Васил Цонев
Истината (6) (Небивала измислица, написана с лявата ръка)

Глава пета
При портиера на двореца

Овчарят в това време стоеше пред портиера на двореца. Портиерът седеше на бюро с папки, книжа и беше облечен като чиновник.

Овчарят го приближи и го заоглежда.

— Чудиш се, а? — кимна портиерът.

— Ами чудя се — кимна и Христо, — уж царски дворец, пък сложили такъв като тебе.

Портиерът вдигна пръст.

— Нашият цар е хитър. Той знае. И сто стражи не могат да заменят един чиновник. Един човек може да победи сто стражи и да влезе в двореца, но сто души не могат да минат през един чиновник, ако е чиновник, разбира се.

— Умно.

— Умно, я. По-рано имаше сума войници — цял полк стоеше пред вратите и все се случваше нещо да прехвръкне, я пиле, я човек, но веднъж дойде някакъв естрадно-сатиричен състав и игра пред царя. Темата беше: „Борба против бюрокрацията“. Царят гледа, гледа и изведнъж се плесна по главата: „Ето — каза, — това ми трябва на мене — бюрократ!“ Уволни полка и назначи мене.

Христо му подаде ръка.

— Поздравявам ви.

— Мерси — пое ръката портиерът. — А теб какво те води насам.

— Търся истината.

— Не думай!

— Да. И бързам да я намеря, защото оставих овцете сами. Ще дойдат вълците от гората и ще ги изядат. Нали знаеш какво е стадо без овчар?

— Има си хас да не знам. Стадо без овчар, това е все едно гъдулка без гъдулар. Или каруца без каруцар. Или къща без къщовник.

Портиерът се замисли, сетне добави:

— Би могло също да се каже — баница без баничар.

— Така ли?

— Може да се каже — кимна портиерът, — щом аз ти го казвам, значи, може. Аз съм врял и кипял в тия неща. Ние имаме конкурс за събиране на народни мъдрости и три пъти го печеля. И знаеш ли как? Сам си ги измислям. Например да вземем пословицата „Куче влачи — диря няма“. Някой ще спре дотук. А аз я доразвивам. Куче — казвам си — добре. Но може да бъде и крава. И добавям: „Крава влачи — диря няма“. А може и прасе да бъде. Ето ти веднага: „Прасе влачи — диря няма.“ Или, или…

Портиерът се замисли и защрака с пръсти.

— Патка влачи — диря няма — подсказа овчарят.

Портиерът зяпна:

— Виж, това не ми беше идвало наум. Бравос!

Извади химикалка и си записа: „Патка влачи — диря няма.“

Христо прояви признаци на нетърпение.

— Хубаво всичко това, ама аз бързам.

Портиерът вдигна пръст.

— Който бърза — бър…

— Каза го вече.

— Така ли — сконфузи се портиерът, — извинявай. Тогава дай да хванем бика за рогата.

— Да го хванем.

— Казвай сега, защо търсиш истината?

— Получих нареждане.

— От кого?

— Ами като си пасях овцете, изведнъж небето се разтвори и се появиха едни тръби, които изсвириха…

— Стой!

Портиерът извади отново химикалката и започна да записва:

— Небе… разтваря се… тръби… Така. И колко бяха тръбите?

— Май че три.

— Няма „май“. Точно!

— Три.

— Добре. Записвам три. Внимавай, защото правим после проверки. Така. Колко бяха дълги?

— Ами към…

— Де сопа, де!

— Колкото една овчарска гега.

— Ха така. Кажи „гега“ да те разбере цял свят. Дълги… гега… И какво изсвириха?

Овчарят вдигна кавала си и изсвири сигнала.

— Повтори го още веднъж да го нотирам.

Овчарят повтори сигнала.

— Това май е в „сол миньор“?

— И аз така мисля — съгласи се овчарят, който се стараеше да не протака разговора.

— И?

— Сетне от небето се спусна стълба.

— Стълба… От какъв материал беше?

— Дървен.

— По-точно, по-точно. Бук, ясен, габър, леска, дъб?

— Пиши го бук.

— Парен или не?

— Пиши го парен.

Портиерът махна с пръст.

— Ей, прави му сметка! Казах ти, че проверяваме. Сетне?

— По стълбата слезе ангел господен.

— Ангел господен… Име, възраст, пол?

— Спас, трийсетгодишен, среден — каза, на един дъх овчарят.

— Какъв е тоя среден пол? — зяпна портиерът.

— Ама те, нали…

— Ясно — кимна портиерът, — умно измислено. Да няма битово разложение в рая. И?

— И ми каза: „Бог те определи да намериш истината и да я дадеш на хората.“

— Бог… намери истината… даде хората… Ясно. — Портиерът потри ръце и вдигна телефона. — Дайте ми царя… Ваше величество! Пристигнал е овчар, който търси истината. Ангел господен, име Спас, трийсетгодишен, среден пол, слязъл по стълба от парен бук и му казал да намери истината по божие поръчение, като преди това три тръби, дълги колкото овчарска гега, изсвирили сигнал… аз съм го нотирал… Да се качи ли?… Слушам!

Затвори телефона и се замисли.

— Парен бук… Ей, загубени хора — ние търсим парен бук под дърво и под камък за бюра, а те седнали да правят от него стълби. Иди сетне и вярвай, че има бог.

Махна с ръка.

— Но нейсе. Влизай!

Овчарят кимна и влезе. Портиерът погледна след него и въздъхна:

— Той нещо ме метна. Как пък точно трийсетгодишен ще е тоя ангел? Я е трийсетгодишен и два месеца, я трийсетгодишен без два месеца. Ама като са свикнали да лъжат…

Замисли се и се ядоса.

— На мен ще ги разправя тия! Точно на трийсетгодишния си рожден ден да слиза и да говори с овчар.

Врътна глава:

— Има нещо гнило в тая работа, де да видим…