Тес Геритсън
Хирургът (19)

18

Мур мислеше, че горещината в Бостън е непоносима, но изобщо не беше подготвен за жегата в Савана. Когато излезе от летището късно следобед помисли, че се е потопил в гореща баня. Почувства се така, сякаш крачеше в течност, крайниците му се движеха мудно, докато вървеше към паркинга за даване на коли под наем, където воднистият въздух образуваше вълнички над асфалта. Когато влезе в хотелската си стая, ризата му беше мокра от пот. Съблече се, легна на леглото само за няколко минути и заспа.

Събуди се по тъмно и треперещ в прекалено изстудената от климатика стая. Седна в единия край на леглото, а в главата му забиха чукове.

Дори през нощта въздухът беше като пара, но той шофираше с отворен прозорец, вдишвайки влажните миризми на Юга. Макар никога досега да не беше идвал в Савана, беше чувал за чара на това място, за прекрасните стари домове и пейки от ковано желязо и „Нощем в градината на Доброто и Злото“^[1]. Но тази вечер не търсеше някой от любимите на туристите обекти. Движеше се към точно определен адрес в североизточния край на града. Това беше приятен квартал от малки, но спретнати къщи с веранди отпред и дървета с широко разперени клони. Намери пътя към улица „Ронда“ и спря пред къщата.

Вътре светлините бяха запалени, виждаше се синкавото сияние от телевизор.

Мур се запита кой ли живееше там и дали сегашните обитатели бяха запознати с историята на своята къща. Когато нощем изгасяха лампите и си легнеха, сещаха ли се за случилото се в същата тази стая? Докато лежаха в мрака, ослушваха ли се за ехото на ужаса, който продължаваше да отеква сред тези стени?

Край прозореца премина силует — на жена, слаба и с дълги коси. Силно навяващ спомен за Катрин.

Видя го сега, в съзнанието си. Младият мъж на входната веранда, който чука на вратата. Отварянето на вратата, разливането на златна светлина в мрака. Застаналата на прага Катрин, обвита в сиянието на тази светлина, която кани младия колега, когото познава от болницата, без да подозира какъв ужас е замислил за нея.

А вторият глас, вторият мъж… къде е неговото място?

Мур се застоя, изучавайки къщата и си отбелязваше къде има по-гъста растителност. Излезе от колата и тръгна по тротоара, оглеждайки къщата отстрани. Храстите бяха едри и гъсти и не можеше да види задния двор през тях.

От другата страна на улицата се запали лампата на входната веранда.

Обърна се и видя някаква яка жена, която го наблюдаваше от прозореца си. До ухото си държеше телефон.

Томас се върна в колата си и потегли. Искаше да види още един адрес. Беше в близост до Стейт колидж, няколко мили по на юг. Питаше се колко ли пъти Катрин беше шофирала по същия този път, дали беше посещавала често малката пицария вляво или химическото чистене вдясно. Накъдето и да погледнеше, му се струваше, че вижда нейното лице и това го смущаваше. То означаваше, че беше позволил емоциите му да се оплетат в това разследване, а това не можеше да доведе до нищо добро.

Пристигна на търсената улица. След няколко пресечки спря там, където трябваше да се намира адресът. Откри само някакво празно пространство, обрасло с бурени. Беше очаквал да види сграда, притежавана от мисис Стела Пул, петдесет и осем годишна вдовица. Преди три години мисис Пул беше дала под наем апартамента на горния си етаж на специализанта по хирургия Андрю Капра, тих млад човек, който плащаше наема си винаги навреме.

Излезе от автомобила и застана на тротоара, където Андрю Капра несъмнено се беше разхождал. Огледа улицата, на която бе живял. Мястото отстоеше само на няколко пресечки от Стейт колидж и вероятно много от къщите на тази улица се даваха под наем на студенти — тъй като те не оставаха дълго в една квартира, сигурно нямаше да знаят историята на своя позорен съсед.

Ветрец раздвижи гъстия като супа въздух и миризмата, която се надигна, не му допадна. Това бе влажният мирис на гнило. Вдигна поглед към едно от дърветата в някогашния двор на Андрю Капра и видя увисналия от клона му испански мъх. Потръпна и си помисли: „Странен плод“. Спомни си един абсурден Хелоуин от детството, когато някакъв съсед, измислил чудесен начин да плаши обикалящите по къщите деца, бе завързал въже около врата на едно плашило и го беше „обесил“ на едно дърво. Бащата на Мур бе посинял от гняв, като го бе видял. Незабавно бе излетял навън и без да обръща внимание на протестите на съседа, бе прерязал въжето на плашилото.

Мур усети същия импулс сега — да се качи на дървото и да среже полюшващия се мъх.

Вместо това се върна при колата си и подкара към хотела.

 

 

Детектив Марк Сингър постави някаква картонена кутия на масата и изтръска прахта от дланите си.

— Това е последната. Беше ни нужен цял уикенд, докато ги изнамерим, но важното е, че сега са налице.

Мур огледа десетината кутии с доказателствен материал, подредени в редица върху масата, и рече:

— Както гледам, най-добре ще бъде да си донеса спален чувал и да се преселя тук.

Сингър се засмя.

— Може да се наложи, ако смяташ да прегледаш всеки лист в тези кутии. Нищо не трябва да напуска сградата, ясно? Ксероксът е малко по-нататък по коридора — само попълни името и агенцията си. Тоалетната е оттук. В повечето случаи в стаята за почивка има кафе и понички. Ако си вземеш понички, момчетата определено биха оценили жеста ти, като пуснеш няколко монети в буркана.

Макар всичко това да бе казано с усмивка, Мур дочу неизреченото послание в мекото южняшко произношение на събеседника си: „Тук имаме някои основни правила, които дори вие, големите момчета от Бостън, трябва да следвате“.

Катрин не беше харесала това ченге и сега Томас разбра защо. Сингър се оказа по-млад, отколкото бе очаквал, още нямаше четирийсет, мускулест кариерист, който не би приел меко критиката. В глутницата може да има само едно куче-водач и засега Мур щеше да позволи на Сингър да бъде това куче.

— Тези четири кутии тук съдържат контролните папки от разследването — поясни Сингър. — Би могъл да започнеш с тях. Папките с индексите са в тази кутия, а с отчетите за действията — в тази. — Той вървеше покрай масата и удряше кутиите, за които говореше. — А това са папките от Атланта за Дора Чиконе. Само ксерокопия.

— Оригиналите в полицията в Атланта ли са?

Сингър кимна.

— Първата жертва, единствената, която е убил там.

— След като са ксерокопия, може ли да изнеса кутията? Да прегледам документацията в хотела?

— Стига да я върнеш. — Сингър въздъхна, огледа кутиите. — Знаеш ли, не съм сигурен какво смяташ, че търсиш. Никога не съм имал по-ясен и по-категорично приключен случай. Разполагаме с ДНК на Капра. И със съответстващи си влакна. Времето също съвпада. Капра е живял в Атланта, Дора Чиконе е била убита в Атланта. Той се преселва в Савана, нашите дами тук започват да измират. Той винаги се е намирал на подходящото място в подходящия момент.

— Не поставям и за момент под съмнение факта, че Капра е бил вашият човек.

— Защо тогава се ровиш в тази история сега? Някои от тези неща са на по три-четири години.

Томас чу отбранителните нотки в гласа на своя колега и разбра, че тук ключът беше дипломацията. Всеки намек, че Сингър бе допуснал грешки по време на разследването на Капра, че бе пропуснал изключително важната подробност за наличието на съучастник на Капра, и всяка надежда за съдействие от страна на полицията в Савана щеше да се изпари.

Затова подбра внимателно отговора си, така че да не съдържа и сянка от обвинение.

— Имаме дублираща теория — поясни той. — Нашият извършител в Бостън като че ли е изпълнен с възхищение към Капра. И възпроизвежда престъпленията му в най-малки подробности.

— И откъде ще знае подробностите?

— Може да са си кореспондирали, докато Капра е бил още жив.

Сингър явно се поотпусна. Дори се засмя.

— Клуб на смахнатите фенове, а? Супер.

— След като нашият извършител е така отблизо запознат с работата на Капра, аз също трябва да се запозная с нея.

Сингър махна към масата.

— В такъв случай действай.

След като остана сам, Мур зачете етикетите по кутиите с доказателствения материал. Отвори тази, на която пишеше: КП№1: Контролни папки по разследването №1. Вътре имаше три папки тип хармоника, като всеки джоб беше запълнен до максимум. И това беше само една от четирите КП кутии. Първата папка съдържаше докладите за трите нападения в Савана, показания на свидетели и изпълнени заповеди за обиск. Втората папка-хармоника беше с личните дела на заподозрените, криминалната документация от проверки и от лабораторни резултати. Само в тази кутия имаше достатъчно информация, за да има какво да чете цял ден.

Но освен нея имаше още цели единайсет кутии.

Започна от финалното заключение на Сингър. Отново го порази колко категорични бяха доказателствата срещу Андрю Капра. От общо петте регистрирани атаки, четири бяха фатални. Първата жертва беше Дора Чиконе, убита в Атланта. Една година по-късно започват убийствата в Савана. Три жени за една година: Лиза Фокс, Рут Вурхийс и Дженифър Торрегроса.

Убийствата спират, след като Андрю Капра е застрелян в спалнята на Катрин Кордел.

При всеки случай във влагалището на жертвата е открита сперма и ДНК-анализът сочи неопровержимо, че произхожда от Капра. Космите, намерени на местопрестъплението при случаите с Фокс и Торрегроса, също са на Капра. Първата жертва, Чиконе, е убита в Атланта през същата година, когато Капра завърша следването си по медицина в университета на Атланта „Еймъри“.

Убийствата бяха последвали Капра в Савана.

Всяко доказателство съвпадаше точно с всичко останало и получената по такъв начин цялостна картина изглеждаше непоклатима. Но Мур си даваше сметка, че всъщност чете обобщението на случая, което събираше отделните елементи в подкрепа на заключенията на Сингър. Противоречащите си детайли може би не бяха включени. А той се надяваше да изкопчи от тези кутии с доказателствен материал именно тези детайли, дребните, но значителни несъответствия. „Ето, някъде тук — помисли си той — Хирургът е оставил своите отпечатъци.“

Отвори първата папка-хармоника и се зачете.

Когато най-сетне стана от стола си три часа по-късно и се протегна, за да раздвижи вдървения си гръб, беше почти дванайсет на обяд, а едва бе наченал планината от хартия. И все още не беше доловил дори намек за присъствието на Хирургът. Тръгна покрай масата, оглеждайки етикетите на кутиите, които засега не бяха отворени, и спря пред тази с надпис: „№12 Фокс/Торрегроса/Вурхийс/Кордел. Изрезки от пресата/Видеозаписи/ Други“.

Отвори я и намери шест видеокасети върху купчина дебели папки. Извади видеокасетата с надпис: „Жилището на Капра“. Датата беше 16 юни. Денят след нападението на Катрин.

Откри Сингър на бюрото му да яде сандвич с огромно количество ростбиф. Работното място на детектива говореше много за личността му. Беше подреден до крайна степен, купчините хартия стояха в редици с плътно съвпадащи ръбове. Ченге, което беше страхотно в детайлите, но с което вероятно беше ужасно да се работи.

— Има ли видео, което мога да използвам? — попита Мур.

— Държим го под ключ.

Томас зачака, следващата му молба беше толкова очевидна, че не си направи труда да я изговори. С драматична въздишка Сингър бръкна в бюрото си за ключовете и се изправи.

— Предполагам, че го искаш веднага, нали?

Сингър изкара от склада количката с видеото и телевизионния монитор и я закара в стаята, където работеше Мур. Включи кабела в мрежата, натисна бутоните за захранването и изсумтя доволно, когато и видеото, и мониторът оживяха.

— Благодаря — каза Мур. — Вероятно ще ми бъде нужно за няколко дни.

— Явно досега все още не си направил някакво голямо разкритие?

Сарказмът в гласа му не можеше да бъде пропуснат.

— Едва започвам.

— Виждам, че си взел записа за Капра. — Сингър поклати глава. — Мале, какви странни гадости имаше само в тази къща.

— Снощи минах с колата покрай адреса. Сега там има само празен парцел.

— Сградата изгоря преди около година. След Капра собственичката не успя да намери наематели за апартамента на горния етаж. Затова започна да пуска с билети желаещите да го видят и, колкото и да е невероятно, имаше доста кандидати. Нали се сещаш, болната до мозъка на костите тълпа в стил Ан Райс, дошла да се поклони в бърлогата на чудовището. По дяволите, самата хазайка понякога беше странна.

— Трябва да говоря с нея.

— Не можеш, освен ако не умееш да разговаряш с мъртвите.

— Пожарът ли?

— Беше овъглена. „Пушенето вреди на здравето ви.“ — Сингър се засмя. — Тя със сигурност го доказа.

Мур изчака колегата му да излезе. После пъхна касетата „Жилището на Капра“ във видеото.

Първите картини бяха на екстериора, на дневна светлина, изглед към лицевата страна на къщата, където бе живял Капра. Мур позна дървото в предния двор с испанския мъх. Самата къща беше лишена от всякакъв чар двуетажна кутия, нуждаеща се от боядисване. Гласът на снимащия обяви датата, часа и местонахождението. Представи се като Спиро Патаки, детектив в полицията на Савана. Съдейки по отсенката на дневната светлина, Томас предположи, че материалът е заснет рано сутринта. Камерата обходи улицата и той видя минаващия човек, излязъл за сутрешния си джогинг, който любопитно обърна лице към обектива. Движението беше натоварено (вероятно пиковият час?), а на тротоара се бяха събрали неколцина съседи и зяпаха към снимащия.

Сега камерата се насочи обратно към къщата и се приближи до главния вход с подскачането на образа, характерно при носенето на ръка. Щом влезе вътре, детектив Патаки насочи обектива за малко към първия етаж, където живееше собственичката, мисис Пул. Мур зърна избелели килими, тъмни мебели, препълнен с цигари пепелник, фаталният навик на човек, чиято съдба беше да загине в пожар. Снимащият се заизкачва по тясно стълбище и мина през вратата с допълнително поставени тежки резета в намиращия се на горния етаж апартамент на Андрю Капра.

Мур усети пристъп на клаустрофобия само като хвърли поглед към него. Вторият етаж беше разделен на малки помещения и направилият тази „реновация“ трябва да бе получил специална оферта от доставчиците на дървен фурнир. Всяка стена беше скрита под тъмен фурнир. Сега камерата се движеше по неестествено тесен коридор, който напомняше по-скоро на тунел.

— Спалнята е вдясно — прозвуча гласът на Патаки, който завъртя камерата към вратата, за да се видят двете еднакви легла, спретнато оправени, нощната масичка, скринът. Все мебели, които си подхождаха напълно с тази слабо осветена пещера. — Движим се към намиращата се отзад обитаема част — додаде Патаки, когато камерата подскочи пак и отново се появи тунелът.

После се озова в по-голяма стая, пълна с хора с мрачен вид. Мур видя Сингър до вратата на стенен гардероб. Ето къде се развиваше действието.

Камерата се фокусира върху Сингър.

— Вратата беше заключена с катинар — обяви Сингър и посочи счупената ключалка. — Трябваше да я избием от пантите. Вътре намерихме това.

Отвори вратата на стенния гардероб и включи осветлението.

Камерата се разфокусира за момент, после образът се изясни отново и картината, която запълни екрана, беше изключително ясна. Виждаше се черно-бяла снимка на женско лице, с широко отворени очи и безжизнен поглед, с толкова дълбок разрез на врата, че хрущялът на трахеята беше срязан.

— Мисля, че това е Дора Чиконе — обади се Сингър. — Добре, сега дай фокус на тази тук.

Камерата се премести вдясно. Друга снимка, друга жена.

— Това изглежда са снимки, направени на четири различни жени след смъртта им. Мисля, че гледаме заснетите след смъртта образи на Дора Чиконе, Лиза Фокс, Рут Вурхийс и Дженифър Торрегроса.

Това беше частната галерия от снимки на Андрю Капра. Място за усамотяване, където да преживява отново и отново удоволствието от извършените от него убийства. Онова, което смути Мур дори повече от самите снимки, беше оставеното по стените празно място и пакетчето кабарчета върху полицата. Предостатъчно място за още снимки.

Камерата излезе от стенния гардероб с предизвикващо световъртеж движение и се озова отново в по-голямата стая. Патаки се завъртя бавно и на екрана преминаха подред диван, телевизор, бюро, телефон. Полици, пълни с учебници по медицина. Камерата продължи да се върти, докато стигна до кухнята. И се фокусира върху хладилника.

Мур се приведе по-близо, усетил гърлото си внезапно пресъхнало. Вече знаеше какво има в този хладилник, но въпреки това усети, че пулсът му се ускори, а стомахът му се сви от ужас, когато видя как Сингър се приближава до хладилника. А после направи пауза и погледна към камерата.

— Ето какво намерихме вътре — каза той и отвори вратата.