Васил Цонев
Ах, сънища, сънища, детски сънища (4)

Глава трета
Сериозният гражданин

Той тръшна вратата и изкрещя:

— Аз нямам никакво време!

Тинчето подскочи от леглото и се ококори.

— Няма какво да се пулиш — каза гражданинът и дръпна завивката, — сънувай ме бързо, че нямам никакво време!

Погледна часовника си и изсумтя:

— Още в колко сънища трябва да ида! Легнали са хората и си сънуват! Мандарини си сънуват, шебеци си сънуват — безотговорна работа!

— И какво правите вие в сънищата ни? — попита Тинчето.

— Пъдя шебеците и мачкам мандарините. Човек дори и насън трябва да бъде сериозен. Какви са тия шебеци? Сънищата да не са зоологическа градина?

Извади една торба и я сложи на масата.

— Това е торба за шебеци. Взимам ги от сънищата на хората и пълня с тях торбата. Сетне ги нося в медицинските институти и ги продавам. С тях правят опити. И помагат на човечеството. Така трябва да се постъпва с шебеците. А не да ги държиш за едната хубост в сънищата си и да се катериш с тях по палмите.

— Ха — изсмя се той, — хванах един, когато се опитваше да подражава на шебеците. Можеш ли да си представиш? Сънуваше, че и той има опашка, беше се завързал с нея за един клон и висеше с главата надолу. Какво безобразие! Че като извадих една брадва — храс по опашката — заби си главата в земята и досега ходи с цицина.

— Цицина може ли да излезе насън?

— Той наяве не я носи. Но щом започне да сънува, и тя му се явява на главата. Веднъж се опита да сънува без цицина, ама само като му махнах с пръст — веднага я сложи на главата си. Да си спомня.

— Значи, вие служите за плашене на хората по време на сънищата им?

— Точно така. Дори и насън не трябва да оставяме човека безотговорно сам. Сега се разработват много солидни методи за контролиране на сънищата. Забиват ти в главата някакви електроди и само да си посмял да сънуваш началника си като шимпанзе! Веднага те уволняват.

— Много ми е интересно, какво ще направите с моите сънища?

— Малко ли е това, че ти се явявам? Отсега нататък, като сънуваш, ще имаш обеца на ухото. Ако сънуваш пак принцове и типове с развинтена фантазия — мисли му. Ще се явя и ще ги направя на пух и прах. Ще си напълня торбата с тях и ще ги продам като шебеци. То без туй вече не останаха принцове, та ще е интересно да бъдат подложени на изследвания в полза на човечеството.

— Вие, изглежда, много сте загрижен за човечеството?

— Тая е малко по-сложна — замисли се гражданинът. — Всъщност аз мисля за себе си. Защото от неорганизираното човечество се дразня. Обичам послушното човечество. Като ме види, да се смалява като кабарче и да трепере. Аз съм много необходим. Ако ме нямаше, от какво щяха да се страхуват хората, с кого щяха да плашат децата? Вълци и мечки вече няма. Изтрепаха ги. Но аз съществувам. Сега бабите казват: „Ако не слушаш, ще те дам на оня, дето ви гонеше с камъни, когато влизахте в градината му. Оня същият, дето преби Ленчето от бой, когато откъсна една круша от дървото му.“

— Хубава служба, няма що!

— Служба като служба. Ако нямаше Чистачи по улиците, как щеше да се разхождаш с лачени обуща? Всички служби са необходими. Важното е човек да си намери тази служба, която му подхожда. Има лицемери, които са родени за простаци, пък станали проповедници на доброто и красивото. А тайно в къщи пишат доноси и давят котенца. Сериозният гражданин не е лицемерен. Той честно си казва: „Мислете му, ако ми паднете в ръчичките!“ Ние сме откровени хора. И с това се гордеем. Ние сме като магаретата. Точно на сватбите проявяваме магариите си. Изчакваме да се съберат колкото може повече хора и тогава се развилняваме. За да ни знаят и като ни видят, да казват: „Това е сериозен гражданин!“

Огледа се и се изсмя:

— Не виждаш ли къде ме сънуваш? В стаята си. Дори не изчаках да ти стане цветен сънят, да засвирят разни глупави менуети. Тук, в твоята стая, ти се явих, за да ме усещаш и през деня. Само да си ме забравила, ще дойда с трясък и ще ти откъсна ухото. Ние, сериозните граждани, не обичаме разните фантасмагории. На нас свинско ни дай и брадва. Големи мазни свински пържоли, та да си нацапаме и врата, като ги мляскаме, и брадва — да сечем цъфнали дървета. Страшна сила сме. Уж всички ни презират, уж учебниците са пълни с поучения против нас, а ето — въздухът вече не може да се диша, планините са оголени от нашата сеч, реките и езерата са мръсно черни, а в морето вместо вода плуват радиоактивни отпадъци и нефт.

Гражданинът се изсмя:

— Скоро на земята ще останат само простаците. Какъв принц, когато дрехите му са изцапани вече с нафта, когато водата, която пие, мирише на бензин. Той е роден за кораби с бели платна. Той мрази бурмите, изцапани с грес. Ние унищожихме красотата в името на прогреса. Голям прогрес, голямо нещо!

Като продължаваше да се смее, сериозният гражданин изхвръкна навън, като тръшна вратата.

Отвън се чу грубият му глас:

— Какви са тия шебеци? Какви са тия палми? Не те ли е срам! Счетоводител, а да сънуваш шарени сънища?! Марш веднага в канцеларията си! Цифри ще сънуваш! Сметачни машини ще сънуваш! И да не си посмял да сънуваш Мичето, секретарката на директора! Само баба Пена, чистачката! Марш оттук!