Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (16)

Петнадесета глава

Меган го погледна с широко отворени очи.

— Вярвам ти! Единственият начин да проникне човек в природата ти е да проучи това-онова за твоето семейство. А най-любопитното е, че вече може би те познавам по-добре, отколкото ти сам се познаваш. И тъй като съдбата просто ме доведе тук, мога да се възползвам от предложението на брат ти.

— Какво предложение? — с мъка произнесе Джоди.

— Той смята, че може би си заслужава човек да те опознае по-добре. И Ерин ми го повтаря от известно време. — Тя пак се взря в него, полусериозно-полудяволито. — Имаш ли представа как потъмняват зелените ти очи, когато се разпалиш? Те са барометър за чувствата ти, въпреки че, честно казано, ти не ги криеш особено.

Той затвори очи и долепи буза до нейната.

Прекара ръка по гърба й, като прескачаше копченцата на роклята й. Тя се изви, примамливо смеейки се, след което пристъпи и се притисна към него.

— Само толкова време ли е минало, откакто те намерих в хотелското легло полугол?

— Меган!

— Такова е облекчение за мен, Джоди… След две седмици се местя в Милбрук. Ще мога ли да разчитам на теб?

— Ще бъда на твое разположение… почти за всичко.

— Ах, пак мръсното ти подсъзнание! — Закачливите пламъчета изчезнаха от очите й. — Трябва да поговорим сериозно.

— Меган, това въобще не е необходимо.

— Разбира се, че е необходимо. Ние с теб спринтираме в една и съща посока. Можеш да го наречеш както искаш, Джоди, но това е важно и за теб, и за мен.

— Не си ли даваш сметка как въздейства гласът ти на цялото ми кръвообращение? Не говори по този начин точно тук.

— Къде да ти говоря тогава? На предната седалка на някоя кола, когато ръцете ти свободно шарят по тялото ми, а моите пръсти в отговор търсят копчетата на ризата ти?

— Добре, добре — почувства се принуден да признае той.

— Искам да ти кажа, че имам нужда от твоето приятелство. — Тя махна с ръка. — Мога ли да разчитам на теб?

— Можеш да разчиташ, Меган. Разбира се, че можеш.

— Това привличане… което изпитваме един към друг, е временно по всяка вероятност. Ще отмине. Но аз имам нужда от теб, дори когато то все още ни действа.

Тази жена просто го поставяше в емоционална безизходица. Тя имаше нужда от подкрепата му, независимо от това какво изпитваше към него.

— Можеш да разчиташ на мен, Меган, независимо дали отношенията ни са прости или сложни. — Надяваше се, че по този начин се подсигурява от всички страни.

Откъм дневната се чуха гласове и някой се засмя в столовата. Неохотно, Джоди се отдръпна от нея.

— Това вече е приятелство.

— Но ние трябва да започнем от него. Не съм от хората, които тръгват от финиша към старта.

— Какво предпочиташ — спринт на шейсет метра или маратон?

Меган се приближи и го целуна по устните.

— Не мога да кажа, но зная, че движението е всичко.

След вечеря Ерин хвърли букета си от стълбището и той бе уловен от малката Кейти, дъщерята на Шон, благодарение на това, че баща й панически го отби, когато заплашително летеше към него. Булката погледна към сестрите си и им намигна. След това Ерин и Кевин потеглиха за медения си месец, който щеше да бъде значително съкратен.

Джоди гледаше с ръце в джобовете как колата на брат му изчезва зад завоя на пътя.

— Съвсем случайно, тази вечер ми е свободна.

Джоди се обърна и видя Меган да потрива измръзналите си ръце. Споменът за бедрата й, плътно прилепнали към тялото му, продължаваше да го изгаря, но за свое учудване, той поклати отрицателно глава.

— Да съм насаме с теб означава кръвното ми налягане да започне да се колебае опасно. Ще остана, но само ако сме тук. Искам Хю и останалите да са в същата стая, в която сме и ние.

Тя го хвана за ръка и последваха другите.

— Страх ли те е от един откровен разговор?

— Между другото, така е.

— Много съм поласкана.

Джоди поседя малко, но бе неспокоен. Благодари на домакините, пожела на всички лека нощ и си тръгна. Меган го изпрати до колата.

— Не ми се обаждай. Ще се върна след две седмици, а през това време ще се опитам да си изясня нещата.

— И аз самият имах известни трудности в това отношение.

Тя се засмя и споменът за този пърхащ смях още дълго продължи да звучи в съзнанието му.

Може би най-добре бе да последва примера й и да размисли през следващите две седмици. Трябваше да си изясни нещата. Лесно беше да се обещае нещо в моментен изблик, но в хладните пролетни нощи щяха да го споходят съмнения, добре се познаваше. Това нямаше нищо общо с желанието му да е с нея. Задълженията на Джоди към кантората, към клиентите му и към боровинковите плантации поглъщаха цялото му време.

— Великодушни жестове — мърмореше си той под нос.

Джоди нямаше навика да води жени във владенията на Бренигън. Не ги въвличаше и в дългите семейни спорове. Никога не бе имал време, нито пък нужда от платонически връзки. Имаше жени, които му бяха партньори в бизнеса, имаше роднини жени, от време на време по някоя мимолетна връзка и своята работа. Макар и неохотно, трябваше да признае, че няма жени-приятелки. Нямаше представа какво точно очаква Меган, нито дори дали би бил в състояние да отвърне на нейните очаквания. Животът й бе сервирал неприятности. Ами ако той задълбочеше кризата? Ами ако не може да се държи по начина, по който тя очакваше?

Как така бе възможно в един момент да е толкова самоуверена, а в следващия — така объркана? И, дявол да го вземе, как бе възможно, в мига, в който го погледнеше със сините си очи, да проникне право в сърцето му. Джоди призова на помощ всичките си сили и се опита да изтласка Меган по-назад в съзнанието си. Допълнителното натоварване заради семейството го изтощаваше, но там бяха интересите му и три нощи поред работи до два часа след полунощ. Придружи Холи и Дру и изложи пред комисията въпроса за земите на Тафт. Както бе очаквал, комисията отложи вземането на решение по въпроса до следващото заседание.

В съботата Кевин и Ерин се завърнаха цъфтящи от Палм Бийч. Джоди бе поканен на едно питие по случай завръщането им и остана достатъчно, за да обсъдят проекта „Тафт“.

Когато свършиха, Кевин го изпрати до колата.

— Зная колко много време ти е отнела тази работа.

— Отдавна съм забравил какво е това свободно време.

Кевин се усмихна.

— Когато Меган дойде, надявам се, да ти припомни.

Джоди се облегна на колата си.

— Слушай, братко…

— Може би малко разнообразие ще ти се отрази добре.

— Това твоя идея ли е или е на жена ти?

— По-скоро на Меган, ако познавам добре жените.

Сърцето на Джоди подскочи, но той промърмори:

— Хабер си нямаш ти от жени!

Джоди прекара неделната сутрин в усамотение на пристана при яхтата си. Огнената червенокоса поглъщаше всичките му мисли. Между тях нямаше нищо друго, освен просветнали искри, но той вече бе обект за наблюдение от страна на всички Бренигън.

Вечерта вятърът стихна и Джоди се отправи с колата си към плантациите. Температурата продължаваше да пада и след залез-слънце и братята му често прекарваха по цели нощи в тревожно очакване на слани. Дори през пролетта, когато паднеше слана, имаше нужда да се пусне подземната иригационна система. Необходимо бе да се предпазват новопокълналите пролетни филизи. Почти всяка нощ някой от братята му или дори всички оставаха под открито небе. Когато и той се присъединяваше към тях, това го уморяваше неимоверно, но Джоди държеше да е част от тежкия семеен бизнес. За разлика от Кевин, Дру или Райън, той нямаше нюх към промените на времето и затова внимателно следеше прогнозите. И когато чу, че се очаква рязко падане на температурите, незабавно се отправи към Милбрук. Братята му нощес щяха да бъдат навън.

Може би времето да проведат един сериозен разговор бе настъпило.