Ладислас Фараго
Играта на лисиците (10) (Епизоди от агентурната борба)

Странната история на Джон Л. Луис

На 17 март на първичните избори, на които трябва да се определи кандидата за губернатор на щата Пенсилвания, Рузвелт подкрепя кандидатурата на Джон, бизнесмен от Питсбърг, издигната от комитета на Демократическата партия на щата.

На 18 март мексиканското правителство, възглавявано от президента Лазаро Карденас, национализира американските, британските и холандските нефтени компании, което предизвиква ликуване в Мексико и остро недоволство в САЩ.

В резултат на тези две, на пръв поглед съвсем несвързани помежду си обстоятелства, възниква твърде странен съюз.

Като подкрепя Джон, Рузвелт предизвиква силно недоволство у президента на Конгреса на производствените профсъюзи (КПП), председателя на Обединения профсъюз на миньорите (ОПГ) Джон Л. Луис, който на първичните избори в Пенсилвания подкрепя свой собствен кандидат — секретар-касиера на ОПГ Томас Кенеди. Влошавайки отношенията си с Луис, Рузвелт го подтиква към сближаване с крупния нефтопромишленик Уилям Дейвис, собственик на една от нефтените фирми в Мексико. Луис, който по-рано е подкрепял Рузвелт се оказва не само в лагера на вътрешните противници на президента, но и в орбитата на задграничните му врагове.

Като сключва съюз с нефтопромишленика Дейвис, през онова време най-активния в Северна Америка помагач на немците, Луис попада в нацистката мрежа и както по-късно отбелязва помощникът на държавния секретар Бърл в секретния си доклад до президента, „се оказва на границата на нарушаването на закона на Логан“ (закона, който задължава агентите на чуждестранните правителства да се регистрират в Министерството на вътрешните работи на САЩ — Ред.).

В продължение на три години, с постепенното превръщане на Дейвис в професионален агент на немското разузнаване, който работи не само за него, но и за службата за сигурност на Химлер, Луис му осигурява прикритие и изпълнява поставени от него задачи във Вашингтон и столицата Мексико. Точно Луис изиграва главната роля при осъществяването на трите най-големи акции, предприети от Дейвис по указание на нацистите, а именно:

1. През 1938 г. благодарение на старанията на Луис е организирано снабдяването на Германия с петрол от Мексико.

2. През 1939 г. Луис подпомага тайните усилия на нацистите да привлекат Рузвелт в кампанията по запазване на мира в Европа при условия, продиктувани от Хитлер.

3. През 1940 г. Луис взема най-активно участие в задкулисните интриги, целещи да не допуснат избирането на Рузвелт за президент за трети път. Според Щремпел, един от германските дипломати във Вашингтон, това е „най-голямата комбинация на нацистите, засягаща САЩ“.

През 1938 г. Дейвис е собственик на крупната нефтена компания „Крусайдър“ с няколко филиала в различни страни, нефтодобивни райони в Тексас, Луизиана и Мексико, нефтопреработвателен завод в Хамбург, междинни складове за нефт и нефтопродукти в Малмьо в Швеция, мрежа от бензиностанции в Скандинавия, разкошни къщи около Ню Йорк.

Още през 1936 г. когато търси перспективни чуждестранни пазари за пласиране на нефт и нефтопродукти, Дейвис се спира на хитлеристка Германия. Нацистите страшно се нуждаят от гориво, но нито имат нефтени извори, нито пък разполагат с твърда валута, за да купуват от други страни. В особено тежко положение се намира военноморският флот на Германия. Адмирал Рьодер предупреждава Хитлер, че „командуването на ВМФ напълно е изчерпало всички възможности за сдобиване с нефт с немски марки“.

Дейвис, който от няколко години се занимава с най-различни сделки с нацистите и познава трудностите, които среща хитлеристкият ВМФ при снабдяването си с нефт, предлага да се построи в Германия нефтопреработвателен завод със средства от замразените активи на Първа бостънска национална банка. Хитлер не само одобрява тази мисъл, но и дава нареждане райхсбанката, президент на която по онова време е Шахт, да финансира строителството. След известно време в Хамбург е построен нефтопреработвателен завод „Евротанк“ и Дейвис здраво стъпва в Германия, като се занимава най-вече с доставките на гориво за военноморския флот, което представлява лъвския пай от целия доставян нефт.

Национализацията на чуждите нефтодобивни райони в Мексико засяга и Дейвис: той е вложил в разработването на богатия нефтен район „Позор Рика“ 11 милиона и не може да се примири със загубването им. Дейвис решава, че може нещичко да спаси, ако убеди мексиканците с негово посредничество да предоставят на Германия нефтени концесии.

Немците одобряват плана му, като особено активно подкрепят нефтопромишленика Рьодер, който отдавна търси подобна възможност. В своя меморандум до Гьоринг с ходатайство да бъдат отпуснати от оскъдните резерви чужда валута в райхсбанката 600 хиляди долара, Рьодер пише, че възнамерява да изразходва парите за покупка на нефт. Според него по тогавашни цени на световния пазар за тази сума може да се купи само около 150 хиляди тона гориво и дизелово масло. „Но според експертите — продължава той, — ако изразходваме същите пари, за да се сдобием с чужди нефтени концесии, например в Мексико, Германия без каквито и да е било допълнителни разходи ще получи 50 пъти повече — седем и половина милиона тона нефт“.

На Рьодер отпускат 600 хиляди долара, а той ги предава на Дейвис — „да смаже“ пътя за сключване на мексиканската сделка. В помощ на Дейвис адмиралът назначава големия специалист по горивото от военноморския флот Фридрих Фетцер, а Гьоринг — Йоахим Херцлет, един от високопоставените чиновници от Министерството на икономиката. Но за форсиране на операцията е необходим влиятелен и силен посредник. В този момент зад кулисите се появява Джон Луис.

Не се знае кога и къде Джон Луис е срещнал Дейвис и се е сближил с него, колко лично той е получил от сделката, струваща милиони долари. По-късно Дейвис отбелязва, че се е запознал с Луис „посредством различни политически канали“. Според думите на Дейвис, той се е нуждаел от Луис поради връзките му с всесилните лидери на профсъюзите в Мексико.

Препоръките на председателя на КПП осигуряват на Дейвис доброжелателно отношение в Мексико, но се оказват необходими няколко седмици за сложните и деликатни преговори (в тях взема активно участие и Херцлет), преди да се състои подписването на германо-мексиканското споразумение, с което мексиканците се задължават да доставят на Германия нефт, а Германия — да се разплаща за него с индустриални стоки.

През септември от Веракрус за Германия потегля първият танкер с 10 хиляди тона нефт, а през следващите 11 месеца, през 1938 и 1939 г., са изпратени още около 400 хиляди тона. Огромният завод на Дейвис „Евротанк“ започва да работи на три смени.

Постепенно Дейвис и Херцлет започват да чувствуват затруднения при уреждането на сметките. Мексиканците вече са доставили нефт за почти осем милиона долара, срещу това са получили стоки само за около три милиона. Една от най-големите сделки на Дейвис за доставка на 17 самолета тип „Юнкерс“ за ВВС на Мексико е блокирана от американците.

Операцията с доставянето на нефт се прекъсва поради нахлуването на хитлеристите в Полша и обявяването на война на Германия от Великобритания и Франция. Херцлет бързо се завръща в райха, а Дейвис остава в Мексико и се опитва, въпреки британската блокада, да осигурява доставките, като изпраща танкери в италиански и шведски пристанища, откъдето да бъдат препратени в Германия. Но англичаните още в началото залавят три кораба, насочили се към Скандинавия с 33 хиляди тона нефт, позовавайки се на факта, че скандинавските страни и без друго разполагат с достатъчно запаси.

Под постоянния натиск на Фетцер и Херцлет, които го бомбардират с отчаяни телеграми, и лишен от възможността да изпълнява техните искания. Дейвис решава да привлече Рузвелт като посредник за възстановяването на мира в Европа. За намеренията си той телеграфира на Херцлет, който, след като докладва за тях на Гьоринг, отговаря, че германското правителство „проявило интерес“. Сега му остава да се срещне с Рузвелт и да го привлече на своя страна. За това обаче му е необходима помощта на Джон Луис, макар че по това време — септември 1939 г. — отношенията между тях и президента са съвсем обтегнати. Очевидно Луис се е чувствувал толкова задължен към Дейвис, че преодолява гордостта си, и на 14 септември позвънява по телефона лично на Рузвелт с молба „конфиденциално да приеме мистър У. Р. Дейвис по въпрос, представляващ изключителна важност за страната и за цялото човечество“.

Рузвелт знае за машинациите на Дейвис и не изпитва никакво желание да разговаря с него, но разбира, че ако отклони срещата, окончателно ще си развали отношенията с Луис. Затова той отказва да се срещне с Дейвис „конфиденциално“, както е настоявал Луис, но се съгласява да го приеме „както обикновено“, Срещата е определена за следния ден.

След телефонния си разговор с Луис Рузвелт позвънява в Държавния департамент и нарежда помощникът на държавния секретар А. Бърл да присъствува на разговора, тъй като смята за необходимо той да бъде подробно записан.

Сутринта на 15 септември 1939 г. в Белия дом Рузвелт приема Дейвис, който веднага започва да му излага своя план. От седем години той извършвал крупни операции в Германия и през това време между него и Гьоринг се създали близки отношения. Тези дни той получил от него телеграма с молба „да изясни дали ще се съгласи президентът или сам да стане посредник, или да помогне да се намери за тази роля някаква неутрална страна“. Германците, продължава Дейвис, са съгласни да сключат мир, ако бъдат приети някои техни условия.

След като изслушва Дейвис, Рузвелт не отклонява предложеният му, но и не поема никакви задължения и не взема определена позиция. Той казва на Дейвис, че получава различни неофициални молби да се намеси в европейските работи и да помогне за възстановяването на мира, но че не е в състояние да направи това, докато към него официално не се обърне някое правителство.

Отговорът на президента не обезкуражава Дейвис. Той заявява, че германското правителство го е поканило на тайно съвещание, определено за 26 септември в Рим, и пита Рузвелт може ли там да сондира почвата и да му доложи след завръщането си.

— Разбира се — отговаря Рузвелт. — Интересува ме всяка информация за положението в Европа.

Веднага след излизането си от Белия дом Дейвис се обръща към Държавния департамент с молба да се дадат паспорти за пътуване до Италия на него, на жена му и на секретарката му. Но имената на двете жени вече фигурират в „Черната книга“ на Държавния департамент. Въпреки намесата на Луис, които не се стеснява по поръчение на Дейвис да позвъни на президента на САЩ по един толкова незначителен повод, и едната и другата не получават паспорти и Дейвис излита за Рим сам.

Естествено Луис не се успокоява. Още на следния ден той препраща на Рузвелт телеграмата, която уж Дейвис получил от Берлин в отговор на неговото съобщение за разговора с Рузвелт. В телеграмата подписана от Херцлет, се казва:

Напълно сме съгласни да водим преговори с Рузвелт в съответствие с плана, съгласуван с вас през август. Новото споразумение за Далечния Изток е важно за САЩ. Можем да ви уверим, че напълно се отказваме от по-нататъшни военни действия след войната с Полша, ако неутралното правителство на САЩ подкрепи новия ред в Европа. Опитайте се да убедите Вашингтон, че всеки товар, доставян на воюващите страни, ще се залавя и унищожава, което крие опасност от военен конфликт. Точно затова съществуващото сега положение трябва да се запази до завършването на срещата в Рим.

Рузвелт повиква Бърл и нарежда този документ да се прибави към досието на Дейвис, което Държавният департамент води от 1928 г. Бърл отново информира президента, че Дейвис е агент на нацистите. Ако по отношение на последния у Рузвелт няма никакви съмнения, то поведението на Луис го озадачава. Той възлага на Бърл внимателно да наблюдава по-нататъшното развитие на събитията и да фиксира всичко, което Луис изпълнява по поръчение на Дейвис. Едновременно с това друг доверен човек на Рузвелт — Гарднър Джексън, в миналото един от помощниците на Луис, — получава за задача да следи своя бивш шеф. Гарднър Джексън се залавя за тази работа с такова усърдие, че докладва на Рузвелт не само за всяка среща на Луис с нефтопромишленика, но и за всички случаи, когато председателят на КПП е посетил кантората или дома на Дейвис.

В Рим Херцлет вече очаква Дейвис. Той му съобщава, че Гьоринг е много доволен от техния „план за мир“ и че ги очаква в Берлин, за да обсъдят по-нататъшните стъпки. Като нарушава инструкцията на Държавния департамент (по онова време на гражданите на САЩ е забранено да пътуват за Германия), Дейвис тайно излита за Берлин и пристига на 28 септември.

През шестте дни, прекарани в столицата на райха, нефтопромишленикът се среща с Гьоринг и води с него продължителни разговори четири пъти. Най-интересна е срещата на 1 октомври в кабинета на Гьоринг в Министерството на авиацията в присъствието на Херцлет и чиновника от министерството Хелмут Волтат. Последният си води подробни записки, които аз открих в неразтворените немски архиви. Тези записки са важни не само защото показват в какъв извратен вид Дейвис е представил политиката на САЩ, но и защото в него се разкрива огромният мащаб на операцията и конкретното участие на Луис в различните и етапи.

По-долу за първи път привеждаме най-съществените места от записките на Волтат:

На 15 септември 1939 г. по време на разговора на президента Рузвелт с мистър Дейвис в Белия дом, който продължил час и половина, президентът възложил на мистър Дейвис да изясни в Берлин при какви условия Германия ще се съгласи на примирие и по-нататъшно сключване на мир. Ако Германия прояви съответната инициатива, президентът е готов да използва влиянието си върху своите западни съюзници за започване на преговорите. За президента е необходимо да знае конкретните условия на Германия относно например Полша и колониите.

Президентът говорил също и за чешките територии, но окончателното решаване на този въпрос може да бъде отложено за по-късно…

Срещата между Рузвелт и Дейвис била организирана от лидера на американското профсъюзно движение Джон Луис, който е убеден, че продължаването на войната ще доведе до тежки социални и икономически последици в САЩ…

Преди 1934 г. Луис се изказвал против националсоциализма главно защото, както той тогава мислел, работническата класа в Германия била потискана и подложена на експлоатация. През последните три години Луис си изменил отношението към Третия райх преди всичко благодарение на Дейвис, които го убедил, че икономическата система на националсоциализма осигурила значително повишаване на благосъстоянието на германските работници.

Дейвис разширил своите операции, свързани с продажбата на нефт предимно на Германия, и продължил да доставя нефт на Италия дори през периода, когато това било забранено със санкции, наложени на тази страна…

Сега Луис предполага, че икономическите и социалните проблеми, стоящи пред Съединените щати, могат да бъдат решени не по английски образец, а в съответствие с концепциите на нова Германия. Той приема характеристиката на социалните и политическите условия в Германия, изложена от Дейвис.

Освен 9-те милиона членове на профсъюзите, под влияние на Луис се намират и големи групи неорганизирани работници. По такъв начин той контролира блок от около 14 милиона избиратели. Демократическата партия не може да постигне успех в изборите за президент без финансовата помощ на Луис, който е свободен да решава чий кандидат за този пост той ще поддържа — на демократите или на републиканците.

Президентът Рузвелт трябвало да бъде благодарен на Луис за преизбирането си, но той не изпълнил обещанието си да му предостави министерски пост. Ако Рузвелт реши да се бори да бъде избран за трети път, той може да победи само с помощта на Луис. В същата степен това се отнася за всеки кандидат както на Демократическата, така и на Рапубликанската партия.

Благодарение на всички тези обстоятелства мистър Дейвис разполага с изключителни възможности посредством Луис да оказва влияние върху политическата и действията на президента Рузвелт.

Поради лични съображения Рузвелт е заинтересован от организирането на мирни преговори, дори ако реши да не се бори за трети президентски мандат. Неговите акции, насочени към умиротворяване на Европа, компенсират всички несполуки на провеждания от него „нов курс“ и в други области и ще му дадат възможност да напусне своя пост с ореола на миротворен. Рузвелт смята аналогичните усилия на Мусолини за недостатъчно ефикасни, за да могат да повлияят на англичаните, но е убеден, че американският натиск върху Англия ще доведе до незабавно установяване на продължителен мир. Президентът се страхува, че една продължителна война ще доведе до взаимното унищожаване на трите главни европейски нации и следователно до гибелта на европейската цивилизация…, до упадък и разпадане на Британската империя с последици, които не могат да се предвидят… Ето защо той смята, че посредничеството за незабавното сключване за мир и активното сътрудничество за продължителното му поддържане, отговарят на жизненоважните интереси на САЩ…

На 15 септември Рузвелт направил следното заявление:

а) Германия трябва да получи Данциг, „полския коридор“ и всички свои бивши провинции, отстъпени на Полша по Версайския договор.

б) Всички колонии, принадлежали на Германия до 1914 г. и управлявани сега от други държави с мандат или контролирани другояче, трябва незабавно да се върнат на Германия.

в) Германия трябва да получи, съществена финансова помощ за получаване на всички суровинни ресурси, които и са необходими, за да приведе икономиката си в съответствие с икономиката на съседите си.

Рузвелт предложил на Дейвис да стане негов пълномощен представител на преговорите, но той отказал, като се позовал на заетостта си. Съгласил се обаче да информира президента веднага след като се завърне от Европа. Ако Съединените щати и Германия стигнат до известно разбирателство, Рузвелт е готов да изпрати Дейвис в Париж и Лондон за изясняване позициите на британското и френското правителство във връзка с неговите предложения за мир. Но ако Даладие и Чембърлейн започнат да възразяват, Рузвелт ще окаже върху тях натиск…

Дейвис запознал Луис със съдържанието на разговора си с Рузвелт. Ако гледището на президента бъде подкрепено в Германия, Луис е готов да използва всички възможности на Конгреса на производствените профсъюзи за подкрепа на движението за мир. Благодарение на своето влияние, което се разпростира и върху Франция, КПП е в състояние да осигури положителен изход на мирните преговори, когато бъде постигнато взаимно разбирателство между Германия и Америка, Луис ще може да повлияе и на американските работници да се откажат от производството на военни материали за Англия и Франция.

За преговорите с президента Рузвелт трябва да знае само тесен кръг от лица и нито една друга страна не трябва да бъде информирана за тях. За да се избегне разгласяването, Рузвелт от своя страна изключва от участие в преговорите Държавния департамент.

Желателно е заедно с Дейвис да бъде изпратен в Америка и германски представител, а също и господин Херцлет в случай че поради разликата в езиците възникне някакво недоразбиране и за да може да бъде изложена авторитетно пред Вашингтон истинската позиция на Германия.

На 3 октомври Гьоринг официално упълномощава Дейвис да продължи да преговаря с Рузвелт за мир и едновременно с това възлага на Херцлет да го придружи в Съединените щати. Дотогава Херцлет е действувал като официален представител на Министерството на икономиката, но сега у Дейвис започват да се оформят известни съмнения и той предлага Херцлет да бъде осигурен с някакво прикритие. Гьоринг се съгласява. Така Херцлет става секретен агент на абвера, снабден с всички принадлежности на разузнавач, включително и със сложен шифър, разработен специално за него. Участниците в операцията получават условни имена: Гьоринг става Харолд, Фетцер — Фриц, Дейвис — агент номер С-80, а Джон Луис негов подагент С-80/Л, или Чарли. Абверът снабдява Херцлет е шведски паспорт на името на Карл Блюхер, заверен с фалшив печат на генералното консулство на Швеция в Берлин. Но английското разузнаване бързо научава кой се крие под името Карл Блюхер и предупреждава Вашингтон. Още в Лисабон, непосредствено преди Дейвис и Херцлет да се качат в самолета, генералното консулство на САЩ анулира входната виза на немеца. Дейвис бурно протестира, опитвайки се да докаже, че „шведът Блюхер“ е ръководител на един от скандинавските филиали на неговата фирма, но безрезултатно и е принуден сам да отлети за Ню Йорк.

Веднага след като се завръща в САЩ, той моли Луис да позвъни в Белия дом и да му уреди среща с Рузвелт. Луис се свързва по телефона със секретаря на президента генерал Уотсън, който отговаря, че президентът няма време. Без ни най-малко да се смути от отказа, на 11 и 12 октомври Дейвис изпраща на Рузвелт две дълги писма, в които споделя „впечатленията си за Европа“ и дава преиначена версия на разговорите си с Гьоринг.

На 23 октомври 1939 г. Луис позвънява на Бърл и настоява да се срещне с него, но отказва да отиде в Държавния департамент. Срещата става в дома на Бърл. Според неговите бележки Луис започнал с напомняне, че „резолюцията в подкрепа на президента, приета на конгреса на КПСС, със същата лекота можела да бъде и резолюция с отказване на подкрепа“. След това той преминал към разговор за Дейвис. Казал, че вече се е срещал с нефтопромишленика и знае, че той е донесъл от Европа „важно послание от високопоставени германски длъжностни лица“. Дошло време, твърдял Луис, за всеобщ мир в точно съответствие с предложенията на Дейвис, изложени на президента на 15 септември. Посланието, донесено от Дейвис, предоставя такава възможност, но президентът отказва да го приеме. Означава ли това, че президентът не е заинтересован от постигането на мир?

Бърл отговаря, че Вашингтон не може да разглежда подобни предложения, ако те не изхождат от правителството и не са получени по официалните канали. Нещо повече, във Вашингтон и на самия Дейвис не се гледа като на заслужаващ доверие посредник между американското и германското правителство, все едно за какво става дума.

— Нима искате германското правителство да заяви официално, че Дейвис говори неофициално? — пита Луис.

— Във Вашингтон германското правителство има компетентен представител за предаване на всякакви послания с подобен характер — отбелязва Бърл.

Разделят се хладно. Луис разбира, че и неговата роля в цялата тази история се разглежда като твърде непривлекателна.

Оскърбен и озлобен, в продължение на една седмица той се среща често с Дейвис, за да търси пътища и възможности да принуди Рузвелт да приеме плана на Дейвис или ако президентът откаже, да го накаже. Накрая той решава, че Рузвелт трябва да бъде наказан. Това решение може да има — и има — само една последица: Дейвис пристъпва към изпълнение на задълженията си пред Гьоринг дори по-рано, отколкото е било предвидено.

Започва второто действие на драмата.