Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (7)

Шеста глава

Джоди откъсна една детелина.

— След снощи реших да не говоря с теб по семейни въпроси. Ти си обмислила всичко много добре. Станцията в Плимут е едно отклонение, но аз не се съмнявам, че ще го използваш за свои цели. Радиопредавания, радиостанция в предградията, след това скок до Ню Йорк и излизания в събота вечер в Манхатън. Това е прекрасно, Меган. Желая ти го от сърце. Но подобен начин на живот не допада на всеки.

— Това прекрасно устройваше и Ерин. Тя имаше същите цели и същите мечти.

— И ти не можеш да понесеш факта, че ги е променила? Животът невинаги тече в съответствие с нашите планове. От Кевин до Матю, всеки Бренигън ще ти каже, че това е дяволски опасен начин на живот.

— Всеки Бренигън?

— Не обичаме да раздаваме съвети.

Меган поклати глава.

— Не виждаш ли влиянието на брат ти върху нея? Ерин не промени сама мечтите си, Кевин го направи.

— Много подценяваш сестра ти и ако вярваш на това, не я познаваш и наполовина толкова добре, както аз.

— Не мога да си представя, че във вашето семейство има някакви шансове.

Джоди се завъртя на пети и тръгна обратно с широки крачки. Меган подтичваше зад него.

— Джоди…

— Няма смисъл! В моето семейство на никой не се налага да остава сам. Никой и не го иска.

Неочаквано той спря и я хвана за раменете.

— Никой няма никакви шансове пред член на вашата фамилия — прошепна тя.

Махна ръцете му и се спусна по склона между скалите към пасището. Избра едно закътано място и седна. Джоди остана там, където го бе оставила, и мислено прокле своето семейство, после нейното, изропта срещу целия свят и чак след това я последва. Седна до нея, ала нито един от тях не промълви и дума. Тишината отпусна душата му.

— Това е любимото ни място за пикници. Виждаш овцете от едната страна и кравите от другата. Майка ми обичаше да плете пуловери и все ни казваше: „Избери си една овца и това ще бъде твоят пуловер за есента“.

Джоди се отпусна назад.

— Трудно ли ви е без нея?

— Не толкова трудно, колкото е било за вас. Ние бяхме почти израснали, когато я загубихме, освен това имахме баща ми и една далечна леля, която живееше отвъд хълма.

— Едва ли може да обвиниш Хю, че се държи покровителствено — каза Джоди. — Съвсем не е лесно да се отгледат три дъщери.

— Надали е по-трудно, ако бяхме трима сина — отговори тя.

— Бяхте ли сплотено семейство?

— Как смяташ? — Меган се обърна и го погледна. В широко разтворените й очи се четеше очакване.

— Да, вие продължавате да се държите една за друга — отвърна той. — Живей своя собствен живот, Меган, прави свои собствени грешки и остави Ерин да прави своите.

— Животът би бил много по-безболезнен, ако грешките могат да бъдат избегнати.

— Кевин е привързан дълбоко към нея, така както бе привързан към всички нас. — Думите идваха от сърцето му и това я накара да промени острото си отношение към него. — Ерин го знае.

Ъгълчетата на очите й се напълниха със сълзи и тя премигна да ги прогони. Как само успя да я разтопи! Раменете им се допряха и той се загледа в шарките на пуловера й.

— Майка ти ли го изплете?

— Да.

Той леко прокара пръсти по вълнената дреха и се наслади на мекотата й.

— Подхожда на очите ти — промърмори за оправдание.

Но ръката му се плъзна отново по пуловера и спря на заоблените й гърди. Сърцето му ускори ритъм.

— Ще ме целунеш, нали? — прошепна тя.

— Да.

— Не усложнявай нещата, Джоди.

— Не мога да си помисля за нещо по-просто.

Тя се засмя тихо и той по-скоро усети усмивката й, отколкото я видя. Привлече лицето й към себе си. С изключение на близостта с Меган, от доста време тялото му не бе подложено на нищо друго, освен на работа и преумора. Желанието го изпълваше, а очакването караше сърцето му да бие като парен чук.

Той почувства как пръстите й разрошват косата му и галят тила му. Ласките й бяха в състояние да заличат стресовите състояния, в които изпадаше напоследък.

Докосването бавно прониза раменете му, гърдите му и той притвори очи. Устните й бяха меки и покорни, много по-топли от въздуха, и той я целуна бавно и непринудено, като се наслаждаваше на реакцията й, докато тя се притискаше към него. Срещу гърдите й той долови силното туптене на собственото си сърце, пробудено от потисканата до този момент чувственост.

Как го направи тя? Не знаеше, но бе изненадан от силното желание, което изпитваше. Почувства меката й страна под палеца си и леките търсещи движения на езика й срещу неговия, който го измъчваше с колебанията си. Това не бе кой знае колко голяма крачка отвъд целомъдрената целувка от предната нощ, но го изпълни с обещания.

— Джоди… — прошепна тя, цялата в очакване.

И съвсем на място. Някой трябваше да спре. Тя внимателно вдигна ръката му, която бе обхванала гърдите й, ала той погали врата й.

— Усложнявам ли нещата?

— Би могъл да ги усложниш?

— Ако не ме поощриш…

Тя го измери палаво с поглед.

— Да започна с копчето на ризата ли или направо с катарамата на колана?

Той затаи дъх, чувствайки как в слабините му нахлува кръв.

Меган бавно се отдръпна.

— Ако в тази минута тръгна към спалнята, ще ме последваш като моряк в краткосрочна отпуска на брега. — Неочаквано тя обгърна врата му, целуна го и отново се отдръпна назад. — Зная какво става с твоето съвършено тяло. Искам онова, което се крие зад тези дълбоки зелени очи.

Нима можеше да го остави в този миг преизпълнен с желание?

— Не говорихме ли достатъчно?

— Да, за мен, за погрешните ми впечатления от семейство Бренигън, за житейската ми философия и за целите ми. Ти успя да ме поставиш в отбранителна позиция още снощи.

Джоди едва овладя неравномерното си дишане.

— Трябва да си изясниш някои неща.

— Имам право на собствено мнение.

— Не и когато грешиш! През целия си живот съм защищавал братята си, най-често пред непознати. Но ти не си външен човек, Меган. Не искам да бъдеш в чуждия лагер — измърмори той и я погледна в очите.

— Поласкана съм, че се интересуваш от моето отношение, но защо? Нима има значение за теб?

Той не успя да измисли нищо друго, освен семейната връзка.

— Заради Ерин. Тя не ми е безразлична, както и Кевин. Те няма да бъдат напълно щастливи, ако не приемеш решението им.

— Значи ти дойде тук да отстояваш тяхната кауза?

— Тук съм по твоя покана.

Тя повдигна вежди.

— Да, но не съм ти позволила да ме целуваш всеки път, когато сваля гарда.

— Да те целувам бе единственото хубаво нещо, което ми се случи през тази дяволска седмица. И смятам пак да го направя.

Тя се засмя и той се наслади на смеха й.

— Ти спориш с мен и след минута ме хвалиш. Знаеш ли какво искаш от мен?

— Да ти изясня нещата за моето семейство. Това, което си чувала за нас, е дълга поредица от случайни любовни истории.

— Мислиш, че поведението ти ще промени мнението ми?

Той почувства как лицето му пламва.

Меган бе достатъчно дръзка, за да продължи разговора. В широко разтворените й очи играеха лукави огънчета.

— Продължавай, Джоди!

— Любовни истории, които задължително приключват с брак. Ти подценяваш жените от рода Бренигън, а в това число и сестра ти. — Тя замръзна. — Ние сме възпитавани винаги да се отбраняваме. Загриженост, даже неодобрение следваха всяка сериозна връзка, която братята ми имаха. Всички минаха пред очите ми, докато растях. Всички ние поумняхме прекалено млади, макар по природа да бяхме доста диви.

— Съжалявам…

— Хората мислеха, че Кевин има атрофирано чувство за отговорност, докато Райън изобщо от нищо не му пукаше. Дру бе прекалено упорит, а Шон — прекалено раздразнителен. Мат нямаше време даже да се потопи в живота и не мога да го виня за нищо. Всичко бе толкова различно в онази къща, пълна с момчета, и онзи ерген горе на хълма. Имахме достатъчно причини, за да се оградим от света. Можеш ли да ни виниш за това?

— Не.

— Всички бяхме прекалено стеснителни, но това доведе изключителни жени в живота на братята ми. Меган, твоите безпокойства съвсем не са нещо ново. Кевин заслужава да бъде обичан и е намерил някой, който е достатъчно силен и жизнен, за да му донесе щастие.

В мига, в който свърши, той съжали за повечето от това, което бе казал. Изправи се, пъхна ръце в джобовете си и тръгна по билото на хълма. Теренът бе каменист, но на някои места имаше петна трева. Той впери поглед в далечината, където се виждаше камбанарията на църквата и задната част на хамбарите.

Помисли, че Меган е тръгнала към къщата, но тя неочаквано го настигна. Те се спогледаха неловко и замълчаха.

Тишината бе нарушавана единствено от крясъците на враните и шума на кола някъде далеч по пътя. Меган взе някакъв камък и го заподхвърля. Накрая прошепна:

— Благодаря ти за откровеността.

Той повдигна рамене.

— Обичам брат си, обичам и сестра ти за всичко, което му е дала.

— А какво ще кажеш за себе си?