Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (15)

Четиринадесета глава

Късният априлски следобед предразполагаше за всякакви начинания. Ярък и светъл все още, денят бе пълен с обещания и слънце. След тежка нощ в Плимут и не по-лек ден в адвокатската кантора, Джоди смени деловия костюм с удобен панталон и сако с класическа кройка, ушито от качествен плат при добър шивач. Качи се в колата си и пристигна в родната си къща, където завари Кевин да дразни Мат, че Бриджет проявявала прекален интерес към скромната му особа. Бяха в кухнята и Мат отчаяно се бранеше от нападките на големия си брат.

— Тази сутрин имах гостенка — каза Кевин, докато оправяше вратовръзката си. — Меган. Разведох я из града.

Без да може да обясни защо, Джоди усети, че се изчервява.

— И ти ли? — замислено каза Кевин.

— Какво и аз ли? — Джоди отвори хладилника, колкото да си намери някаква работа.

— Ти ми кажи. Защо се изчерви?

— Я остави тази работа!

— Не противоречи на Кевин — намеси се Мат. — Младоженецът е в настроение да си говори за семейство О’Конър.

— Мислех, че Меган е враг — каза Джоди иззад вратата на хладилника.

— Може би греша, но имам чувството, че е започнала да омеква или може би в главата й се върти мисълта за един Бренигън.

Джоди отстъпи назад и го изгледа остро.

— Просто изпълнявах вашето поръчение.

— Онази вечер, след като ти си тръгна от дома на Скай, ние бяхме принудени да изслушаме под какво напрежение си и колко си претоварен с работа. Може би тя е права. След като представим проекта „Тафт“ пред комисията, можеш да се оттеглиш за известно време. Ще се оправим и без теб.

— Кевин, оставете ме аз да реша колко работа мога да поема.

— По-добре е да се оттеглиш. Много се преуморяваш напоследък.

— Позволи ми аз да преценя! — Джоди рязко смени темата. — Учудвам се, че Меган е проявила интерес да разгледа града.

И Кевин не бе в настроение да спори.

— Каза ми, че било заради Ерин. От нея няма да излезе добър работник в боровинковите плантации.

— Ако си падаше по селскостопанската работа, щеше да се върне в Дийнс Корнър — каза Джоди.

— Имам чувството, че доста си я впечатлил.

— Чудесно. Точно такива ми бяха намеренията.

Кевин се усмихна.

— Ако всичко това е заради мен, благодаря. Обаче аз имам подозрение, че жените О’Конър притежават тайни начини да ти влязат под кожата, независимо дали го искаш, или не.

— Последното нещо, което Меган би пожелала, е да работи на боровинковите плантации.

— Но на теб не би ти харесало, ако нейното отношение…

— Дори да проявявах интерес към нея, не бих имал време да се опитвам да разгадая природата й.

— А може би ще си струва труда. И заради двама ви.

— Спести си бащинските наставления — вметна Мат.

Кевин се ухили.

— Вие сте двама, те са две…

— Това го казва един мъж, който след минути ще стои пред олтара и не може да понесе, че в семейството има още ергени.

Кевин поклати глава.

— Де и вие да имахте моя късмет.

 

 

Сватбената церемония беше трогателно прекрасна в своята простота. Под нежните звуци на Хенделова музика, изпълнявана на орган, роднини и приятели се събраха на предните редове в църквата. Джоди наблюдаваше Мат и Кевин, най-големия и най-малкия от братята си. Колкото повече той се задълбаваше в правото, толкова повече се дивеше на отдадеността на Мат на медицината и способността му да прави всичко педантично и перфектно. Постепенно неудовлетвореността на Джоди се превръщаше в чувство за вина и в продължение на години това чувство пришпорваше решимостта му да оправдае надеждите на Кевин. Познатите симптоми пак се появиха и Джоди притисна с юмрук стомаха си, когато музиката спря.

Вместо да мине по дългата пуста пътека между редиците, свитата на булката се появи от страничния вход вляво от олтара. От органа зазвуча Бахова кантата, точно когато племенничките на Джоди затичаха с кошнички цветя. Той се наведе напред, за да намигне на наскоро проходилата Мария, дъщеричката на Дру, и когато се изправи, пред погледа му изникна Меган. Беше облечена в бледожълта коприна, която й седеше толкова предизвикателно, колкото и черната рокля предишната вечер. Май всичко, което Меган облечеше, изглеждаше предизвикателно. Джоди не се опитваше да си обясни причините, просто се наслаждаваше на това, което виждаха очите му.

Дори да се държеше като глупак, бе един щастлив глупак. Ерин, хванала баща си подръка, се появи последна. Тя също бе облечена в матовобяла, дълга, копринена рокля.

Кевин зае мястото на Хю и брачните клетви бяха разменени. Гласът на Ерин бе ясен, звънтящ от щастие, но гласът на Кевин леко потрепери. Хората започнаха да обръщат глави, когато Мат, който вече бе подал пръстена на младоженеца, му подаде носна кърпа. Коравият Кевин избърса очи.

Сцената разчувства Джоди, който през цялото време следеше с едно око реакцията на Меган. Отначало тя сякаш се забавляваше, след това се стресна, но в един миг като че ли се развълнува. Едно бе ясно — тя бе изпълнена с обич и приемаше този брак.

След края на церемонията всички се отправиха през парка към къщата на Скай, където бе организирано тържеството. След като направиха официалните снимки, Джоди се разходи между гостите и роднините, като пътьом си разменяше по някоя дума с тях. Когато накрая Мат събра всички в предния салон, това бе добро извинение за Джоди да грабне две чаши шампанско и да отнесе едната на Меган. Тя застана тихичко до него, докато Мат вдигна чашата си и размаха смачканата носна кърпа.

— Доказателството — каза той на гостите, — че суперменът е човек в крайна сметка.

Кевин се опита да я дръпне, но Ерин го хвана за ръката.

— Един последен тост. За семейство О’Конър и семейство Бренигън, които вече са свързани навеки с любов. И нека децата на Кевин да раснат, обградени със същата любов, с която Кевин е обграждал братята си — вдигна чашата си Хю.

— Всичко ще бъде наред, Хю — отвърна Кевин. — Достатъчно опит съм придобил, докато направя хора от тази банда.

Последва смях и застанала до Джоди, Меган отпи от шампанското.

— Успя ли вече да се убедиш, че Ерин не греши, като се омъжва за брат ми?

Меган кимна.

— Вече не храня никакво съмнение. Трябва да призная, че за Ерин това е едно чудесно решение.

„За Ерин“ — отекна в съзнанието на Джоди.

Меган бе застанала до Джоди и той деликатно насочи поглед към моравата отвън.

— И родителите ни са се венчали в тази малка църква. Там са и погребани. Кевин не бе стъпвал в нея, освен за погребението на Питър Банкрофт, за кръщението на племенничките ни и на Рождество. Едва напоследък превъзмогна себе си, благодарение на Ерин.

— Кевин ми каза. — Меган допи чашата си. — Няма защо да изглеждаш толкова шокиран. Тази сутрин излязохме заедно на разходка. Започнахме от мочурищата. Видях къщата на Дру и Холи на хълма и разгледах дома, в който сте израсли. Разказа ми много неща за Ерин и за себе си. Каза ми, че Холи, Ан и Скай са пожелали да се венчаят другаде, но Ерин искала да се оженят тук, в тази църква, така както и родителите ви.

— Не сте ли говорили с Ерин за това преди?

— Не съм сигурна, че аз самата съм й дала възможност да говорим преди събитието. Или може би е решила, че не бих искала да изслушам сантименталните й съображения.

— Трябва да си поласкана, че Кевин ти го е казал. Ако си е открил душата пред теб, то е било заради Ерин. Не е тайна, че те възприемахме като заплаха известно време.

— Семейството над всичко!

— Иначе не бихме се съхранили през годините.

В очите й се прокраднаха дяволити пламъчета.

— Казах на Кевин, че съм изненадана от откровеността му, защото не е от мъжете, които говорят много, а той ми отвърна, че отдавна е преотстъпил правото да говори на адвоката в семейството. — Меган погледна през стъклото и дъхът й го замъгли. — Имам чувството, че трудно подбираш думите си, Джоди, освен в случаите, когато решаваш проблемите на другите.

Джоди стоеше до нея, замаян от близостта й. Тя бе обходила мочурищата, бе разгледала родната му къща, беше обсъждала семейните истории с Кевин… Той почувства, че нервите му са обтегнати до крайност. Имаше нужда от още една разходка, сам през тъмното поле. Покашля се. Тя продължаваше да гледа към църквата.

— Той ми каза как Питър те намерил там, когато си бил на девет години. Как си крещял срещу Бога, че е направил живота ти толкова различен…

Кевин?

— Та кое момче в трети клас иска животът му така рязко да се промени? Всички други деца си имаха майки, които печаха курабийки за рождените им дни и черпеха с тях в училище.

— Освен теб — отвърна Меган. — Питър донесъл пица с девет свещи, набодени в нея.

Джоди я погледна. Тя внимателно се вгледа в лицето му, търсейки някаква следа от това, което той изпитваше в момента.

— И когато аз започнах да мърморя, Кевин ме извика зад хамбара и ме заплаши, че ако не се държа прилично, ще ме дадат в интернат. Отидох до града на автостоп и се скрих в църквата. Изглежда Кевин ти е разказал всичко.

— И ти повече не се разбунтува?

— Тази привилегия бе запазена за Дру и Райън. Ако бях последвал примера им, Питър и Кевин нямаше да издържат.

Меган го погледна с интерес.

— Наистина ли долавям саркастична нотка?

— Сарказъм у мен, най-примерният от семейство Бренигън?!

— Е, това вече е точна преценка. Пак бе споменат „губернатор Бренигън“…

— Колко време разговаряхте вие двамата?

— Достатъчно дълго, за да мога да погледна на нещата от по-различен ъгъл. На първо място заради бъдещето на сестра ми като член на вашето семейство. А на второ — заради твоето място в семейството. Сдържаността ти…

В очите й се отразяваше топложълтата коприна на дрехата й и те меко и примамливо проблясваха.

Той се опита да се пошегува.

— Опасно нещо е да има човек известна информация за другите.

— На мен пък ми се струва, че е справедливо. Досега ти си ме гледал през очите на Ерин, а сега аз те гледам през очите на Кевин. И трябва да кажа, че това, което виждам… ми харесва.

Дълбокият гърлен смях на Меган помете неговата твърдост. Той остави чашата си на масата и я хвана за ръката. Окуражен, че тя не се отдръпна, той я поведе през фоайето към празната библиотека.

Когато се озоваха там, Джоди нетърпеливо вплете пръсти в косите й и Меган отметна глава назад. Очите й тънеха в нега, а устните й бяха леко разтворени.

— Ще забележат, че ни няма, Джоди. Да побързаме…

Той спря за миг и се наведе над ухото й.

— Не, Меган, няма да забележат. Дори да продължим цяла нощ.

— О, Джоди! Но аз почти не те познавам…

— Меган О’Конър, може да не се познаваме от много време, но ти ме разбираш много по-добре от всяка друга жена на света.