Бевърли Бартън
Любов и омраза (19)

19.

В мига, в който чу почукването, Ела рязко отвори вратата, сграбчи ръката на Хедър и я издърпа вътре, без да промълви нито дума. Затръшна вратата след тях и погледна приятелката си с ясното съзнание, че чувствата й са изписани на лицето й.

— Какво става с теб? — попита Хедър. — Гласът ти звучеше направо безумно по телефона. Да не би да се е случило още нещо след снощното влизане с взлом в дома ти? Поредното писмо? — Ела отрицателно поклати глава и пусна ръката на Хедър. — Телефонно обаждане? — Ела отново поклати глава. — Какво тогава?

Как би могла да каже на когото и да било, пък дори и на Хедър, че направо си бе изгубила ума откакто преди по-малко от шест часа прави секс с Рийд Конуей, точно тук, в собствения й кабинет? Ела бе изумила себе си със спокойното си поведение в съдебната зала. Председателствала бе съдебното заседание както винаги до сега. Държеше се така, все едно не се бе случило нищо, все едно че по време на обедната си почивка не бе допуснала най-съдбоносната грешка в живота си. Само че сега трябваше да поговори с някого, а Господ й е свидетел, че не можеше да се довери на нито един от родителите си. Леля й Сибил може би щеше да я разбере, тъй като и самата тя си падаше по лошите момчета, но Ела не би могла да се надява да получи разумен и полезен съвет от нея.

И смяташ, че Хедър би могла да ти даде подобен съвет? Ела едва не се изсмя, замислила се върху избора си на довереница.

— Не, нищо страшно не се е случило — поде несмело Ела. — Само че днес преживях убийствен ден и имах нужда от рамо, на което да поплача. Наложи се да изпратя една седемдесетгодишна жена в затвора за тридесет дни. Никак не ми се щеше да го правя, но тя не ми остави никакъв избор.

— Госпожа Шерър, нали? Не бива да се чувстваш зле заради тази откачалка. Мили боже, дворът й е истинска кочина, но тя отказва да направи каквото и да било, за да го почисти. Това е третото й явяване пред съда. И ти просто си изпълнила дълга си.

— Да, зная, но аз донякъде харесвам госпожа Шерър и се възхищавам на ексцентричността й. Тя определено е жена с характер и предпочита да влезе в затвора, но да не отстъпи от принципите си.

— А пък аз на това му викам инат, граничещ с глупост. — Хедър присви очи и внимателно се вгледа в Ела. — Нещо друго се е случило тук. Не става дума само за тежкия ти ден в съда. Хайде, разправяй. Какво има?

— Заклевам те да си мълчиш и да не казваш на никого! — Ела сграбчи ръката на Хедър, поведе я към коженото канапе, но изведнъж се закова неподвижно на мястото си. Стоеше и се взираше в канапето, върху което бе правила най-невероятния секс в живота си. С Рийд. Дали някога ще може отново да седне върху него?

— Не знам какво ти става, но започвам да се тревожа за теб. — Хедър се изскубна от ръката на Ела и я погледна изпитателно. — Искаш ли да най-после да ми кажеш какво става, по дяволите? Държиш се много странно.

— Ако споменеш само думичка от това, което ще ти разкажа след малко, ще те убия, каквото и да ми коства това.

Хедър вдигна изразително вежди и сви устни.

— Аха, не зная защо имам неприятното усещане, че ще съжалявам загдето съм научила малката ти тайна. Става дума за Рийд Конуей, нали?

— Откъде знаеш?

— Мили боже, това е… Наистина става дума за Рийд! Какво се случи? Целуна ли те?

— Говори по-тихо, ако обичаш. — Ела почувства гъстата червенина, която пропълзя по шията и лицето й. — Да, става дума за Рийд.

— И не става дума само за една целувка, а за нещо повече, нали? Не смей да отричаш! Тази червенина на лицето ти те издава.

— Родителите ми са си у дома. Върнаха се от Гълф заради снощния вандализъм в дома ни. Обадих се вкъщи и помолих Беси да им предаде, че ще закъснея малко, защото трябва да свърша някаква спешна работа в съда. Имам чувството, че цялата истина е изписана на лицето ми и те ще разберат още в мига, в който ме видят да влизам у дома.

— Ще разберат какво? — попита Хедър.

— Че Рийд и аз… че ние… днес… тук… — Погледна многозначително към канапето. — Не зная как се случи. — Ела безумно поклати глава. — Глупости! Прекрасно зная как се случи. Изгубих си ума. И направих нещо глупаво. Невероятно глупаво!

Хедър се стовари на най-близкия стол със зяпнала уста и разширени от изумление очи.

— Ти и Рийд… на канапето? — Погледна към тъмночервеното кожено канапе. — Да ме вземат мътните!

— Не — поправи я Ела. — Мен да ме вземат! Господ да ми е на помощ! Правих секс с доказан убиец. С мъж, който мрази баща ми и когото баща ми искрено ненавижда. Мъж, когото почти не познавам и който излезе от затвора едва преди няколко седмици, и…

— И как беше?

— Кое?

— Как беше сексът?

— О, боже!

— Толкова добър, а? — Хедър се ухили.

— Секс без никакви предпазни мерки — поясни Ела.

Хедър подсвирна с уста.

— Е, ще трябва да ти го призная. Ти очевидно си човек, който не се задоволява с половинчати неща. Щом рискуваш, рискуваш до край, а?

— През целия си съзнателен живот никога не съм правила нещо, от което да се срамувам, нещо толкова нелогично и нерационално… — Ела изпъшка. — И какво ще правя сега? Ами ако той каже на някого? Знаеш, че мъжете обичат да се фукат със завоеванията си. Няма начин да не се похвали пред братовчед си Брайли Джо. А и само един господ знае на кого още ще каже.

— Винаги можеш да отречеш — предложи Хедър. — В края на краищата, кой ще му повярва? Благовъзпитаната, високоморална и изключително достойна съдия Елинор Портър да прави разни мръсни неща с Рийд Конуей! Няма начин! — Устните на Хедър потрепнаха. Тя като че ли едва сдържаше усмивката си. — Кажи ми нещо. Влюбена ли си в него?

— Какво? Не, за бога! — Как можеше Хедър й зададе подобен въпрос? Влюбена в Рийд Конуей? Ама че нелепо предположение! Та тя дори не го харесва!

— Ммм… Значи смяташ да се видиш с него отново? — Устните на Хедър най-после се разтегнаха в широка усмивка. — Искам да кажа, че щом сексът е бил толкова страхотен и…

— Не съм казала, че… Не, надявам се да не го видя никога повече, но тъй като живеем в много малък град, съм сигурна, че от време на време ще се засичаме тук и там. Когато си тръгваше, той ми каза: „До скоро“.

— И ти си му ядосана заради тези думи, така ли? Когато всичко свърши, той не започна да ти нашепва мили слова, не направи нищо романтично и запомнящо се. И ти взе, че му се обиди, така ли?

— Не съм се обидила — сопна се Ела. — Даже се радвам, че не направи опит да се лигави и да ме обсипва с нежности и романтични измишльотини. В края на краищата, правихме само секс.

— Така ли? Сигурна ли си?

— Да, сигурна съм. — Само че ето този въпрос не й даваше мира цял ден. Защото наистина не беше сигурна. Да, правиха секс. Страхотен секс. Но имаше и още нещо, нали? Поне за нея. — Мислиш ли, че трябва да се срещна с него и да го помоля да не казва на никого за случилото се между нас?

— Ако наистина си твърдо решена да не позволиш днешната случка да се повтори, ще е по-разумно да стоиш далеч от него. — Хедър се надигна от стола, приближи се до Ела и я прегърна през раменете. — Не забравяй, че плътта е слаба и невинаги се подчинява на здравия разум. Ако отидеш да разговаряш с него, няма начин да не свършиш пак по гръб на някой диван.

— Оох… Ако баща ми някога научи за това, направо ще се откачи.

— Да се надяваме, че Рийд не е самохвалко и няма да каже на никого.

 

 

Настоятелният звън на входния звънец подсказа на Марк, който току-що се бе прибрал и едва бе свалил сакото и вратовръзката си, че някой гори от нетърпение да го види. Излезе от спалнята си и пътьом разкопча горните две копчета на ризата си. Надяваше се, че човекът, избрал да го обезпокои по това време на деня, не беше някой клиент или пък делови партньор. Денят му до този момент се бе оказал изключително тежък и натоварен и сега Марк искаше единствено да си приготви нещо за ядене, да изгледа някое тъпо телевизионно шоу и да си легне още с кокошките.

През тънкото перде на входната врата различи стройна женска фигура, а когато посегна към бравата, изведнъж си даде сметка, че жената отвън е Реджина. Отвори вратата и тя се хвърли към него. Марк инстинктивно разтвори ръце и я прегърна с неизмерима нежност. Лицето й беше окъпано в сълзи. Реджина се отпусна в обятията му и притисна лице към рамото му. Той ласкаво я потупа по гърба.

— Реджина, скъпа, какво се е случило?

Тя продължаваше да се притиска към него и Марк трябваше да си признае, че това ужасно му харесва. Никак не беше доволен обаче от факта, че тя продължава да плаче. Очевидно бе силно разстроена от нещо. Или от някого.

— О, Марк… все още не мога да повярвам на онова, което видях — продума тя.

Марк продължи да я гали, опитвайки се да утеши.

— И какво видя? — попита.

Реджина вдигна глава и го погледна право в очите. Лицето й бе мокро от сълзите, носът й червенееше, а очите й изглеждаха леко подпухнали.

— Тъй като днес си тръгнах по-рано от работа, реших да мина край дома на семейство Карлисъл и да изненадам мама, като й предложа да я откарам до дома. Само че аз се оказах изненаданата. О, Марк… — Реджина отново избухна в сълзи.

Той затвори с крак входната врата, обви ръка около кръста на Реджина и я поведе през фоайето към всекидневната.

— Ела да отидем да седнеш. А след това искам да ми разкажеш всичко с най-големи подробности.

Тя се подчини без възражения. Седна на стола, който й бе посочен, но продължи да стиска ръката на Марк, отказвайки да се отдалечи от него.

— Господин Джеф Хенри и аз изненадахме мама и сенатор Портър, които се целуваха. В къщата на семейство Карлисъл.

На Марк му се прииска да тръсне глава и да прочисти уши, за да подобри по някакъв начин слуха си. Сигурен беше, че не бе чул правилно.

— Я повтори отново, ако обичаш.

Реджина килна главата си на една страна и ядосано изгледа Марк.

— Сенатор Портър и майка ми се целуваха. И не ти говоря за някаква безобидна целувчица по бузата. Онова, което видях, си беше съвсем истинска и доста страстна целувка.

— И какво казаха, когато вие влязохте вътре и ги заварихте?

— Мама започна да повтаря, че може да ми обясни всичко. Само че това едва ли е възможно. Не виждам как може да ми обясни защо се целуваше с женен мъж.

— По думите ти разбирам, че ти не си й дала никакъв шанс за обяснения.

— Не, не съм. Просто се качих в колата си и потеглих. И дойдох тук, при теб. Не знаех къде другаде да отида.

Марк хвана брадичката й и я повдигна.

— Радвам се, че дойде при мен. Надявам се, знаеш, че можеш винаги да разчиташ на мен. Но, скъпа, рано или късно ще трябва да поговориш с майка си.

— Зная, но нека да не е точно сега. Не и тази вечер. Не бих могла.

Марк погали лицето й с върховете на пръстите си.

— В такъв случай можеш да останеш тук колкото искаш. Ще приготвя нещо за хапване, а след това, ако пожелаеш, можеш да си отидеш у дома, за да видиш какво има да ти каже майка ти.

Тя силно стисна ръката на Марк.

— Ти знаеш, че съм незаконно родена, нали?

— Реджина…

— Нямам никаква представа кой е баща ми. Майка ми винаги е отказвала да обсъжда с мен обстоятелствата около раждането ми. Мислех си… — Реджина дълбоко си пое дъх, а след това бавно издиша, — че връзката й с баща ми е била важна за нея, че те двамата са се обичали, но, поради някаква причина, просто не са могли да се оженят. Но сега, след като видях мама и сенатор Портър, започвам да се питам колко ли мъже е имало в живота й. Мислиш ли, че има връзка със сенатор Портър?

— Няма да узнаеш отговорите на тези въпроси докато не поговориш с Джуди — заяви Марк. — Но не си мисли най-лошото за майка си и не бързай да я съдиш толкова сурово. Все още не разполагаш с всички факти.

— Не разполагам с никакви факти.

Марк поднесе ръката на Реджина към устните си, целуна я и рече:

— Хайде да отидем в кухнята. Ще си опечем малко пиле, ще си приготвим салата и ще си забъркаме шербет. Докато ми помагаш да приготвим вечерята, може и да успееш да отвлечеш вниманието си от всичките тези проблеми. Поне за малко.

Реджина кимна. Колеблива усмивка затрептя на устните й.

— Ти си чудесен! Благодаря ти, че си толкова добър с мен.

Господи, колко силно обичаше тази жена! Тази толкова красива и толкова крехка кукла…

— Радвам се, че ме мислиш за чудесен, но, скъпа, не е нужно да ми благодариш за отношението ми към теб.

Марк я заведе в кухнята, свали сакото й, завърза една престилка около кръста й и отрупа керамичния плот с всевъзможни продукти.

— Предлагам ти да мариноваш това пиле, докато аз отида да се преоблека.

Тя кимна и веднага се захвана за работа. Марк бързо се върна в спалнята си, свали панталона и бялата си риза и на тяхно място облече чифт памучни панталони в цвят каки и тъмносин памучен пуловер. След това вдигна телефонната слушалка и набра някакъв номер.

— Ало? — Отговори му жена, а гласът й прозвуча тъжно и унило.

— Джуди, обажда се Марк Лиймън. Помислих си, че би искала да знаеш, че Реджина е тук, при мен. Ще остане за вечеря, а след това ще се погрижа да се прибере у дома.

— Тя добре ли е?

— Виж, ще бъда напълно откровен с теб. Каза ми какво е видяла по-рано днес.

— Марк, мога да обясня.

— Не ми дължиш никакви обяснения — прекъсна я Марк. — Но трябва да бъдеш напълно честна с Реджина. Не зная защо не искаш да й кажеш кой е баща й, но…

— Не можех да й кажа. И все още не мога.

— В такъв случай предполагам, че ще се изправиш пред сериозен проблем. — Марк замълча за момент, за да обмисли внимателно следващата си реплика. — Реджина е страдала достатъчно през живота си и макар да е от хората, които оцеляват, тя не е особено стабилна в емоционално отношение. Вероятно знаеш това по-добре и от мен. От тук насетне няма да позволя на когото и да било да я нарани отново. Дори и на теб.

Тишина. Дълга, мъчителна пауза.

— Ти обичаш дъщеря ми.

— Повече от всичко на този свят.

— Тогава помогни й, Марк. Помогни й, защото аз не мога.

 

 

Ела се насили да хапне няколко хапки от вкусното ястие, приготвено от Беси, макар че храната имаше вкус на тебешир в устата й. Цялата се разкъсваше от чувство на вина. Никога преди не бе имала тайни от баща си. Макар че нямаше навик да обсъжда с него любовния си живот, той винаги пръв научаваше, ако в живота й се появеше по-специален човек. Още от деня на първата си среща тя бе свикнала да търси неговото мнение и да се съобразява с изказаното одобрение или пък неодобрение по повод на момчетата, с които излизаше. Съобразяваше се с мнението на баща си и никога не излизаше втори път с момче, което не е спечелило симпатиите му.

Но ти не излизаш с Рийд Конуей, напомни си Ела. Не, ти пропусна безобидните срещи и премина направо към… Престани! Веднага! Ще се побъркаш ако продължаваш така. Дръж се нормално, защото, в противен случай, татко веднага ще се досети, че нещо не е наред.

Тъй като в трапезарията цареше невероятен хаос, семейството се събра да вечеря в кухнята. Майка й не спря да се оплаква и баща й обеща да се погрижи за бързия ремонт на трапезарията и всекидневната. Беси бе посветила почти целия си следобед на почистването на кухнята, където щетите бяха минимални. Счупени чинии, разхвърляна посуда и изрисувана със спрей задна врата.

— Франк ме информира, че не може да направи нищо повече — съобщи Уеб, който крачеше нервно из кабинета — единствената стая на първия етаж, която не бе съсипана от взломаджията. — Полицията не разполага с никакви доказателства срещу Рийд, така че не биха могли да го арестуват. Франк се опитал да го предупреди да стои далеч от нас, но не смята, че е постигнал кой знае какъв успех.

— Страхувам се от този човек. — Керълин нервно кършеше пръсти. — Ами ако не се задоволи само с влизането с взлом в дома ни?

— След като не разполагаме с никакви улики срещу него, как можете да сте толкова сигурни, че именно Рийд Конуей е проникнал в къщата и… — Ела не се доизказа.

— А има ли въобще място за съмнение? — Керълин ядосано обърна поглед към Ела. — Когато Джеф Хенри дойде да ме види само няколко минути след като си пристигнах у дома, двамата обсъдихме същия този въпрос и стигнахме до единодушното заключение, че няма кой друг да е извършил това. Никога досега не е имало влизане с взлом в дома ни. Това семейство не е имало подобни проблеми — не и преди Рийд Конуей да бъде освободен от затвора. Джеф Хенри ме увери, че според него това не е обикновено съвпадение. Аз съм на същото мнение.

— Но вие обвинявате човек, без да разполагате с каквито и да било доказателства…

— Защо го защитаваш? — попита Уеб.

— Не го защитавам — отвърна Ела. — Просто изтъквам фактите, които всички вие, кой знае защо, отказвате да приемете.

— Както знаеш, съществуват и косвени улики. — Уеб сърдито прекоси стаята, приближи се до барчето с напитките, отвори го и извади бутилка бърбън. — Като добър юрист, а сега и съдия, би трябвало да знаеш, че косвените улики понякога са достатъчни, за да бъде осъден даден престъпник.

— Но само в случаите, в които вината на обвиняемия е доказана по безспорен и категоричен начин.

Керълин плесна с ръце.

— Достатъчно. Достатъчно! Мразя, когато вие двамата спорите. — Погледна умолително към Ела. — Скъпа, сигурно си допуснала да бъдеш заблудена от сълзливите истории, които майката и сестрата на този мъж не спират да разправят за него. Така ли е, Ела? Да не би да си разговаряла с Джуди, или пък с Реджина, които постоянно се кълнат в неговата невинност?

— Не, майко, не съм разговаряла с когото и да било — увери я Ела. — И нямах намерение да споря с татко. Само изтъкнах пред вас онова, което и Франк Нелсън вече ви е обяснил — че не може да арестува човек, без да разполага с доказателства за вината му. А в дадения случай такива просто няма.

— О, горката аз… Целият този разговор за вина и невинност направо ме изцеди. — Керълин въздъхна драматично. — Ела, повикай Виола, за да ме заведе горе. А след това искам ти и баща ти да се целунете и да се помирите. Направи го заради мен.

Ела се наведе, сложи ръка на рамото на майка си, целуна я по бузата и промълви:

— Извинявай, че те разстроих.

Керълин потупа ръката на Ела.

— Ти си моето добро момиченце, нали? И винаги си се съобразявала с чувствата ми.

Керълин хвърли един многозначителен поглед на Уеб, но Ела веднага разгада смисъла му. Беше го виждала и преди. Безброй пъти. Когато беше по-малка, този тъжен, преливащ от меланхолия поглед на майка й я изпълваше с почуда и недоумение. Но с възрастта постепенно бе започнала да разбира, че това беше деликатния и безмълвен начин, по който Керълин упрекваше съпруга си, даваше му да разбере, че не се е отнесъл към нея с нужното внимание, разбиране и подкрепа.

Пренебрегнал напълно мълчаливия упрек на съпругата си, Уеб си сипа чаша бърбън. Ела освободи спирачката на инвалидния стол на майка си и я обърна по посока на вратата.

— Ей сега ще повикам Виола — увери я Ела. — Но, ако предпочиташ, бих могла и аз да се кача с теб и да ти помогна да си легнеш.

— Не, скъпа, остани тук и се опитай да подобриш настроението на баща си. Той се държи като истински мечок откакто разбра за извършения взлом. Ужасно се тревожи за теб. — Керълин преглътна сълзите си. — А също и аз. Ако нещо се случи с теб…

— Нищо няма да ми се случи.

Преди да успее да каже още нещо и да прегърне майка си, Виола се появи на стълбищната площадка.

— Готова ли сте да си лягате вече, госпожо Керълин?

— Да, моля те, Виола. Ужасно съм изморена след дългия път от Гълф до дома.

Виола бързо се спусна по стълбите. Ела застана отстрани и се загледа във Виола, която вдигна Керълин от инвалидния стол и я настани в специалния асансьор, монтиран до стълбището непосредствено след злополуката на Керълин.

Асансьорът тръгна нагоре, а Керълин се усмихна на Ела и й махна с ръка.

— Иди да поговориш с баща си — посъветва я тя.

Тежка въздишка се отрони от гърдите на Ела. Ето че дойде моментът да се изправи лице в лице с Уеб Портър.

Обърна се, за да се върне в кабинета и видя баща си, който тъкмо излизаше от там.

— Хайде да се поразходим, принцесо — предложи й Уеб. — Още не съм ходил да видя Бо, Стоунуол и Лий. Ще ми се да отида при тях и да ги поглезя малко.

Ела кимна, изпитала неописуемо облекчение. Уеб бе решил да я помилва. Може би смяташе, че не си струва да продължава спора с нея заради човек като Рийд Конуей. Каквато и да беше причината за решението на баща й да сложи край на техния разговор, Ела го посрещна с огромна благодарност. Не знаеше на какво се дължеше това, но през годините не бе успявала да спечели нито един спор с баща си.

— Май ще вали. Усеща се във въздуха. — Уеб излезе на задната веранда, вдиша дълбоко вечерния въздух, а след това се наведе към пакета с кучешка храна, загреба две шепи гранули и ги изсипа в джобовете си.

Ела въздъхна доволно, когато баща й хвана ръката й и я поведе по стълбите към вътрешния двор. Около тях се носеше опияняващият аромат на орлови нокти, примесен с тежкото ухание на розите от градината.

— Как мина ваканцията ви? — попита го Ела.

— Прекарахме добре — отвърна Уеб. — Майка ти винаги е обичала да разполага с цялото ми внимание.

— Трябва по-често да пътувате само двамата. Сигурна съм, че на майка това много би й харесало.

— Хм…

— Татко, случило ли се е нещо? Освен, разбира се, тревогите ти по мен. Струваш ми се твърде разсеян.

Той я погали по ръката.

— Не е нещо, заради което си струва да се тревожиш. Просто едни стари проблеми, които все не мога да разреша.

Ела обичаше тези мигове с баща си. Той винаги намираше време за нея. За да поговорят. И за да я изслуша. Винаги бе проявявал искрен интерес към живота й. Ето защо тя толкова силно го обожаваше и се опитваше да не го разочарова и да отвърне на високите му очаквания.

Само че той няма да остане никак доволен, ако разбере, че си правила секс с Рийд Конуей.

Задният двор бе притъмнял, забулен от тъмните сенки на настъпващата нощ. Насекомите и мушичките постепенно започваха вечерния си концерт. През деня повечето малки южняшки градчета често изглеждаха старомодни, скучни и дори опърпани. Хибридни креатури, в които реликвите от една отдавна отминала епоха мирно си съжителстваха с неизбежно настъпващия прогрес. Но веднага след залез-слънце градчетата като Спринг Крийк изведнъж се преобразяваха и придобиваха магическо очарование. Също като застаряващите красавици, и тези стари градчета изглеждаха най-добре на светлината на свещи или огрени от меките лъчи на луната. Зад затворените врати на величествените стари имения, на модерните домове в новите предградия и на полусъборените къщи в бедняшките квартали живееха, обичаха и умираха хора. Както навсякъде другаде по света. Някои го правеха с достойнство. Други със страст. А трети — със злоба и отмъстителност.

— Момчетата са много тихи тази вечер — отбеляза Уеб, когато двамата наближиха кучешките колиби. — Друг път ме посрещат с толкова силен лай, че ми е трудно да ги успокоя.

Ела щракна електрическия ключ и запали осветлението в района на кучешките колиби. И трите кучета изглеждаха заспали. Лежаха прострени на земята, досами оградата. Ела изведнъж изпита необяснимо безпокойство. Нервите й се опънаха до скъсване.

Уеб изсвири с уста и се провикна.

— Хайде, ставайте, мързеливци такива! — Бръкна в джоба си и извади шепа гранули. — Донесъл съм ви малко вкуснотийки. Хайде, Лий. Ставай, Бо. Стоунуол…

Уеб се затича, отвори резето на портата и бързо влезе в оградения двор. После захвърли гранулите, които стискаше в ръка.

— Татко, какво има? — извика Ела и се спусна след него.

Уеб коленичи и погали с ръка непомръдващия Стоунуол. Ела се приближи и веднага разбра какво се бе случило. Ловните кучета на баща й — животните, които той толкова много обичаше — бяха мъртви.