Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (14)

Тринадесета глава

— Ти всъщност за мен ли се тревожиш или за Ерин?

Тя се замисли.

— Ерин е щастлива, Джоди. Всички го виждат.

— Остави я да се порадва на щастието си.

Меган се изправи и издържа погледа му.

— Рано е да се съди, но за момента ти си прав.

— Особено, когато собственият ти живот е толкова объркан — завърши той вместо нея. — Какво реши за новата работа?

— Просто нямам избор…

— Кога започваш?

— Веднага щом се преместя. Казах им към края на месеца.

— А жилище?

— Би било глупаво да не взема жилището на Ерин. — Сърцето му направо запя, но нейните очи помръкнаха. — Толкова ми е противно. Сякаш съм загубила контрол над живота си.

Той се приближи до нея и поклати глава.

— Приеми, че просто така са се стекли нещата. Послушай ме. Гледай по-неангажиращо. Стига да искаш, ти и от Милбрук можеш да подпалиш света.

— Вече не зная какво искам.

— Това е временно състояние, уверявам те. Успокой се, установи се на едно място и много скоро ще си готова пак да се бориш.

— Ти така ли ме виждаш, непокорна, борбена?

— Какво значение има как те виждам аз, Меган? — Той докосна раменете й, облечени във велурено яке, и бавно плъзна ръце надолу.

— Може и да има.

Джоди я наблюдаваше. Тя затвори очи и той погледна устните й, преди да се наведе към нея. Бяха топли. Меган леко потръпна и опря ръце в гърдите му.

— Пак познатото бумтене. Сърцето ти бие до пръсване — прошепна тя.

Джоди започна да си играе с косите й, а със свободната си ръка стисна пръстите й. Целунаха се и езикът му докосна игриво нейния. Меган бавно се притисна към него, сякаш танцуваха, и топлината й предизвика у Джоди почти физическа болка. Не посмя да я докосне никъде другаде. Дори когато я целуваше, между тях се запазваше дистанция. С въздишка той се отдръпна.

— Не се вълнувай толкова, това беше само една целувка — изрече неуверено тя.

Джоди отново докосна пръстите й и прошепна:

— Но каква!

Тя смутено отдръпна ръката си.

— Ти си дяволски добър адвокат и непрекъснато ме оплиташ в словесни игри. Не усложнявай нещата с толкова много приказки.

Джоди се усмихна.

— Не мога да избягам от себе си…

— Радвам се, че си го признаваш. Ти наистина усложняваш до безкрайност думите и чувствата. — Меган въздъхна, но очите й продължиха да искрят. — За мен би било усложнение да съм зависима.

— Не ти харесва да се обвързваш?

— С кого? С теб? Напротив. Би ми харесало. Така ще ми бъде по-лесно да преживея промяната. Ерин изцяло е потопена в своето щастие и в своите проблеми. Ще бъде много непочтено тъкмо в този момент да търся подкрепа от нея. Чудесно е да зная, че мога да разчитам на теб. Но ти си мъж, а аз съм жена и не бива да объркаме този мимолетен прилив на чувства с нещо по-дълбоко.

Юристът Бренигън реагира незабавно:

— Ти вече призна, че си обсъждала личността ми с моите близки! Вдигаш пара по всички въпроси, като се започне от това, доколко е питателна храната ми, и се свърши с работната ми натовареност. А сега се тревожиш, че може да изтълкувам погрешно начина, по който реагираш на близостта ми? Според теб е чудесно, че можеш да разчиташ на мен, но твърдиш, че между нас е невъзможно да има нещо по-сериозно, така ли?

— Моля те, Джоди!

Той я целуна по челото.

— Чудесно. Знаеш, че нямам време за нищо сериозно. — Реши да не й казва за какво има време.

Меган погледна часовника си.

— Вече се чувствам по-добре. Доста време ти отнех. Трябва да тръгвам. Довечера ще се видим, разбира се.

Джоди се усмихна.

— Очаквам го с нетърпение. — Той я проследи с поглед как се отправя към вратата. — Меган?

— Да?

— Блузата ти се е измъкнала от полата. — Надяваше се, че ще се смути, но тя само се усмихна, оправи дрехата си и отвори вратата.

— Скъпи Джоди, ти пък имаш червило на брадата.

 

 

Тази вечер той пристигна последен в Милбрукския Кънтри Клуб. Не бързаше, защото очакваше от всички страни да го нападнат с проблемите на семейния бизнес. Докато пътуваше с колата си от Плимут, анализираше основните моменти, които трябваше да изясни във връзка с бъдещето на плантацията. Докато четеше проекта и изискванията предната вечер, мина полунощ. Вървеше трудно, защото бе уморен и разсеян.

Вечерята бе в една самостоятелна зала на втория етаж в клуба. Джоди се появи на вратата в момента, в който започнаха да сервират ордьоврите. Залата бе пълна с членове на семейството, както и с гости, поканени за сватбата. Тъмнокосите му мургави братя и рижият баща на булката бяха пръснати сред Бренигънови съпруги и сестрите О’Конър. Красива картинка!

Джоди размени поздрави и нетърпеливо огледа групата. Намери Меган в дъното на залата в компанията на Дру и Райън. Бе облечена в изискана черна рокля, от която на човек дъхът му секваше. Огненочервената й коса бе прихваната над едното ухо, а от другата страна се спускаше свободно. Само като я погледнеше и всички благоразумни мисли се изпаряваха от главата му.

Джоди си пое дълбоко въздух и премести поглед от Меган към Ерин, после към Бриджет и Хю. След това внимателно огледа физиономиите на членовете на своето семейство. Надяваше се това да му вдъхне благоразумие. Меган вече бе свързана със семейството му. Колко по-лесно щеше да поддържат едно платонично приятелство. Но вътрешният му глас остана глас в пустиня. Заради тази жена си заслужаваше да предизвика съдбата. В момента, в който погледите им се срещнаха, тя взе две чаши шампанско от най-близкия поднос и се насочи към него. Материята на роклята й поглъщаше светлината и така десетократно увеличаваше контраста с кожата й. Косата й грееше и скъпата материя ту прилепваше към тялото й, ту леко се отпускаше. Меган му подаде чаша.

— След малко баща ми ще вдигне тост. Чакахме само теб.

Тя се усмихна и погледна сестра си. Изчерви се и мисълта, че причината за това е присъствието му, застраши да помете и последните остатъци от спокойствието й. Хю взе думата, след това Кевин и преди да са свършили тостовете, Джоди успя да дойде на себе си.

Всички насядаха около дългата банкетна маса, в единия край бе се настанил Хю, а в другия — Кевин. Джоди и Скай бяха от лявата му страна, а Бриджет О’Конър — от дясната. Меган седеше точно срещу него — толкова близък и толкова далечен едновременно. С неподозирана за самия него концентрация, Джоди се обърна към Бриджет, представи се и започна да си говори с нея за бъдещите й планове.

След официалната вечеря Бренигънови и О’Конърови изпиха кафето си, увлечени в разговори и шеги. Всеки път, когато Джоди усещаше погледа на Меган върху себе си, фантазиите му се развихряха.

Хубавата компания се развали, защото две от семействата се извиниха, че имали детегледачки, които трябвало да си тръгнат в определен час, и че булката също има нужда от почивка.

Джоди погледна Райън и рече:

— Аз ще закарам Меган. — С периферното си зрение мерна червената й коса и тръгна към нея.

— При Райън имаше място — каза тя малко по-късно, когато се качиха в колата му.

— Не става въпрос за мястото.

Меган сниши глас.

— Знам, но не трябваше да го правиш.

— Можеше да ми откажеш.

— И всичките ти братя да ме погледнат накриво?

Той се засмя и запали колата.

— Тогава се радвай на вниманието, което получаваш. Искаш ли да отидем на някое тихо местенце. Знам много такива.

— Не се съмнявам, но искам да ме откараш направо у Скай. Не искам някой да се чуди какво става между нас.

Той я погледна скрито и долови усмивката й в момента, в който тя се облегна назад.

Следван от Райън и Кевин, Джоди навлезе в Милбрук по улица „Пилигрим“, пое по главната улица и после сви по първата алея. Меган погледна навън и възкликна:

— Но това не е къщата на Скай!

— Не, това е къщата на Морган. Всички ще решат, че искаш да хвърлиш един поглед на мястото, където ще живееш.

— Джоди!

— Да не би да искаш да те целувам до побъркване пред погледите на баща ти, сестрите ти и на двама от братята ми?

— Предпочитам въобще да не ме целуваш до побъркване.

Той се наведе към нея и Меган, вместо да се отдръпне, се доближи към него. Той я погали по косата.

— Сериозно ли говориш?

Тя поклати отрицателно глава.

— Можеш ли да обещаеш, че ще е само целувка? — прошепна тя.

— Да — отвърна той до устните й. Беше готов да обещае всичко, само и само да я усети в ръцете си, а косите й да докосват лицето му. Той притвори очи и Меган погали лицето му. Хладните й пръсти пробягаха по пламналата му кожа. Гладката черна материя, която цялата вечер не бе успял да докосне, сега му се стори топла и податлива. Той впи устни в нейните, а от неравномерното дишане гърдите й се привдигнаха.

— Не зная как го правиш, но ме караш да забравя всичко друго. Всичко!

Тя въздъхна и се притисна още по-силно към него.

— Кажи ми за какво точно забравяш, Джоди. Бих искала да чуя.

Той не можеше, а и не искаше да й говори, не изпитваше необходимост да говори. Просто имаше нужда да усеща устните й върху своите, ласките й, пръстите й в косата си… С огромно усилие на волята той се отдръпна пръв.

— Дявол да го вземе, не сме тийнейджъри, спрели пред къщата на баща ти. Време е да те откарам у вас. — Засмя се тъжно и опря глава върху волана на колата. — Не можеш да си представиш какво ми струва да изрека тези думи.

— Мисля, че мога. — Меган пое ръката му и я сложи върху гърдите си. Под пръстите си той усети лудото биене на сърцето й и твърдите зърна.

Тя пъхна ръка под сакото му и потърси копчетата на официалната риза. Ако Меган бе разкопчала поне едно, той нямаше да издържи. Щеше да го направи тук, в колата, спряна пред къщата на улица „Сакиш“ Все едно къде.

Но Меган навреме спря. Тя хвана реверите на сакото му и го загърна.

— Нали говорихме за нашето увлечение снощи, у вас?

— Увлечение ли го наричаш в крайна сметка?

— Джоди, ако искаш вярвай, представа нямам.

Той запали колата, а тя приглади косата си и закопча предпазния колан. След по-малко от минута вече бяха спрели пред къщата, където ги чакаха, и Кевин вече се качваше в своя корвет. Когато Джоди го освети с фаровете, той им махна, но не спря.

— Истински джентълмен — рече Меган. Гласът й продължаваше да трепери. — Сигурна съм, че подозира нещо.

— Кевин сега мисли за други неща.

— И ние трябва да мислим за други неща. — За миг тя остана неподвижна, с отпусната назад глава и затворени очи. Той обаче не посмя да я обезпокои. Накрая, когато Меган отвори вратата, се обърна към него и рече: — И аз нося част от вината, както и ти, но това не бива да се повтаря. Ако държиш на нашето приятелство, Джоди, обещай ми да не се повтаря.

С театрален поклон той притисна ръка до сърцето си и изрече:

— Обещавам ти, Меган, че повече няма да си позволявам волности на предната седалка на колата и откраднати целувки! Следващият път, когато те целуна…

Тя притисна пръсти върху устните му.

— Недей да довършваш изречението!

— Не съм от хората, които оставят нещата недовършени.

— По-добре е някои неща да си останат така.

— Не и в нашия случай, Меган.

Кевин вече бе заминал и Джоди я последва до къщата. Над вратата светеше лампа и Меган се скри в сянката.

— Още не е късно, щом можем да запазим благоразумие — добави тя.

— Снощи се опитвах да се убедя, че е така. Всъщност, непрекъснато си повтарям това, откакто се разделихме миналата неделя. Може би от момента, в който те целунах на хълма. — Той впери поглед някъде зад нея към пустата улица. — Може би от момента, в който те видях край леглото си в хотела…

— Глупости.

— Напълно си права.

— Лека нощ, Джоди.

— Лека нощ, Меган.