Бевърли Бартън
Любов и омраза (10)

10.

Ресторантът жужеше като кошер, препълнен от обедната тълпа, която изпълваше салона му между единадесет и два часа през всеки работен ден. Разположен в самото сърце на града, ресторантът, помещаващ се в реставрирана сграда, използвана от началото на тридесетте до средата на осемдесетте години като аптека, бе идеалното място, на което се срещаха всички местни бизнесмени, служителите на съда, а също така и тълпата адвокати, чиито офиси бяха разпръснати из целия град. Единствените конкуренти на „При Калахан“ бяха две заведения за бързо хранене и едно малко кафене, в което предлагаха сандвичи. Ако човек обаче искаше да покани някого на делови обяд, единственият избор беше „При Калахан“. Когато Ела пристигна, салонната управителка веднага я заведе в едно от сепаретата в задната част на ресторанта, където я очакваше Марк Лиймън. Тя се плъзна на мястото си, пооправи полата си и сложи дамската си чанта до нея.

— Поръчах от малиновия им чай и за двама ни — рече й Марк и посочи с глава високите, изстудени чаши с ароматния чай, поставени върху декоративни книжни подложки.

— Благодаря. — Ела вдигна едната чаша и отпи. — Страхотно.

Сервитьорът им се появи, преди да успеят да започнат разговора си.

— Готови ли сте вече да поръчате?

Ела хвърли един поглед на менюто, а след това погледна към Марк, който я попита:

— Искаш ли да си помислиш малко?

— Не. — Тя поклати отрицателно глава. — Искам пилешка салата с подправки.

Сервитьорът си записа поръчката й.

— А за вас, сър?

— Сандвич с говеждо филе — отвърна Марк. — С пържени картофки и пържени лучени кръгчета.

Веднага щом сервитьорът си тръгна, Ела изгледа набитата фигура на Марк.

— Ти май никак не се притесняваш за килограмите си, а? Мъжете сте такива късметлии. Ако една жена е с четири, пет килограма над нормата, тя се изяжда от притеснения, че не е достатъчно стройна и привлекателна.

— Ако говориш за себе си, братовчедке, държа да те уверя, че изобщо не трябва да се притесняваш за фигурата си.

— Ммм… мм. Е, предполагам, че бихме могли да прекараме целия обяд, наслаждавайки се на приятната компания, но това не би разрешило проблемите, пред които сме изправени, нали?

Марк изпъшка.

— Аз лично съм абсолютно убеден в невинността на Рийд Конуей. Мисля, че беше несправедливо обвинен в убийството на втория си баща и съм сигурен, че той не е човекът, който те тормози напоследък.

— Да, ти наистина изглеждаш ужасно уверен в правотата си. — Ела отвори дамската си чанта и измъкна белия плик. — Хвърли един поглед на това. Същото е като другите две, които получих миналата седмица и които баща ми показа на Франк Нелсън. На всичкото отгоре, тези три писма много напомнят на другите две, които Рийд Конуей ми изпрати от затвора.

Ела подаде плика на Марк. Той го отвори, извади писмото, прочете го набързо, сгъна го и го прибра обратно в плика.

— Вулгарно писъмце. И, признавам, доста обезпокоително.

— Да, вулгарно и обезпокоително. И това е много меко казано.

— Ела, ако не бях опознал Рийд толкова добре през времето, през което бях негов адвокат, аз може би също щях да си помисля, че е способен на подобни гадни писания. Но мъжа, когото познавам, онзи Рийд Конуей, който направи и невъзможното да се превърне в образцов затворник през последните десет години, никога не би прибягнал към подобна форма на тормоз. Нито спрямо теб, нито спрямо когото и да било друг.

— Ти изглежда му вярваш безусловно. — Ела взе писмото от масата и го прибра обратно в чантата си. — Баща ми обаче смята, че Рийд просто е решил да изпълни старите си закани и се опитва да тормози мен, защото знае, че това е най-сигурния начин да нарани баща ми.

— Рийд не иска да наранява, когото и да било — увери я Марк. — Той иска само да открие кой е истинският убиец на Джуниър Блалък. За него е много важно да изчисти името си. Но далеч по-важно е намерението му да остане на свобода. Рийд прекрасно знае, че ако по някакъв начин наруши закона, условното му освобождаване ще бъде отменено. Той не е толкова глупав, че да рискува свободата си само защото искал да ядоса Уеб.

— Иска ми се да ти повярвам, но… Рийд ме плаши. Виждала съм го два пъти откакто се е прибрал у дома. И двата пъти аз… ами и двата пъти след срещата с него се чувствах застрашена по някакъв начин.

Появи се сервитьорът и остави на масата им панерче с прясно изпечени кифлички. Марк се възползва от паузата и изпи половината от чая си.

Ела се огледа наоколо и зърна леля си Сибил на бара. Първоначалната й реакция беше да отиде при леля си, да се опита да я убеди да не пие, а след това, ако е необходимо, да позвъни на чичо си Джеф Хенри. Сибил обаче беше с приятелки — две дами от местния исторически кръжок, което означаваше, че може и да е изпила едно питие преди обяда, но няма да допусне да се накваси до козирката. Леля й Сибил притежаваше почти свръхестествената способност да се контролира пред съгражданите си и да се отдава на запоите си насаме или пък в присъствие единствено на семейството си. Ела безмълвно изпъшка.

— Рийд наистина може да се държи много арогантно — съгласи се Марк. — Не трябва да забравяш обаче, че е преживял петнадесет дълги години в затвора. Той е изключително корав и упорит човек. И не е никак емоционален. Само че в никакъв случай не може да бъде причислен към опасните и отмъстителни бивши затворници.

Забележката на Марк привлече отново вниманието й към темата, която обсъждаха, и временно изтласка тревогите за леля й на по-заден план.

— Това, че Рийд можел да бъде изключително арогантен, корав и упорит човек, по никакъв начин не намалява страховете ми. Тъкмо обратното дори.

— Ти знаеш ли, че той завърши колеж докато излежаваше присъдата си в „Доналдсън“! И че вече работи върху защитата на магистърска степен? Рийд е човек, който положи сериозни усилия, за да се подготви за пълноценен живот на свобода. Защо би рискувал да загуби всичко, за което е работил толкова упорито, само за да си направи кефа да разгневи Уеб? Уверявам те, този човек не търси отмъщение.

— Нямах представа, че е завършил колеж — възкликна Ела, силно изненадана от тази неочаквана информация. Никога не бе възприемала Рийд като интелектуален и академичен тип. До този момент бе обръщала внимание единствено на външния му вид. Но като се изключи онова, което другите й бяха разказвали за него, тя самата почти не го познаваше. — Ако това е истина, защо тогава работи като механик в сервиза на братовчед си?

Марк изсумтя с насмешка.

— Защото никога не би допуснал майка му и сестра му да го издържат. Когато излезе от затвора беше твърдо решен да си намери някаква работа, само че нито един човек в този изтъкан от предразсъдъци град не пожела да го наеме.

— Защо тогава не замине някъде другаде? В Бирмингам или в Хънтсвил… някъде, където никой не го познава.

— Семейството му е тук. А също и миналото му. Няма вероятност Рийд да открие истинския убиец на Джуниър в Хънтсвил или пък в Бирмингам.

— Добре, да предположим, че ти повярвам, че Рийд не е писал тези писма, нито пък ми се е обаждал по телефона. — Трябваше да признае, поне пред себе си, че Марк беше много убедителен. Но пък от друга страна, тя бе дошла на този обяд с надеждата, че ще бъде убедена да повярва на Рийд. Поради някаква неясна причина — а може би причината беше твърде важна и съдбоносна и тя просто не желаеше да я приеме — Ела имаше нужда да повярва, че Рийд Конуей не е извършил убийство и не е човекът, който напоследък я подлага на сериозен психологически тормоз. — Ако Рийд е невинен, кой тогава ме тормози и защо?

Сервитьорът донесе поръчките им, сервира салатата на Ела и сандвича на Марк, а след това попита:

— Имате ли нужда от още нещо?

Ела отрицателно поклати глава.

— Не, благодаря — отвърна Марк.

Ела вдигна вилицата си от бялата ленена салфетка.

— Възможностите според мен са няколко — каза й Марк и отвъртя капачката на шишето с кетчуп. — Първо, някой обвиняем, попаднал в съдебната ти зала през последната година, е решил да те поизтормози, за да си отмъсти. — Марк изсипа малко кетчуп в чинията си — точно между пържените картофки и лука. — Второ, може да си се сдобила с неизвестен за теб ухажор, който има изключително вулгарно съзнание. — Марк взе едно картофче и го потопи в кетчупа. — И трето, някой се опитва да скрои капан на Рийд, като те използва, за да го обвини в психологически тормоз.

Ела разбърка салатата си с вилицата.

— И защо някой би искал това?

Марк изяде пърженото картофче и си взе още едно.

— Предполагам, че става дума за човек, който иска Рийд да се върне в затвора. Някой, който не може да допусне истината за убийството на Джуниър Блалък да излезе наяве.

— Убиецът — чу се да казва Ела. След това изведнъж си даде сметка, че току-що бе признала пред Марк, че тя също като него вярва, че Рийд е невинен. — Искам да кажа, това в случай, че Рийд не е истинският убиец.

— Нещо ми подсказва, че ти знаеш, че не е. Инстинктът ти ти подсказва, че макар и да те притеснява и дори плаши понякога, Рийд не е убиец.

— Ако продължа да получавам подобни писма или пък анонимни телефонни обаждания, близките ми няма да се спрат докато не…

— В такъв случай не споменавай пред Уеб за третото писмо. Недей да се включваш в играта на истинския убиец на Джуниър. Ако ти не играеш по свирката на този човек, ако не му помагаш да постигне целта си, то той вероятно в един момент ще се откаже.

— Как можеш да си толкова сигурен?

— Готов съм да се обзаложа, че единствената цел на този човек е да направи така, че Рийд да се забърка в сериозни неприятности. Толкова сериозни, че да се стигне до отмяна на условното му освобождаване. И ако се окаже, че планът с психологическия тормоз над теб не дава резултати, то той няма да има причина да го продължава.

— Да предположим, че разсъжденията ти са правилни. Но какво би попречило на този човек да прибегне към други форми на тормоз? Може би планът му включва и нещо по-сериозно от писмата и анонимните обаждания.

— Ела, не мисля, че те грози някаква опасност — заяви Марк. — В края на краищата, който и да е човекът, който стои зад всичко това, той не храни неприязън към теб и няма защо да те наранява. Рийд е главната му мишена, не ти.

— Смяташ ли, че животът на Рийд е в опасност?

„А на теб пък защо толкова ти пука?“ — мислено се запита тя. Рийд Конуей не означава нищо за теб. Той е просто досаден натрапник. И съблазнителен кошмар, от който не можеш да се отървеш.

— Вярвам, че някъде в малкия ни и безопасен градец се спотайва убиец, който се е отървал от затвора преди петнадесет години и сега е твърдо решен да не позволи на Рийд да открие истината за това кой всъщност е убил Джуниър и защо. Да, животът на Рийд е в опасност. И ти може да се окажеш единственият човек, който е в състояние да му помогне.

 

 

В шест и половина Ела паркира своя ягуар пред „Дъ Коузи Корнър“ — книжарница, в която се продаваха изискани дребни подаръчета и поздравителни картички, и в която се сервираше единственото наистина свястно кафе в града. Влезе вътре с намерението да си купи някаква книжка, с която да убие времето си по-късно вечерта. Отчаяно се нуждаеше от нещо — каквото и да е то, което да отклони мислите й от Рийд Конуей. Трябваше да престане да се пита дали е виновен или пък невинен. Не можеше да продължава да се измъчва от мисълта, че баща й може би е помогнал един невинен човек да бъде осъден и пратен в затвора.

— Ела!

Чу, че някой извика името й и се обърна по посока на гласа. Кафенето. На бара седеше Хедър, придружена от един доста привлекателен мъж. Макар че й се стори смътно познат, Ела не го позна веднага. Хедър й махна с ръка, но не я покани да се присъедини към тях. Още по-добре! Нямаше никакво желание да се натрапва, и то точно в момент, в който Хедър се опитваше да направи поредното си завоевание. А след скорошния й развод тези завоевания се случваха ако не ежедневно, то поне всяка седмица.

Докато минаваше край щанда с поздравителните картички, Ела забеляза и леля си Сибил. По-рано през деня така и не бе успяла да я поздрави в „При Калахан“, защото леля й си тръгна преди те двамата с Марк да приключат с обяда си.

Ела се отклони от пътя си, спря се за малко и поздрави.

— Здравей, лельо Сибил. Как си тази вечер?

— Ела, много се радвам да те видя. Така ми се иска някой ден да ми отделиш малко време, за да се видим и да си побъбрим. А и тенис мачовете много ми липсват напоследък. — Усмивката на Сибил беше тъжна и меланхолична.

Ела обожаваше леля си, независимо от факта, че тя постепенно все повече затъваше в алкохолното си опиянение. Тъй като бе прекарала целия си живот с майка, прикована към инвалидния стол, Ела растеше под крилото на леля си. Сибил я водеше на пазар за дрехи и училищни пособия, тя я учеше да играе тенис и да плува. За нея тя беше също толкова майка, колкото и Керълин.

— Защо не идем заедно на кино идната седмица? — предложи Ела. — Ще си изберем някоя приятна романтична комедийка. А след филма ще седнем някъде и ще се натъпчем със сладолед и сладкиши.

— О, скъпо момиче, не знаеш ли, че всички романтични преживявания в крайна сметка се оказват комедии? Както в киното, така и в реалния живот. Когато става дума за любов, всички ние се превръщаме в банда тъпи глупаци. — Сибил пристъпи несигурно към нея и едва тогава Ела си даде сметка, че леля й е пияна. Странно колко смислено и логично разговаряше Сибил, при положение, че не можеше дори да направи една крачка, без да залитне.

— Не си дошла до тук с колата си, нали? — Ако се окажеше, че е така, Ела щеше да направи всичко възможно, за да вземе ключовете й и лично да я откара до дома й.

— Не, за бога! Джеф Хенри ме докара. Паркирал е малко по-нагоре по улицата. Той е ужасен човек. Не искаше да ме пусне да дойда тук и да избера картичка за рождения ден на Сю Елън Рикс, макар да знае, че Сю Елън винаги ми изпраща картички. Всяка година. Без изключение.

— Успя ли да й избереш някоя хубава картичка? — Ела погледна голямата розова картичка, която Сибил притискаше към гърдите си.

— Много е хубава, нали? — Протегна ръка и я показа на Ела.

— Искаш ли, след като платиш картичката, да те изпратя до колата на чичо Джеф Хенри.

— Говориш глупости, мило мое момиче. Напълно съм способна да стигна и сама до кадилака на Джеф Хенри. Напоследък всички ме третирате така, все едно съм инвалид като Керълин. А ти чудесно знаеш, че това не е истина. Просто понякога пия твърде много и…

— Нямам нищо против да те придружа.

— Имаш ли среща с някого тук? — Сибил умело смени темата. — Забелязах, че Хедър е с много симпатичен млад мъж. Точно от това имаш нужда. Така бих се радвала, ако се влюбиш в някого. Защото имаш нужда от мъж в живота си. Някой, който да те обича толкова, колкото и ти обичаш него.

— Знаеш, че излизам с Дан Гилмор, а той е много приятен мъж.

— Дан Гилмор! Как ли пък не! — Сибил се изсмя. — Никоя… моя племенница… не би могла да се влюби в този надут пуяк.

— Не съм казвала, че съм влюбена в него.

— Това е добре. Много бих се притеснила, ако разбера, че пропиляваш любовта и живота си заради мъж, който никога няма да те оцени както трябва. — Сибил се наведе и целуна бузата на Ела. — Моята скъпоценна, скъпоценна малка Ела.

Ела отвърна на целувката и хвана ръката на леля си. Сибил побърза да се освободи и веднага се отдалечи. После се подреди на опашката пред касата. Ако само имаше някакъв начин да помогне на леля си! Всички в семейството правеха опити да й помогнат, но напразно. Сибил винаги си бе пийвала, но едва през последните няколко години пиенето й започна да се превръща в проблем. Пиянските й изстъпления, които преди се случваха горе-долу веднъж месечно, сега зачестиха и се случваха веднъж седмично. А понякога и по-често.

Ела знаеше, че Сибил е нещастна в личния си живот. Леля й никога не бе работила и единствените й ангажименти се изчерпваха с епизодичната й благотворителна дейност. Младата Сибил на времето беше изключителна дебютантка. Сега участваше във всички обществени клубове и организации в областта, макар че членството й в повечето от тях беше формално. Бракът й с Джеф Хенри бе пълен фарс и Ела често се питаше защо Сибил изобщо се бе съгласила да се омъжи за него. Двамата изглеждаха напълно неподходящи един за друг. Когато зададе този въпрос на баща си, Уеб й отговори, че Джеф Хенри се е оженил за жената, която според него най-много се доближавала до Керълин. Освен това спомена, че на времето Сибил може наистина да е била влюбена в Джеф Хенри.

Леля й и чичо й нямаха деца и Ела не знаеше дали това се дължи на съзнателно решение от тяхна страна, или просто единият от двамата не можеше да има деца. Но те и двамата обожаваха своята племенница, обичаха я искрено и от сърце и Ела беше убедена, че сигурно щяха да бъдат прекрасни родители. Може би е трябвало да си осиновят. Така, както са постъпили нейните родители, когато разбрали, че Керълин никога няма да може да забременее.

Ела продължаваше да стои в книжарницата и да държи леля си под око. Видя я, че плати на касата, след което излезе от магазина. Сигурна беше, че чичо й Джеф Хенри е отвън и я чака, за да я прибере у дома. Независимо от всичките му недостатъци, той наистина се грижеше всеотдайно за Сибил. Проявяваше безкрайно търпение и изключителна толерантност.

Ела се приближи до рафтовете, претъпкани с книги, и се зае да преглежда заглавията. Може би някоя научнофантастична книжка щеше да й помогне да отклони мислите си от проблемите в този свят и да я пренесе на светлинни години от този град и живота й в него. Със сигурност не й се четяха нито криминалета, нито пък любовни истории. Не би искала да си купи книга, всяка страница, от която да й напомня за Рийд.

В момента, в който взе от рафта последната книга на Ан Макафри, цялото й тяло бе разтърсено от неочаквана тръпка, съпроводена от странно предчувствие и усещане за нещо предстоящо. Огледа се предпазливо наоколо, но не забеляза никой, който да я наблюдава. Въображението ми пак се е развихрило, помисли си Ела и се опита да не обръща внимание на тревогата, загнездила се в душата й.

Реши да купи книгата и да се прибере у дома. Тъкмо минаваше през секцията за научна литература, когато с периферното си зрение зърна някаква фигура. Рязко се спря, бавно извърна глава и погледна по-внимателно. Видя Рийд, който стоеше между два високи рафта с научна литература и четеше някаква книга. По всичко личеше, че е дошъл тук направо от сервиза. Дънките му бяха целите на петна, а бялата тениска бе подгизнала от пот. Наболата му брада подсилваше допълнително суровото излъчване, което струеше от всяка пора на едрото му и силно тяло.

Бягай! Изчезвай, преди да те е видял. Преди да е забелязал как стоиш и го зяпаш. Ще си пълна глупачка, ако останеш тук и му дадеш възможност да те заговори.

Сякаш почувствал присъствието й — така, както тя бе почувствала неговото, Рийд вдигна глава и погледна право към нея.

— Здрасти, госпожице Ела.

Сърцето й блъскаше толкова силно, че тя отчетливо чуваше оглушителните му удари в главата си. Идеше й да му изкрещи да я остави на мира, но естествено, не промълви нито дума. В края на краищата, той само я бе поздравил. Нищо повече. Само че погледът му не спираше да я докосва, да я гали, да я милва. Ела стоеше като хипнотизирана, прикована под погледа на тези негови студени като лед, сини очи. Рийд върна на рафта книгата, която само допреди миг разлистваше, след което отново насочи вниманието си към Ела. Неспособна да успокои полудялото си сърце и да се пребори с нетърпеливото очакване, изпълнило душата й, Ела продължи да стои като закована на мястото си и да го гледа как се приближава към нея. Той вървеше, без да бърза, с преднамерената целеустременост на див звяр, промъкващ се към своята беззащитна плячка.

Когато стигна само на няколко крачки от нея, Ела рязко си пое дъх и го задържа в гърдите си. Успокой се! Не може нищо да ти направи. Намирате се на обществено място и наоколо е пълно с хора. Само че това беше лъжа и тя го знаеше. Той вече й бе сторил нещо. Само с един-единствен поглед бе успял да оскверни тялото и да обърка мислите й.

Рийд спря на около половин метър от нея и погледна книгата, която тя притискаше като спасителен пояс към гърдите си.

— Явно възнамеряваш да прекараш вечерта в четене?

— Да. — Едва успя да се пребори с огромната буца, заседнала в гърлото й. Изпитваше страх, вълнение и сексуална възбуда — твърде противоречиви емоции, сплели се на корав възел в гърдите й.

— Ама какво му става на онзи тип, с който излизаш напоследък? — възкликна Рийд. — Ако беше моя жена, изобщо нямаше да ти остава време за четене нощем.

Силна тръпка прониза цялото й тяло. Представи си онова, което двамата с Рийд биха могли да вършат заедно — преплетени голи ръце и крака, усукани чаршафи, потни тела, еротично нашепнати думи.

— Само че не съм твоя жена, нали така? — Не спирай само до тук, нашепваше здравият й разум. Защото с казаното до тук ти буквално го предизвикваш да ти отговори дали те смята за такава. — Не принадлежа на нито един мъж. Сама съм си господар.

— Много се радвам, че още никой мъж не е сложил отпечатъка си върху тебе.

Тя ахна, изумена от дързостта на това смело твърдение.

— Това ли е твоята представа за интимна връзка, господин Конуей? Да оставиш отпечатъка си върху възможно най-много жени?

И тогава той й се усмихна. Господ да й е на помощ, защото в този момент Ела осъзна, че и тя, подобно на всички останали жени, не може да остане безразлична към тази секси усмивка. Тялото й веднага реагира. Крайниците й изтръпнаха, нещо дълбоко в нея започна да пулсира неистово. Дяволите да го вземат този Рийд Конуей! Неговият чар беше просто смъртоносен.

— Истинският мъж остава отпечатък само върху жената, която иска да запази завинаги като своя лична собственост.

Рийд пристъпи още една крачка и застана толкова близо до Ела, че тя забеляза сребристите точици в сините му очи и тънкия бял белег, който разсичаше долната му устна точно по средата.

Ела преглътна. Отчаяно се опитваше да запази самообладание и да не позволи на този арогантен мъж да наложи превъзходството си над нея. Погледна го и се усмихна студено.

— Тази сутрин получих още едно писмо. Със същото съдържание като предишните две.

Самоуверената му усмивка бързо помръкна.

— В такъв случай, предполагам, че трябва да очаквам поредното посещение от Франк Нелсън и поредното предупреждение от негова страна.

— Единственият човек, който знае за последното писмо, е Марк Лиймън. Той е убеден, че някой друг пише тези писма и ми звъни по телефона, за да насочи вниманието на властите към теб. Марк смята още, че този човек иска да те тикне обратно в затвора, преди да си успял да разкриеш самоличността на истинския убиец на Джуниър Блалък.

Дъхът на Рийд погали лицето й. Вгледа се изпитателно в очите й и Ела изведнъж установи, че не може да си поеме дъх.

— А ти какво мислиш по въпроса? — попита той.

— Аз… аз не зная какво да мисля. Версията на Марк ми се стори логична, но…

— Но на теб ти е по-лесно да повярваш, че съм виновен, нали?

— Не. Много бих искала да повярвам в твоята невинност. — Идиотка, наруга се тя. Защо й трябваше да признава това? Сега той със сигурност щеше да разбере какво въздействие има върху нея.

— Повярвай ми, това е самата истина. Аз не съм убил Джуниър Блалък.

И тогава я докосна. Погали бузата й с опакото на ръката си. Нежна, ефирна ласка на загрубялата му от работа ръка. Ела рязко си пое дъх.

— Ей, вие двамата, защо не седнете при нас за по едно кафе? — Гласът на Хедър разруши мига на интимност между Ела и Рийд.

Ела подскочи. Рийд веднага отстъпи няколко крачки назад. Но погледите им останаха преплетени още за миг. И този миг беше достатъчен, за да достигнат до едно взаимно прозрение от изключителна важност. Нещо се бе случило между тях. Нещо, което не разбираха, но не можеха да му устоят. Знаеха, че тази случайна среща тази вечер няма да е последната за тях. Щеше да има и други. Много други срещи.

— Аз тъкмо си тръгвах — рече й Рийд. — Приятно ми беше да ви видя, съдия Портър.

Изумена от неочакваната хладна учтивост на Рийд, Ела кимна безмълвно и побърза да отклони поглед от него.

— Аз ли го прогоних? — попита Хедър. — Нямах никакво намерение да прекъсна малката ви среща.

— Не си прекъснала абсолютно нищо — излъга Ела. — Срещнахме се съвсем случайно. Струва ми се, че Рийд се смути от поканата ти да се присъедини към вас. Та ние двамата с него изобщо не сме двойка.

— Ела, Ела, Ела! Не забравяй, че разговаряш с мен. С най-добрата си приятелка. С човека, на когото можеш да довериш всичко — напомни й Хедър. — Забелязах начина, по който вие двамата се гледахте. Приятелко, искам да те предупредя, че си играеш с огъня.

— Би ли говорила малко по-тихо, ако обичаш? Не искам всички присъстващи да те чуят.

— Извинявай. — Хедър хвана Ела за ръката. — Искаш ли да разкарам онзи висок и тъмнокос красавец? Ако имаш нужда да поговориш с някого…

Ела се разсмя.

— Върви и се забавлявай с високия тъмнокос красавец. А пък аз ще си купя ето тази книга — тя показа научнофантастичния роман на приятелката си — и ще се прибера у дома, където възнамерявам да си взема една гореща вана и да чета докато заспя.

— Всекиму своето — изкоментира Хедър. — Ти си лягаш с хубава книга, а пък аз — с добър любовник. Или поне се надявам да се окаже такъв.

— Направо си отвратителна.

— А пък ти си възбудена и копнееш за мъж.

— Хедър!

— Повярвай ми, ако Рийд Конуей някога ме погледне по начина, по който гледаше теб преди малко, аз мигновено ще го помъкна към най-близкото легло.

— На теб може и да ти харесва да живееш постоянно на ръба, но не и на мен. Забрави ли, че точно ти ме предупреди, че Рийд Конуей може да ми донесе единствено неприятности? А пък аз съм човек, който не обича да си навлича неприятности.

— Да, зная. Но, Ела, скъпа, ти просто не знаеш какво пропускаш.