Бевърли Бартън
Любов и омраза (29)

29.

Виола Мъл бе застанала точно на пътя на Рийд. Глупава жена! Нима си мислеше, че би могла да го спре? Той се приближи и видя пистолета, който, осветен от лунните лъчи, проблясваше в ръката на Виола. По дяволите!

— Спри на място, Рийд Конуей — заповяда Виола.

— Къде е Ела? — изхриптя Рийд и продължи да се промъква, сантиметър по сантиметър, към медицинската сестра на Керълин Портър.

— Жалко, че пристигна толкова рано — рече Виола. — Но това е без значение. Ще трябва само да променим малко плановете си. Може би ще успеем да подредим нещата така, че да изглежда, че Ела е успяла да те застреля, преди да умре.

— Къде е тя?

— Не се приближавай повече — отново повтори Виола. — Ако го направиш, ще бъда принудена да те застрелям веднага.

— Ти и без друго ще ме застреляш — изръмжа Рийд и се спусна към нея.

Изненадана от смелия ход на Рийд, Виола не успя да натисне спусъка навреме. Рийд се хвърли отгоре й, двамата паднаха на земята и продължиха да се боричкат. Виола продължаваше да стиска пистолета в ръката си, заклещена между телата им. Внезапно пистолетът гръмна. Силният звук отекна в главата на Рийд. Той отмести тялото на Виола от себе си и го търкулна на земята. Тя се взираше в нощното небе с изцъклени, безжизнени очи. Единствено лунните лъчи осветяваха сцената около него, но дори и на тази слаба светлина Рийд разбра, че жената е мъртва. Потърси пулса й. Нямаше.

Сибил дотича до Рийд. Той се изправи на крака точно на време, за да затисне устата й с ръка.

— Не казвай нищо — прошепна Рийд.

Сибил кимна.

И тогава отново чуха гласа.

— Ела, чу ли този изстрел? Виола току-що уби някого. Мислиш ли, че Рийд може да е пристигнал по-рано от очакваното?

Очите на Сибил щяха да изхвръкнат от изумление и шок.

— Това наистина е гласът на Керълин — промърмори тя. — Как е възможно сестра ми да стигне в гората с инвалидния си стол?

Ако Ела все още беше жива, това означаваше, че той трябва да стигне до нея, трябва да я спаси от собствената й майка.

— Виола е мъртвата, не аз — изкрещя Рийд.

— Рийд! — долетя писъкът на Ела.

Рийд се затича през тъмната гора, насочил се право към мястото, от което долетя гласът на Ела. Но щом той можеше да се ориентира по гласа й, това можеше да стори и Керълин. Как, по дяволите, тази жена успяваше да маневрира между дърветата с инвалидния си стол? Получи отговор на въпроса си две секунди по-късно, когато връхлетя върху Ела и майка й, които се боричкаха, изправили се една срещу друга.

— Махни се от нея — кресна Рийд.

Ела блъсна Керълин, която едва успя да запази равновесие. Ела се смъкна на земята. Рийд се спусна към Керълин, но преди да успее да я хване, тя заби ножа в рамото му. Рийд инстинктивно сграбчи нараненото си рамо, а Керълин се обърна светкавично, вдигна ножа и замахна надолу към Ела.

Рийд отново се спусна към Керълин, но преди да стигне до нея, зад него проехтя изстрел. Куршумът попадна в главата на Керълин. Тялото й се отпусна и тя падна на земята, която веднага почерня от кръвта й. Рийд изобщо не се обърна назад. Хвърли се към Ела и й помогна да се изправи. Тя залитна и той я взе на ръце.

Сибил, която продължаваше да стиска пистолета на Виола в едната си ръка, се приближи до Рийд.

— Вие двамата добре ли сте?

— Да, благодарение на теб — изхриптя Рийд.

Сибил протегна ръка и нежно докосна с върховете на пръстите си раната на гърба на Ела.

— Трябва да я закараме в болницата. А също и теб.

— Майка… майка… — прошепна Ела.

— Господи! — Сибил погледна към безжизненото тяло на сестра си. — Тя е можела да върви. Изобщо не е била парализирана.

— Тя е убила Джуниър — промълви Ела, а след това се закашля.

— Шшт, не говори, мило мое момиче. — Сибил погали бузата на Ела. — По-късно ще имаме достатъчно време за обяснения. Сега трябва веднага да те откараме в болницата.

Рийд понесе Ела към хижата. Сибил крачеше след него и продължаваше да стиска пистолета в ръката си. Някъде в далечината проехтя пронизителният писък на полицейска сирена, който ставаше все по-силен и отчетлив.

 

 

Керълин Уокър Портър бе погребана в семейния парцел в гробището на Спринг Крийк след кратка църковна служба в тесен семеен кръг. Присъстваха само съпругът й, дъщеря й, сестра й и зет й. Погребението й бе отложено с няколко дни по молба на Ела, която поиска от баща си да изчакат докато я изпишат от болницата. Това стана четири дни след като майка й се опита да я убие. Тялото на Виола Мъл беше кремирано по нейно собствено желание, изразено в завещанието й. Прахът й остана непотърсен в погребалния дом.

 

 

Черната лимузина спря на алеята пред къщата на семейство Портър, далеч от репортерите и любопитните зяпачи, избутани настрани от полицаите, които охраняваха имота. Рийд, който стоеше на верандата, излезе да посрещне Ела. В мига, в който го видя тя се затича и се хвърли в прегръдките му. Той я поведе по алеята към къщата. Баща й, леля й и чичо й ги последваха, обърнали гръб на представителите на медиите, които не спираха да ги засипват с въпроси.

Членовете на семейството почти не разговаряха помежду си по време на погребението. И какво толкова можеха да си кажат? В нощта на инцидента Сибил и Рийд още в спешното отделение разказаха на Франк Нелсън какво се бе случило, а Ела даде показания на следващата сутрин. Случаят с убийството на Джуниър Блалък беше официално подновен и пълната реабилитация на Рийд беше само въпрос на време.

Ела тъкмо влизаше във всекидневната, когато с периферното си зрение забеляза Джуди Конуей, застанала в другия край на коридора, до вратата на кухнята. Реджина стоеше редом с нея. Ела спря, обърна се бавно и се запъти по коридора към майката и сестрата на Рийд. Рийд вървеше редом с нея. Гласът на Уеб ги застигна, преди да успеят да стигнат до тях.

— Ела, поканих Джуди и Реджина да дойдат днес тук, в дома ни.

Ела се приближи до майката и сестрата на Рийд.

— Ужасно съжалявам за Керълин — рече Джуди. — Тя трябва да е била много болна, за да извърши всичките тези неща. Но ако това ще те утеши по някакъв начин, искам да ти кажа, че на времето тя много те обичаше.

Ела се присегна и стисна ръката на Джуди.

— Благодаря ти. Високо ценя добротата ти, особено предвид всички злини, които майка ми — Керълин — е причинила на теб и децата ти. Тя се опитала да съсипе живота и на трима ви.

Рийд още по-силно прегърна Ела през кръста.

— Това можеше да почака — заяви той и погледна ядосано към Уеб. След това насочи поглед към майка си. — Защо се съгласи да дойдеш тук точно днес?

— Майка ти и сестра ти са тук по мое настояване — намеси се Уеб. — Давам си сметка, че можех да изчакам, но не виждам смисъл да продължаваме с лъжите. Крайно време е да си кажем истината. Цялата истина.

— Мисля, че вече знаем истината, нали? — Ела беше сигурна, че вече е научила всички ужасни подробности за родителите си и за собствения си живот. Майка й се оказа убийца. Жена, която я мразеше достатъчно, за да посегне на живота й. Бащата, когото винаги бе боготворила, се оказа биологичен баща на дъщеря, която вече можеше да признае за своя. Уеб Портър дълбоко обичаше Ела, но тя смяташе, че е напълно възможно Реджина да заеме мястото й в сърцето му. На нея й оставаше само Рийд, към когото в момента се притискаше с всички сили. Но дори и връзката й с Рийд беше нещо, на което не би могла да разчита. Той все още не й бе обещавал нищо, не беше споделял плановете си за тяхното бъдеще.

— Марк Лиймън ни очаква в кабинета — информира ги Уеб. — Моля, ако всички вие сте готови да ме изслушате, аз съм готов да сложа край на един цял живот, изпълнен с лъжи.

Уеб протегна ръка, но не на Джуди Конуей, както очакваше Ела, а на леля й Сибил, която хвърли на съпруга си поглед, изпълнен с безкрайна тъга, а след това застана до Уеб и пое протегнатата му ръка. Двамата заедно влязоха в кабинета, последвани от озадачената Ела, която продължаваше да се уповава на силата и успокоението, които й вдъхваше Рийд.

Само след броени минути кабинетът се препълни до пръсване. Уеб настани Сибил зад бюрото си и застана зад нея, положил ръце на раменете й. Марк Лиймън кимна на останалите, след това даде знак на Реджина да се приближи до него, което тя направи незабавно. Джуди Конуей погледна Уеб, а от очите й струяха неописуема любов и състрадание. Ела се огледа за чичо си и го видя да стои на прага. Погледите им се срещнаха. Той й се усмихна. Очите му се напълниха със сълзи.

Стомахът на Ела се сви от притеснение. Рийд я поведе към канапето, но тя поклати глава, когато той се опита да й помогне да седне.

— Ще остана права — каза му тя.

— Каквото и да има да ни казва Уеб, ние ще го посрещнем заедно — увери я Рийд.

Тя кимна и насочи вниманието си към баща си, който се изкашля няколко пъти, преди да заговори.

— Предполагам, всички вие знаете, че през по-голямата част от живота си съм бил влюбен в Джуди Конуей. — Уеб погледна Джуди само за миг, а след това стисна още по-силно раменете на Сибил. — И мисля, че всички знаете, че двамата с нея имахме връзка, от която се роди дете. — Уеб погледна Реджина, която вирна брадичка и погледна баща си право в очите. — Възнамерявам публично да призная Реджина за мое дете и тя, заедно с по-голямата ми дъщеря, Ела, ще станат мои законни наследници. Реджина, не зная дали някога ще можеш да ми простиш, че толкова години не признавах съществуването ти, но на времето майка ти и аз решихме, че предвид обстоятелствата това е най-доброто решение за всички засегнати.

— Не зная какво очакваш да кажа — промълви Реджина. — Истината е, че не съм съвсем сигурна какво точно изпитвам към теб.

— И това е съвсем справедливо — отвърна Уеб. — Единственото, за което те моля, е да ми дадеш шанс да ти бъда баща… защото, виждаш ли… — той отново погледна към Джуди — след като измине достатъчно време след погребението, аз смятам да помоля майка ти да се омъжи за мен.

Ела ахна от изненада. Рийд стисна ръката й. Ела имаше чувството, че целият й предишен живот се изпарява пред очите й, сякаш никога не бе съществувал. Майка й беше мъртва — майката, която искаше да я убие. А баща й имаше свое собствено дете. След няколко месеца той щеше да се ожени за майката на Рийд и да си изгради нов живот с нея и детето й.

— Не разбирам кое налага тази среща на цялото семейство — обади се Ела. — Всички ние вече знаем нещата, които току-що ни каза.

— Има и още — заяви Уеб.

— Може би аз трябва да обясня. — Сибил дълбоко пое дъх и бавно издиша. — Преди тридесет и една години Уеб се оказа хванат в капана на брака със сестра ми. След злополуката по време на езда тя остана парализирана, а Уеб си даде сметка, че не би могъл да я изостави. — Сибил погледна право в Джеф Хенри. — По онова време аз бяха много млада и влюбена в мъж, който обичаше сестра ми.

Ела наблюдаваше емоциите, които се сменяха по лицето на Джеф Хенри. Шок. Недоверие. Изумление.

Сибил продължи.

— След злополуката на Керълин Джеф Хенри реши, че може би отново има шанс да заживее с нея. Продължаваше да я желае дори и в състоянието, в което се намираше. — Сибил няколко пъти вдиша и издиша пред стиснатите си зъби. Очевидно полагаше неимоверни усилия да не заплаче. — Мразех Джеф Хенри, защото той не можеше да ме обикне. Мразех и Керълин, защото си играеше с Джеф Хенри. Не го искаше за себе си, но и не го освобождаваше от емоционалната му зависимост. Затова реших да прелъстя съпруга на Керълин. — Сибил се разсмя, но смехът й прозвуча кухо и тъжно. — Това се случи година преди да се омъжа за Джеф Хенри. Бях само на седемнадесет години.

Ела обходи с поглед присъстващите в стаята, като изучаваше внимателно лицата на основните играчи в играта на абсолютна истина. По израженията на лицата им съдеше, че онова, което имаше да им каже леля й Сибил, не беше новина нито за Джуди, нито за Джеф Хенри.

— Уеб и аз бяхме много нещастни по онова време. Той обичаше Джуди. Аз обичах Джеф Хенри. Не можехме да бъдем с хората, които обичахме, затова потърсихме утеха един в друг. Веднъж и само веднъж. — Очите на Сибил се замъглиха от напиращите сълзи.

— Позволи ми аз да продължа от тук нататък. — Уеб нежно я потупа по рамото. — Няколко месеца след нощта, която прекарахме заедно, Сибил дойде при мен и ми каза, че е бременна.

Ела и Реджина ахнаха в един глас. Рийд прикова гневен поглед върху Уеб, но нито за миг не изпусна ръката на Ела.

— И аз измислих план, който на времето ми се струваше просто брилянтен — каза им Уеб. — Разговарях с Керълин за желанието ми да си осиновим дете и за моя изненада тя се съгласи. Сибил замина уж за да учи в колеж и не се върна докато не роди детето. След това моят адвокат, Милтън Лиймън, извърши частно осиновяване. Керълин никога не научи, че момиченцето, което осиновихме, е моя биологична дъщеря. Моя и на Сибил.

Ела имаше чувството, че целият свят се върти около нея и се изплъзва от контрола й. Чу всяка изречена от баща й дума и на определено ниво разбра смисъла на казаното. И въпреки това й се струваше невъзможно да повярва, че Уеб е истинският й баща, а Сибил е нейната биологична майка.

— Не мисля, че има друг човек на този свят, който така да е оплескал личния си живот като мен — призна Уеб. — Изживях последните тридесет години, потънал в лъжи за най-важните неща в живота ми. Ела, миличка, ще можеш ли да ми простиш някога?

— Ще можеш ли да ни простиш? — попита Сибил.

Какво би могла да им каже? Не вярвам на нито дума от това. Но тя им вярваше. Казаното звучеше напълно логично. Това обясняваше силната привързаност, която винаги бе изпитвала към леля си Сибил. Обясняваше защо винаги бе възприемала леля си и чичо си като втори родители. Обясняваше и защо тя толкова силно приличаше на Уеб и защо мненията на двамата съвпадаха по повечето въпроси. С това си обясняваше и убеждението си, че силно прилича на осиновителите си.

Ела погледна към чичо си.

— Ти знаеше, нали?

— Да, Сибил ми каза още преди години. През оная вечер се наливаше с алкохол и плачеше за бебето си — отвърна Джеф Хенри. — Тогава ти беше на около три годинки. — Джеф Хенри пристъпи напред и се приближи до съпругата си. Спря до самото бюро. — Защо никога не си ми казвала, че ме обичаш? През всичките тези години си мислех, че си влюбена в Уеб.

— Ти, глупаво и тъпо магаре! — Лицето на Сибил се обля в сълзи.

Джеф Хенри се обърна към Ела.

— Тя те обича повече от всичко на света. Но ти сигурно го знаеш. И трябва да разбереш защо е постъпила по този начин. Направила го е заради теб. За да можеш да пораснеш като част от нашето семейство без над теб да виси като черен облак истината за извънбрачния ти произход.

Сибил се надигна от стола.

— Ела? Мило мое момиче…

Ела измъкна ръката си от Рийд и пресрещна Сибил, която заобиколи бюрото, протегнала напред двете си ръце. Ела се хвърли в прегръдката на майка си — нейната истинска майка. Майка и дъщеря се прегръщаха, плачеха и пак се прегръщаха. Когато след известно време се огледаха, забелязаха, че са сами в кабинета. Всички останали бяха изчезнали.

— Зная, че никога не бих могла да спечеля наградата за майка на годината — рече Сибил. — Не я заслужавам. Но те обичам. Винаги съм те обичала. И се опитах да стана част от живота ти. Дотолкова, доколкото това беше възможно.

— Зная.

Сибил хвана брадичката на Ела и я погледна в очите.

— Не трябва да позволяваш на Рийд да се отдалечи от теб. Ако го обичаш, кажи му го. Не губете нито ден от живота си, без да споделите чувствата си.

— Но…

— Никакви „но“-та… — Сибил завъртя Ела и я поведе към вратата. — Всичките тези минали събития могат да бъдат обсъждани още седмици, месеци, че дори години. Точно в този момент обаче най-важно е твоето щастие.

 

 

Ела намери Рийд в беседката. Стоеше сам, с гръб към нея.

— Рийд?

Той бавно се обърна и я погледна.

— Добре ли си?

Тя кимна. Несигурна усмивка заигра по устните й.

— Ще бъда.

— Е, и какво следва сега? Животът ти ще се промени напълно в мига, в който градът научи всичките ви фамилни тайни.

— Пет пари не давам за фамилните тайни — заяви Ела и влезе в беседката. — Не смяташ ли, че мнението на хората за мен изобщо не е важно? В края на краищата аз вече съсипах репутацията си като се забърках в любовна връзка с теб.

Рийд се ухили.

— Така си е.

Ела обви ръце около врата му и се притисна към него.

— Ами ти? Какво смяташ да правиш с остатъка от живота си?

Рийд сложи ръце на задника й и я придърпа към твърдата си ерекция.

— Не съм сигурен какво искам да правя с остатъка от живота си, но съм сигурен, че след медения ни месец ти ще ми помогнеш да реша.

— Какво каза?

— Казах, че след медения ни месец…

— Още не си ме помолил да се омъжа за теб.

— О, имаш право — съгласи се Рийд. — Уверявам те, че това е просто пропуск от моя страна. — Целуна я дълго и пламенно и се отдръпна от нея едва когато и двамата останаха без дъх. — Ела Портър, ще се омъжиш ли за мен?

— Без свещи и тиха музика? И без годежен пръстен с диамант?

— Не, съжалявам. Всичко, което мога да ти предложа съм самия аз.

— Е, аз пък случайно не искам нищо повече.