Васил Цонев
Ах, сънища, сънища, детски сънища (8)

Глава седма
Дамата с бялата каравела

Тя пристигна върху борда на бялата каравела „Бланше каравель“. В косите си приличаше на Мария Антоанета, а в роклята — на Наполеоновата Жозефина; зеленобелезникавата й рокля напомняше по прозрачността си крилете на еднодневките.

— Простете, маркизо — трепна тя, — ако знаех, че ще ви срещна, нямаше да се явя така неглиже!

„Леле — помисли си Тинчето, — ако това й е неглижето!“

А гласно каза:

— Моля ви се!

— Нали знаете — зачурулика тя, — в наши дни прислугата е толкова нехайна. Можете ли да си представите — Жаклин, камериерката ми, се влюбила в майордома на конт де Сент Еме. Просто ужас! Станала е неузнаваема. Все пише, пише… Ако беше малко по-интелигентна, от това би излязло цял епистолярен роман, не мислите ли?

— Да — каза Тинчето.

— О, вие сте чудесна! — възкликна дамата. — Да знаете днес следобед ще се състои надбягването с хрътки в замъка на дук д’Англоа?

И като не дочака отговор, продължи да чурулика:

— Ще бъде чудесно, нали?

Наведе се и прошепна:

— Говорят, че жената на дука и конт де Хибралеон били… хи-хи…

И закри дискретно устните си.

— Затова пък дукът отива на лов, а всъщност…

Тук тя зашептя така тихо, че Тинчето чу само името на някаква принцеса.

— Боже мой, ако научи кралят… това ще бъде страшно! Той е толкова мил, горкият… Вчера ми каза: „Ирен, аз имам само теб и Франция.“

Изписка уплашена:

— Господи, как се разприказвах! Нали на никого нито дума?

Пое въздух:

— Ние сме само приятели. Нищо повече. Вярвате ми, нали?

И в очите й заиграха пламъчета.

Сети се за нещо и се намръщи:

— Като си помисля за обяда, просто се разстройвам. Представете си — старият готвач ни напусна, а новият вчера поднесе аспержите с изстинало масло. Ами ако сбърка нещо с фазана? Не ви ли се струва, че като предястие омарите са малко тежки? А какви неприятности имам с кочияшите — винаги впрягат не тези коне, които трябва. Разсъдете сама — с черен тоалет отиват бели арабски коне, а те все впрягат английски. Сякаш напук. Боже мой, тази прислуга ще ме долуди!

Погледна пясъчния си часовник и изписка:

— Закъснявам за срещата с принцеса Мадлен. Какъв ужас!

И кимна благосклонно:

— Така, когато човек говори с такъв приятен събеседник като вас, маркизо!

И като махна кокетно с ветрилото, отплува надолу по рекичката върху борда на бялата каравела.

— Извинете — обърна се Тинчето към един минувач, — коя беше дамата?

— Тая ли? Ами Рени — фризьорката от „Граф Игнатиев“ — беше отговорът.