Каси Едуардс
Изпепеляваща жарава (10)

Девета глава

Остра, пронизваща болка изтръгна Меги от съня. Тя се хвана за корема и шумно пое въздух, когато първият пристъп премина.

— Раждането започна — прошепна и очите й се разшириха. Болките идваха на често. Не беше мислила, че ще се случи толкова скоро.

Повдигнала се на лакът, Меги погледна към кожите и одеялата, върху които беше спал Ловен сокол. Нямаше го.

— Божичко, къде е той? — прошепна на себе си.

Отчаяно огледа типито. Пламъците в огнището хвърляха дълги танцуващи сенки по стените и тя не можеше да разбере дали е нощ или ден.

Вдигна поглед нагоре към отвора за пушека и видя небето, избледняло с оттеглянето на нощта.

— Сигурно е отишъл до реката за сутрешната баня или може би за още дърва — отново прошепна Меги, опитвайки се да се убеди, че той ще се върне скоро.

Не искаше и да помисли, че раждането ще мине, без той да е наблизо.

Нуждаеше се от неговото успокоение, от любовта му. Желаеше вниманието му в мига, в който детето й поемеше за първи път дъх!

Ако можеше да приеме детето така, както бе приел нея, щеше да й е много по-лесно завинаги да отхвърли спомена за истинския баща на детето.

Толкова много зависеше от Ловен сокол. Животът й зависеше от него. Щастието й зависеше от него.

Прониза я поредната режеща болка и замъгли съзнанието й. По челото й потече пот и тя стисна зъби, за да понесе мълчаливо родилните мъки. Отхвърли одеялото настрани и разтвори крака. Стиснала корема си с ръце, остана да лежи по гръб, със затворени очи. Мислите й плуваха замаяни, а болките ставаха все по-силни и идваха на все по-къси интервали.

Страх сграбчи сърцето й. Чудеше се какво ли задържа Ловен сокол. Бавно се опита да стане от леглото. Но в мига, в който краката й докоснаха пода, нова болка — този път по-продължителна — сграбчи корема й. Натискът беше непоносим.

Тя изчака, докато болката отзвучи, и отново се опита да стъпи на рогозките. Трябваше да стигне до входа. Ако Ловен сокол се намираше наблизо, щеше да го извика.

Опасяваше се от най-лошото — че той нямаше да бъде тук за самото раждане. Ами ако никой не дойдеше да й помогне? Най-накрая стъпалата й опряха пода и тя се надигна с усилие.

Обхванала корема си, тя запристъпя по рогозките. Прониза я нова болка и тя спря. Този път бе толкова силна, че й се зави свят и тя почувства, че може да припадне, ако болката не утихне скоро.

Потна от напрежението, тя най-после стигна до входа на типито. С трепереща ръка отметна настрана кожата и подаде глава навън. Надеждата й да открие някъде наблизо Ловен сокол изчезна. Той не се виждаше никъде. Дори и конят му го нямаше в корала до типито.

Забеляза, че фургонът й също го нямаше, а с него и кокошките, петелът и кравата.

Но сега не можеше да се тревожи и за това, защото я прониза нова болка, толкова силна, че тя извика и се сви на пода. Ръката й остана протегната навън.

Беше затворила очи и тихо плачеше, затова не усети кога чифт крака приближиха и спряха край нея.

— Значи времето дойде — изрече саркастично Нежен глас и с това накара Меги да отвори очи.

— Ти! — Шепотът на Меги бе напрегнат. — О, боже, не! Моля те, изпрати ми Ловен сокол. Моля те, изпрати някой друг да ми помогне. Не искам твоята помощ. Ти… се държиш така, като че ме мразиш. Аз… нямам ти доверие.

— Бяла жено, спести си думите. — Нежен глас се приведе, прихвана Меги през кръста и й помогна да се надигне от пода. — Нежен глас помага да се ражда детето. Ако не ти харесва, можеш да си вървиш.

Меги нямаше друг избор, освен да се облегне на Нежен глас, която я придържаше, докато се върна в леглото.

— Като че ли съм в състояние да вървя, а още повече да тичам точно сега — разсмя се саркастично Меги. Изгледа сериозно Нежен глас. — Къде е Ловен сокол?

— Трябваше да замине още преди изгрев-слънце. — Отговорът на Нежен глас прозвуча безразлично.

— О, не — проплака Меги, докато бавно се отпускаше на леглото. — Къде отиде? Защо?

— Пристигна вест, че може би са забелязали майка му — обясни Нежен глас и внимателно измъкна роклята на Меги през главата й. — Но стой спокойно, бяла жено. Той се разпореди да сме нащрек, защото днес може да родиш. Ние жените знаем какво трябва да се направи.

Мисълта, че Ловен сокол е бил загрижен да се разпореди да й помогнат, би трябвало да накара Меги да се чувства по-спокойна, но за съжаление не беше така. Едва понасяше да е в едно типи с Нежен глас, още по-малко да слуша хапливия й език през целия ден и да бъде в нейните ръце по време на раждането.

— Нали каза, че не само ти, но и други ще ми помогнат? — запита Меги. Бе доволна все пак, че Нежен глас придърпа едно от одеялата върху голото й тяло.

— Сигурна съм, че са чули как викаш, както чух и аз — отвърна Нежен глас. Челюстите й бяха здраво стиснати, втренчените в Меги тъмни очи излъчваха гняв. — Ще пристигнат много скоро.

— Може би не са чули. Върви и им кажи, че скоро бебето ми ще се появи. — Меги вдигна ръка към Нежен глас. — Моля те!

Поредната остра болка я накара да забрави страховете си. Тя притвори очи и прехапа долната си устна. В този момент не я интересуваше нищо друго, освен реакцията на собственото й тяло. Дори не усещаше и ръцете на Нежен глас, които мачкаха корема й.

Едва когато болката утихна, тя осъзна какво прави индианката. За миг времето спря. Сетне, усетила колко внимателно Нежен глас масажира тялото й, Меги вдигна поглед към нея и й се усмихна.

Когато Нежен глас не отвърна на усмивката й, тя посърна.

— Защо не ме харесваш? — избърса потта от челото си с опакото на ръката. — От първия момент, в който те зърнах, разбрах, че ме мразиш. Свързано ли е с Ловен сокол? Ти… ти обичаш ли го?

— Нежен глас не е длъжна да казва на бялата жена нищо за чувствата си. Не е работа на Нежен глас да казва на кого Ловен сокол да даде сърцето си и на кого не. Той ти е дал сърцето си, нали?

— Не мога да говоря от името на Ловен сокол. — Меги чувстваше, че е най-добре да не разкрива каквото и да било от обещанията на Ловен сокол, особено пред Нежен глас. Сега беше във властта на индианката.

— Привлечен е от цвета на кожата, косата и очите ти — смънка Нежен глас и гневно вирна брадичка. — Но все пак се питам дали детето ще е с бяла кожа или цветът й ще е като нашия?

Меги пребледня, осъзнала, че индианката обвинява Ловен сокол не само в това, че е баща на детето, но и че е излъгал за това, че я е срещнал по пътя!

— Искаш да кажеш, че вождът ви е лъжец? — осмели се да каже, но знаеше, че може да настрои жената още повече срещу себе си. Но пък може би Нежен глас си залагаше сама капан, като демонстрираше, че не вярва на думите на Ловен сокол. Може би това щеше да осигури преимущество на Меги пред красивата и злобна жена.

— Как ли би реагирал, ако знаеше, че го смяташ за човек, на когото не може да се има доверие? — продължи предпазливо тя.

Устните на Нежен глас се отвориха, очите й се уголемиха, но тя не успя да отговори. Четири забързани жени се вмъкнаха в типито. Носеха кофи с топла вода, меки кърпи и разни предмети, които Меги не познаваше.

Жените се приближиха до леглото, по две от всяка страна. Нежен глас стоеше откъм краката.

— Обърни се и застани на колене и на лакти — разпореди се с равен глас Нежен глас.

— Какво? — ахна Меги. — Защо трябва да го правя?

— Прави каквото ти се казва — повтори Нежен глас и дръпна одеялото от Меги. — Сега.

Меги затаи дъх, когато видя, че жените забиват пръчки в земята, по една при всеки от ъглите на леглото.

— Какво правите? — запита най-накрая. От ужаса гласът й беше изтънял и трепереше.

— Когато детето тръгне, ще се уловиш за пръчките — обясни едната от жените. Гласът й беше тих и успокояващ. — Сега направи каквото ти казва Нежен глас. Обърни се на колене и на лакти. После хвани здраво пръчките. Когато болките дойдат, се дръж здраво за тях. Така ще имаш опора.

Меги започна да върти глава наляво и надясно.

— Не, няма да го направя — изкрещя. — Това не е прието при белите хора. Ще лежа по гръб, за да родя детето си. Това е нормалният начин!

Нежен глас се наведе над леглото и изгледа смръщено Меги.

— Сега не се намираш между бели — просъска тя. — Ти избра да родиш детето си сред нас. Тогава ще го родиш според обичаите на арапахите!

Няколко чифта ръце я подхванаха и започнаха да я извръщат по корем. Тя ги удряше, но беше прекалено слаба, за да се съпротивлява. Сега нямаше значение колко й беше неприятно, че трябваше да роди детето си застанала на лакти и на колене, но нямаше избор.

Когато застана на коленете си, ръцете й обхванаха пръчките. Коремът й тежко висеше под нея. Улови се здраво, когато я прониза поредната болка. Но този път й се стори, че сега всичко е по-лесно. Болките не бяха така жестоки. Изпитваше облекчение да се държи за нещо.

Провеси надолу глава, а потта се стичаше по челото й. Затвори очи и задиша запъхтяно, докато няколко чифта внимателни ръце масажираха тялото й.

Сетне зад гърба й настъпи неочаквано раздвижване. Тя извъртя главата си встрани и отвори очи. С ужас установи, че в типито има мъж. Опита се да се наметне с одеялото, но ръцете, които само допреди малко я успокояваха, сега й пречеха да се прикрие от погледа на мъжа.

— Моля те, излез — проплака тя, умолявайки с поглед възрастния мъж със странното облекло. — Остави ми поне ти някакво достойнство, моля те.

Но скоро разбра кой е този мъж. Това беше лечител! Шаман. Той започна да пее и да танцува около леглото, раздрусваше дрънкалка, направена от рибешки гръбнаци, накачени на топка от еленова кожа, на единия край, на която бяха привързани пера. Той й вееше и я докосваше с тях. В същото време продължаваше да припява монотонно.

— Моля те, не прави това — отново проплака Меги и потръпна от отвращение. — Остави ме на мира!

Меги отпусна глава и захълца, осъзнала, че всичките й протести са напразни. Извика силно, когато най-пронизващата болка сякаш разкъса корема й. Вкопчи се в пръчките и се напъна. На корема си постоянно усещаше ръце, които я разтриваха и подпомагаха раждането. После почувства други ръце, които проникнаха в родовия й канал и детето скоро последва пътя им вън от тялото й. Силният му плач показваше, че се е появило на бял свят с добре развити бели дробове.

— Момиче е — обади се Нежен глас. — Кожата й е много бяла, а очите й са сини.

Жените помогнаха на Меги да се извърти, така че отново да легне на гръб. Задъхана от напрягането, тя лежеше, вторачила поглед в детето, което се намираше в ръцете на Нежен глас.

— Моето дете — изрече тихо и протегна ръце към бебето. — Дай ми… детето.

Странно усмихната, Нежен глас изгледа Меги, завъртя се и напусна типито заедно с пищящото бебе.

Меги беше поразена. Останала без думи, се втренчи във входа. Мислеше си, че Нежен глас й играе някакъв отвратителен номер и скоро ще се върне да остави детето при законната му майка.

Но когато Нежен глас не се върна и Меги осъзна, че детето й е отнето, тя започна да пищи и се опита да се надигне от леглото, но имаше твърде много ръце, които я задържаха.

— Защо? — проплака Меги. Погледът й изреждаше лицата на жените за отговор. Не откри никой, който да желае да й обясни защо детето й е отнето, но се почувства донякъде успокоена, защото бе обградена с внимание и грижи. — Моля ви! — Погледът й се местеше от жена на жена. — Кажете ми защо Нежен глас отнесе детето ми.

Когато отново никой не й отговори, тя се опита да стане от леглото, но падна по гръб, изтощена от усилието, с чувство за празнота и чезнеща смелост и надежда. Затвори очи и извърна лице от жените, които я миеха, а след като почистиха всичко, й навлякоха чиста и мека рокля от еленова кожа. Меги продължи да хълца, макар че от очите й вече не течаха сълзи. Припряно извърна поглед, когато между гласовете в долния край на леглото дочу и този на Нежен глас.

— Сълзите ти ли пресъхнаха? — Нежен глас гледаше втренчено в очите на Меги.

— Къде занесе бебето ми? — попита Меги. Гърлото я болеше от виковете. Помъчи се да се надигне на лакът, но беше твърде слаба и се повали обратно по гръб. — Защо отнесе детето ми? Защо?

— Детето беше занесено на Жена с много деца, за да суче от нейната гръд, вместо от твоята. — Нежен глас се усмихна надолу към Меги. — А защо ли? Защото Ловен сокол се разпореди да бъде сторено, в случай че родиш преди неговото завръщане в селото.

Сърцето на Меги подскочи, после сякаш спря да бие, а тя погледна невярващо Нежен глас.

— Детето ми се храни от гръдта на друга жена? — ахна тя. — И ти твърдиш, че е така, защото го е разпоредил Ловен сокол? — Най-сетне успя да се надигне на лакът и да се задържи така. — Лъжеш! — извика тя и сълзите отново рукнаха от очите й. — Ловен сокол не би направил това. Върви и веднага ми донеси детето!

Отново внимателни ръце я задържаха към леглото. Отново се отпусна по гръб изтощена. Но когато вдигна поглед към Нежен глас, я заля вълна на ярост.

— Всичко това е твое дело и ти много добре го знаеш — процеди между здраво стиснати зъби. — Когато Ловен сокол се завърне и открие какво си сторила, ще съжаляваш.

Една по-възрастна жена положи предпазливо ръка върху ръката на Нежен глас и с този жест я подкани да излезе навън, после застана в края на леглото.

— Нямаш основание да се караш с Нежен глас — изрече тихо тя. — Ние всички сме тук по нареждане на Ловен сокол. Детето беше отнесено при Жена с много деца също по негово желание. Сега почивай. Когато Ловен сокол се завърне, ще можеш да получиш отговорите, които ние не можем да ти дадем.

Меги здраво стисна клепачи, опитвайки се да не си представя своето бебе на нечии други гърди. Чувстваше, че ако продължава да го вижда така, може да изпадне в несвяст.

Една от жените пристъпи към леглото й с купа, в която бе сипана току-що сготвена супа.

— Загуби много сили и кръв при раждането — произнесе и Меги отвори очи. — Трябва да ядеш, за да възстановиш изгубените сили.

Меги извърна очи. Не можеше да повярва, че всичко това се случва с нея. Внезапно беше захвърлена в свят, напълно различен от нейния. И макар че Ловен сокол се бе отнесъл към нея с внимание и се бе заклел да я обича, тя вече се съмняваше във всичко казано и сторено от него. Чувстваше се повече като пленник, отколкото като някой, когото обичат!

Все пак трябваше да възстанови силите си, за да бъде добра жена и майка, затова се изправи в седнало положение и пое купата. Лакомо изяде всичката супа, дори помоли за още.

По-късно, когато остана сама, тя се помъчи да не заспи. Искаше да е будна в мига, в който Ловен сокол ще прекрачи в типито. Искаше да се нахвърли върху му с въпроси и обвинения.

Но скоро се предаде на слабостта и започна да се унася тихо прохълцваща и молейки се, болката в сърцето й да утихне.

 

 

Сгушен удобно в одеялата край огъня, Франк Харпър се събуди внезапно. Седна и се огледа предпазливо наоколо, после вдигна очи към небето, където на хоризонта слънцето бавно изгряваше сред искрящо алено сияние. Харпър отметна одеялата встрани, изправи се в цял ръст, протегна се и се загледа в угасващите въглени на огъня.

— Що за дяволски сън? — Отпусна се на коляно, за да добави нови дърва. — Маргарет Джун има бебе? Дявол го взел, бебето даже беше с моите очи.

Той потрепери и отново се изтегна край огъня. Разсмя се, чудейки се какво, за бога, можеше да означава този кошмар.

Той мразеше децата с всяка клетка на тялото си.

Край него никога нямаше да се навърта някакъв пикльо, та дори и да е негов собствен син.