Каси Едуардс
Изпепеляваща жарава (30)

Двадесет и девета глава

Франк остави детето. Писъците късаха нервите му. Той непрекъснато поглеждаше към входа на пещерата, опасяваше се, че някой може да се окаже наблизо и да чуе плача. Имаше два начина да го накара да млъкне. Можеше да го задуши или пък да го нахрани. Побиха го тръпки от мисълта да отнеме детски живот, така че трябваше да намери начин да я нахрани.

— Маргарет Джун — прошепна, вторачил поглед в жената, която все така го възпламеняваше при спомена за кратката им среща. Беше се надявал, че тя ще участва активно и ще се наслаждава на акта. Вместо това се оказа, че тя не го желаеше.

Вбесен, той я бе обладал набързо, гневно…

С блеснали от гняв очи и стиснати челюсти Франк се пресегна за манерката с водата. Усмихна се злорадо, изправи се над Меги и бавно започна да излива водата върху лицето й. Щеше да направи всичко, за да я разбуди и да нахрани детето.

И тогава?

Щеше да разбере как стоят нещата с парите.

Студената вода разбуди Меги. Тя плюеше и бършеше лице. Водата смъдеше в носа й и я давеше, когато се стичаше в гърлото й.

Франк хвърли манерката настрани. Коленичи над Меги, разтърси главата й и я повдигна. Погледите им се срещнаха, тя отри последните капки от очите си и бавно излезе от летаргичното си състояние.

— Маргарет Джун, Маргарет Джун — подигравателно повтаряше Франк. — Погледни се. Само се виж. Ако беше останала с мен в Канзас Сити, щеше да си облечена в най-фина коприна и да живееш в разкош. А тук живееш сред диваци — изглежда, ти самата си се превърнала в такава.

Меги го гледаше и не вярваше на очите си. Беше започнала да възвръща възприятията си, но нямаше спомен за случилото се и как се е оказала в ръцете на същия този човек, който преди много месеци се бе възползвал от нейната невинност.

— Франк! — възкликна тя и пребледня. — Господи, Франк! Ти ме намери!

Опита се да се надигне от земята, но краката й все още не я държаха. Паметта й се възвърна в същия миг. Припомни си как Нежен глас се беше изправила над нея във вигвама и носила я караше да поеме някаква течност. Спомняше си, че се бе опитвала да отблъсне Нежен глас, но сънливостта я бе завладяла прекалено бързо.

За малко Небесни очи бе престанала да плаче, но сега отново избухна във високи, гладни писъци и хвърли Меги във вихър от ужас и отчаяние. Дъщеря й бе също похитена.

Съзнанието, че животът на дъщеря й се намира в опасност, даде сили на Меги да се отскубне от Франк. Непохватно тя се изправи на крака. Не й се наложи дълго да търси детето. Плачът на Небесни очи я отведе право при нея.

— Нахрани проклетото зверче и го накарай да млъкне — нареди Франк и й помогна да стигне до Небесни очи. — Сетне имаме да обсъдим някои работи с теб.

— Нямам какво да обсъждам с теб — стрелна го Меги с отровен поглед. — Веднъж избягах от теб. Пак ще го направя. И Господ да е на помощ на Нежен глас, когато разкажа на Ловен сокол какво ми е сторила… и на Небесни очи.

— Ни най-малко ме е грижа какво ще се случи с тази хубавичка червенокожа, която ми доведе теб и детето — сви рамене Франк. — Всичко, което искам са парите, които ми открадна. И, прекрасна лейди, възнамерявам да ги получа.

Меги се наведе и грабна Небесни очи. После седна край огъня. Пресегна се за одеяло и покри тялото си отпред, преди да разголи гръдта си. Не искаше Франк да зърне някоя част от тялото й, която отново би събудила апетита му.

Сега обаче той не мислеше за удоволствието, което тя можеше да му достави. Алчността го бе довела чак от Канзас Сити. Беше пропътувал много мили, дори се бе излагал на опасност, само и само да открие нея и парите. А и на нея идеално й вършеше работа да му ги даде, ако това означаваше, че никога повече няма да го види. Той щеше да получи парите. А тя щеше да получи спокойствие.

Сложи Небесни очи на гърдата си и се вторачи във Франк, който бе коленичил от другата страна на огъня и наблюдаваше как се храни детето.

— Отметни проклетото одеяло, искам да виждам по-добре — изръмжа й той. — Дай да видя гърдите ти, Маргарет Джун, и как детето суче.

— Веднъж вече си ги виждал, няма да ги видиш повече — тихо просъска Меги. — А ако толкова много желаеш да видиш как се храни дете, ожени се и имай свое.

Още в момента, когато изричаше това й се искаше да се бе въздържала. По начина, по който той изучаваше детето, можеше да се разбере, че пресмята на колко месеца би могло да е то. Може би проумяваше, че не е необходимо да се жени, за да има дете. Щеше да разбере, че вече е станал баща.

Изпита облекчение, когато той сви рамене и я изгледа с блеснал поглед.

— Къде са проклетите пари, Маргарет Джун? — изрече, а гласът му прозвуча като ниско и заплашително съскане.

Беше й крайно неприятно да се подчини на заповедите на този човек. В Канзас Сити тя бе взела онова, което й принадлежеше по право. Тогава бе имала чувството, че притежанието на парите е единствения начин да преодолее това, което Франк бе сторил не само на нея, но и на баща й.

Но сега нямаше друг избор, трябваше да му ги даде. Не можеше да позволи Франк Харпър да разруши живота на дъщеря й.

Ето защо нямаше да й е неприятно да върне чантата с парите на Франк, всъщност дори щеше да е доволна, че се отървава от нея. Тя я заплашваше като буреносен облак, защото не й се искаше да разказва на Ловен сокол за поредната тайна, скрита от него.

— Заровила съм ги — инатливо отвърна на погледа на Франк.

— Къде? Кажи ми къде са? Аз ще ида да ги взема.

— Можеш да ги получиш само ако ми позволиш аз да ги донеса — изрече предпазливо Меги. — Но най-напред трябва да заведа дъщеря си на безопасно място.

— Тя ще остане с мен — изръмжа Франк, присвил очи. — Тя е гаранцията, че ще се върнеш с парите, а не с банда червенокожи.

— Не съм съгласна с тези условия — отвърна сковано тя.

— Доколкото виждам, нямаш избор — потърка се по брадата Франк. — Къде са, Маргарет Джун? Къде са парите?

— В… във вигвама — преглътна тя. — Закопани във вигвама.

— Е, какво чакаш? — Франк направи жест с ръка. — Губим време. И запомни, че никой не трябва да те види, когато отиваш във вигвама за парите. — Той извърна леденосиния си поглед към нея. — Не искам някой да се намеси. Разбираш ли? Оня дивак, с който живееш. Знам, че него го няма. Ако се върне, докато вземеш парите, излъжи. Измисли нещо, каквото и да е, но да пристигнеш тук с парите.

Франк се изправи в целия си ръст и се приближи, за да клекне край нея. Грабна Небесни очи от гръдта й и я задържа на една ръка разстояние.

— Детето ми! — едва успя да прошепне Меги. — Върни ми детето.

— Искаш я, нали? — изкикоти се Франк. — Върви и донеси парите и ще ти я върна невредима. Кажеш ли на някого, че съм тук, и тя ще умре.

Меги беше наясно, че той е решен на крайности, затова кимна в съгласие. Тя закопча роклята на гърдите си, без да изпуска от поглед Небесни очи, която успокоена издаваше сладки, гърлени звуци, махаше ръчички и риташе с крачета.

— Ще направя каквото искаш — промълви. — Но първо трябва да ми дадеш детето. Не мога да я оставя при теб. Просто не мога.

— Да не мислиш, че изминах целия този път, за да позволя на една жена да ме измами? — Франк бавно зави Небесни очи с одеялото, остави открито само личицето. — Не. Хич не си мисли. А сега прави каквото ти казвам. Върви и донеси парите, ако искаш да си получиш дъщерята.

— А след това ще ни оставиш ли да си идем свободно? — запита Меги и се изправи непохватно, защото действието на пейота не беше изчезнало напълно.

— Ако ти е скъп животът на детето — Франк бавно сведе поглед към Небесни очи, — и твоят, трябва да обещаеш, че с нищо няма да попречиш да си тръгна невредим. Не стане ли така, ако диваците ме пленят, ще намеря начин да се освободя, ще се върна и ще убия първо детето ти, а после и теб. — Той се изсмя гърлено. — Но, Маргарет Джун, най-напред ще те изнасиля. Най-напред ще се позабавлявам с теб и после ще те убия. С удоволствие ще прокарам ножа си през това твое измамно сърце.

— Не съм аз тази, която е способна да измами. — Меги приближи лице към неговото. — Ти си най-безчестния мъж, който познавам.

— Парите, Маргарет Джун — ядно изрече Франк. — Върви и донеси проклетите пари. Само това ме интересува. Твоят дивак може да притежава тялото ти. Когато се върна в Канзас Сити, мога да имам всяка красива лейди, която си пожелая.

Меги се изплю в краката му.

— Жал ми е за всяка жена, която позволи да я омаеш и да я заведеш в леглото си. Отивам и ще донеса парите. Само, моля те, не наранявай дъщеря ми. — Вдигна поглед към него. — Обещай ми, че няма да сториш зло на Небесни очи?

— Всичко зависи от теб. — Франк следеше всяка мимика на лицето й. Отново бе запленен от нейната красота. В действителност и сега я желаеше така, както я бе пожелал преди всичките тези месеци. Можеше и да промени плановете си. Можеше и да я вземе със себе си. Веднъж като пристигне в Канзас Сити и като види какво е загубила, докато е живяла в индианска колиба, може и да реши да приеме живота, който той ще й предложи.

— Няма да се бавя — извърна се Меги и се приготви да тръгне.

— Колко пари са останали? — запита Франк и тя се спря, за да се извърне към него.

— Не толкова, на колкото се надяваш — отвърна и инатливо вирна брадичка.

— Ти, курво… — пристъпи той към нея.

Тя изтръпна, когато видя колко силно е стиснал Небесни очи. Бързо вдигна поглед към него и се усмихна насила.

— Само се шегувах, Франк — изрече припряно. — Има достатъчно, така че да не ти се налага да работиш до края на дните си. Аз… аз скрих парите от моя съпруг. Той не е похарчил и пени. Скрих ги и от Ловен сокол. Той дори не знае, че те съществуват. — Тя пристъпи към него. — Моля те, Франк — започна тя, — отнасяй се внимателно с дъщеря ми. Към нея са се отнасяли само нежно. Моля те.

— О, върви — Франк отпусна хватката върху Небесни очи. — Никога през живота си не съм наранявал дете. Господ да ме убие, ако това бъде първото.

— Hahou — промълви Меги. — Hahou.

— Що за врели-некипели си научила в това индианско село? — повдигна вежди Франк.

— Току-що ти благодарих на езика на арапахите — отвърна Меги и се отдалечи от него. Радваше се, че силата се връща в нозете й. Но сърцето й се късаше от тревога за дъщеричката.

И само мисълта за Нежен глас и нейната роля в цялата тази работа накара кръвта й да кипне. През цялото време, докато е живяла с Дълга коса, тя го е мамела! Изобщо не го обичаше, желаеше единствено Ловен сокол. Затова бе стигнала толкова далеч. Не бе се отказала да привлече индианския вожд в живота си. Дали се надяваше, че Франк ще убие и нея, и детето?

— Ще плати — промълви Меги. Краката й укрепваха, а гневът й нарастваше. — Как можа да направи всичко това? Само човек, изпълнен с лукавство, може да стигне толкова далеч в желанието си да премахне пречките по пътя си.

Мислите й отлетяха към Ловен сокол. Какво ли щеше да направи, когато научеше за Нежен глас? И Дълга коса! Старият човек! Беше жестоко така да му се подиграе!

— Няма значение, всички трябва да научат за нея. — Меги поклати глава.

Сетне мислите й се съсредоточиха върху Небесни очи и този, в чиито ръце се намираше в момента. Само от нея зависеше да получи дъщеричката си невредима.

Парите. Проклетите пари. Сега й се искаше никога да не ги бе взимала. Изобщо не й бяха донесли спокойствие и сигурност.

Донесоха й само душевна мъка и тревоги.

Когато Меги навлезе в покрайнините на селото, пулсът й се ускори, защото осъзна, че няма да може да го прекоси незабелязано. Димът вече се извиваше над отворите на типитата. Дочуваше гласове да долитат от центъра на селото, където към обичайния огън на открито добавяха нови дърва. Долавяше детски смях и игри. Дори и сега усещаше погледи върху себе си!

Меги спря и бързо се извърна. Погледът й срещна ужаса в очите на Нежен глас, която се беше втренчила в нея скрита в сянката зад вигвама на Дълга коса.

За миг за тях двете времето сякаш спря. Въздухът бе зареден с напрежение. Дишането им излизаше пресекливо: на Меги — от чиста омраза, каквато само Франк някога бе събудил в сърцето й, а сега и Нежен глас.

Отправи се със ситни стъпки към индианката, докато тя, препъвайки се, заотстъпва назад.

— Как можа да сториш това на мен и дъщеря ми? — Сега Меги забърза, за да не изостава от Нежен глас, която все повече ускоряваше стъпка. — Не вярвах, че си толкова лоша.

Сякаш стотици барабани блъскаха в гърдите на Нежен глас — така силно биеше сърцето й. Въобще не бе помисляла, че на Меги ще й позволят да се върне в селото. Решила бе, че най-накрая се е отървала от бялата жена.

А ето я сега тук.

Сега всички щяха да узнаят! Сега беше без значение, че Ловен сокол ще я намрази. Но заради детето, което носеше в утробата си, тя нямаше да понесе Дълга коса да я изхвърли от живота си и от скъпото й село.

— Той те е пуснал? — пророни Нежен глас. — Защо? — Сведе поглед към празните ръце на Меги, сетне рязко вдигна отново глава към лицето й. — Детето? Той е задържал детето?

— Какво те е грижа за детето? — Гласът на Меги бе тихо и заплашително съскане. — Ти измъкна дъщеря ми от сигурността на люлката и я предаде в ръцете на този измамен и отвратителен човек.

Сякаш някаква сигнална лампа започна да примигва в мозъка на Меги и да я предупреждава. Осъзна, че губи твърде много ценно време в разговори с Нежен глас.

Това щеше да стане по-късно! След като Небесни очи отново се намереше в безопасност!

— Ще се погрижа по-късно за теб — спря се тя.

Нежен глас взе да хленчи широко отворила очи.

— Моля те, не казвай!

— Ще кажа — изрече през рамо Меги, докато припряно се отдалечаваше от нея. — Можеш да бъдеш сигурна в това.

Очите на Нежен глас се изпълниха със сълзи. Тя продължи да върви заднешком. Дъхът й пресекна, когато се спъна в едно от въжетата на издигнатото наблизо типи. Непохватно се свлече на земята.

В същия миг окаменя, сетне ръцете й обхванаха корема и тя се замоли на Великата невидима сила падането да няма лоши последици за нея и детето. Сега й оставаше само това дете. Нямаше друг избор, трябваше да избяга от гнева на Ловен сокол, а и на скъпия и обичан Дълга коса.

Остана още известно време седнала, полюляваше се бавно напред-назад, свила колене до гърдите си.

— Какво направих? — приплака и сълзите отново изпълниха очите й. — О, Велико тайнство, какво направих?

Не след дълго се надигна. За малко остана загледана в задната стена на вигвама на Дълга коса, сетне, провесила глава, напусна селото. Не знаеше къде да отиде. Надяваше се единствено някое от племената, живеещи наблизо, да се смили над нея и да я приеме с обещанието да не разкрива местонахождението й пред Ловен сокол.

— Ута — прошепна и избърса стеклите се по бузите й сълзи. — Те взеха Чисто сърце. Аз съм по-млада. За тях ще съм някой, който ще носи много повече дърва за огрев и ще готви много повече храна. Да, ще отида при ута.

Ръката й отново легна върху корема. През последния месец кръвта не бе идвала. Не изпитваше никакво съмнение, че в утробата си носи дете, и беше горда, защото бе дете от човек, когото обичаше… когото обожаваше. Беше на Дълга коса!

Не можеше да престане да мисли за детето и за бъдещето. За ута то нямаше да има никаква стойност, докато арапахите щяха да очакват от него велики дела.

— Дълга коса — изплака, — ами Дълга коса? Дали ще ме намрази?

 

 

Меги вървеше през селото. Надяваше се никой да не забележи напрежението в усмивката й или скованата й походка. Поздравяваше жените, запътили се по своите сутрешни грижи. Изгледа орела, кацнал пред вигвама. Докато я наблюдаваше да приближава, в погледа му се четеше нетърпение — той очакваше храна.

— Съжалявам, прекрасна птицо — промълви Меги, — не сега.

Когато влезе във вигвама, нямаше търпение всичко да приключи и да се завърне при Небесни очи. В паметта й отново нахлуха откъслечни картини от последното й пребиваване тук — как се беше борила с Нежен глас, как Нежен глас бе решила, че това е краят на Меги, и намесата й в живота на младата индианка. Тя изобщо не можеше да предположи, че интересът на Франк не е насочен към Меги и че Меги ще се върне във вигвама.

Трябваше да изхвърли Нежен глас от мислите си и да измъкне парите от скривалището им. Последното нещо, което искаше, бе да намесва Ловен сокол в тази работа. Ако той се появеше и й се наложеше да му разкаже всичко, нямаше никаква представа как биха могли да се обърнат нещата и дали щеше да успее да спаси Небесни очи от Франк. А заплахите му я бяха дамгосали, също както прастарите листа оставяха отпечатани в скалите и камъните.

Когато забърза към задната част на типито, пулсът й препускаше от вълнение. Коленичи край купчината завити на руло вързопи. С нетърпеливи пръсти отхвърли един, после втори и повдигна рогозката, под която само на няколко сантиметра дълбочина, заровени в пръстта, се намираха парите.

Започна да отмахва пръстта и скоро чантата се показа. Изглеждаше й някак странно, че отново я вижда. Толкова много неща се бяха случили, откак я бе измъкнала от скривалището й в кокошарника. Изглеждаше сякаш е минала вечност; едно минало, забравено, когато чувствата й към Ловен сокол разцъфнаха.

Пусна чантата в скута си и започна да заглажда пръстта над дупката, която бе останала след изваждането й. В бързината да скрие измамата от Ловен сокол не бе чула тропота на пристигащите в селото коне, нито пък бъркотията, настъпила, когато хората се скупчиха около онези, които бяха пристигнали.

 

 

Ловен сокол помогна на майка си да слезе от коня. Усмихваше се широко, докато хората се събираха около нея и един след друг я прегръщаха. Извърна поглед към своя вигвам. Питаше се защо ли Меги не е излязла да го посрещне.

Остави майка си. Сърцето й бе преизпълнено с веселие и обич, защото хората продължаваха да й се радват, и се отправи към колибата.

Когато пристъпи вътре, се спря изненадан. Защо ли Меги запълва с пръст някаква дупка в пода?

Погледът му се премести и спря върху черната чанта, която лежеше в скута й. Не я бе виждал по-рано. Какво ли беше? И защо изглеждаше толкова важна за Меги?

— Очи на пантера? — изрече той и продължи навътре.

Сърцето на Меги се преобърна, когато чу гласа му. Тя се вкопчи в чантата и му отправи една принудена усмивка, изпълнена с вина.

Сетне я заля вълна на страх. Ловен сокол. Щом той бе тук, то… о, как ли щеше да отиде и да спаси дъщеря си?

Ужасът от това, което можеше да се случи, ако бъде принудена да разкаже на Ловен сокол всичко, се възвърна!

А знаеше, че сега вече няма друг избор.