Джаклин Брискин
Хроника на страстта (198)

1

И кралска особа не бе погребвана така. През следващите месеци му бе отдадена последна почит на всички континенти. Една ролка време, дванадесет минути, се въртеше възпоменателен филм, озвучен по поръчка на Римини Продакшън с траурния марш за Зигфрид от Вагнеровата опера „Залезът на боговете“.

В деня на погребението тълпи хора се стекоха по павираните улици от „Св. Катерина“, където бе изпълнен реквиемът, до гроба, който се намираше в гробището при Мемориалния парк на Холивуд. Римини не би могъл да организира този кортеж, ако Кингдън не бе от рода Гарсия, един Ван Влайът, член на Ескадрилата Лафайет, както и скандална, но и възхитителна личност. Почтен и смел човек.

Начело на кортежа яздеха коне членове на първите фамилии, сребристите юзди и костюмите им блестяха на студената слънчева светлина. Следваше теглен от коне лафет, на който бе сложен покритият със знамето ковчег. Излезлите по улиците хвърляха цветя, стъпквани от повече от петстотин коли, следващи ковчега.

Непосредствено след него черна лимузина возеше опечалените родители. 3-те В гледаше право напред, докато Юта, забулена в траур, се разтърсваше от ридания. В следващата кола бяха Том и Бет с Ле Рой и Мери Лу, седнали срещу тях.

Черният даймлер на Грийнуд ги следваше, а Теса седеше сама на задната седалка. Докато слизаха с родителите й бавно по стълбите на къщата, Бъд пребледня. Все още не биваше да напуска Грийнуд.

— Добре съм — каза Бъд и приседна на стъпалата. Амели изпрати Хосе да извика доктор Левин. Притеснена, тя остана вкъщи, въпреки че Бъд настояваше да отиде с Теса.

Вестниците бяха научили за повторната женитба на Кингдън по същото време, по което научиха за смъртта му. Холивудската преса, вбесена от мълчанието, наложено от „Паловерде Ойл“, си отмъщаваше. Дълго време Кингдън и Лайа бяха тържественият символ „Летящите възлюбени на Америка“, така че не бе трудно разни историйки да докажат, че Теса е крадла на съпрузи, богата скучаеща любовчийка, успяла да подмами галантния авиатор. Някои от феновете сочеха бавно движещата се кола.

„Ето я!“, подвикваха наоколо, а близкостоящите подхвърляха обидни думи.

След нея пътуваха Ван Влайътови, които познаваха Кингдън само от екрана, родствениците Гарсия, няколко много стари приятелски семейства, почти роднини, и след тях господин и мисис Джакопо Римини. Следваше кадилакът на губернатора Стивънс, дошъл от Сакраменто, защото бе приятел на Бъд, персонал от Игълс Руст, многото на брой прислужници от Грийнуд, някои от които бяха от „хората на мама“, кметът и трима членове на градския съвет. Военен оркестър приглушено биеше барабаните, а отзад следваха хората от Холивуд.

Колите след ветераните предизвикаха възбудени викове, защото в тях бяха известни знаменитости: Теда Бара, Вилма Банки, Мери Пикфорд, която ридаеше на рамото на Дъглас Феърбанкс, Рудолф Валентино, който щеше да заеме мястото на Кингдън като екранен любовник; Елинор Глин, популярна писателка, която бе написала два сценария за Кингдън. Ричард Бартълмес. Мейбъл Норманд. Уил Роджърс. Сестрите Гиш.

След екзотичните коли на звездите се движеха скромните автомобили на хората от Римини Продакшън, които, както от „Паловерде Ойл“, не бяха на работа. Хората на Римини жалееха Кингдън, защото, въпреки че понякога беше много трудно да се работи с него, бе мил, никога не бе обвинил някой друг заради своите недостатъци, рядко явление сред звездите на Холивуд. Работниците от „Паловерде Ойл“ и нощните смени на 3-те В също бяха на погребението.

Когато процесията наближи гробището, ескадрила от самолети се сниши и пръсна рози. Пилотите бяха Глен Мартин, Джак Нортроп, Алън Локхийд, Доналд Дъглас, Сесил Б. дьо Мил и капитан Еди Рикенбакър.

Съобщено бе, че погребението ще бъде в тесен кръг, но беше невъзможно да се спре пресата и обществеността да дойде в гробището при Мемориалния парк на Холивуд. При железните врати млада жена се спусна към ковчега и едва я спасиха от копитата на конете. Полицията, наета от Римини, задържаше тълпата да не нахлуе навътре в Двора на апостолите. Струпаните хора при входа не бяха просто любопитни или фенове. Много служители от студиите и авиомеханици не разполагаха с лични автомобили и затова не можаха да бъдат част от кортежа. Обичаха Кингдън и бяха пътували с градския транспорт на Лос Анджелис, за да му кажат последно сбогом.