречи.

* * *

Фарове пронизаха мъглата. Той я видя да тича към входа с колони на къщата и да прескача по две стъпала наведнъж. Тя пищеше, но той не я чуваше, защото вятърът отнасяше виковете. Беше тихо, времето сякаш бе спряло.

Тя оживяваше всяка нощ в сънищата му, досущ ангел или привидение. Златистите й коси. Дългата снежнобяла рокля, изящно падаща около съвършеното й тяло. В очите й се четеше съжаление, после се чу звучният й смях, когато го подразни, че ще му откаже. Но всичко това бледнееше в сравнение с ужаса, който видя в очите й няколко мига преди тя да разбере, че ще умре. Този момент му достави огромно удоволствие.

Той допря плоското шише до устните си, прибра го в джоба си и зачака. Сърцето му биеше в гърлото.

Опита се да не мисли за Лана. Понякога успяваше да спи цяла нощ, освободен от обсебващите го кошмари. Но, уви, тя беше по-силна от него и винаги надделяваше.

Границата между любовта и омразата бе тънка. Кое от двете изпитваше към нея? Не беше сигурен. Но все още, след повече от двайсет години, той чувстваше болката и срама. Сега, когато Касиди отново се появяваше, кошмарите започнаха да го преследват дори когато беше буден.

Той избърса капките пот от челото си и пак отпи глътка, сетне пое дълбоко въздух, задържа го и доволно го изпусна.

Още усещаше уханието на парфюма на Лана. Ароматът беше достатъчен, за да го накара да обезумее от страст и ярост. Докато изкачваше стъпалата, в главата му зазвуча музика, която постепенно се усили. После отново се чу смехът и накрая се появи срамът. Той пак пое дълбоко въздух, затвори очи, стисна юмруци и прошепна: „Няма да ти позволя да ме съсипеш, Лана. Играта свърши. И този път няма да загубя. Ти вече не можеш да избираш“.

Но и през ум не му бе минавало, че дори след като я убие, Лана ще продължи да го обсебва.