Каси Едуардс
Изпепеляваща жарава (18)

Седемнадесета глава

Денят беше слънчев, подухваше лек ветрец. Меги изнесе Небесни очи отвън на ливадата, където Ловен сокол обучаваше своя орел. За тях двете на земята бе разстлано одеяло. Меги се отпусна върху него, без да отделя поглед от орела. Ловен сокол го подтикваше да литне от ръката му, към която бе завързан с връв за единия крак.

Сега разбираше, че за да се обучи орелът, са необходими голямо умение и търпение. Но беше очевидно, че това предизвикателство доставя удоволствие на Ловен сокол. Неговото търпение проличаваше всеки път, когато птицата трябваше да бъде накарана да полети във въздуха и после, пърхайки с криле, да кацне непохватно на земята. Ловен сокол я вдигаше и започваше всичко отначало.

Меги реши, че е достатъчно топло, за да отвие дъщеричката си и да я подържи на слънцето. Самата Меги се чувстваше толкова добре. Тя разгъна одеялото. Клепачите на момиченцето потрепваха срещу ярката светлина. Скоро бебенцето се отпусна и започна да оглежда заобикалящия го свят.

— Предлагам прекрасен ден на прекрасна дъщеря. — Меги остави Небесни очи да стисне с пръстчета единия от нейните пръсти.

Гърленият и доволен смях на Ловен сокол привлече погледа й към него.

— Виждаш ли? — извика той. — Тя полетя, макар и само за миг.

Птицата беше кацнала отново върху китката на Ловен сокол и кълвеше от парчето месо, което й беше поднесъл.

— Накарай я да го направи отново, заради мен. — Меги се усмихна на Ловен сокол. Със свободната си ръка засенчи очи и се загледа. Ловен сокол отново отпусна ръка, принуждавайки малкия орел да отлети от нея и после да се върне, когато индианецът пак я вдигна и леко подръпна връвта, с която орелът бе завързан за крака.

Отново птицата бе наградена с парче месо.

— Целта е да я науча при команда да излита от ръката ми и после да се връща — обясни той. — Когато изпълни това, което й е наредено, получава прясно месо от друга, наскоро убита птица. Ако месото е още топло, толкова по-добре. В противен случай трябва да се затопля на огън или на слънцето.

— И ти очакваш аз да упражнявам птицата по този начин през цялото време, докато отсъстваш? — попита Меги, която люлееше Небесни очи, защото детето бе започнало тихичко да помрънква. — Опасявам се, че нямам твоя опит, Ловен сокол. Птицата може да избяга.

— Ако не можеш да правиш това, просто се занимавай с нея вътре в колибата — отвърна Ловен сокол, който навиваше връвта на орела след поредния кратък полет. — Това ще бъде последната й възможност да остане свободна, без да е завързана за крака към стойката пред типито. Както виждаш, съвсем не гори от желание да лети. Ще е доволна просто да се разхожда вътре из колибата. Но внимавай с огъня. Няма да й е приятно, ако крилата й се опърлят.

— Ще се погрижа да не й се случи нищо лошо, докато те няма — обеща Меги, вирнала решително брадичка, защото мислите й я отнесоха към Нежен глас. — И тя също като мене ще очаква завръщането ти.

Слънцето полека се спускаше и под дърветата сенките се удължиха. Меги уви Небесни очи в одеялото и се изправи.

— Прибирам се в колибата да нахраня Небесни очи. — Меги бавно се отдалечаваше. — Скоро ли ще дойдеш, скъпи?

— Haa, скоро. — Ловен сокол потупа меката, пухкава перушина на орела. — Още малко упражнения за моя приятел тук и после ти и аз ще стоплим одеялата, нали?

— След това може и да не те пусна да тръгнеш — подметна през рамо Меги и тихичко се разсмя, макар че дълбоко в себе си й се искаше да го направи наистина. Ужасяваше се от четиридневното му отсъствие.

Въпреки това знаеше, че няма друг избор, освен да приеме и да използва времето, за да научи повече за бита на арапахите и да го изненада при завръщането му.

Отново усети погледа на Нежен глас върху себе си, когато влезе в селото, и това я накара да се напрегне.

Вътрешно я обзе хлад. Вероятно Нежен глас вече знаеше за предстоящата сватбена церемония и че Ловен сокол се готви да отсъства няколко дни.

Меги очакваше индианката да се възползва по някакъв начин от неговото отсъствие. Страхуваше се от онова, което би направила, за да отърве селото от бялата жена и детето й.

Доволна, че най-накрая се е озовала в безопасната територия на колибата на Ловен сокол, Меги приседна край тлеещата жарава и поднесе детето към гръдта си. Люлееше го бавно напред-назад, докато бебето сучеше. Меги притвори очи и забрави за всичко друго, освен как Ловен сокол щеше да я пренесе съвсем скоро в рая. С тялото й той правеше неща, които тя не беше и сънувала.

Дори сега, при спомена за чудесата, които вършеха устните, езикът и ръцете му, я заля топлина. Пое шумно въздух, когато се сети за неговата мъжественост и как страхотно я изпълваше, хвърляше във възторг и възнасяше в облаците.

— Насити ли се вече със сладкото ти, топло мляко? — запита Ловен сокол, който току-що бе влязъл в типито. С него сякаш бе влязло и слънцето. Орелът се бе вкопчил в ръката му.

Мислите й все още бродеха в царството на най-чувствените наслади и тя не разбра какво я пита. Когато вдигна очи към него, се изчерви.

— Какво каза?

Ловен сокол я изгледа, досетил се коя може да е причината за изчервяването й и какво му обещаваше то. Разсмя се тихичко, после приклекна и постави малкия орел в кутията със слама. Изправи се, отиде при Меги и погледна надолу към детето.

— Не знаеше ли, че вече е заспала? — приведе се, за да го поеме от гръдта й. — Мислите ти не бяха с бебето. Бяха с твоя мъж.

— Да, с моя мъж — потвърди Меги и се надигна. Смъкна роклята си от раменете, прекара я през ханша и я остави да се свлече в краката й, откъдето внимателно я отритна.

Последва Ловен сокол до люлката и застана зад него, докато той слагаше Небесни очи върху одеялата. Когато се увери, че дъщеричката й спи спокойно, Меги плъзна ръце по тялото му и го привлече назад към себе си. Притисна изкусително гърдите си в гърба му, а едната й ръка се плъзна по кръста му вътре в панталоните и притисна с нетърпеливи пръсти неговата мъжественост.

Чу го да простенва от удоволствие и усети как мъжествеността му нарасна в пръстите й и започна да пулсира срещу дланта й, сякаш имаше собствен живот. Когато се изправи в пълния си размер, Меги започна да движи пръсти. Ловен сокол притвори очи и се стегна. Движенията на ръката й вливаха удоволствие във вените му. Той се присегна и охлаби хватката около вкоравения орган.

Измъкна ръката й от панталоните, улови я за кръста, завъртя я с лице към себе си и я притегли плътно. Целуна я силно, а в същото време ръката му се придвижи към хълбоците й. Започна да я движи в кръг по облото, нежно кълбо, пръстите му потънаха в деликатната плът, за да я привлекат още по-близо към него. Когато вече бяха така здраво притиснати един в друг, че дъх не можеха да си поемат, той започна да търка бедрата си в нея, за да може тя да почувства неговата мъжественост.

Меги повдигна крака си и го обви с него, привличайки неговата готовност към центъра на своята женственост, която туптеше, жадуваща да бъде докосвана, милвана, вкусвана…

Загубила всякакъв срам, тя се затърка в издутината в панталоните му. Но това не беше достатъчно. Копнееше да почувства горещата плът на неговата мъжественост. Искаше да разтвори крака така, че той отново да може да навлезе в нея. От силното желание изпитваше слабост, страстта я заливаше, така както вълните обливат топлия пясък на плажа.

Отдръпна се от Ловен сокол, усмихна му се прелъстително и протегна ръце към кръста му за връзката на панталоните. Само след миг той стоеше пред нея гол, кожата му блестеше в меката светлина на жаравата в огнището.

Взорът й го обгърна и тя отново се възхити на мускулите, на гладката кожа, на мистерията на тъмните като нощта очи и на устните, които изглеждаха създадени само за целувки.

С бясно препускащ пулс тя отиде до леглото и се изтегна. Протегна ръце, канейки Ловен сокол при себе си.

Той се приближи и я покри с тялото си, като проникна в нея с настойчиви и силни тласъци.

Меги кръстоса глезени зад гърба му, а той обхвана гърдите й с ръце. Зърната им се втвърдиха в дланите му.

Устата му се оказа върху нейната в целувка, каквато досега не бяха споделяли. Целуваха се дълго и жадно, езиците им се преплитаха, диханията — горещи и сладки — се сливаха.

Неочаквано Ловен сокол се отдръпна. Извърна я, като постави ръце на кръста й и я накара да застане на колене. Беше като зашеметен от пулсиращата във вените му кръв. Застана зад нея, сграбчи с треперещи ръце задницата й и затърси вход изотзад.

Докато тласъците му ставаха все по-бързи и проникваха все по-надълбоко, тя притвори очи и почувства, че се унася и отплува нанякъде. Той запълваше нейното меко, топло място още известно време по този начин, после отново я обърна по гръб.

Меги започна да се извива и въздиша, когато той я зацелува и заблиза тялото й, жадно започвайки от гърдите, после придвижвайки се по-надолу, по корема. Когато откри пулсиращия център на желанието й, той му отдаде заслуженото, докато по стенанията й разбра, че е напълно готова отново да се качи отгоре й.

Легна върху й, навлезе дълбоко в нея и започна своите ритмични тласъци, като я целуваше, а ръцете му я обгръщаха. Двамата заедно отново откриха чудото на удовлетворението. Извиваха се и потрепваха, после останаха да лежат неподвижни, един до друг, задъхани.

— Наистина трябва да тръгвам — прекъсна мълчанието Ловен сокол.

Тялото на Меги все още беше будно за страстта. Затвори очи, не искаше и да чува, че той трябва да тръгва.

— Чу ли ме, моя жено? — Ловен сокол се извърна към нея и обхвана лицето й с ръце. Докосна в нежна целувка устните й, после гърдите. — Наистина сега трябва да те оставя.

— Толкова скоро? — проговори най-накрая Меги и тежко въздъхна. Притвори очи и потрепери, когато зъбите му лекичко захапаха отново гърдите й. — И ще ме оставиш така, когато все още толкова силно те желая?

— Ще ме желаеш още по-силно, след като си била разделена с мен цели четири дни и нощи — изсмя се тихичко Ловен сокол.

Когато се надигна от леглото, очите на Меги се ококориха. Тя се извърна настрана и го загледа умолително.

— Нека се любим още веднъж, преди да тръгнеш, а? Моля те, само още един път!

Ловен сокол бе обул панталоните си само до колената и отново ги пусна да паднат на земята.

Смеейки се, той се върна обратно в леглото при Меги.

— Още един път, после може би два пъти? — целуна я закачливо по пъпа.

— Лошо ли е, ако помоля и за трети път? — запита Меги, като галеше гъстата му коса. Сетне вплете пръсти в нея и привлече главата му за целувка. — Толкова те обичам. Мога безкрайно да се любя с тебе, скъпи мой.

— Не казвай такова нещо, защото по-късно мога да го подложа на проверка — изсмя се Ловен сокол. Коленичи над нея и започна да вкарва наедрелия си орган в нейното любовно гнездо. — Само още един път и после трябва да се примириш, че се налага да се сбогуваме за известно време.

Меги обви с ръце шията му.

— Люби ме тогава, скъпи мой — прошепна, — какво, за бога, чакаш?

С последен тласък той се оказа вътре в нея. Тя се вкопчи в него. Люлееше се, затворила очи за света. Съществуваше само настоящият момент и вълшебното тайнство на преплетените им тела.