Джаклин Брискин
Хроника на страстта (135)

7

На следващата сутрин след ездата и закуската Теса стоя дълго в топлата уханна вана. Когато идваше тук, никога не вдигаше косата си на кок. Връзваше я с червена панделка, за да подхожда на роклята й. Седнала на верандата, държеше книга, но непрекъснато наблюдаваше пътя.

Беше станало един часът, а Кингдън го нямаше. Стана обяд. Семейство Стюарт се отби за малко. Бъд сервира почти до два. Теса не хапна нищо. След като гостите си тръгнаха, Амели се оттегли със слугинята си, за да подреди багажа за пътуването до Вашингтон. Бъд отиде да работи в библиотеката. Теса се върна на верандата, седна със скръстени ръце. Усещаше ги студени. Беше престанала да се преструва, че чете, и погледът й не се отделяше от пътя.

Някаква кола вдигна прахоляк. Теса се изправи, но видя камиончето, което обслужваше къщата. Бъд излезе и изчака шофьора да му даде вестниците. Зачете се в единия от тях и бавно се върна на верандата. Без да каже нищо, го подаде на Теса. Тя погледна заглавията.

Капитан Кингдън Ванс избяга с Лайа Бел

„Асът на Ескадрилата Лафайет замина с любимата си в Мексико, за да се оженят. Летецът и блондинката, негова любима, се срещнаха по време на снимките му в роля във филма «Авиаторът», производство на Римини Продакшън.

«Аз съм най-щастливият и горд мъж на тази земя» — заяви след сватбата героят капитан Кингдън Ванс тази сутрин в Тихуана, Мексико.“

Теса спря дотук. Сгъна внимателно вестника и го остави на дървения стол. Загледа се през игрището за поло, където падаха вечерните сенки.

— Теса, скъпа, ела тук — повика я Бъд и протегна ръце. Скръбта, изписана на лицето му, бе искрена. Лицето на Теса обаче остана безизразно. Обърна му гръб и тръгна по пътеката към стаята си.

През нощта Бъд не можа да спи. Облече хавлията си и излезе навън да пуши. Чуваше щурците, улицата и един особен, монотонен звук. Бавно се приближи към стаята на Теса. Огънчето на цигарата му бе движеща се червена точка в нощта.

Звукът бе от приглушения плач на Теса, звук на непримирима скръб. Бъд потрепери, бе постъпил страшно жестоко. Съзнанието му казваше, че не е имал право да се намесва. И наистина! След като бе срещнал и харесал момчето, какъв беше смисълът да използва раните и вините му, за да го извади от равновесие? Какво значение можеше да има, че са братовчеди. И двамата имаха добър произход. „Как можах да сторя това на моята Теса?“ — запита се той. И въпреки това сърцето му отказваше да го обвини. Слушаше тъжните стенания на Теса със същите чувства, с които бе направил отвора в гърлото й през онази нощ, за да може да диша.

Стоеше пред вратата й, слаб и треперещ заради това, което бе направил, и все пак тържествуваше. „Спасих моята Теса.“

Почука на вратата и извика:

— Теса, отвори. Искам да ти помогна.

Когато отвори вратата, беше престанала да плаче. Все още облечена в роклята си, със зачервени очи и нос и бледи страни, отиде да измие лицето си. Докато слушаше плискащата се вода, Бъд разбра, че не може да я утеши. Не можеше да продължи да раздава юдейските си целувки.

Щом излезе от банята, той й каза:

— В събота сутринта се срещнах с него.

Погледна го със студени очи.

— За какво?

— За да му напомня, че сте братовчеди.

Теса отиде до прозореца и се загледа навън. Слабата луна осветяваше игрището. Тя мълчеше.

— Теса, трябва да е имало нещо между тях, между него и Лайа още преди това.

Тя кимна:

— Заминавам.

— Къде?

— Във Франция.

— Не можеш да го направиш.

— Заминавам — повтори тя.

— Мразиш ли ме?

— Нямаше никакво право — отговори и стисна здраво перваза на прозореца. — Никакво право.

Разумът му казваше, че трябва да заплаче, да скърби. Но той продължаваше да си мисли: „Аз я спасих.“