Метаданни
Данни
- Серия
- Бренигън (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Branigan’s Touch, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Андрей Андреев, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,9 (× 30 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg (2011)
- Разпознаване и корекция
- Marijaia (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Лесли Д. Гучионе. Омагьосай утрото
Американска. Първо издание
ИК „Арлекин-България“, София, 1995
Редактор: Саша Попова
ISBN: 954-11-0301-4
История
- — Добавяне
Деветнадесета глава
Кой беше той да я уверява така безгрижно, че една връзка си заслужава риска от разочарования. И той не бе по-уверен от Меган и нямаше за какво друго да се хване, освен за невероятното привличане, което изпитваха един към друг.
Тя беше права, че има нужда да размисли малко, но да забрави за нея, бе невъзможно. Меган бе член на семейството и в Монголия да я изпратеха, пак щеше да присъства в мислите му.
Всичко в живота му обаче, което тя одобряваше, за него бе повод за съмнение. Той си знаеше най-добре — кариерата го съсипваше. Знаеше и че ако й каже, че иска да отглежда боровинки и възнамерява да убеди Кевин, всичко между тях, което тя наричаше любов, щеше да се изпари яко дим.
Меган се нанесе в новото си жилище. По стар Бренигънов обичай, братята на Джоди и жените им се ангажираха с преместването. Вдигаха, пренасяха, разопаковаха, носеха й храна и я съветваха. Тя ги прие открито и взе присърце всички обществени въпроси, които трябваше да се разискват по радиоканала, като не криеше ентусиазма си пред всеки от семейството, който й бе домакин в момента.
През следващите дни Меган започна да свиква с новия си живот. Джоди обаче заживя в постоянна възбуда. Тялото не му се подчиняваше, сякаш водеше свой собствен независим живот. Гласът й, който винаги му бе въздействал по особен начин, продължаваше да предизвиква неконтролируемо вълнение у него.
За да си спестят догадките на другите членове на семейството, стигаха до абсурдни ситуации. Преструваха се на обикновени роднини, случайно озовали се заедно.
Но всъщност бяха ненаситни любовници, като винаги, когато можеха, открадваха целувки, нежности и многозначителни погледи. Правеха любов в неговото жилище, когато се случеше да се отскубнат през обедните почивки или когато той успееше да я убеди да спре за закуска, преди да отиде на работа.
Един следобед, когато Райън и Скай бяха в Бостън в семейната резиденция Бийкън Хауз, излязоха да вечерят заедно. Меган бе очарована от града, а Джоди си мечтаеше да завършат вечерта в неговата стая, но и двамата решиха, че е по-разумно да не го правят. Тя все по-често използваше думата любов, но всъщност досега не се бе появило нищо, което да подложи чувствата им на изпитание.
Всяка вечер, когато си лягаше сам в леглото си, Джоди усещаше как объркването му нараства. Искаше повече от това, което имаше сега, макар да не желаеше да рискува. Все по-трудно се концентрираше. И без това програмата му бе прекалено натоварена и не можеше да си позволи да мисли за отношенията им. И въпреки това не можеше да мисли за нищо друго.
Често я извеждаше с яхтата в морето, ходеха заедно по ресторанти. Гордееше се с постиженията й в радиото и й помагаше да подготвя програми, които да отразяват обществените проблеми на Южното крайбрежие.
Месеците минаваха, а страстта им не охладняваше, въпреки че тя никога не оставаше при него цяла нощ.
За да я запознае с местния културен живот, веднъж в петък вечер Джоди я покани на концерт на Плимутската филхармония. И братята му имаха абонаментни карти и щяха да присъстват със съпругите си. Той щеше да вземе Меган с колата си и да я върне после. Паркира и се качи към апартамента й, като вземаше стъпалата по две наведнъж.
Тя го посрещна по домашна роба и плахо попита:
— Колко време имаме на разположение?
— Около половин час.
Меган се усмихна срамежливо.
— Джоди…
Той разбра и я поведе към спалнята. Тя продължи да го гледа с широко отворени очи. Хвана ръцете му и ги постави на копчетата на робата. Когато той разкопча и последното копче, тя вече бе свалила сакото и вратовръзката му.
— О, Меган! — прошепна и отстъпи задъхано назад.
Тя нямаше нищо отдолу, прелестното й тяло меко просветна на приглушената светлина.
— Невероятно! — Той жадно я огледа, хвана ръцете й и я поведе към леглото. — Говори ми, Мег… — Едва чуваше гласа си, кръвта биеше в слепоочията му.
— Толкова съм щастлива — изрече задъхано тя.
— И аз.
Той докосна бедрата й и цялото му същество потръпна от молбата й:
— Сега, сега…
Тя го очакваше и усещането бе невероятно — кратко и дълбоко. Гласът й се смесваше с неговите стонове.
— Обичам те — шепнеше Меган. — Обичам те…
Закъсняха за концерта и трябваше да понесат любопитните погледи на роднините. Джоди не чу почти нищо от симфонията.
Значи това бе намерил Кевин у Ерин, и всеки от четиримата му братя. Усещането, че изпитва пълно щастие, бе тъй неизбежно, както бе неизбежно узрелите боровинки да се отронят от клонките през есента.
От двете му страни седяха водещите сили в неговия живот. Братята му и Меган. Той обичаше братята си, очакваше одобрението им, искаше техните съвети, но това не му стигаше. Удовлетворението, което отдавна му се изплъзваше, най-накрая го бе споходило. Бе срещнал Меган. Вече знаеше не само накъде отива, но и че ще стигне там, където иска. Тя му бе дала крила.
Оркестърът продължаваше да свири, а Джоди да разсъждава философски.
След концерта той се приближи към братята си и им каза:
— Утре ще дойда да ви помогна за помпената станция.
Кевин поклати глава.
— Щом няма да работиш, тогава си почини, за бога. Разведи Меган из града. Можем да се оправим и сами. Трябва да си почиваш, Джоди.
— Ще дойда. Важно е. — Кевин го изгледа внимателно. — Кевин, важно е за мен и за живота ми, за моя собствен живот…
— Твоят живот се подрежда чудесно.
Той побърза да се сбогува, за да си спести някоя остра забележка.
— Лека нощ. Ще се видим на мочурищата.
— Искам да излезем с яхтата — каза Меган, когато се разделиха с другите и се отправиха към колата му.
— Ще излезем, скъпа, но утре трябва да работя с тях.
— По всичко личи, че се справят и без теб, Джоди. Послушай ги.
— Скъпа ми Меган, цял живот съм ги слушал.
Тя явно се забавляваше.
— Това не ти е навредило особено. Огледай се и виж докъде си стигнал, и то благодарение на тях.
Седяха в колата му на паркинга. Той се наведе и я целуна.
Тя се усмихна.
— Какво ти става? Всеки път, когато те погледнех тази вечер, ти се усмихваше под мустак като котарака, който изял канарчето. Мисля, че нищо не чу от музиката, която изпълняваше оркестърът.
— Слушах музиката, която звучеше в душата ми. — Той пак я целуна. — Музиката на нашата любов…
Минаха през Милбрук покрай къщата на Скай и Райън.
— Много е хубаво, че поне веднъж не карам аз колата…
— И че аз имам извинение да съм тук — отвърна Джоди и я изпрати до вратата.
— Имам малко бренди. Имаш ли време за едно питие?
Джоди кимна и влезе.
— Няма ли да ме поканиш да остана цялата нощ?
Меган го погледна замечтано.
— Знаеш колко много бих искала да останеш.
— Тогава оставам.
Тя се разтревожи.
— Джоди? Но нали ние…
— Вече се любихме веднъж тази вечер, така че няма нужда да оставам, така ли? Има нужда, Меган, има! Омръзна ми да се преструвам, че между нас няма нищо сериозно. От това животът ми само още повече се обърква.
— А моят живот?
— Какво твоят? Какво твоят и моят? Омръзна ми да си лягам всяка вечер сам и да се събуждам сутринта, прегърнал другата възглавница. Омръзна ми да чакам да ни мине, както ти казваше в началото. Зная го, така както и ти го знаеш, че това няма да стане.
— Но как ще си тръгнеш?
— Да не искаш да кажеш, че трябва да се измъкна, преди да се съмне, сякаш правим нещо непозволено.
— Мислех, че и двамата държим на дискретността.
— Вярно е, че държа, но повече държа да изясним нещата. На прага на важно решение сме. Знаеш го. Или трябва да престанем да се любим и всичко да приключи, или да продължаваме да го правим открито. Мога ли да вярвам на това, което постоянно ми повтаряш? Наистина ли ме обичаш?
Тя кимна.
— Тогава оставам в Милбрук и ти ще прекараш нощта в прегръдките ми. Нося същия номер дрехи като повечето от братята ми и утре сутринта ще им поискам да ми дадат работни дрехи назаем.
Тя се изчерви.
— Искаш да кажеш, че ще отидеш на мочурищата в този костюм?
Джоди се засмя.
— Не подценявай братята ми! Да не мислиш, че те не разбират какво става? Да не мислиш, че не са били в моето положение? Да не мислиш, че Ерин не е била в твоето?
— Господи, каква каша!