Каси Едуардс
Изпепеляваща жарава (3)

Втора глава

Все още бе ранно утро, но въздухът в кокошарника бе горещ. Бе толкова задушно, че Маргарет Джун едва дишаше, докато минаваше от полог на полог и събираше яйцата от сламата. Усмихна се, когато кокошките се разкудкудякаха, очевидно ядосани, че им взема яйцата.

— Спрете тази гюрултия — рече Меги. Тя харесваше галеното име, което съпругът й бе измислил. Разсмя се на глас. — Преди девет месеца твърде добре изучих изкуството да се краде, та сега да не могат да ме спрат няколко кокоши крясъка.

Едва не стъпи върху петела, който важно, важно влезе в кокошарника. Блестящите пера на опашката му се полюшваха гордо, когато мина покрай Маргарет Джун.

— А ти, млади момко — усмихна му се нежно тя, — си гледай добре работата, та всяка сутрин да имам удоволствието да отмъквам по нещо. Точно сега мъжът ми слага дърва в огъня за една чудесна закуска от яйца.

Напълнила догоре кошницата, Меги пристъпи навън в ярката светлина на утрото. Слънцето вече сипеше палещи лъчи над прегорялата земя. В градината младите стъбла на царевицата бяха клюмнали от горещината.

Щеше ли някога да завали, проплака тя в себе си и избърса със свободната ръка влажното си чело. Съвсем сигурно бе, че след това температурите щяха да станат по-поносими.

Премести ръка към закръгления си корем.

— Страхувам се да родя детето в тази жега — прошепна и се вторачи надолу в доказателството за бременността си.

Доста време бе нужно да свикне с мисълта, че носи дете от мъжа, когото ненавиждаше. След погребението на баща й Франк Харпър я бе отвел в нейната стая под претекст да я успокои, но вместо това я бе насилил.

— Така или иначе, аз те обичам — прошепна на детето и любовно погали онази част на корема си, към която евтината памучна рокля бе плътно прилепнала. — Ти не си виновно.

Бавно се отправи към дървената хижа на брега на потока. Представи си своя съпруг, който пали огъня, за да приготви тя закуската.

Мисълта, че има Мелвин, я изпълни с топлина. Той бе силен мъж, нежен и добър. Добре, че имаше късмет да намери човек, който да се грижи за нея и бъдещото й дете. През дългите месеци на бременността я беше глезил така, сякаш детето беше негово.

Мислите й се зареяха към времето на първата им среща. След като открадна парите от сейфа на Франк, тя се втурна навън в нощта и потърси убежище в първия изпречил й се покрит фургон. Сгуши се отзад между провизиите. Молеше се собственикът му да се смили над нея, когато я открие. Единственото, в което бе сигурна, бе, че трябва да се махне от Франк, и този керван от фургони, който щеше да напусне Уайоминг на сутринта, беше едничката й възможност за бягство.

Само половин ден бе изминал от тръгването на кервана и Меги бе разкрита. Близо до мястото, където се бе притаила, имаше кутия с пипер. С неимоверни усилия тя потискаше желанието си да кихне, докато накрая се разнесе гръмовита кихавица, което осведоми коларя за присъствието й.

Споменът за шокираното изражение на Мелвин Даниел, когато откри нея, пътника без билет, я накара да се усмихне. След като се бе убедила, че чантата с парите е добре скрита под купчината одеяла, тя бе пропълзяла напред и се бе настанила до коларя. Скоро узна, че Мелвин е вдовец, вече на възраст. Когато разговаряше с нея, бе кротък като агънце.

Не мина много и тя му разкри историята на живота си. Разказа как родителите й починали и как Франк, съдружникът на баща й, с измама бе измъкнал всичките му пари.

Двете неща, които пропусна, бяха признанието, че преди да избяга, си беше върнала всичките бащини пари, като ги бе откраднала от сейфа на Франк, както и това, че Франк я бе изнасилил. По онова време изпитваше съмнение, че изобщо някога ще намери думи да разкаже на когото и да било как е била обезчестена. Бе решила, че това ще е нейна тайна. Срамуваше се да го сподели.

Но много скоро всичко се промени. Само три седмици след началото на пътуването сутрин започна да й се гади и тя се сети, че месечното й течение е закъсняло.

Меги бе избухнала в плач ужасена, че е бременна от Франк. Вече нямаше избор, трябваше да признае пред Мелвин истината.

Той я бе изслушал. Бе проявил съчувствие. Бе я взел под крилото си.

Сред пътуващите с кервана имаше един пастор. И още там, на същото място, Мелвин се бе оженил за нея, без да си е позволил дори да я целуне.

Оттогава Меги го боготвореше, но никога не изпита страст, докато се любеха. Никога не усети нищо, докато нощем изпълняваше своите „задължения“ на съпруга. Чувстваше се така, сякаш от нея бе останало само една куха обвивка. Опасяваше се, че Франк е унищожил способността й да изпита този вид наслада.

Мелвин и Меги намериха своя земя, настаниха се и се захванаха да отглеждат животни. Животът им бе обикновен, спокоен. Меги не би разменила приветливата простота на дома си за нито една от всичките прекрасни къщи, които бе видяла в Сейнт Луис, когато го бе посетила с родителите си. Бедната колиба и мъжът, който я обожаваше, струваха много повече от богатството и лукса.

Вдигна свободната си ръка към червеникавокафявата си коса. Не я бе подстригвала, откак бе пристигнала в Уайоминг, и днес тя стигаше до кръста й.

Тихо се засмя, припомняйки си как всеки път, когато седяха настанени удобно пред огъня, Мелвин й правеше комплименти и я притискаше към себе си. Казваше, че обожава големите й зелени очи, обрамчени с гъсти, тъмни ресници. Казваше също, че лицето й е винаги приветливо, мило и приятно. Дори твърдеше, че бременността я прави още по-лъчезарна и жива.

Често споменаваше, че трябва да се срамува, задето се е оженил за момиче на деветнадесет, докато самият той е на петдесет.

Меги бе тази, която наистина се срамуваше, но по други причини. Нито веднъж не бе споменала пред Мелвин за чантата с парите, макар да осъзнаваше, че с тях могат да направят по-приятен живота си в дървената хижа. Имаше чувството, че са омърсени.

Хвърли през рамо поглед назад към кокошарника. Бе изкопала дупка в мръсния под и там бе заровила чантата. Сетне бе покрила всичко с дебел пласт слама.

Някой ден може би щеше да реши, че е настъпило времето да извади парите и да ги даде на мъжа си. Изкиска се, като си представи как ще се ококорят сивите му очи. Щеше да си купи елегантно седло, жребец…

Сърцето й подскочи, когато си чу името, а след него високо предсмъртно стенание. Тя пребледня, изпусна кошницата с яйцата, сетне се втурна колкото й държаха силите към хижата.

Останала без дъх, притискайки корема си, тя отметна волската кожа встрани. Прималя й, когато откри Мелвин проснат по гръб на пода. Сивите му очи бяха отворени, застинали в неподвижен смъртен взор към тавана. Пръстите на ръката му бяха сгърчени върху сърцето, от ъгълчетата на устата му се стичаше слюнка.

Меги притисна ръце към устата си да потисне писъка, а сълзите се стичаха по лицето й. Осъзнаваше, че смъртта на Мелвин е била ужасно мъчителна, защото чертите на лицето му бяха разкривени.

Ридаейки, тя пристъпи към него и се отпусна на колене до тялото му. Повдигна главата му и я залюля в скута си. Докато го милваше по страните, през съзнанието й прелетяха хилядите споделени хубави мигове.

Сега всички те си бяха отишли безвъзвратно.

Сърцето й се вцепени в смъртен страх. Беше сама. В тази изоставена земя, която току-що се бе присъединила към съюза като четиридесет и шести щат, тя бе напълно сама. Нямаше никакви съседи.

Погледна към корема си. Ридание задави гърлото й, когато се сети, че всеки момент детето можеше да се появи. Бе се осланяла на Мелвин, той знаеше какво да направи, когато родилните болки започнат. Можеше да се справи с всичко.

А сега нещата зависеха само от нея!

— Мелвин! — изхлипа тя. — Какво да правя? Какво да правя…?

Привидяха й се индианците, от които се страхуваше, макар че нито тя, нито Мелвин бяха някога обезпокоявани от тях. Повечето бяха заточени в резервати, укротени от ръката на белия човек.

Знаеше обаче, че може да има и такива, които са готови да пролеят кръв за отмъщение.

— Дори и на жена? — прошепна и потрепери, когато се видя отвлечена и задържана в плен. — Ами детето ми? — изрази гласно отчаянието си и отново захлипа, притискайки главата на мъжа, чието сърце бе спряло без време.

 

 

Облак прах се издигна над земята, когато ездачът заби шпори в коня и продължи да язди в галоп още по-устремено сега, когато бе навлязъл в Уайоминг. Ден след като бе изпитал удоволствие в обятията на Маргарет Джун, Франк Харпър откри липсата на парите, а после установи, че и тя самата е изчезнала.

Не му беше нужно много време, за да разбере какво е станало. Не бе избързал да смени комбинацията на сейфа, а той някога принадлежеше на баща й. Тя бе взела парите и се бе изпарила в неизвестна посока.

— С изключение на един въшлив, проклет долар — просъска Франк през плътно стиснати устни. Беше го оставила, за да го унижи и вбеси. Изсмя се сатанински. — Кучка! Ще ти покажа, че не можеш да си играеш с Франк Харпър, още по-малко да го крадеш. Веднъж да те пипна, ще ти дам да разбереш какво е отмъщение.

Като поразпита наоколо, Франк узна за кервана, отправил се към Уайоминг, и предположи, че е избягала с него. Служебни задължения му попречиха да тръгне начаса, но беше убеден, че по-късно ще открие Маргарет Джун.

Сега този момент бе настъпил. Той назначи доверени хора да се грижат за многобройните му дела в Канзас и воден от жаждата за мъст, се отправи на път.

Щеше да си върне парите. И да пипне Маргарет Джун. Не мразеше никого повече от тази крадлива кучка.

Съзрял пред себе си малката хижа, от каменния комин, на която се извиваше пушек, Франк се подсмихна лукаво и се насочи натам. Когато наближи, мъж и жена пристъпиха към портата.

Франк придвижи дясната си ръка към кръста, където висеше револверът с шест патрона — никога не се знаеше кой може да е приятел, кой враг. Яздеше набит дорест кон. Изправен и с изпънати рамене, седеше в богато украсеното със сребърни кабъри седло. Посребрените му шпори издрънчаха, когато рязко спря пред двамата непознати. Те бяха нащрек, бавно го изучаваха с поглед.

Знаеше, че представлява впечатляваща гледка с прилепналия кожен панталон, стегнатите ботуши и ръкавици и широкополата, черна шапка от боброва кожа. Беше се изучавал достатъчно често в огледалото. Лицето му беше изразително, очите — близко разположени и пронизващи. Не харесваше хлътналите си бузи и въздългия нос. Знаеше, че ако не е усмихнат, лицето му има сурово изражение на престъпник, разкриващо липсата на сила на духа и на характера. Така че насила надяна една великодушна усмивка, докато докосваше за поздрав ръба на шапката си.

— Добро утро, гос’жо. — Гласът му прозвуча умишлено тихо. — Добро утро, господине.

Двамата не отвърнаха нищо, просто продължиха да го гледат подозрително. Сетне мъжът протегна покрита с мазоли ръка.

— ’Утро. — Акцентът на мъжа беше от Кентъки. — Какво те води по тези места?

— Искам да опозная Уайоминг. Съвсем нов щат е. — Франк раздруса ръката му. — Мислех си да поразгледам наоколо.

— Какво друго правиш, освен да разглеждаш? — Мъжът отдръпна ръка и собственически обгърна кръста на жената.

— Нищо специално. — Франк сви безгрижно рамене. — Предполагам, че постоянно да пътешествам, е в кръвта ми. Не мога да стоя на едно място.

— На кон денят е твърде дълъг — обади се учтиво жената. — Защо не влезеш и не поседнеш за минутка? Ще пиеш ли чаша кафе с нас?

— Нямам много време. — Сянка премина по лицето на Франк. Хвърли поглед през рамо, погледът му обходи местността. — Имате ли наблизо съседи?

— Не. — Мъжът неловко се премести от крак на крак. — Защо питаш?

— Познавах една млада дама. Бях й подарил сърцето си, а един ден тя хей така — хоп! — и изчезна от мен. Може би сте чували името й, когато ходите за провизии в града? Маргарет Джун Хил. Така се казва. Чували ли сте за нея?

— Не мо’ем да кажем — отвърна мъжът.

— Сигурни ли сте? — Пръстите на Франк стиснаха дръжката на револвера.

— Маргарет Джун. Името е хубаво, чудесно. — Жената погледна усмихната нагоре към Франк. — Не бих го забравила, ако съм го чула.

Мъжът притисна жена си още по-плътно към себе си.

— Не ни каза как ти е името. — Мъжът беше нащрек.

— Не сте попитали — ухили се накриво Франк.

— Откъде каза, че си? — подразни го мъжът.

— Не съм казвал нищо — отвърна Франк, пришпори пръхтящия кон и продължи нататък. Достатъчно време бе изгубил да разпитва тези преселници. Бяха се оказали безполезни.

Заби шпори в хълбоците на коня, решен да открие Маргарет Джун без значение колко време щеше да му отнеме и колко души трябваше да разпита!