Бевърли Бартън
Любов и омраза (25)

25.

През изминалите десет дни Спринг Крийк гъмжеше от всевъзможни слухове, свързани с покушението срещу Уеб Портър. Хората не спираха да се питат кой беше стрелял по него и защо. Клюкарите на града бяха в стихията си. Те не само че разнищваха с най-големи подробности всеки слух, който бяха подочули за стрелбата, но и с неописуемо удоволствие предъвкваха най-пикантната подробност в цялата история — алибито на Рийд Конуей. Обществено значимите и именити техни съграждани пък бяха шокирани и ужасени от връзката на Елинор Портър с мъж като него, но дори и те не спираха да обсъждат случая, пък било то и при затворени врати.

Как можа да се случи нещо подобно? Та момичето беше възпитано в съзвучие със строгите морални стандарти на тяхната класа. От най-ранна детска възраст знаеше кое е мястото й в обществото. През целия си съзнателен живот бе имала за пример майка си — истинска дама до мозъка на костите си. И като си помисли човек, че точно тя се е отдала на мъж като Рийд Конуей! Само представата за това бе достатъчно отвратителна! Изпитваше силна болка при мисълта, че един така скъп и близък човек е могъл да се подхлъзне и да падне толкова ниско. Но пък тя, естествено, беше осиновена, което означаваше, че потеклото й може и да не се окажеше толкова безупречно.

А и планът, целящ обвиняването на Рийд за стрелбата срещу Уеб, се оказа всичко друго, но не и съвършен. Но пък как би могъл да предположи човек, че Рийд ще има алиби? И то не какво да е! На кого да му мине през ума, че по време на стрелбата той е правил секс не с кого да е, а с дъщерята на Уеб! Не можеше да си позволи повече подобни грешки. Уеб едва днес се прибра от болницата и веднага започна да настоява пред Франк Нелсън за преразглеждане на случая с убийството на Джуниър Блалък. Ето че и полицаите най-сетне започнаха да се вслушват в твърденията на Марк Лиймън, който не спираше да повтаря, че истинският убиец на Джуниър се опитва да натопи Рийд. Повечето хора, разбира се, изобщо не вярваха на Рийд и на опитите му да се защити. Но не в хората беше проблемът. Същинският проблем вече се криеше в Уеб, който бе започнал да изпитва сериозно съмнение по отношение вината на Рийд.

Трябваше да изпревари Франк. Преди да бъде издадена заповед за преразглеждане на случая с убийството на Блалък, трябваше да бъде извършено още едно престъпление. Престъпление, уличаващо Рийд. И без никакви грешки този път. Всичко трябваше да бъде внимателно планирано и премислено до последната подробност. Нямаше време за губене. Един от най-уважаваните и изтъкнати граждани на Спринг Крийк щеше да бъде брутално убит. От Рийд Конуей.

 

 

— Няма да допусна този мъж в къщата си! — Лицето на Керълин се разкриви от ярост. — Абсолютно забранявам това!

— Успокой се — нетърпеливо заяви Уеб. — Щом срещата с Рийд те разстройва толкова много, аз ти предлагам да се качиш в стаята си и да останеш там. Поканих го тук заедно с Марк и Франк Нелсън. Ако преди петнадесет години съм помогнал да бъде осъден един невинен човек, смятам, че вече е крайно време да поправя грешката си.

— Само защото Ела се отказа от всички добродетели, в които вярва това семейство, не означава, че и ти трябва да се извъртиш на сто и осемдесет градуса и да промениш изцяло отношението си към Рийд Конуей. — Керълин са придвижи с инвалидния стол и застана до съпруга си, който лежеше на канапето в кабинета си. — Рийд може и да не е стрелял по теб, но това не означава, че не е убил Джуниър Блалък. И със сигурност не доказва съществуването на цял заговор, целящ несправедливото обвиняване на Рийд.

— Керълин, зная, че си разстроена заради връзката на Ела с Рийд, но…

— Не желая да чувам името й. Не мога да понеса мисълта за позора, който ни причини. Оказа се същата като Сибил. Но сестра ми поне има приличието да не обявява на всеослушание, че спи с белите боклуци на града. — Керълин въздъхна. — Никога няма да мога да й простя.

— Ти не изпитваш никаква майчина обич и привързаност, нали? — Уеб гневно се вторачи в съпругата си. — Презирам те заради начина, по който се отнасяш с Ела от нощта, в която бях прострелян и ти научи за връзката й с Рийд. Ако зависеше от мен, и аз не бих избрал точно този мъж за дъщеря си, но, за бога, няма сила на този свят, която да ме накара да престана да я обичам. Каквото и да направи!

— Никога не съм могла да разбера защо ти е толкова лесно да обичаш нея — детето, което дори не е наше — при положение, че не можеш да обичаш мен, собствената си съпруга.

— Такава ли била работата? — Уеб се размърда, опитвайки се да се настани по-удобно на канапето. Раната му заздравяваше добре, но той все още изпитваше болки. — От години се опитвам да убедя сам себе си, че дори и ти не би могла да ревнуваш от собственото си дете, но се оказва, че е точно така. Изпитваш ненавист към Ела, защото знаеш колко много я обичам.

— Винаги съм била добра и всеотдайна майка на това дете. — Керълин сви ръцете си в юмруци и ги отпусна в скута си. — Обичах я. Но сега…

— Сега какво? — извика Уеб. — Сега, когато тя си позволи да направи нещо, което не одобряваш, ти побърза да се отречеш от нея. Изрита я от къщата ни, заплаши я, че няма да й проговориш отново, ако веднага не сложи край на връзката си с Рийд.

Гъста червенина плъзна по шията на Уеб и заля лицето му. През всичките години на този негов брак, превърнал се в истински фарс, той неведнъж бе изпитвал желанието да удуши Керълин с голи ръце. В този момент обаче това желание беше по-силно от всякога.

Уеб се наведе към Керълин, вгледа се в очите й и стисна страничната облегалка на инвалидния й стол.

— Когато Ела и Рийд дойдат тук, искам да посрещнеш дъщеря ни с разтворени обятия.

— Не мога да направя това.

— Тогава се качвай горе и не се появявай докато гостите ми не си тръгнат — гневно кресна Уеб и изгледа съпругата си — своята саката, нещастна и достойна за съжаление съпруга. Какво толкова бе направил, че да заслужи тази доживотна присъда? Какви грехове бе извършил, че да е окован до края на дните си в брак с Керълин? — И те предупреждавам, жено, че щом дъщеря ми не е добре дошла в този дом, това означава, че и аз не съм желан тук. Това ли искаш? Да останеш съвсем сама в тази къща? Да живееш само в компанията на Виола?

— Онова, което искам, е любящ съпруг и послушна дъщеря — сопна се Керълин. — Доскоро смятах, че поне детето ми е изпълнено с любов и уважение към мен, но се оказа, че съм се лъгала.

Керълин погледна Уеб в очите и двамата преплетоха погледи в смъртна схватка. Най-накрая Керълин сведе поглед към ръката на Уеб, която продължаваше да стиска облегалката на инвалидния й стол.

— А сега бих те помолила да ме освободиш, за да те оставя спокойно да изчакаш гостите си.

В мига, в който Уеб отдръпна ръката си, Керълин се плъзна към вратата. После рязко спря. Без да се обръща назад, процеди:

— Моля те, предай на Ела, че бих желала да се прибере у дома.

Уеб изруга едва чуто и изпрати с поглед съпругата си, която излезе през вратата и зави надолу по коридора. Да я вземат дяволите тази противна жена! Защо Керълин не можеше да оцени късмета си да има дъщеря като Ела, която през целия си живот бе проявявала силна любов и респект по отношение на майка си? Допреди няколко дни Ела правеше и невъзможното, за да угоди на Керълин. А също и на него. През всичките тези години двамата с Керълин бяха изисквали абсолютна преданост и отдаденост от страна на Ела. Тя им бе посветила голяма част от времето и любовта си — сякаш се опитваше да изплати някакъв дълг и да им благодари за решението да я осиновят. И Уеб изпитваше силно чувство на вина само при мисълта за това. Ако Ела знаеше истината за биологичните си родители, то тя неминуемо щеше да разбере, че не тя, а баща й има да изплаща дълг. Беше изпитал дълбока любов към нея още в мига, в който за пръв път я пое в ръцете си, а в последвалите години тя се бе превърнала в център и смисъл на съществуването му. Ела стана радостта на живота му, накара го да изпита дълбока и несравнима с нищо гордост, когато му съобщи, че е решила да поеме по стъпките му и да стане адвокат.

И нищо не би могло да го накара да престане да я обича. Дори и връзката й с Рийд Конуей. Фактът, че името на дъщеря му бе замесено в публичен скандал, несъмнено щеше да създаде известни затруднения по отношение на следващата му кампания и той, като политик, не можеше да не се тревожи за това. Тревожеше се и като баща — боеше се, че тази връзка би могла да донесе на Ела много болка и разочарования. Уеб беше абсолютно сигурен, че Рийд просто се възползва от Ела — използваше я не само за да нарани Уеб, но и за да му помогне да убеди местните власти, че не той е убиецът на Джуниър Блалък. Цялата тази история сигурно щеше да разбие сърцето на малкото му момиченце, а той не можеше да направи нищо, за да й помогне. Вече се бе отказал от мисълта да заплашва и тормози Рийд. Защото едно нещо вече знаеше със сигурност — Рийд Конуей не беше мъж, който можеше да бъде сплашен.

 

 

— Би ли престанал да шаваш, ако обичаш? — сгълча го Ела. — Ако продължаваш да мърдаш, никога няма да успея да я завържа както трябва.

Рийд се отдръпна, грабна копринената вратовръзка и я захвърли върху леглото.

— Аз не съм мъж, който се облича с костюм и вратовръзка. И искам да ти кажа, че си губиш времето, като се опитваш да направиш изтънчен джентълмен от този — той забоде пръст в гърдите си — селяндур.

— Днешният ден е много важен. Мисля, че трябва да изглеждаш възможно най-добре.

— Скъпа, каквото и да направиш, за да подобриш външния ми вид, можеш да си сигурна, че татко ти пак няма да ме одобри. — Рийд сграбчи Ела за раменете. После сведе поглед към светлокафявия памучен панталон и закопчаната до горе тъмносиня риза. — Това е смисълът на цялата тази премяна, нали? Искаш да направя добро впечатление на баща ти.

— Баща ми е готов да измине своята част от пътя и да направи компромис, за да се споразумее с теб. Най-малкото, което можеш да направиш, е да…

— Аз също съм готов на компромис. Готов съм да забравя, че той е човекът, който ме обвини в убийството на Джуниър и убеди съдебните заседатели, че съм виновен. — Рийд стисна раменете й още по-силно. — По онова време бях сигурен, че именно той е убил Джуниър и затова е толкова настъпателен и решен да ме тикне зад решетките.

Ела го изгледа недоумяващо.

— Не искаш да кажеш, че наистина си смятал, че баща ми би могъл да убие Джуниър? Защо му е да го прави? Какъв мотив би имал, за да желае смъртта му?

Рийд осъзна, че не би могъл да сподели с Ела подозренията си. Не можеше да й каже, че според него майка му и баща й на времето са имали връзка и сестра му Реджина е дъщеря на Уеб.

Рийд поклати глава.

— Той мразеше Джуниър. Подобно на всички останали, които познаваха копелето.

— Разбирам — кимна Ела. — В един момент бях започнала да се питам дали майка ти не е посегнала на живота му, но след това си дадох сметка, че Джуди никога не би позволила да отидеш в затвора заради престъпление, извършено от нея самата. Никоя майка не би причинила нещо толкова ужасно на собственото си дете.

Рийд я придърпа към себе си и я прегърна.

— В момента си мислиш за майка си, нали? — Погали я по гърба. — О, скъпа, никога не съм имал за цел да предизвикам такъв разрив между теб и майка ти. Предполагам обаче, че трябваше да се досетим, че ще изпадне в ужас като научи за нас. Почувствала се е ужасно засрамена, когато ти обяви на всеослушание, че двамата сме били заедно по времето, когато Уеб е бил прострелян. Не мога обаче да повярвам, че те изрита от собствения ти дом. Както не мога да разбера и баща ти, който позволи това да се случи.

— Татко ми каза да остана, но аз просто не можех да го направя. Не и след като разбрах какво чувства майка ми. Освен това винаги съм имала собствена стая в дома на леля Сибил и чичо Джеф Хенри. За мен не е проблем да живея при тях докато майка се поуспокои. По-късно ще се занимавам с нея и с отношението й към нашата връзка. За момента най-важната ми задача е да убедя Франк Нелсън, че си невинен и че той трябва да открие истинския убиец на Джуниър.

Ела погледна към Рийд. В очите й се четеше искрена привързаност и любов. Всеки път, когато го погледнеше по този начин, Рийд забравяше всичко друго на света. Тази жена му въздействаше по неописуем начин. Искаше му се отново да я отведе до леглото и да я люби до пълно изтощение. Копнееше да я притежава напълно, но едновременно с това бе твърдо решен да я пази и защитава.

— Който и да е човекът, отнел живота на Джуниър, той е изключително опасен — отбеляза Рийд. — Не само за мен, но и за всеки, изпречил се на пътя му. И може би за известно време трябва да се отдръпнеш от мен. Поне докато този човек бъде заловен.

Ела го целуна.

— Със същия успех би могъл да поискаш от мен да спра да дишам. Ако все още не си го разбрал, Рийд Конуей, искам да ти кажа, че съм безнадеждно влюбена в теб.

— О, Ела… миличка… — Жадно впи устни в нейните, а признанието й продължаваше да отеква в главата му. Аз съм безнадеждно влюбена в теб. Не заслужаваше тази жена, но не можеше да се откаже от нея. Дори и заради нея самата.

Силно почукване на вратата привлече вниманието им. Мигновено се откъснаха един от друг, задъхани и усмихнати.

Рийд отвори вратата и видя адвоката си. Марк го измери с поглед отгоре до долу, разглеждайки новите дрехи, които Ела му беше донесла.

— Добър избор. Изглеждаш чудесно, макар че имаш нужда и от вратовръзка.

— Влизай — покани го Рийд. — Ние сме почти готови.

Марк последва Рийд в стаята над сервиза. Видя Ела, кимна и се усмихна. Рийд се приближи до леглото, взе раираната вратовръзка и я сложи под яката на ризата си.

— Ще се опиташ ли още веднъж да я завържеш?

— С най-голямо удоволствие — увери го Ела.

 

 

— Рой, трябва да отида до Хоупуел и да взема някои части от автоморгата — рече Брайли Джо. — Смяташ ли, че ще можеш да удържиш крепостта докато ме няма?

— Разбира се — отвърна Рой, преизпълнен с гордост от факта, че Брайли Джо му се доверява достатъчно и му поверява сервиза в най-натовареното време в събота вечер.

— Ако срещнеш някакви затруднения, позвъни ми на клетъчния телефон. Номерът е записан на жълтия лист на бюрото ми в офиса. Ако всичко е наред, ще се върна след няколко часа.

— Изобщо не се притеснявай за мен — заяви Рой с широка усмивка.

После се отдалечи, наперен като паун и преизпълнен с гордост. Шефът му тръгна, а той започна да посреща клиентите с усмивка. Миеше предните стъкла на автомобилите им, зареждаше гориво и дори провери маслото на една много симпатична дама. И през цялото време не допусна нито една грешка — връщаше съвсем точно ресто на хората, които плащаха в брой. Към залез-слънце клиентите намаляха и Рой реши, че може да си почине малко и да изпие една кола. Започна да тършува из джобовете на работните си дрехи, търсейки монета за автомата за безалкохолни напитки.

Брайли Джо трябваше да се върне скоро. Най-много след половин час. Тогава ще поеме работата и ще каже на Рой, че е свободен и може да се прибира у дома. Разбира се, ако Рийд беше тука, той веднага щеше да го похвали и да го увери, че е свършил страхотна работа. Брайли Джо беше свестен човек, но Рийд беше по-добър от него. Винаги намираше време да поговори с Рой, да го накара да се почувства важен и значим. Не бяха много хората, които се отнасяха с Рой по този начин.

Той си знаеше, че мисли малко по-бавно от другите и че много хора му се присмиват за това. Госпожица Ела обаче му каза веднъж, че тези хора са достойни за съжаление, защото са абсолютни невежи и нищо не разбират. Рой много харесваше госпожица Ела. Тя беше най-добрият, най-прекрасният човек на света.

Хората непрекъснато говореха за Рийд и нея. Имаше и такива, които разправяха ужасни неща. Рой обаче смяташе, че Рийд и госпожица Ела са родени един за друг. И двамата му бяха приятели и той искрено се надяваше, че ще го поканят на сватбата си.

Рой пъхна монетите в автомата. Тъкмо посягаше да вземе кутийката, когато чу някакъв шум, долетял от работното хале на сервиза. Брайли Джо бе заключил, преди да тръгне, но бе оставил страничната врата отключена, за да може Рой да влезе, ако има нужда от нещо. Да не би Рийд да се беше върнал вече? Рой смяташе, че важната среща в дома на сенатор Портър ще продължи по-дълго, но пък кой друг би се разхождал из халето?

Рой реши, че ще е най-добре да отиде и да провери какво става. Току-виж някакви хлапета влезли в сервиза и отмъкнали нещо. А може би някое бездомно куче или пък коте се бе промъкнало в сградата. Ако се окажеше, че е така, Рой щеше да хвърли на животинката нещо за хранене. В кутията му за храна все още имаше част от сандвича, който си бе приготвил за деня.

Рой се приближи до страничната врата, която беше леко открехната. Брайли Джо я беше затворил, преди да тръгне, нали така? А може и да не беше. Рой отвори вратата, но не можа да види нищо. Ако имаше някой вътре, той очевидно се промъкваше в тъмнината. Сигурно някое куче или пък котка бе влязла да търси храна.

Внезапно Рой зърна някаква светлинка в далечния ъгъл, близо до етажерката с червените кутии с инструменти. Като че ли беше прожектор. Това означаваше, че натрапникът не е животно. Може би някакви хлапета се бяха промъкнали, за да откраднат нещо. Рой щеше сам да се справи с тях. Нямаше нужда да се обажда на полицията и да вкарва злосторниците в беда.

— Ей ти? — високо извика Рой и пристъпи в помещението. — Зная, че си там, така че по-добре се покажи. Ако не ми създаваш проблеми, няма да извикам полицията.

Светлината изгасна, но никой не му отговори. Рой чу, че някой се движи наоколо. Забеляза нечия сянка. Влезе още по-навътре и се извърна на една страна, опитвайки се да открие ключа за осветлението.

— Сега ще запаля лампите — предупреди Рой. — Най-добре ще е да изчезнеш, преди да съм те видял. — Той се обърна с гръб, за да даде на хлапето възможност да избяга.

Рой чу някакъв силен шум. Стори му се, че злосторникът, който и да беше той, се бе блъснал в някоя от кутиите с инструменти.

— Съветвам те да не крадеш нищо. — Рой с неохота си даде сметка, че няма друг избор — трябваше да запали лампите и да разобличи крадеца.

Протегна ръка към ключа, но преди да го докосне някой го удари по главата. Силно. Главата му започна да пулсира от ужасната болка. Рой вдигна ръка, докосна главата си и почувства нещо топло и лепкаво. Главата му кървеше.

Последва втори удар, а след това и трети. Едрият и глупав малоумник падна на колене и се разплака. Четвъртият удар го просна в безсъзнание. Последва и още един. За всеки случай.

Жалко, че Рой Моузес бе чул шум и бе дошъл да провери какво става. Ако си беше останал навън, нямаше да се наложи да се стига до насилие. Може би Рой все пак не беше мъртъв. Но това, естествено, не беше чак толкова важно. Той беше само един малоумник. Умствено изостанал. Малоценно и низше създание.

Хвърли гаечния ключ! Имаш ръкавици, така че по него ще останат единствено отпечатъците на Брайли Джо и Рийд. Жалко, че Рийд пак има алиби.

Побързай! Вземи това, заради което дойде и си тръгвай. Никой не те видя да идваш насам, но дори и да са те забелязали, никой няма да се сети, че си ти. Нямаш време за губене, защото важната среща в дома на семейство Портър вече е в ход. Съвсем скоро ще се заемат с доразследване на случая с убийството на Блалък и тогава истината неминуемо ще излезе наяве. Разобличаването ти е само въпрос на време. Не можеш да позволиш това да се случи. Направи каквото е нужно, за да предпазиш себе си.