Джаклин Брискин
Хроника на страстта (44)

7

Без мисъл и без цел Бъд се понесе по улица Форт. Мина покрай съда, прекоси площада и потегли към презрения квартал с червените фенери, наречен Сонора Таун.

Тук, сред бордеи и коптори, бяха останали няколко рушащи се стари калифорнийски къщи. Те блещукаха в мъглата като перверзни духове на изисканото гостоприемно минало. Проститутки с изпити от глад лица минаваха край Бъд, подканвайки го с черните си очи. Много от хората на улицата бяха просто бедни. Тук живееха и китайци. Край една врата група пияни индианци се блъскаха. Тук идваше доня Есперанса да помага на „своите хора“.

Бъд едва не стъпка слабичко индианче, голо под скъсаната ризка. Защо пикаеше в мръсотията през тази студена нощ? О, да. Наблизо бе седнала майка му с протегната за милостиня ръка. Без да мисли, Бъд бръкна в джоба си и изсипа в ръката на жената сребърни и медни монети.

После погледна момченцето.

Точно в този момент на пълно отчаяние изпълзя дълбоко скритата грозна постъпка. Както гледаше индианчето, в съзнанието му се появи спомен от ранното му детство. Мария слугинята, Мария вещицата държеше малкия Бъд в скута си и с дъх, вонящ на вино, му разказваше една случка, която, той предполагаше, бе срамна тайна. Никога не я разказа на никого. Дон Томас Гарсия и доня Гертрудис няколко години нямали деца. После отишли заедно с индианката, слугиня на доня Гертрудис, в един манастир в град Мексико, за да се помолят за рожба. Върнали се след година с бебе, пълничко и мургаво, което приличало на дон Томас. Това мургаво дете бил неговият прадядо дон Винсенте — горд прахосник на добитък и земя. До този момент тайната бе стояла дълбоко заровена в съзнанието на Бъд.

„Роуз е разбрала по някакъв начин — мислеше си Бъд. — Тя е знаела какъв съм. Мръсен индианец.“

Той се отдалечи от полуголото дете, пресичайки релсите на Южнотихоокеанската железница, навлизайки в тесни улички, които миришеха на урина. Още един завой, и се изправи срещу двуетажна съборетина. Никога не бе идвал тук, но знаеше за нея. Тук грехът не бе така приятен, както при Шарлота. Зад тези стени мъжете си купуваха деца или наблюдаваха жени, които се сношаваха с животни, биеха и бяха бити, горяха и бяха горени, изпълняваха всяко тяхно тайно и перверзно желание.

„Тя ме целуваше навсякъде и аз нея“ — мислеше Бъд.

— О, Господи, никога няма да я видя повече — произнесе той на глас.

Удари с юмрук по изронената боя на вратата, после втори, трети път. Някой му отвори. Тъмнината го погълна.

Беше заспал между две курви, когато сутрешният влак напусна Лос Анджелис. Мадмоазел Кьостлер и Амели отпътуваха с него.