Бевърли Бартън
Любов и омраза (24)

24.

След като отпи голяма глътка, Рийд остави бирената бутилка на бара. Най-съкровеното му желание в момента бе Ела да прекара и тази нощ в прегръдките му, но това просто не беше възможно. Тя трябваше да мисли за репутацията си, което налагаше да пазят връзката си в тайна. Поне засега. Рийд беше готов да приеме условията й. По дяволите, беше готов да приеме всичко, за да я има. Засмя се тихичко и поклати глава. Беше направил нещо невероятно глупаво. Позволил си бе да се обвърже емоционално с дъщерята на Уеб Портър. От всичките жени на света бе избрал точно нея. Нямаше обяснение за това. Ела не беше най-великата красавица, не притежаваше фино и изваяно като статуетка тяло, не беше дори най-сексапилната жена, която познаваше. Тя обаче притежаваше нещо, което го караше да се възбужда само при мисълта за нея. Имаше най-черната и най-коприненомеката коса, най-добрите кафяви очи, най-сочните и сладки устни и най-чувственото и изкусително тяло. А той, само с едно свое докосване, възпламеняваше страстта й. Виждаше как го гледа и знаеше, че е луда по него. А той, господ да му е на помощ, беше също толкова луд по нея.

Барманът се скара на група особено шумни и невъздържани клиенти в другия край на бара.

— Ей, момчета, ще млъкнете ли за малко? Опитвам се да чуя новините. — Усили звука на телевизора, закрепен на поставка на стената.

Рийд погледна към екрана в момента, в който показаха снимката на Уеб Портър. Взе бирата си и се премести по-близо до телевизора.

— Тази вечер, приблизително в девет часа вечерта, сенатор Уеб Портър е бил ранен и се намира в критично състояние. Все още не разполагаме с подробности, но началникът на полицията в Спринг Крийк, Франк Нелсън, ни съобщи, че сенаторът е прострелян с един куршум в гърдите. Стрелецът е стоял на не повече от десет метра от сенатора, точно под прозореца на кабинета в дома му. Сенаторът веднага е бил откаран в окръжната болница Брайънт, където в момента членовете на семейството му и близки приятели се молят за живота му.

Рийд остави една петдоларова банкнота до неизпитата си бира и се запъти към вратата. Първият му инстинкт беше да хукне към болницата, за да види как е Ела. Дали тя бе намерила ранения си баща? Или полицаите вече са били в къщата, когато се е прибрала? Сигурно вече се е побъркала от страх. Ела обичаше баща си повече от всичко на света.

Излезе навън и топлият и влажен летен въздух го обгърна в лепкавата си прегръдка. Лицето му веднага се изпоти. Избърса челото си с ръка и се запъти към пикапа. Отключи вратата, отвори я, качи се и се настани зад волана. Без да затваря вратата, остана известно време така, и, подпрял кръстосаните си ръце на волана, се опита да събере накъсаните си мисли и да стигне до най-разумното за момента решение. Да отиде ли в болницата, за да се опита да успокои Ела? Но тя дали ще го иска там? А може би трябва да отиде до дома на майка си, за да провери дали е чула новината. Не беше сигурен какви точно са отношенията между майка му и Уеб Портър, не беше сигурен дали той наистина е бащата на Реджина, но знаеше, че майка му на времето обичаше този мъж. И може би все още държеше на него.

Затвори вратата на пикапа, завъртя ключа и запали двигателя. Излезе от паркинга, макар че все още не беше решил какво да предприеме. Иди първо да видиш майка си, каза си Рийд. Така щеше да си осигури допълнително време, за да вземе правилното решение. Освен това винаги можеше да се обади в болницата и да поиска да разговаря с Ела.

Само след пет минути спря пикапа на алеята пред къщата на майка си. В къщата светеше, което означаваше, че Джуди още не е легнала. Слезе от пикапа и тръгна направо към верандата. Почука на затворената врата. Отвори му Реджина.

— Рийд, влизай — подкани го сестра му. — Чу ли новината за сенатор Портър?

— Да, и затова реших да се отбия. Исках да разбера дали и вие сте научили.

— Двете с мама слушахме новините в десет часа. — Реджина сграбчи ризата на Рийд и прошепна: — Тя е ужасно разстроена. Не съм я виждала толкова сломена откакто… Мисля, че тя обича Уеб Портър. Отиде в банята да измие лицето си и да заличи следите от сълзите, които проля.

— А ти какво знаеш за мама и сенатора? — попита я Рийд.

— Всъщност, нищо. Но вчера ги заварих да се целуват. Рийд, кажи ми истината. Уеб Портър ли е баща ми?

По дяволите! Така и не бе разбрал защо майка му просто не беше казала на Реджина кой е баща й. Не можеше да си обясни защо продължава да предпазва мъжа, който бе допуснал да забременее, а след това бе отказал да признае детето си. Години наред се бе питал дали Уеб Портър е бащата на Реджина. В един момент дори бе стигнал до заключението, че може да е и Джеф Хенри Карлисъл. А когато майка му се омъжи за Джуниър Блалък, реши, че може би той е бащата на Реджина.

— Наистина не зная — отвърна Рийд. — Според мен е възможно Уеб да е твоят баща, но не разполагам с никакви доказателства, а мама никога не е споменавала и думичка по въпроса.

— Зная, че си бил съвсем малък, когато съм се родила, но не си ли спомняш дали тогава се е виждала с някой мъж?

— Не сме ли водили този разговор и преди? Единствените мъже, с които майка се виждаше редовно през месеците преди твоето раждане, бяха Джеф Хенри Карлисъл и Уеб Портър. И това беше така, защото и тогава, както и сега, работеше в дома на семейство Карлисъл.

Реджина кимна и на лицето й се изписа примирение.

— Ще отида да кажа на мама, че си тук.

Джуди обаче влезе в стаята точно в този момент. Очите й бяха зачервени и подпухнали.

— Рийд?

— Да, мамо.

— Чу ли за Уеб?

— Да, чух.

— Кой би направил нещо толкова ужасно?

— Всеки човек, който се занимава с политика, неминуемо си създава много врагове — отвърна Рийд. И изведнъж бе пронизан от ужасяваща мисъл. По дяволите, та той беше един от тези врагове. Да, така е, приятелче, и, рано или късно, полицаите ще почукат на вратата ти. Този път обаче няма да разполагат с оръжие с неговите отпечатъци по него. Всъщност, не биха могли да го свържат по никакъв начин с оръжието на престъплението. Освен това имаше алиби. Забрави за алибито! Ела Портър никога не би признала публично, че се е чукала с него в парка в момента, в който някой е стрелял по баща й. Значи оставаше без алиби. Но пък полицаите по никакъв начин не можеха да го свържат с извършеното престъпление. А мотив? Властите веднага щяха да приемат, че той има мотив.

А ако теорията на Марк беше вярна — че истинският убиец на Джуниър се опитва да го тикне обратно в затвора, тогава излизаше, че не е невъзможно да бъде обвинен за стрелбата срещу Уеб.

— От полицията сигурно ще поискат да те разпитат — рече му Джуди. — Зная, че не си стрелял по Уеб, но се надявам, че имаш алиби.

— Не се тревожи за мен. По времето на стрелбата бях с приятелка.

— Добре. — Джуди извади една книжна кърпичка от джоба на панталона си и издуха носа си. — Иска ми се да можех да отида в болницата и да видя как е Уеб, но…

— Защо да не можеш да идеш? — попита Рийд. — От години си приятелка на семейството, нали така? Обзалагам се, че там вече има десетки хора. Хора, които не познават семейство Портър толкова добре, колкото ти.

— Не мога да отида — настоя Джуди. — Какво ще си помислят хората?

— Аз отивам в болницата — информира я Рийд. — Би могла да дойдеш с мен.

— Какво? — Очите на Джуди се разшириха от изненада. — Защо искаш да отидеш в болницата? Та ти мразиш Уеб. Освен това, прекрасно знаеш, че няма да си добре дошъл там.

— Ще отида, защото, независимо от чувствата ми към Уеб Портър, той е баща на Ела.

— Не разбирам — озадачено изрече Джуди.

— Ела Портър е приятелката, с която бях тази вечер.

Реджина ахна от изумление.

— Ти и Елинор Портър? Не мога да повярвам. И кога се случи това?

— Скоро — призна Рийд. — Съвсем скоро.

— Не искаш да кажеш, че ти и Ела сте… сте… Официално ли излизаш с нея?

Рийд се разсмя.

— Нека просто да кажем, че сме обвързани и да спрем до тук.

— Не ходи в болницата тази вечер — посъветва го Джуди. — Без значение какво става между теб и Ела, тези хора няма да те приемат сред себе си. И ще те принудят да си тръгнеш.

— Те изобщо не ме интересуват. Искам само да се уверя, че Ела е добре и че знае… ами, искам да разбере, че не искам баща й да умре.

— Ти наистина я обичаш, нали? — Джуди го погледна изумено.

— Не бих стигнал чак дотам… Добре. Да, обичам я така, както ти обичаше Уеб.

Джуди ахна на глас и погледна към Реджина.

— Може би всички трябва да отидем в болницата. Да се отбием за малко, за да покажем на семейството, че им съчувстваме и ги подкрепяме.

— Ти иди с Рийд — обади се Реджина. — Аз няма да дойда.

— Хайде, мамо. — Рийд я хвана за китката. — Никой няма да те пита какво правиш там. А ако някой се намръщи на появата ми, ще му кажем, че съм там, само защото е трябвало да те закарам до болницата.

Джуди кимна в знак на съгласие и пъхна ръка в неговата. Рийд не знаеше дали Уеб е бащата на Реджина. Едно нещо обаче знаеше със сигурност — майка му все още обича този мъж.

 

 

Чакалнята на хирургическото отделение на окръжната болница „Брайънт“ бе претъпкана до пръсване. През изминалия час от тук бяха минали много загрижени приятели и съграждани на Уеб. Ела стоеше отвън пред вратата, надявайки се на глътка чист въздух, макар че и коридорът бе изпълнен с народ. Мястото, на което беше застанала, й позволяваше да държи майка си под око и й осигуряваше малко свободно пространство за маневриране. Наоколо имаше толкова хора, че бе започнало да й се струва, че се задушава. Всеки път, когато някой от новопристигналите я заговореше, за да й каже какъв прекрасен човек беше баща й, тя отново избухваше в сълзи. Хората бяха започнали да говорят за него, все едно че вече е мъртъв.

Нямаше да позволи на всичките тези хора да го зачеркнат толкова лесно. Нейният баща беше истински борец. И този път щеше да се пребори и да победи смъртта. Трябваше да го направи. Защото Ела просто не можеше да си представи живота си без него.

Както винаги, и този път остана изумена от силата и самообладанието на майка си. Керълин седеше в инвалидния си стол в средата на помещението и сякаш даваше прием. Тя, достолепната и потънала в сълзи съпруга на сенатор Уеб Портър. Ела никога не се бе съмнявала в любовта, която Керълин изпитва към баща й, и в този момент си даде сметка, че неизвестността сигурно я убива. Как успява да се справи? — запита се Ела. Как успяваше да запази такова самообладание в момент, в който Ела едва се владееше?

Внезапно някой я прегърна през кръста и я придърпа в прегръдките си. Ела погледна през рамо и се усмихна, когато видя лице, което много обичаше.

— Той ще живее, мило мое момиче — увери я Сибил. — Не познавам по-силен и по-издръжлив мъж от Уеб Портър.

Ела покри ръцете на леля си със своите.

— Защо някой би поискал да застреля татко?

— Преди да стане сенатор, баща ти беше адвокат, окръжен прокурор, а след това и съдия. Човек с неговата професия си създава доста врагове.

— Не го е застрелял Рийд — заяви Ела. Знаеше, че според някои хора Рийд беше най-вероятният заподозрян. Тя, разбира се, знаеше, че това не е така.

— Никой не е казал, че е бил Рийд. — Сибил свали ръце от кръста на Ела, а след това я хвана за ръката и я дръпна след себе си. — Хайде да отидем да изпием по едно кафе.

— Не, не мога да се отдалечавам. Майка може да има нужда от мен, а може и да кажат нещо за състоянието на татко.

— Добре, няма да настоявам за кафенето. Но защо просто не се разходим малко. Само тук вътре из коридора. Няма да изпускаме чакалнята от погледа си.

Ела кимна в знак на съгласие. Двете тръгнаха по коридора. Тъкмо минаваха покрай асансьора, когато вратите се отвориха и пред тях застанаха Рийд Конуей и майка му. Ела сякаш спря да диша за миг. Погледът й мигновено потърси очите на Рийд. Той хвана майка си за лакътя и я изведе от асансьора.

— Как е Уеб? — попита Джуди и погледна Сибил право в очите.

— Все още е в операционната — отвърна Сибил. — Според лекарите шансовете му са петдесет на петдесет.

Джуди безмълвно изпъшка. В очите й заблестяха сълзи. Сибил протегна ръка, хвана Джуди и я отведе на няколко метра по-надолу по коридора. Ела се загледа в леля си, която шепнеше нещо, приведена към икономката си. Изобщо не й се стори странно, че леля й Сибил и Джуди се утешаваха взаимно. Макар че чичо й Джеф Хенри си падаше малко сноб и се отнасяше с Джуди като с най-обикновена слугиня, леля й Сибил винаги я бе смятала не само за ценна работничка, но и за приятелка.

Ела насочи погледа си към Рийд. Беше толкова близо. Само на няколко метра от нея. Искаше й се да можеше да се спусне към него и да потърси утеха в прегръдките му. Точно в този момент отчаяно се нуждаеше от силата и подкрепата му. Но той просто стоеше там, гледаше я и не казваше нищо. На Ела й се прииска да се разкрещи.

— Майка ми се тревожеше — най-после рече Рийд. — Тук съм, защото ме помоли да я докарам до болницата.

Остра болка стисна гърлото на Ела, сълзите преляха и потекоха по лицето й. Тя внезапно се разтрепери. Моля те, Рийд, прегърни ме! Дори и само за миг.

— О, скъпа, недей. Баща ти ще се оправи.

Рийд мигновено прекоси разстоянието, което ги разделяше и я взе в прегръдките си. Тя се отпусна в ръцете му без изобщо да се замисли какво ще си помислят хората. Точно в този момент не даваше пет пари за мнението им. Баща й беше в операционната и можеше и да не оживее. А тя имаше нужда да бъде утешена от мъжа, когото обича. Ела се притисна към Рийд, зарови лице на гърдите му и се разрида неудържимо.

Той я държеше здраво, нежно галеше гърба й шепнешком й повтаряше:

— Той ще се оправи. Ще се оправи.

— Какво, по дяволите, означава това? — развика се Джеф Хенри и се спусна по коридора към тях.

— Говори по-тихо! — рече му Сибил и бързо са приближи до него.

— Елинор Портър, дръпни се от този мъж. — Джеф Хенри се запъти към Ела, протегнал ръка, за да я сграбчи.

Сибил изтича пред него и успя да го възпре.

— Не прави сцена. Хората ни наблюдават от чакалнята. Не би искал да разстроиш Керълин, нали?

— Тя ще получи удар, ако види дъщеря си в ръцете на този мъж — заяви Джеф Хенри. — Нима Керълин не преживя достатъчно тази вечер? Какво, по дяволите, прави той тук?

— Синът ми ме докара до болницата — отвърна Джуди, която също се бе приближила до работодателя си. — Бях загрижена за сенатор Портър.

— Ела! — Джеф Хенри сякаш не забеляза нито съпругата си, нито икономката на дома им, които се опитваха да препречат пътя му.

Ела дълбоко си пое дъх, освободи се от прегръдката на Рийд и се обърна, за да се изправи срещу гнева на вуйчо си. Рийд застана до нея. Ела копнееше да се хване за него, да потърси отново подкрепа и насърчение. Не го направи.

— Какво прави този мъж тук? И как смееш да му позволяваш да те докосва? — Топчестото лице на Джеф Хенри лъщеше от пот и бе цялото на петна. От очите му хвърчаха яростни искри. — Доколкото можем да преценим, точно той е човекът, застрелял Уеб.

— Не ставай смешен — възрази Ела. — Рийд не е стрелял по татко.

— Ти изглеждаш твърде близка с този бивш затворник. С човека, когото собственият ти баща осъди за убийство.

Джеф Хенри яростно изгледа Рийд, заблуждавайки се, че ще успее да принуди по-младия мъж да отстъпи. Ела почувства напрежението, сковало едрото и силно тяло на Рийд. Даваше си сметка, че е впрегнал цялото си самообладание и самоконтрол, за да запази присъствие на духа и да не изпрати чичо й по дяволите. Джеф Хенри наистина ли не можеше да прецени, че Рийд Конуей не е човек, който би отстъпил в момент като този? Толкова ли не можеше да разбере, че мъжете като него не се поддават на натиск или пък шантаж?

— Струва ми се, че трябва да знаеш, че по-рано днес двамата с татко проведохме дълъг разговор и той се съгласи да разговаря с Франк Нелсън и да поиска преразглеждане на случая с убийството на Блалък — каза му Ела.

— Не говориш сериозно! — Джеф Хенри театрално се хвана за гърдите. — Мили боже, момиче, да не си си изгубила ума? Не мога да си представя какви доводи си могла да изтъкнеш пред Уеб, че да го накараш да се усъмни в своята преценка, а също и в тази на съдебните заседатели, признали Рийд за виновен.

— Казах на татко, че вярвам, че Рийд е невинен.

Джеф Хенри погледна към Ела, след това към Рийд и отново към Ела.

— Той ти е завъртял главата, нали? Не може да не си даваш сметка за това. Рийд от край време знае как да омагьосва жените, но аз винаги съм смятал, че си твърде умна, за да се хванеш на номерата му. — Чичо й сграбчи и двете й ръце — Не разбираш ли, че те използва?

— Чичо Джеф Хенри, грешиш по отношение на Рийд. Той не е…

— Не си хаби приказките напразно, Ела — обади се Рийд. — Никой не е в състояние да убеди този надут и високомерен задник в каквото и да било. И той е като всички останали — умира от желание да обвини сина на икономката.

Преди Джеф Хенри да успее да отговори, вратите на асансьора се отвориха и отвътре излезе Франк Нелсън. Той се огледа, спря поглед на Джуди, след това на Сибил, на Джеф Хенри и най-накрая насочи вниманието си към Рийд. Почеса се по главата, очевидно озадачен от странната компания.

— Как е Уеб? — попита Франк.

— Според лекарите шансовете му да оживее са петдесет на петдесет — отвърна Джеф Хенри. — Все още е в операционната.

Франк насочи поглед към Рийд.

— Какво правиш тук?

— Дойде да ме докара. — Джуди пристъпи към началника на полицията.

— Рийд при теб ли беше тази вечер? — попита я Франк.

— Защо питаш? — Джуди за миг отмести поглед към Рийд, а след това отново насочи вниманието си към Франк.

— Момчето ти се нуждае от алиби — заяви Франк.

— И защо му е алиби на Рийд? — попита Ела.

— Намерихме оръжието на престъплението — информира я Франк. — В участъка се получи анонимно телефонно обаждане. Човекът, който позвъни, ни информира, че е видял един мъж да изхвърля пистолет в един от контейнерите за смет, близо до „Сервиза на Конуей“.

— По дяволите! — тихо изпсува Рийд.

— И какво доказва това? — Сибил прегърна Джуди през раменете.

— Пистолетът принадлежи на Брайли Джо. — Франк се почеса по брадичката. — Разпознах го в мига, в който го видях. Според мен това е или стария „Зауер“, тридесет и осми калибър, който бащата на Брайли Джо донесе от Германия след войната, или някакъв друг пистолет, който поразително прилича на него.

— Това все още не доказва нищо — обади се Ела.

— Доказва, че Уеб е бил застрелян с пистолета на братовчеда на Рийд — оръжие, до което той има постоянен достъп — обясни Франк. — И тъй като целият град знае, че Рийд разполага с мотив, ако се окаже, че няма алиби…

— Има — прекъсна го Ела.

— Ако наистина има, бих искал да го чуя веднага. — Франк погледна Рийд право в очите.

Рийд не каза нищо.

Ела се присегна и хвана ръката на Рийд.

— Рийд беше с мен. Двамата бяхме в парка. Срещнахме се малко преди осем и половина. Разделихме се някъде към девет и половина.

— Какво, по дяволите, си правила сама в парка с… — Когато шефът на полицията най-сетне осъзна смисъла на казаното от Ела, той замълча по средата на изречението. — Готова ли си да се закълнеш в това, госпожице Ела?

— Да, Франк, готова съм да се закълна върху библията пред лицето на целия свят.

Рийд стисна ръката на Ела. А тя изпита гордост, каквато не бе изпитвала никога през живота си.