Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бренигън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Branigan’s Touch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Marijaia (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Лесли Д. Гучионе. Омагьосай утрото

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1995

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-11-0301-4

История

  1. — Добавяне

Единадесета глава

От време на време животът на Бренигън вървеше така, както го беше планирал. По програма Джоди бе в Бостън в четвъртък, за да представлява Асоциацията на ловците на омари.

Доста трудно се промъкна с поршето си през натовареното движение по посока към летището и закъсня. Меган постоя пред сградата на летището с един-единствен сак и дипломатическо куфарче. Вятърът бе много силен и развяваше шлифера й, а тя постоянно отмяташе коса от лицето си. Бе ядосана, но по-привлекателна отвсякога.

Джоди паркира колата до бордюра и отвори вратата, като се наслади на изненадата й, докато тя оглеждаше колата.

— Добре дошла в пролетен Ню Ингланд.

— Трябваше да ме предупредиш, че имаш проблеми.

— И да поема риска да предпочетеш да не дойдеш в Плимут? Абсурд! — Той сложи нещата й в багажника и я погледна.

Очите на Меган го следяха изпитателно. Тя нервно ги стисна, сякаш имаше главоболие. Лицето й бе порозовяло от вятъра.

Той затвори багажника, прегърна я през раменете и я отведе до вратата. Отпътуваха сред облак дим и шум.

Пътят до Милбрук беше не по-малко натоварен от улиците в центъра на Бостън. Когато Меган изкоментира пренатовареното движение, Джоди се усмихна:

— Може би щеше да се оправиш и сама, но сигурно би се отразило на настроението ти. Сега се облегни назад и остави някой друг да вземе нещата в свои ръце.

Тя се подчини.

— Нищо ми няма на настроението и няма да разваля настроението на Ерин, ако това те тревожи.

— Защо мислиш, че ме тревожи?

— Защото непрекъснато се мръщиш.

Джоди се престори, че нищо не е чул.

— Колко си се променила за няколко дни! — подхвърли той. — Да не би да не си си доспала?

— Имаше толкова много неща, които трябваше да обмисля.

— Тежки дни, докато си се опитвала да си намериш друга работа в Ню Йорк през свободното време, така ли?

— Да, тежки дни. Направо лудница.

— Меган, ти имаш нужда от морална подкрепа, а доколкото разбирам, не си я получила от никого.

Меган въздъхна и вдигна очи към тавана на поршето. След кратка пауза той рече:

— А баща ти как реагира на новината?

— Последното нещо, което той може да изпита, е съчувствие. Хю смята, че всичко това е прекрасно. Когато завърши, Бриджет иска да работи в рекламата в Бостън. Сигурно ще е малко по-лесно, отколкото в Ню Йорк. При това положение всичките му дъщери ще са тук и вие шестимата ще можете да се грижите за тях. Моля те да ме извиниш, но аз съвсем не считам, че това е идеалната ситуация.

— Сега пък аз те моля да ме извиниш, но за мен това звучи като приятен ангажимент — усмихнато каза Джоди.

Жената, която бе предизвикала вътрешна борба у него, бе уморена и примирена. Това, което се бе случило през седмицата, бе обърнало живота й наопаки.

— Нямам нужда от мъж, който да се грижи за мен.

— Тогава ще се опитам да го правя съвсем ненатрапчиво. Меган, ти просто си открила, че по житейския път има и ями. А от сестра ти съм разбрал, че О’Конърови преследват това, което искат, със същата решимост като семейство Бренигън.

— Да не намесваме Ерин и нека обсъждаме вашето семейство колкото е възможно по-малко.

Седнала до него, Меган изглеждаше много уязвима.

— Готова ли си да те водя у Скай? — Джоди изключи радиото. — Още е четири часа. Мога да те заведа у тях, на плантациите, при Ерин и Кевин или ако искаш, можем да направим една обиколка на Милбрук, докато събереш кураж.

Меган разтри очи.

— Още не. Толкова съм уморена… Всичко стана много бързо. Седмицата ми беше направо ад! — Тя го погледна. — Джоди, няма ли някое място, където бихме могли да идем за малко?

— Има, Меган. Ще те заведа у дома.

Когато пристигнаха в апартамента му, той я заведе в спалнята и й предложи да се преоблече. Пак се бяха върнали в изходно положение, но този път той не бе във фокуса на дискусиите. Имаше чувството, че ще полети от щастие. В хладилника се намираше само малко задушена риба и докато тя се преобличаше, той я притопли. Меган влезе, облечена в панталони и мъхеста риза, точно когато той режеше салата.

— Не трябваше да си правиш труд — каза тя и се приближи. Беше удоволствие просто да я гледа човек. — Няма нужда да ме храниш. Можехме да излезем да хапнем някъде навън.

Джоди свърши и избърса ръце.

— Меган, може би миналият уикенд се оказа малко трудносмилаем, но ти ми предписа точно това, от което имах нужда. Дай ми възможност да ти се отплатя. Нека и аз да си облека нещо по-удобно и ще вечеряме. — Смяташе да мине край нея и да излезе, но тя се извърна и сините й очи потъмняха. Той протегна ръце, отначало я хвана за раменете, после обгърна лицето й. Тя вдигна замислен поглед, след това вдигна ръце и докосна ризата му.

— Всичко ми се струва толкова ужасно…

— Съдба! Аз нямам нищо общо.

Тя се засмя.

— Как би се почувствал на най-ниското стъпало в йерархията?

— Добре е като начало. — Усети, че пак пламва. Потъна в усещането за интимност, когато тя плъзна ръце около тялото му и се притисна към него. Той я прегърна и тя се облегна на него с лице, гърди, бедра, крака…

Джоди не смееше да помръдне, за да не развали магията.

Тя се раздвижи и в момента, в който вдигна глава, той я целуна. Леко разтвори устните й и с наслада усети болката, която проникна във всяка фибра на тялото му. Това не беше просто жена — това беше Меган.

В отговор тя се притисна още по-силно към него.

— Джоди — промълви, като прекъсна целувката и пак се отпусна в прегръдката му.

Той я притисна към себе си и погали косите й.

— Какво ще кажеш да усложним малко нещата?

— Още повече? — Тя се усмихна и отвърна мечтателно: — Не, дори да беше някой друг. Но така се чувствам прекрасно.

— Но…

— Знаеш какво означава „но“-то. Трябва да оправя живота си, а и ти си потънал в собствените си проблеми.

— И за разлика от сестра си, знаеш кога да натиснеш спирачките.

Тя се замисли.

— Ерин смята, че прави това, което трябва.

— Обаче пак има едно „но“. Но ако тя имаше твоя самоконтрол, нещата щяха да се наредят по друг начин.

— Не може да се отрече.

— Може да се отрече, но стига сме спорили за брат ми и сестра ти. Въобще, достатъчно сме спорили. Ако искаш да се контролирам, ще е по-добре да се концентрирам върху рибата и да не се разсейвам със сините ти очи.

Съвършено тяло, великолепни зелени очи, бе казвала за него, когато бе на своя територия. Тя го подлудяваше. Меган О’Конър повдигаше духа му и бе предизвикателство към ума му. Нейната личност непрекъснато го интригуваше. Преди да се срещне с нея, той не бе познавал жени, които да го накарат да мисли отвъд настоящия момент.

Седнаха на масата.

— Меган, дай шанс на нещата да се развиват сами. Фермата ви „Вали Вю“ много прилича на боровинковите плантации — тежък труд, изнурително дълги работни дни, добра храна и удобни легла… Прости удоволствия. Зная, че се опитваш да избягаш от това.

— Достатъчно подигравки съм понесла задето съм фермерска дъщеря, така че фермерството въобще не ме привлича. Сигурно твоите братя биха искали и теб да не те привлича особено.

След като се нахраниха, тя разгледа снимки на яхтата му, а той й начерта пътя от къщата на Скай до радиостанцията, където тя щеше да работи. Не смееше да спомене това, за което жадуваше, и когато слънцето залезе, Джоди я закара в Милбрук. Меган изумително лесно зае място в живота му и той така бързо забрави стреса, готов да мечтае за нея нощи наред.