Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (6)

Пета глава

Джоди престана да разравя огъня и избърса ръце.

— Добре ли спа? — попита го тя.

— Да, благодаря. Хапнах, а Хю ме разведе из фермата.

— Дълго ли остана с татко?

— Поприказвахме, докато закусвахме. — Той я наблюдаваше и зърна някаква сянка на съмнение. — Хю се гордее с теб.

— От него научих, че цената на успеха е в тежката работа.

— И да бъдеш гъвкава, когато нещата не потръгват?

— Какво?

— Очевидно има възможност да живееш в къщата на сестра ти?

— Значи сте говорили. — Тя се извърна настрани.

Джоди я докосна и задържа ръката й. Тя плахо вдигна очи.

— Защо не ми каза снощи?

— Ерин още не знае, освен това засега още нищо не е станало. Надявам се на чудо, иначе тя и Кевин ще изпаднат в глупаво положение. Такава сцена направих за Милбрук и мочурищата, и за всички вас… Направо унизително.

— Можеше да ми се довериш.

Меган го гледа в продължение на един дълъг миг.

— Зная, че си различен, но кръвта вода не става, особено кръвта на един Бренигън. Извинявай — рече Меган. — Надявах се, че така ще се почувстваш по-добре. Няма нужда да се забъркваш в моите проблеми. С работата ще се заемем следобед. Ти си тук заради интервюто, Джоди, и нищо повече. Имам толкова неща да науча от теб.

— Да, така е — промърмори той.

Тя го изгледа изпитателно и замислено разрови огъня.

— Радвам се, че си си взел удобни дрехи.

— След работа винаги се преобличам, даже ако съм в хотелска стая.

Тя погледна разхвърляните върху бюрото на баща й документи.

— Може би искаш да поизлезеш навън. Днес е приятен ден.

Той поклати глава.

— Семейният бизнес ме зове. Щом не успях да поработя в Плимут през уикенда, ще трябва да работя тук. Трябва ми малко време да довърша.

— Записът ще е в два часа. Трябваш ми някъде около дванайсет и половина. Надявам се, това те устройва.

— Предполагам, че ще стигнем навреме.

Тя отново се почувства объркана от тона му.

— Работи спокойно. Извинявай, че те прекъснах.

Джоди се вгледа в сините й непроницаеми очи и притвори клепачи.

Да, тя определено го тревожеше.

 

 

Меган се върна в кабинета и му донесе обяда на поднос. След като той се наобядва, тръгнаха към студиото. В колата тя отново му обясни, че трябва да изкаже мнението си по защитата на мочурищата като цяло и след това да цитира примери от околностите на Плимут.

Записът тръгна добре. След като застанаха пред микрофоните, Меган умело го насочваше към проблемите на селските райони, застрашени от мащабни строителни работи. Джоди приведе примери от старото законодателство, а по тези въпроси бе цар. Това бе доста лесно, тъй като боровинковите плантации на семейство Бренигън граничеха до екологически резерват. Като адвокат на компанията, той настояваше Законът за опазване на водите да се спазва стриктно. Говореше стегнато, професионално и достъпно. Във въздуха около тях обаче се долавяше недоизказана чувственост. Професионалният глас на Меган бе добре модулиран, мек, с ясно произношение. Но на Джоди той звучеше така, както му бе прозвучал предната нощ. Бе удоволствие да я слуша.

В три и петнайсет Меган обяви края и махна с ръка, за да благодари на тонтехника. Тя сияеше.

— Имам достатъчно материал за предаването и ще направя монтаж. Благодаря ти, точно това ми трябваше.

— Правиш най-доброто, на което си способна, за да те преместят на място, което ненавиждаш. — Той вдигна рамене. — А сега мога ли да си ходя?

— Да, спокойно можеш да вървиш.

— Ще работиш ли върху записа днес следобед?

— Не, до понеделник има достатъчно време. Няма да монтирам нищо, преди да добавя това, което мога да измъкна от Дейвид.

— Между впрочем, често ли водиш мъже вкъщи?

— Не си първият, но с баща ми рядко сме единодушни в мнението си за мъжете в моя живот.

— Надали е особено ентусиазиран, когато му водиш разни млади кариеристи?

Тя се усмихна малко криво.

— Не забеляза ли, че колкото по-малко сме, толкова по-добре вършим работата?

— Да не би да се опитваш да смениш темата?

— Това, което правя, е мой материал, но не те излъгах, че ще го пуснем в ефир. Ще ти се обадя да ти кажа кога сме го предвидили за излъчване.

— Скоро ли ще стане?

— Не, но аз съм в отдела за връзки с обществеността. И да убеждавам хората е част от работата ми.

— Ще трябва да приема това обяснение.

И двамата мълчаха, докато стигнаха до колата. Накрая Меган каза:

— Съжаляваш ли, че дойде? Толкова ли беше зле?

— Не, беше повече от приятно и много поучително.

— Изглеждаш отпочинал. Можеш да останеш цяла седмица, ако искаш.

Когато се настаниха в колата, той се отпусна назад.

— Независимо къде, една седмица почивка ще ми дойде добре.

— Толкова ли си уморен?

Меган запали колата и те се отправиха към „Вали Вю“.

— Може би, защото не се паля като теб.

— Да, аз винаги прекалено се увличам. Независима и агресивна съм, но в тези среди трябва да вдигаш шум, за да те забележат.

— Теб непременно ще те забележат, Меган.

— Благодаря, Джоди. Това означава много за мен. Ти не си щедър на комплименти, нали?

— Не съм ласкател. — И той отново потъна в мълчание.

Меган се обърна и го погледна.

— Стига сме се занимавали с мен. От какво си толкова уморен?

— Нищо повече от обичайната рутинна работа.

— Защо не ми разкажеш за проблемите си? — Ето го отново неочакваното падане на гласа й, с половин октава. Сърцето му запрепуска лудо и той се запита дали Меган не бе последната жена, която му напомняше, че е все още жив, че е мъж…

— Няма смисъл — отвърна той. И наистина го мислеше.

— Сразена съм — прие меко отказа му тя.

И двамата потънаха в мълчание.

Меган спря така, че Джоди да се наслади на открилата се пред тях гледка. След седмица в Манхатън, тялото му до болка се нуждаеше от чист въздух, докато душата му копнееше за простите удоволствия, далеч от юридическите тънкости и служебните спорове.

— Нали мога да приема, че вече си свършила с мен? — попита той, когато слязоха от колата.

— Да, и наистина ценя отзивчивостта ти. Зная, че ти създадох допълнително напрежение.

— Има ли шанс да стигна навреме до летището тази вечер?

Меган изглеждаше наистина учудена.

— Предполагам, че да. Мислех да пренощуваш тук и да те откарам до летището утре сутринта. Татко ще бъде разочарован. Искаше да си поприказва с теб. Кой те чака в Плимут?

Джоди затвори очи, изкушаваше се да й каже нещо остро. Вместо това й каза истината.

— Моята любов, морето — рече той. — Разходка по самотния плаж и бира в крайбрежна кръчма, докато гледам яхтата ми, поклащаща се на пристана.

Тя се усмихна.

— Звучи прекрасно! Това ли са неделните ти удоволствия?

— Да. Така се разведрявам и се подготвям да посрещна понеделника.

— Толкова ли са лоши понеделниците?

— Понякога, да. — Той не откъсваше поглед от красивата гледка от двете страни на пътя. — Много е приятно тук. Можеш да работиш в Ню Йорк и въпреки това да бъдеш близо до такава природа. Но предполагам, че за теб успехът означава да се измъкнеш оттук.

Тя спря пред къщата.

— Да, мисля, че е така.

Изкачиха се по стълбите и прекосиха верандата.

— Да те закарам ли до Нюарк?

Джоди се поколеба, като се наслаждаваше на гледката към ливадите. Късното следобедно слънце все още грееше. Надолу, отвъд моравата с нарцисите, огромната ферма, притихнала очакваше стадото да се завърне от паша. Миришеше на пушек и кал.

— Меган, какво искаш да направя?

— Мисля, че достатъчно вече поисках от теб. Изборът е твой. Ако никой не те чака вкъщи, не бързай да заминеш. Откровено казано, тук наистина можеш да си починеш и да се отпуснеш. Татко ще се радва много, ако вечеряш с него.

— А ти?

Тя се почувства неловко.

— Имам предварително поет ангажимент, както се казва…

— Среща?

— Да, ще се върна в моя апартамент. Но това не означава, че ти не можеш да останеш. Ще се върна при теб рано сутринта.

— Отмени срещата си, Меган!

— Не мога, Джоди. Вече е четири часа.

— Ти ме накара да променя целия си план. Аз те моля за същия жест.

— Не е необходимо. Ти и татко… — Тя спря. — Нарочно го правиш.

Джоди сложи ръце в джобовете си и зарея поглед към хоризонта.

— Мисли си каквото щеш. Ще остана, ако и ти останеш.

— Нима смяташ, че ще бъда приятна компания?

— Досега не бе чак толкова неприятно. — Вятърът развя косите му. — Иди и се обади по телефона. Това не е самотен плаж, но и тук ще бъда под открито небе. Ще се разходя по онзи склон, ей там!

Разговорът им се редуваше с паузи, очевидно неловки за самоуверено момиче като Меган.

— Джоди, не зная какво се крие в дъното на очите ти, но се страхувам да не се разочароваш. Какво очакваш?

— Компанията ти. Разчитам, че за няколко часа ще ме накараш да забравя документите в куфарчето ми.

И без да й даде време да се опомни, той тръгна към пасището.

Остави я на верандата и пое по добре отъпкана пътека през портичката в ниската каменна стена, след което тръгна нагоре към хълма. Потънал в мисли за предстоящото предложение на Бренигънови, той не усети кога превали възвишението и стигна до борова горичка. За миг се обърна и съзря Меган да му маха зад него.

Джоди закова на място и втренчи поглед в нея. Слънцето хвърляше игриви отблясъци в косата й. Тя му махна още веднъж, за да привлече вниманието му, след това бавно се затича към него. Неосъзнатата й грация го плени и той остана да я дочака.

Тя бързо се движеше по каменистата пътека. Колко ли пъти се бе изкачвала по това възвишение като дете? Колко ли пъти тя и сестрите й са идвали тук, за да споделят тайните и мечтите си, така както той кръстосваше мочурищата и приказваше с Райън и Мат?

Колкото повече се приближаваше, толкова по-натрапчиво привлекателна му се струваше. Леко задъхана и смутена, тя отметна косата от лицето си. При най-малкия знак на благосклонност от нейна страна, той би я прегърнал.

— Печелиш — каза му тя, когато се приближи. — Отложих срещата.

— Нещо сериозно ли беше?

Тя поклати глава.

— Имаш ли приятел?

— Не — отвърна тя след кратка пауза.

— Добре. Тогава нека се разходим заедно и да не мислим за работа — предложи той.

— Гледката трябва да ни се отрази добре. — Дотук с очаквания знак. — Все още ли мислиш за документите в кабинета?

Той кимна и тръгнаха, потънали в мълчание.

Най-накрая Меган наруши тишината.

— Разкажи ми за яхтата си. Ерин ми е разказвала само за боровинковите плантации. Моторна или платноходка?

— Платноходка. Мат и аз притежаваме шестметрова яхта, доста често срещана по нашия край. Когато разпънеш платната, изглежда много красива.

— Често ли плаваш с нея?

— Когато мога. Мат завършва медицинския институт през юни и ще я изкараме, преди да започне стажа си. Нямам много време за нея, но ми е приятно да зная, че тя е там и ме чака.

— Кога ще я пуснеш на вода?

— Скоро. Можем да направим плаване заедно, когато дойдеш в Милбрук за сватбата или пък някой друг път, стига работата да ти позволи.

— Ще бъде много приятно.

— Плаването или идването в Милбрук?

Меган зарея поглед към стръмните хълмове.

— Сега говорим за яхтата. Значи докато я пуснеш на вода, ходиш на сухия док и я преглеждаш всяка неделя следобед?

— Това облекчава нервите ми. Яхтата и мочурищата.

— Ерин казва, че ти все още помагаш на братята си. Как, по дяволите, намираш време за това?

Сладкият й глас му действаше успокоително.

— Намирам време. Душевното ми здраве зависи от това, а малко физическо усилие не би ми навредило.

— Ти си в страхотна форма — каза тя замислено и се усмихна. — Моля за извинение, че нахълтах така вчера следобед. Признавам, бе доста особено запознанство.

— Възприемам го като комплимент.

— Извинявай за това, което казах за Кевин. Малко пресилих нещата снощи.

— Ти имаш право на собствено мнение, Меган.

— Благодаря ти. Нямам нищо против семейството ти, Джоди.

— Само че то не е най-подходящото за сестра ти, нали?

— Женитбата е за цял живот. Кевин бе първият мъж в живота й. Няма основа за сравнение.

— В леглото?

— Не това имах предвид… — Не бе смутена, но очите й искряха.

— Но би могло да бъде само секс, нали?

— Вие от рода Бренигън сте физически много привлекателни. Разбира се, Ерин може да се увлече по тази линия. Познавам я така, както ти познаваш братята си. Но с течение на времето ще й потрябват повече неща. Кевин е живял дълго време самостоятелно, сам се е оправял в продължение на години. Той е десет години по-възрастен от нея. Трябва да признаеш, че тя поема сериозен риск, омъжвайки се за него.

Джоди прочете загрижеността по лицето й, което говореше толкова много за близостта между сестрите.

— Във всичко съществува риск. Мислиш ли, че брат ми й е предложил да се оженят, за да спаси честта й. Или може би да не разочарова баща ти?

— Зная, че ме дразниш, но е възможно. Ерин и Кевин водеха толкова различен начин на живот, че Кевин би могъл да си помисли, че тя никога не би приела брак с него.

— Според теб, Кевин е особняк и Ерин прави голяма грешка. Вместо това тя би трябвало да го използва временно и после да се върне да си живее в Бостън, така ли?

Откритостта му я накара да се изчерви.

— Изразяваш се доста грубо, Джоди.

— Предполагам, че на нейно място ти би постъпила така.

Меган погледна към овцете, които кротко пасяха в подножието на хълма.

— Аз щях да използвам главата си.

— Значи никога не си била влюбена. Ерин те превъзхожда в духовно отношение. Ти си много по-прагматична от нея.

— Малко прагматизъм не е излишен никому! Тя не е от хората, които лесно се увличат, но заради него смени работата си, за да отиде в къщурка, запиляна в някакъв пущинак. Вече са определили и датата на сватбата.

Джоди запази мълчание, разкъсван между желанието да поспори и да се опита същевременно да проумее начина й на мислене.

Тя го изгледа внимателно.

— Мислиш, че съм прекалено откровена, но някой трябва да постави нещата на мястото им. За нейно добро.

— Можеше да бъде и по-зле. Така поне си е оставила възможност за размисъл.

— Безпокоя се за нея. Тя е прекалено невинна за чара на един Бренигън.

Джоди се престори, че не е чул последните й думи.

— Ние също се безпокоим.

— Чудесно! И това трябва да ме успокои?

Меган изглеждаше съкрушена и Джоди я докосна.

— Кевин най-много от всички. — Той я изчака да се обърне и се облегна на скалата.

— Кевин изобщо не я преследваше. Всъщност, той предпочиташе тя да остане в Бостън с Мат. Кевин никога не ни каза, защото може би и сам не е осъзнавал накъде отиват отношенията им.

— Тези неща следват своята логика, Джоди.

Във въздуха изпърхаха ято скорци, понесоха се високо, преди да се снишат и да кацнат в царевичното поле. Докато ги наблюдаваше, Джоди събра мислите си.

— Ти си много различна от Ерин, така както аз съм различен от Кевин. Не можеш да си представиш какво означават един за друг. Любовните романи не си приличат, Меган. Макар повечето хора да твърдят тъкмо обратното. Те трябва да поживеят заедно, за да удовлетворят някаква дълбока своя потребност. Ерин и Кевин са двете страни на една и съща монета.

— Засега. Ами ако след няколко години Ерин осъзнае какво е направила, от колко неща се е отказала?

— Може би вече си дава сметка какво е спечелила.

— Всички мъже от вашия род сте арогантни твърдоглавци — отвърна сухо Меган.

— Това ни е помогнало да оцелеем. Оцеляването е нещо, в което сме много добри. Всичко, което съм постигнал след годините обучение в юридическия факултет, го дължа на решимостта на Кевин. Той трябваше да порасне в деня, в който родителите ни загинаха. За Кевин не е имало време да стане зрял мъж. Това се случи за една нощ, в която той пое отговорността за още пет живота. Бе само на седемнайсет години.

— А как би могла такава властна натура да отдели на Ерин от пространството си, да не говорим от времето си? Не виждаш ли, че тя ще бъде стъпкана!

— Сестра ти няма да допусне никой да я стъпче! Тя ще има възможност да направи кариера в Женската клиника в Милбрук. Досега е живяла самостоятелно, но отсега нататък иска да свърже съдбата си с Кевин. Завинаги! Сестра ти го накара да повярва, че на този свят съществува жена и за него. Меган, тя го накара да мечтае! Единствените му мечти бяха как да обезпечи братята си. Сестра ти не искаше Мат или мен, тя искаше Кевин и ако ги оставят намира, тя никога няма да съжалява.

Разгорещеността в думите се предаде и на нея.

— Надявам се да е така — промърмори Меган. — Завинаги е дълго време.

— Това те плаши до смърт, така ли?

— Не, Джоди, просто утрешният ден ме интересува много повече от вечността.