Васил Цонев
Истината (3) (Небивала измислица, написана с лявата ръка)

Глава втора
Накъде?

Овчарят Христо вървеше по света и свиреше на кавала си английската войнишка песен „Итс ъ лонг уей ту Типърери“. На запад, в Брезнишко, овчарите много я свирят тази песен. Като искат да кажат, че нещо е далече — свирят тази песен. Всъщност Христо я свиреше малко иносказателно. В смисъл че пътят до истината е дълъг. Но, както казват римляните, всички пътища водят към Рим. Приспособена за този случай, поговорката означава: „Всички пътища водят към истината.“

И както си свиреше, стигна до един кръстопът, на който имаше десетина пътни знаци с един и същ надпис: „Към истината“. Единият знак сочеше напред, вторият назад, третият наляво, четвъртият надясно, петият на север, шестият на юг, седмият на изток, осмият на запад, деветият нагоре, а десетият — право надолу. Истинско вавилонско стълпотворение на надписи.

— Ами сега — рече си Христо. — Накъде?

В същия миг пред него изникна човек с фуражка, на която пишеше „Показвач“. Вдигна ръка и посочи напред:

— Натам!

— А защо именно натам? — попита Христо.

Показвачът зяпна.

— Как защо?

— Ами искам да знам защо натам, а не натам?

— Защото аз ти го казвам.

— А ти кой си?

— Не прочете ли на шапката ми? Аз съм поставен да показвам на хората накъде да вървят. Ето, имам и документ.

Показвачът извади документ с подпис и печат, на който пишеше: „Приносящият има право да показва кой накъде да върви.“

— Много хубаво — кимна Христо, — но все пак обясни ми, защо натам, а не натам?

— Защото аз ти го казвам. Не видя ли документа?

— Документа видях, но аз съм овчар. И искам да знам, като прочета например надпис „Яжте повече аспержи“, защо именно трябва да ги ям? Каква е разликата, да речем, между аспержите и сиренето — колко калории имат аспержите и колко сиренето, какви витамини има в аспержите и какви в сиренето, колко струва кило аспержи и колко кило сирене.

— Какво общо имат тука аспержите и сиренето с пътя към истината? — ядоса се показвачът.

— Имат това общо — отвърна Христо, — защото аз като овчар знам колко пари чини сиренето и всичко около него, а за аспержите не знам нищо. Трябва, както се вика, да имам известна база, върху която да седна, за да правя сравнение. Затова и ти ми кажи — защо именно натам, а не натам? Какво е предимството на този път, който ти сочиш, в сравнение с другите?

— Аз нямам време да давам обяснения — каза показвачът. — Аз посочвам пътя и ти си длъжен да вървиш по него, без да разсъждаваш.

— А-а, не може така — врътна се Христо. — Ако вие, които посочвате пътя, не разсъждавате, то си е ваша работа. Но ние, овчарите, винаги разсъждаваме. Например когато заведа някъде овцете, аз знам — водя ги, защото тук тревата хем е сочна, хем няма метил, хем и билки има, от които месото на овцете става като на дивеч, пък и вълната добива копринен блясък и не се чупи.

Показвачът извади свирка и изсвири:

— Мирно!

Но Христо не застана „мирно“.

— Аз — каза той, — не знам какво е „мирно“, защото не съм служил.

— А бе ти от дисциплина разбираш ли? — кресна показвачът.

— Не, нали ти казах. И затова искам да знам — защо именно да вървя натам, а не натам?

— Защото аз ти го казвам. Нали видя документа?

— Видях.

— Аз съм поставен тука да показвам.

— Аз пък искам да знам защо натам, а не натам?

Показвачът пое въздух, почервеня и за малко щеше да се пръсне от надуване, но сетне изпусна въздуха, огледа се и пошушна:

— Добре бе, човек. Ако искаш — тръгни натам. Ако искаш — върви и натам. Ако искаш — троши си главата и натам. Но ако те попита някой — ще кажеш, че аз съм ти казал накъде да вървиш. Разбра ли? Влез ми в положението.

— Така кажи — съгласи се Христо.

— Кажи сега, накъде ще тръгнеш?

— Ами натам — посочи Христо.

Показвачът се изпъчи, козирува с дясната ръка, а с лявата посочи властно:

— Върви натам, човече!

— Благодаря — каза овчарят и тръгна.