Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (66)

66.

Гедеон повдигна вързаната за един от пръстите табелка и прочете данните. МУКУЛСКИ, АНА, СЕЙНТ ЛЮКС 659346С-41.

— Тия копелета са объркали ампутираните крайници! — извика той.

— Продължавай да търсиш! — изкрещя в отговор Минди.

Нов дъжд куршуми обсипа ръба на изкопа и ги покри с пръски кал.

Гедеон затършува сред множеството сандъци, избра наслуки един, разби капака с кирката и разсипа съдържанието му, явно болни бели дробове. Изрита ги настрани, атакува втори сандък, после трети, като обръщаше внимание само на краката и четеше табелките им. Капаците на много сандъци се бяха разцепили при събарянето им и Гедеон заравяше ръце сред купчините части от човешки тела и по-неразпознаваеми органи, проверяваше табелките и захвърляше ненужното настрани. Бяха престояли дни, дори седмици в топлата лятна пръст и повечето бяха разложени, меки, подути.

— Връща се с фадромата — викна Минди.

— Не му позволявай да се приближи! — Гедеон изтика ненужните останки към стената на рова, събори с кирката нова редица сандъци и почна да разбива капаците. По земята се изсипаха още ръце и крака, истинска кланица.

— Много се извинявам — измърмори той под нос.

— Идва! Не мога да го спра — вдигнал е кофата!

— Дай ми още малко време! — Гедеон отчаяно затършува из крайниците, четеше табелки, мяташе парчета плът и кости към стените на ямата. И тогава ги откри: два крака, почти съвсем смазани, в сандък с табелка, гласяща: У, МАРК, КИТАЙ 659347А-44.

— Ето ги! — Измъкна левия крак от сандъка и го сложи върху една дъска. Беше толкова разложен, че се раздели на две части в коляното. Само че на него му трябваше бедрото. Извади макетния нож от раницата, после взе рентгеновите снимки. Насочи надолу лъча на фенера, повдигна снимките, сравни ги с крака и определи нужното място.

— За бога, побързай! Той спусна кофата и тика пръст към нас! Куршумите ми не минават през нея!

Гедеон дълбоко си пое дъх, заби острието в плътта и направи дълъг разрез. Извади скалпела, направи успореден разрез на един сантиметър, после трети. Жицата се намираше точно под кожата, но кракът беше толкова смазан, толкова разложен и набит с какво ли не при катастрофата, че трудно можеше да открие точно къде да реже.

— Бързо! — изкрещя Минди.

Гедеон чуваше рева на приближаващата се фадрома, усещаше дълбоките вибрации в земята.

Още един дълъг разрез, този път под деветдесет градуса.

— Господи! — Минди вече стреляше почти без прекъсване. Ревът се чуваше почти над тях.

Ножът спря в нещо. Гедеон бръкна с пръсти, хвана го и го извади: тежко парче тел, огънато подковообразно, дълго около сантиметър.

— Намерих го! — Той го пъхна в джоба си.

Но ревът вече беше точно над тях. Върху двамата като цунами се изсипа грамадна камара пръст, примесена с кости, повали Гедеон на земята и изцяло зарови Минди. Викът й рязко стихна, докато мракът се надигаше насреща му…

Гедеон се свести, заровен почти до гърдите в кал. Усещаше как счупените му ребра стържат едно в друго. Изтръска пръстта от главата си, пое си дъх и се опита да се измъкне от капана на мократа пръст.

Тежка подметка бавно го настъпи по тила и го натисна обратно в калта.

— Не бързай толкова, приятелю — чу се студен глас. — Дай ми жицата.

Гедеон за миг остана неподвижен. После изпъшка:

— Помогни й. Тя е затрупана…

Подметката натисна тила му още по-силно.

— Не се тревожи за нея. Мисли за себе си.

— Тя се задушава!

Кимащия жерав разлюля табелката от крака на У пред лицето му.

— Знам, че жицата е у теб. Дай ми я. — Една ръка претърси джоба на ризата му, като разбутваше пръстта настрани. Пръстите откриха беретата и торъса. После дойде ред на макетния нож.

— Пусни ме, за бога!

Подметката се вдигна от тила му и Кимащия жерав отстъпи назад. На шията му висеше визьор.

— Излез. Бавно.

Гедеон се опита да се измъкне от калта.

— Лопатата — каза задъхано.

Китаецът вдигна лопатата и му я подхвърли.

Гедеон отчаяно се зае да разрива купчината, като потреперваше от болки. Накрая смъкна достатъчно тежест от долната половина на тялото си, за да може да размърда крака, освободи се от пръстта, изправи се, треперливо си пое дъх и веднага се хвърли към камарата, покриваща Минди.

— Жицата! — нареди Кимащия жерав и опря дулото на собственото си оръжие — ТЕК-9 — в главата му.

— За бога, трябва да я изровим!

— Ти си глупак. — Китаецът го удари по главата с дръжката, изтръгна лопатата от ръцете му и опря дулото до ухото му. — Жицата.

— Майната ти!

— Тогава ще я взема от трупа ти. — Почти навря топлото дуло в ухото му и прошепна: — Сбогом.