Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (13)

13.

След шест часа — слънцето залязваше над река Хъдсън — лимузината зави по Малка западна дванайсета улица в стария Месарски квартал в Манхатън. Районът се беше променил коренно от студентските години на Гедеон, когато той от време на време идваше в града да се позабавлява. Някогашните тухлени складове и безистени с техните вериги и куки за окачване на месо се бяха превърнали в ултрамодерни магазини и ресторанти, лъскави жилищни небостъргачи и скъпарски хотели. Улиците гъмжаха от хора, прекалено изтупани, за да са истински.

Колата се задруса по възстановената в първоначалния й вид улица — разтърсващ костите паваж от XIX век — и спря пред безлична сграда, една от няколкото не реновирани наоколо.

— Стигнахме — съобщи Гарса.

Слязоха. В Ню Йорк беше много по-топло, отколкото в Ню Мексико. Гедеон подозрително се вторачи в единствения вход — товарна платформа с двукрила метална врата, цялата покрита със стари плакати и графити. Сградата беше голяма и внушителна, висока дванайсетина етажа. Едва успя да прочете написаната с боя в горния край на фасадата фирма: ПРАЙС & ПРАЙС ПОРК ПАКИНГ ИНК. Над мръсните тухли се издигаше модерна надстройка от стъкло и хром.

Гедеон последва Гарса по бетонното стълбище покрай платформата. Когато се приближиха, вратите се отвориха на добре смазани панти. Влязоха в сумрачен коридор и стигнаха до втора врата, много по-нова, от неръждаема стомана. Отстрани имаше охранителни панели и скенер на ретина. Гарса остави куфарчето си на пода, доближи лице до скенера и вратата безшумно се отвори.

— Къде е Максуел Смарт^[1]? — пошегува се Гедеон, като се оглеждаше наоколо. Гарса го погледна, този път без усмивка, но не отговори.

Озоваха се в огромно помещение, високо най-малко четири етажа, осветено сякаш от стотици халогенни лампи. Стените бяха опасани с метални галерии. На голямото колкото бейзболно игрище първо ниво имаше редици грамадни стоманени маси с най-различни неща — полуразглобени самолетни двигатели, свръхсложни 3-D модели на градски райони, макет на нещо, което приличаше на атомна електростанция, подложена на терористична атака със самолет. На една особено голяма маса в отсамния ъгъл се виждаше макет на морско дъно с разрез на геологическите пластове. Между масите се движеха хора с бели престилки, водеха си бележки върху таблети или тихо разговаряха.

— И това е фирмена централа?! — попита Гедеон. — Повече прилича на киностудио за визуални ефекти.

— И така може да се каже — отвърна Гарса, докато го водеше напред. — Само че тук се произвеждат истински неща.

Гедеон го следваше покрай масите. На една видя абсолютно точни макети на Порт о Пренс преди и след земетресението. Миниатюрни флагчета маркираха схемата на катастрофата. На друга имаше грамаден макет на космически модул, целия в тръби, цилиндри и слънчеви панели.

— Онова там ми е познато — посочи той. — Международната космическа станция.

Гарса кимна.

— Както изглеждаше, преди да излезе от орбита.

— Да излезе от орбита ли? — Гедеон го погледна изненадано.

— За да изпълни втората си роля.

— Какво да изпълни? Сигурно се майтапите.

Гарса му отправи мрачна усмивка.

— Ако смятах, че ще приемете думите ми сериозно, нямаше да ви кажа.

— С какво се занимавате тук, за бога?

— С инженерство и пак с инженерство, нищо повече.

Стигнаха до отсрещната стена, качиха се с открит асансьор до галерията на четвъртия етаж и минаха през врата, която ги отведе в лабиринт от бели коридори. Накрая влязоха в малка заседателна зала с нисък таван и спартанска мебелировка. В средата имаше полирана дървена маса. По голите бели стени не висяха нито картини, нито фотографии. Гедеон се опита да измисли подходяща шега, ала не му хрумна нищо. Пък и само щеше да си изгуби времето с Гарса, който явно бе имунизиран срещу всякаква духовитост.

На масата седеше мъж в инвалидна количка — навярно най-необикновеният човек, когото Гедеон беше виждал. Съвсем късо подстригана прошарена кестенява коса, голяма глава. Под високото чело блестеше едно-единствено сиво око, настойчиво вперено в него. Второто беше скрито под черна копринена превръзка като на пират. По дясната страна на лицето му се спускаше морав крив белег, започващ от косата, минаващ под превръзката и изчезващ под яката на синята му риза. Черен костюм на тънки райета допълваше зловещия му вид.

— Доктор Крю — каза той и на лицето му се изписа бледа усмивка, която ни най-малко не смекчи суровото му изражение. — Благодаря, че дойдохте толкова отдалече. Заповядайте, седнете.

Гедеон седна, но Гарса остана прав отзад.

— Какво, няма ли кафе или вода от Фиджи? — попита подигравателно Гедеон и се огледа.

— Казвам се Илай Глин — без да обърне внимание на думите му, се представи мъжът. — Добре дошли в „Ефективни инженерни решения“.

— Предварително се извинявам, че не си нося сиви-то. Вашият приятел Гарса бързаше.

— Не обичам да си губя времето. Ако проявите любезността да ме изслушате, ще ви изложа задачата.

— Тя има ли нещо общо със Света на Дисни, който видях долу? Самолетни катастрофи, природни бедствия — на това ли му викате „инженерство“?

Глин го измери с поглед.

— Освен всичко останало, ЕИР се специализира в анализ на неизправности.

— Анализ на неизправности ли?

— Да. Как и защо се повреждат нещата — независимо дали се отнася за атентат, самолетна катастрофа или терористична атака. Това е жизненоважен елемент от решаването на инженерни проблеми. Анализът на неизправности е другото лице на инженерството.

— Не съм сигурен, че ви разбирам.

— Инженерството е науката за начините да направиш нещо. Но това е само половината от предизвикателството. Другата половина е да анализираш всички възможности за неизправност — за да бъдат избегнати. ЕИР се занимава и с двете. Ние решаваме изключително сложни инженерни проблеми. И изследваме неизправностите. И никога не сме се проваляли и в двете неща. Никога. С едно дребно изключение, върху което все още работим. — Той махна с ръка, сякаш пропъждаше досадна муха. — Тези две неща, инженерството и анализът на неизправности, са основният ни бизнес. Видимият ни бизнес. Но те са и наше прикритие. Защото зад публичната фасада ние от време на време изпълняваме и изключително необикновени конфиденциални поръчки на специални клиенти. Много специални клиенти. И имаме нужда от вас за една от тези поръчки.

— Защо точно от мен?

— След малко ще стигна до това. Първо подробностите. Един китайски учен пътува за Съединените щати. Според нас той носи планове за ново високотехнологично оръжие. Не сме сигурни, но имаме основания да се надяваме, че ще премине на наша страна.

Гедеон се канеше да направи саркастична забележка, ала погледът на Глин го накара да се откаже.

— От две години американското разузнаване знае за тайнствен проект, осъществяван в подземна лаборатория в ядрения полигон Лоп Нор в Западен Китай — продължи инвалидът. — В него се изливат изумителни количества пари и научни таланти. Според ЦРУ там разработват ново оръжие, нещо като китайски проект „Манхатън“, което тотално ще промени равновесието на силите.

Гедеон го зяпна.

— По-разрушително от водородната бомба ли?

— Да, поне такива са нашите сведения. Но сега един от ръководителите на проекта, изглежда, е откраднал плановете и пътува за Съединените щати. Защо ли? Не знаем. Надяваме се, че ще премине на наша страна с плановете за това оръжие, но не сме сигурни.

— Защо му е да го прави?

— Явно е станал жертва на секскапан по време на научна конференция в Хонконг.

— Секскапан ли?

— Не може да не сте чували този термин. Пращат красива жена да привлече обекта в компрометираща ситуация, снимат го и после му оказват натиск… Но този секскапан се провалил и довел до паническото бягство на нашия човек от Китай.

— Ясно, разбирам. И кога би трябвало да пристигне този учен?

— В момента пътува. Лети с Джапан Еърлайнс от Хонконг за Ню Йорк. Преди девет часа е сменил самолета в Токио и ще кацне на „Кенеди“ в единайсет и десет — след четири часа.

— Господи! Ясно.

— Вашата задача е проста: проследете го от летището, вземете плановете колкото се може по-скоро и ги донесете тук.

— Как?

— Това ще трябва да измислите сам.

— За четири часа?!

Глин кимна.

— Не знаем нито в какъв формат са плановете, нито къде са скрити. Може да са във формата на компютърен код в лаптопа му, скрити в стеганографско изображение или да са на флашка в куфара му, или пък на фотографски филм.

— Тази задача е безумна. Никой не би могъл да я изпълни.

— Малцина биха могли, вярно. Тъкмо затова се свързахме с вас, доктор Крю.

— Шегувате се, нали? Никога не съм правил такова нещо. В Лос Аламос работя в отдела по високоенергийна астрофизика. Тук несъмнено имате десетки по-квалифицирани хора.

— По случайност вие сте най-подходящ за тази задача. По две причини. Първо, заради бившата ви професия.

— Каква професия?

— Кражби от художествени галерии.

Изведнъж се възцари ледена тишина.

— Не от големи галерии, разбира се. От малки частни музеи с по-елементарни охранителни системи и не толкова скъпи картини.

— Май не сте си взели лекарството — тихо отвърна Гедеон. — Аз не съм крадец на картини. Даже нямам досие в полицията.

— Което само показва, че ви бива. Такива умения може да са много полезни. Естествено, вие сте зарязали тази професия, когато в живота ви се е появило нещо много по-важно. И тук стигаме до втората причина. Виждате ли, ние с огромен интерес проследихме ловката ви операция срещу генерал Шамбли С. Тъкър.

Гедеон едва успя да се възстанови от втората изненада и си придаде озадачен вид.

— Каква операция? Тъкър се побърка и нападна мен и един от собствените си служители в дома си.

— Така си мислят всички. Но не и аз. Известно ми е, че през последните десет години сте се усъвършенствали, завършили сте колеж и сте защитили докторат в МТИ, като през цялото това време сте търсили начин да унищожите Тъкър и да отмъстите за баща си. Знам как сте успели да „освободите“ онзи строго секретен документ от дирекция „Информация“ и как сте го използвали, за да се доберете до Тъкър. Той беше влиятелен човек и можеше да се защитава. При провеждането на тази операция вие проявихте разнообразни изключителни способности, а след неговото убийство — и невероятно самообладание. Сега никой не се съмнява във вашата версия и в същото време вие отмъстихте за баща си.

На Гедеон му прималя. Значи цялата тази история беше обикновен шантаж.

— Не знам за какво говорите.

— Я стига. Няма да ви издам. Ние също търсехме начин да се справим с Тъкър. Естествено, по поръчка на един наш специален клиент. Вие ни спестихте труда. И така привлякохте вниманието ни.

Гедеон не знаеше какво да каже.

— Преди малко ме попитахте защо имаме нужда точно от вас. Всъщност ние знаем всичко за вас, доктор Крю. И не само за способностите ви на крадец и за сблъсъка ви с генерал Тъкър. Знаем за тежкото ви детство. За работата ви в Лос Аламос. Хобито ви да готвите деликатеси. Склонността ви към ризи хавайки и кашмирени пуловери. Любовта ви към джаза. Слабостта ви към алкохола. И към жените — когато сте пиян. Не успяхме да научим само как сте изгубили последната фаланга на безименния си пръст. — Глин въпросително повдигна веждата на здравото си око.

Гедеон се зачерви от гняв, но си пое дълбоко дъх и се овладя.

— Ако не искате да ми отговорите на този въпрос, навярно ще отговорите на друг: от самото начало ли възнамерявахте да привлечете Дайкович на своя страна?

Гедеон продължаваше да мълчи. Не му се вярваше, че всичко това се случва наистина.

— Имате думата ми, че каквото и да кажете, ще си остане между тези стени. Както може би се досещате, ние можем да пазим тайна.

Гедеон се колебаеше. Всъщност Глин го беше хванал натясно. Ала той усещаше, че зад суровата безизразна фасада този човек е откровен.

— Добре — въздъхна накрая той. — Цялата работа беше планирана отначало докрай. Подготвих засадата, като знаех, че няма да дойде самият Тъкър — генералът беше страхливец. Проучих фирмата му и хората, които работеха в нея. И стигнах до заключението, че ще прати Дайкович, който е свестен човек. Знаех, че мога да се справя с него, и се надявах да го привлека за своята кауза. Получи се. Накрая заедно довършихме… операцията.

Глин кимна.

— Както си и мислех. Шедьовър на социалното инженерство в много отношения. Обаче сте допуснали една грешка. Каква?

— Пропуснах онзи проклет нож в кубинката му.

Глин най-после се усмихна и лицето му за пръв път придоби почти човешко изражение.

— Отлично. Обаче операцията не е минала безпроблемно. Дайкович е бил ранен. Как се случи?

— Тъкър не беше глупак и усети, че Дайкович го лъже.

— Как?

— Сержантът отказа да пие с него. Според нас това го е издало.

— Значи грешката е на Дайкович, не е ваша. Което доказва моето твърдение. В цялата операция сте сбъркали само веднъж. Никога не съм виждал такова нещо. Вие определено сте най-подходящ за тази работа.

— Имах десет години да измисля как да унищожа Тъкър. А сега вие ми давате четири часа.

— Този проблем е много по-елементарен.

— А ако не успея?

— Ще успеете.

Мълчание.

— Още нещо: какво ще правите с това китайско оръжие? Не искам по никакъв начин да навредя на страната си.

— Всъщност Съединените американски щати са мой клиент.

— Я стига, те биха използвали ФБР за такава работа — няма да наемат компания като вашата, колкото и да е специализирана.

Глин бръкна в джоба си и извади визитна картичка. Сложи я на масата и я побутна с пръст към него.

Гедеон впери очи в картичката, на която беше отпечатан герб на държавна институция.

— Директорът на Националното разузнаване?!

— Щях да се изненадам, ако вярвахте на всичко, което ви казвам. Можете да проверите лично. Обадете се в министерството на вътрешната сигурност и поискайте да разговаряте с този господин. Той ще потвърди, че ние сме техен подизпълнител и вършим законна и патриотична работа за родината си.

— Изобщо няма да ме свържат с него.

— Използвайте моето име и веднага ще ви свържат.

Гедеон не посегна към картичката, а се вторачи в Глин. Сто хиляди долара. Парите си ги биваше, но тази работа му се струваше изключително трудна. Опасна. А и увереността на Глин в него беше напълно неоснователна.

Той поклати глава.

— Господин Глин, допреди месец целият ми живот беше посветен на едно-единствено нещо. Цялата ми енергия отиваше за него. Сега съм свободен. Имам много да наваксвам. Искам да си създам приятелства, да се установя на едно място, да се оженя и да имам деца. Искам да науча сина си да лови риба. Сега разполагам с цялото време на света. Тази ваша работа — е, струва ми се адски опасна. Поех достатъчно рискове, стигат ми за цял живот. Разбирате ли? Вашето предложение не ме интересува.

Последва още по-дълго мълчание.

— Решението ви окончателно ли е? — попита инвалидът.

— Да.

Глин погледна към Гарса и му кимна. Той бръкна в куфарчето си, извади някаква папка и я сложи на масата. Беше медицинско досие с червен етикет. Глин го отвори. Вътре имаше рентгенови снимки, томографии и резултати от лабораторни изследвания.

— Какво е това? — попита Гедеон. — Чии са снимките?

— Ваши — мрачно отвърна Глин.