Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (63)

63.

Облечен като студент, тръгнал на автостоп, в десет вечерта Гедеон се шляеше по Сити Айланд Авеню и наблюдаваше отдалече „Мърфис Бейт енд Такъл“. В раницата си носеше двата незаконни пистолета, кутии с муниции, нож, начелен фенер, сгъваеми лопата и кирка, въже, сълзотворен газ, резачка за метал, инфрачервени визьори, карти и бележника си. Повеите на вятъра откъм Залива люлееха старата дъсчена табела на „Мърфис“. Миришеше на солена вода и водорасли. По хоризонта на юг проблясваха далечни светкавици, разцепващи кълбящите се облаци, които бързо приближаваха.

Не виждаше и следа от Минди. Вече бяха изтекли няколко минути от уречения час на срещата, но той предполагаше, че агентката е дошла рано, скрила се е някъде и го чака да се появи.

Сякаш по даден знак чу тихия й глас от тъмния парк зад него.

— Здравей, Гедеон.

Тя излезе от мрака, стегната и атлетична, също с раница на гърба, с вълнена барета, весело килната на главата й. Вятърът развяваше късата й коса. Поздрави го с нежна целувка.

— Каква очарователна изненада! — възкликна той.

— Не се дръж като кретен — отвърна Джексън. — Това е елемент от прикритието — двама студенти на лятна екскурзия, както самият ти каза, нали така?

— Аха.

Пресякоха улицата. До фирмата за лодки под наем имаше склад за яхти, ограден с висока телена мрежа, която преграждаше достъпа към кейовете. Гедеон се огледа, успокои се, че булевардът е пуст, покатери се по оградата и скочи от отсрещната страна. Минди с лекота го последва. Тичешком прекосиха склада, прескочиха още една ограда и се озоваха на алеята към подвижните кейове.

— Тук държат извънбордовите двигатели. — Той посочи една заключена барака, извади резачката за метал и свали катинара. След малко двамата изнесоха двигател с мощност шест конски сили, пълна туба бензин, горивни маркучи и две гребла. Скочиха в една от лодките, Гедеон монтира двигателя на кърмата и свърза горивните маркучи, докато Минди развързваше и отблъскваше лодката от кея.

Той започна да гребе и бързо излязоха под напорите на усилващия се вятър.

Джексън се прикри от хвърчащите водни пръски.

— Готов ли си с плана?

— Разбира се. Кимащия жерав вече е на острова. Важно е да си мисли, че ще отида сам. Затова залегни и остани така, докато ти обясня всичко.

— Дадено, шефе. — Тя се сви на пейката.

Когато се отдалечиха от кея, Гедеон спусна двигателя, запали го и взе курс по защитения от вълните канал към чернеещия в далечината мост на Сити Айланд. Оттам щяха да излязат в откритите води на Лонгайландския залив. Въпреки мрака виждаше белите гребени на вълните. Пресичането на Залива нямаше да е никак лесно.

— Давай да чуя — каза Минди от дъното на лодката.

— Ще те оставя в южния край на острова и ще сляза някъде по средата. Оттам ще отида пеш до гробището. Ти следвай картата, която съм ти скицирал. Придържай се към начертания маршрут — този остров е истински капан. Докато стигна до гробището, ти вече ще си заела позиция в горичката и ще ме прикриваш. Отивам там, намирам крака, вадя жицата и си тръгваме.

— Ами Кимащия жерав?

— Той ще се появи, обаче няма как да предвидим кога точно. Полето около гробището е напълно открито — не може да го пресече, без да го забележиш. Когато го видиш, направо го застреляй. Не се разтакавай.

— Не е спортсменски.

— По дяволите спортсменството. Да нямаш проблем да застреляш някого в гръб?

— Не и такъв като него.

Гедеон кимна към раницата й.

— Носиш ли снайперска пушка, както ти казах?

— Не е снайперска, но ще свърши работа. „Келтек Суб“ деветмилиметрова, полуавтоматична. И бронирана жилетка. Ами ти?

— Два пистолета, жилетка — готов съм. — Той извади карта, запечатана в торбичка с цип. — Лесно ще откриеш пътя, но както споменах, целият остров е бомба със закъснител, затова не се отклонявай от маршрута, който съм ти начертал — никакво минаване напряко. Дал съм ти и разбивка на времето. Придържай се към нея.

— Ами ако той вече те причаква в траншеята? И те застреля, когато излезеш на открито?

— Ще пресека полето с фадрома. В навеса до гробището има две, а те са истински танкове.

Лодката бавно напредваше към моста на Сити Айланд. Вятърът виеше и разпенваше вълните.

— Дай ми подробности за острова.

— През Гражданската война го използвали като лагер за военнопленници. Много от тях са умрели и са погребани там. През хиляда осемстотин шейсет и девета нюйоркските власти го купили за общинско гробище, но то заема само едната половина. Останалата част се е използвала за различни цели по различно време: женска лудница, изправителен дом за младежи, санаториум за туберкулозни, карантина за жълта треска, затвор. През петдесетте години военните направили там подземна база за зенитна батарея. Сега островът е необитаем и се използва само за погребения. Обаче не са демонтирали нищо, просто са го зарязали.

— Ами погребенията?

— Нареждат ковчезите в два успоредни рова. Единият е за ампутирани крайници, другият за… хмм, за цели трупове. Доколкото успях да преценя, дневно погребват между седем и десет крайника. Всеки сандък има два номера: този от болницата и пореден номер, който им дават затворниците при погребението, за да могат да ги открият, ако се наложи. Към ампутирания крайник в сандъка също има идентификационна информация. Краката на У са ампутирани преди седмица, затова предполагам, че трябва да се върнем шейсет-седемдесет сандъка назад. Сандъците се нареждат в четири редици от по осем един върху друг, общо по трийсет и два в редица, тъй че според мене ще е на втория или третия ред.

— А после?

Гедеон потупа раницата си.

— Нося рентгеновите снимки. Ще се наложи да свършим малко мръсна работа, за да извадим жицата.

— Кога очакваш да се появи Кимащия жерав?

— Той е непредсказуем. Тъкмо затова ще останеш скрита и ще се покажеш едва когато го забележиш. Гледай максимално да го изненадаш. Разбираш ли?

— Напълно. Имаш ли резервен план?

— И не само един. Самата непредсказуемост на острова е в наша полза. — Гедеон се усмихна криво. — Кимащия жерав се държи като шахматист. Ние пък ще си поиграем с него на зарове.