Васил Цонев
Ах, сънища, сънища, детски сънища (16)

Глава петнадесетата
Лекторът

Вървеше напред, сложил една катедра на гърба си, а след него вървеше цяла сюрия младежи с изцъклени очи и чела като лентички.

Като стигна до мостчето, стовари катедрата на земята и отпусна ръце.

— Ще правим събрание — каза той, — за обмяна на опит. Първото в света от този род. Тези — посочи младежите — са некадърниците от сто и шеста единна организация. Наяве никога не биха признали, че са некадърници, но нали е насън — тръгнаха след мен.

Обърна се към младежите и започна:

— Обръщам се към вас в залеза на своя живот, за да ви помогна със съвети из моята лична практика.

Като възрастен некадърник и подлец на дребно имах възможност да придобия известни житейски познания, които в пристъп на алтруизъм искам да споделя. Разбира се, някои зли езици ще кажат, че до известна степен повтарям Полоний, но какво да се прави — съдбата не ни е надарила с възможност да откриваме закони и континенти. Затова пък ни дава възможност да използуваме чужди мисли и чужди слабости за натрупване на знания и блага.

Първото нещо, което дивите зверове учат малките си, е да им покажат от какво да се боят и от какво — не. Или, накратко казано — законът на джунглата: „По-силният е твой враг, а по-слабият — твоя жертва!“

В хода на тези мисли редно е и ние да си зададем въпроса — кой е нашият непосредствен враг?

Не се иска много мислене, за да се проумее, че врагът ни, този, от когото трябва да се боим, е талантливият и честният. С блясъка на духовните си и умствени качества той хвърля светлина на потоци и в нея всичките ни отрицателни качества изпъкват като на кадро. От това следва, че нашата най-главна цел е да намерим ключа, с който се загасва светлината. За съжаление, това не е обикновен, електрически ключ — щрак — и хайде, тъмнина!

Този ключ е сложен, с много фази.

Завъртването на първата фаза, при която светлината на чистите и талантливите се намалява с една степен, става, когато вие признаете, че светещите наистина са носители на най-хубавите човешки качества. Както слънцето, което пръска светлина и осветлявайки несветещите планети, губи част от светлината си, така и талантливият малко помръква, когато вие засветите с неговата светлина?

— Ние сме нищожества! — плачете на събрания и заседания. — Къде е той, къде ние! Той осветлява нашия път. Той е нашето слънце.

И все в тоя дух.

Номерът е много ефектен. По този начин вие започвате да минавате за негови почитатели, за негови спътници. И от тази позиция завъртвате ключа на втората фаза.

— Но като негови почитатели, като негови сподвижници не можем да мълчим! — продължавате да ридаете вие. — Ние не можем да скрием, че той не използува цялата сила на своя талант за народополезни дела. Пръска се наляво и надясно, с което лишава поколенията от редица гениални творения.

Сега идва редът на третата фаза:

— Изхождайки от тази предпоставка, трябва смело да заявим, че ако ние бяхме на негово място, с неговия талант и умствени качества, щяхме да дадем много повече. А щяхме да направим това, защото сме много по-съзнателни, много по…

Ето и четвъртата фаза е готова:

— Затова предлагаме той да бъде отстранен от поста, който заема. Това ще бъде един добър урок за него. Още повече че той идва именно от нас, тези, които светим с негова светлина, от страна на неговите почитатели, от страна на тези, които милеят най-много за него.

И гласувате, и отпращате слънцето в друга галактика. Нека там си свети, колкото си иска. А вие ще си седите тъмнички и невзрачнички, но ще сте спокойни, че никой няма да хвърли светлина върху душичките ви.

Младежта грабна лектора с катедрата му и го понесе напред.