Ладислас Фараго
Играта на лисиците (5) (Епизоди от агентурната борба)

Двойният агент на върха на управлението

От 1933 г. няколко нацистки бюра в съперничество с Министерството на външните работи на Германия и с разузнаването наводниха Лондон с емисари, които уж имаха за главна задача да привлекат англичаните на страната на Хитлер. Повечето от тези лица открито се подвизаваха в ролята на пропагандисти, но мнозина едновременно с това изпълняваха и задачи, свързани със събиране на тайна политическа и военна информация.

Съчинителят на митове за нацизма Алфред Розенберг, дилетантски упражнявайки се в дипломация с помощта на своето външнополитическо ведомство, в същото време действуваше в Англия чрез запасния лейтенант от военноморския флот А. Д. Обермюлер, чрез политическия авантюрист барон Роп и др.

В Британските острови германците успяха да привлекат стотици привърженици, често и високопоставени лица, които проявяваха дълбока неприязън към евреите и се страхуваха от комунизма. Те бяха обединени в няколко външно почтени организации, като дружеството за англо-германска дружба и „Линк“, или в такива, които се събират в старинни имения от рода на Кливленд, принадлежащо на лейди Астър. Никнещите като гъби фашистки „партии“ и „клубове“ привличаха не само политическата утайка и десните екстремисти, но и такива видни и широко известни личности като генерал-майор Фулър, адмирал Дъмуил, вицеадмирал Пъри и Поуъл, виконтеса Доун, лейди Пирсън, бившия крупен чиновник в Индия Гладуин Джъб, бригадния генерал Блъкни, херцог Бедфордски. Тайната фашистка агентура се стремеше да използва тези хора за пронацистка пропаганда и шпионаж. Розенберг високомерно заявяваше, че неговата организация поддържа връзка с такива ръководни фигури в английските управляващи кръгове като Фейнс — адютанта на херцог Конаутски, полковник Макоу — таен консултант на военното министерство, и някой си Бедлоу, „личен секретар на министър-председателя Макдоналд“.

Прибалтийският немец Розенберг се смяташе за специалист по Англия, а всъщност изцяло зависеше от Роп и неговата информация. Роп печелеше добри пари от това, но често поднасяше на шефа си наред с достоверните сведения и дезинформация. Той е един от най-загадъчните и влиятелни политически авантюристи на онази епоха, когато преуспяха подобни тъмни личности.

Син на разорен прибалтийски помешчик и руска аристократка, той получава образование в Германия, а през 1910 г. се заселва в Англия, където известно време е пехотен офицер, а по-късно служи във ВВС. Роп се запознава с Розенберг чрез свои стари приятели в Германия, преди всичко чрез известния журналист Арно Шикеданц, също от Прибалтика, по убеждение фашист, сътрудник на „Фьолкишер беобахтер“, главен редактор на който е Розенберг. Като започва от това запознанство, Роп съумява да се промъкне в най-висшите ръководни кръгове на нацисткото ръководство.

Роп и неговата жена — англичанка, се преселват в Берлин, наемат уютна квартира и скоро стават широко известни с гостоприемството си. Розенберг го представя на Хитлер, който веднага се изпълва от чувство на симпатия към добре информирания прибалтиец, и между тях се създават приятелски отношения. Хитлер използва Роп като свой доверен консултант по Англия и откровено споделя с него някои свои планове и намерения. Роп се отблагодарява на фюрера, като става главен ходатай по въпросите на англо-немското сближаване. Като личен представител на Хитлер той води разговори с онези влиятелни англичани, които главатарят на нацистите би искал да направи свои привърженици. Както със самохвалство заявява Роп, той многократно води в Германия свои високопоставени приятели от Англия — „няколко лордове, двама генерала, адмирал, журналисти“, а след това уверява Хитлер, че всичко видяно в Третия райх им направило голямо впечатление.

Твърде малко е необходимо на Роп, за да укрепи здраво положението си на „английски агент“ на Розенберг с пряк достъп в Уайтхол и Бъкингамския дворец, от една страна, и при Хитлер — от друга. Не е ли той агент-двойник? Единственият човек, който подозира Роп и дори предупреждава Хитлер за подобно нещо, е Путци Ханфштенгел — налудничавият шеф на канцеларията на фюрера, занимаващ се с чуждестранната преса. Веднъж Розенберг разказал на Роп за подозренията на Ханфштенгел, но той само махнал с ръка и презрително подхвърлил: „На всички е известно, че той е психопат.“ Хитлер продължава да се доверява на своя „приятел“, както и по-рано.

През онези години мнозина англичани които би трябвало да проявяват по-голяма предпазливост, поддържат близки отношения с нацистите и Роп без особено затруднение измъква от британските си приятели и познати ценна информация. Понякога той смайва Хитлер и Розенберг със своите връзки с твърде именити личности и това невинаги е самохвалство.

Войната не прекъсва особените отношения между Хитлер и Роп, макар последният около това време да се прехвърля в неутрална Швейцария. По време на войната Хитлер многократно го вика в Берлин за „консултация“.

Между секретните книжа на Алфред Розенберг аз открих някои документи, свидетелствуващи за опитите му да осъществи най-честолюбивия си замисъл: без знанието на английското Министерство на външните работи да установи тясно сътрудничество между ВВС на Великобритания и тайно възстановяваната немска военна авиация. Отначало за реализирането на този план се заема Роп, но задачата се оказва не по силите му и тогава лично Розенберг поема ръководството на операцията.

Лейтенант Обермюлер, който с нетърпение очаква подходящ случай да използва на практика шпионските си способности, изяснява, че щабът на немските ВВС, засега все още замаскиран, проявява особен интерес към секретната информация от Англия. Той възлага на Роп да създаде връзки в съответните кръгове и да пристъпи към събиране на сведения, от които се нуждае германската военна авиация и които не могат да бъдат получени от другите разузнавателни служби на Германия.

Ерхард Милх, един от главните организатори на тайното създаване на Луфтвафе, проявява интерес към това начинание и Роп завързва познанство с някакъв запасен офицер от английските ВВС, наричан в материалите „майор У“. По всяка вероятност това е запазилият известни връзки с щаба на английските военновъздушни сили командир на ескадрила Ф.У. Уинтърботъм — доста загадъчен постоянен посетител на луксозните лондонски клубове. През Първата световна война неговият самолет е свален над Германия и до края на военните действия той остава в лагера за военнопленници. След войната Уинтърботъм получава висше юридическо образование, но известно време се занимава с развъждане на свине. През 1929 г. го взема на работа началникът на английската „Secret Intelligence Service“ (СИС) адмирал Хю Синклер. Уинтърботъм става началник на службата за събиране на информация за ВВС на другите страни и офицер за свръзка с военноразузнавателното управление при щаба на военновъздушните сили на Великобритания.

Уинтърботъм приема сближаването с Роп, надявайки се да спечели доверието на германците и да научи колкото може повече за тайните на новите германски ВВС. Това развитие на събитията е напълно приемливо и за Роп. Уинтърботъм се старае да си дава вид, че одобрява стремежа на Третия райх да възроди военната си авиация, тъй като това щяло да сложи край на господството на френската и съветската авиация във въздуха.

Създалото се положение изглежда на Обермюлер толкова многообещаващо, че той специално отива в Лондон да се запознае лично с толкова интересния приятел на Роп.

През февруари 1934 г. Уинтърботъм пристига в Германия, за да прекара отпуската си, и Розенберг с гордост го представя не само на Милх, на няколко генерали, на председателя на германската федерация за въздушен спорт Бруно Лоерцер (всъщност „федерацията“ е едно от прикритията на възражданите ВВС), но и на Хес и дори на самия Хитлер. Както е записал Розенберг в своя дневник, Уинтърботъм предал на Хитлер „поздрав от английските летци“. И това съвсем не било лъжа, защото министрите на авиацията лорд Лондъдъри и лорд Суинтън известно време играеха ръководна роля сред онези влиятелни политически сфери във Великобритания, които водеха политика на умиротворяване на Германия. Политиканите от авиационните кръгове се стремяха „да се разберат“ с Хитлеровото правителство, като изхождаха от това, че нарастването на германската въздушна мощ е необратим процес и някак трябва да се споразумеят с Хитлер, та тази мощ да не се стовари върху Лондон.

Уинтърботъм се връща в Лондон заедно с Лоерцер, който докладва на Розенберг, че Уинтърботъм представил в щаба на ВВС „блестящ доклад“ за нова Германия и го запознал с един от ръководителите на авиационната фирма „Бристол“ — Бартлет, който се съгласил да поддържа негласни делови отношения с тайно обновяваните Луфтвафе. И в това няма нищо чудно. Още тогава, когато Версайският договор бе изцяло в сила, английските военни индустриалци открито предлагаха на Третия райх своята продукция, включително типове въоръжение, забранено от договора.

Роп продължава да укрепва дружбата си с Уинтърботъм, като се надява „да проникне още по-дълбоко“ в Министерството на авиацията. В своя дневник от 11 юли 1934 г. Розенберг отбелязва, че неговият човек, т.е. Обермюлер, посетил Лондон, където бил посрещнат радушно от Уинтърботъм и имал „много резултатни разговори“ с министъра на авиацията лорд Лондъдъри и с майор Бойл от разузнавателното управление на ВВС.

Обермюлер се завръща с приятни новини. Той докладва на Розенберг, че прогерманските кръгове в Министерството на авиацията се опитват да постигнат назначаване на Уинтърботъм за военновъздушно аташе в Берлин на мястото на заемащия тази длъжност полковник от авиацията Ф. П. Дон, който, според думите на Обермюлер, „съвсем не може да се ориентира в германската действителност“ и изпраща в щаба на английските ВВС „крайно враждебни по отношение на Германия доклади“. Назначаването на Уинтърботъм не става той уверява своите германски приятели, че в Берлин ще бъде изпратено ново аташе, „наше момче“, на когото германците ще могат да се доверяват и да показват всичко, в замяна на което той, Уинтърботъм, ще организира „същите пътувания на германското военно аташе из Англия“. След известно време полковник Дон наистина е отзован от Берлин.

ВВС на Германия, твърде заинтересовани от постигането на „взаимно разбирателство“ с английските ВВС, се съгласяват с предложението на Уинтърботъм. За да се избягнат непредвидени случаи, които биха могли да компрометират толкова важния канал за връзка и информация и да бъде той запазен в тайна дори от тогавашното военновъздушно аташе в Лондон генерал-майор Венигер, в германското посолство във Великобритания е изпратен специален разузнавач с паспорт на обикновен дипломат. Негово задължение е да поддържа връзката между Уинтърботъм и началника на разузнавателното управление в щаба на германските ВВС майор Шмидт.

През септември същата година в Берлин пристига представител на дирекцията на авиационната фирма „Бристол“ Бартлет с препоръчително писмо от Уинтърботъм. Той заявява на Розенберг, че командуването на английската военна авиация „е готово да оказва всячески помощ на германските ВВС и Министерството на външните работи на Великобритания няма да знае нищо за това“. Розенберг предава съобщението на заместник-министъра на авиацията генерал Милх, но той не само се отнася с нескрито недоверие към думите на англичанина, но поставя под съмнение пълномощията и искреността на Уинтърботъм. „Ще повярвам — казва той, — когато готовността на Великобритания да сътрудничи с нас без знанието на Министерството на външните работи бъде писмено потвърдена върху бланка на Министерството на авиацията.“ Такова потвърждение Розенберг не може да представи. Така Уинтърботъм става една от причините за разпрата между бюрото на Розенберг и групата на Милх.

През декември Розенберг се оплаква на Хитлер, че „бюрократите от Луфтвафе“ поставят под заплаха неговия безценен таен канал за връзка с Министерството на авиацията на Великобритания. По указание на Хитлер Гьоринг се заема с разследване на положението и стига до извода, че офицерите на Милх, за разлика от шарлатаните и дилетантите на Розенберг, не само не „поставят под заплаха“ този канал, но дори го превръщат във важно средство за постигане на „взаимно разбирателство“, към което се стремят и двете страни. Става очевидно, че по-нататъшното участие на Розенберг и Роп е нежелателно и работата изцяло преминава в ръцете на професионалистите военни.

В края на 1936 г. Министерството на авиацията на Великобритания официално предлага на Луфтвафе — и германците се съгласяват — да си разменят информация и посещения. Това безпрецедентно взаимно шпиониране продължава до 1937 г., т.е. в продължение на две години, след като през март 1935 г. Хитлер обяви за създаването на германски ВВС. Това беше открита подигравка с чл. 198 на Версайския мирен договор, който забраняваше на Германия да притежава военновъздушни сили — както сухопътни, така и морски.

През това време Розенберг, отстранен от участие в укрепването на връзките с английските ВВС, се връща към тъй любимата си тайна дипломация и продължава да плете в Англия политически интриги. Роп най-после прониква в най-високите кръгове на английското общество и смайва своя шеф Розенберг с нов триумф. Той изпраща от Лондон строго секретно съобщение, че успял да получи съгласието на „политическия съветник на крал Георг V“ да бъде таен емисар на Хитлер и по такъв начин да организира, както по-късно се изразява Розенберг, „пряк канал за връзка с Бъкингамския дворец“. Този контакт е толкова секретен, че Роп не се решава да съобщи подробностите по пощата и през февруари 1935 г. пристига в Берлин, за да доложи лично на Розенберг, че неговият нов агент не е кой да е, а херцог Кентски, по-малкият син на Георг V. Те вече имали няколко тайни срещи, като едната от тях продължила до късно след полунощ. Всичко чуто от Роп прави такова силно впечатление на Розенберг, че той веднага се отправя към Хитлер, за да се похвали с изключителния си успех.

Като взех под внимание деликатния характер на тази история, опитах се много грижливо да я проверя, но резултатите от проверката само частично потвърждават твърденията на Роп. Херцог Кентски наистина се срещал с Роп по предварителна уговорка и е знаел, че той е немски агент, но те са имали не „няколко срещи“, а само една — на 23 януари 1935 г., при това наистина са разговаряли до разсъмване. Херцогът е потвърдил пред Роп, че Англия се е примирила с решимостта на Хитлер отново да въоръжи Германия, а после? Какво представляват новите господари на Германия? Непоправими агресори ли са или още могат да бъдат опитомени и убедени да действуват в съответствие с общоприетите политически и дипломатически норми? Какви са истинските цели на Хитлер, Хес, Гьоринг, Гьобелс?

В документите на заловените секретни архиви не се казва дали този контакт на Роп е получил по-нататъшно развитие. Херцог Кентски, доста солиден и безотговорен човек, повече се е интересувал от астрология, френология и окултни науки, отколкото от нацизъм. Той нямал никакъв достъп до „коридорите на властта“, пък и не се е стремял към това. Той не е бил подходящият партньор за такава игра. Пронацистките симпатии, които хитлеристите уж открили у него, са отразявали само възгледите на по-големия му брат — принца престолонаследник, а по-късно крал Едуард VIII. Той наистина безкрайно се възхищавал от Хитлер и неговите „успехи“ в обновяването на Германия като опора против болшевизма. Но, доколкото можах да установя, херцогът не е предавал никаква секретна информация непосредствено на агентите на Розенберг или на Рибентроп, макар че някои от тях и своите съобщения се позовават на него като източник. В Берлин и след започването на войната продължават да смятат херцог Кентски за пронацист. Когато през 1940 г. на път за Америка той загива при самолетна катастрофа, началникът на разузнавателното бюро при германското Министерство на външните работи Рудолф Ликус в своя некролог изказва предположението, че „инцидентът е организиран от английското разузнаване, за да се отърве от него, преди той да е поставил кралското семейство в още по-неловко положение с откровените си симпатии към делото на Германия“.

Може би херцог Кентски е бил един от експонатите в блестящата колекция на Роп, но други високопоставени личности се оказват много по-услужливи и полезни. Както ще видим по-долу, германските разузнавачи в Берлин и Лондон са получавали от тях огромна политическа и известна военна информация през онези кризисни дни, когато подобна осведоменост за намеренията и възможностите на противниците е била страшно необходима на Хитлер за осъществяване на плановете му.

Путци Ханфштенгел се оказва прав: Роп е обслужвал двама господари — бил е двоен агент — и отлично се е справял с такава „натовареност“. Неговата особеност като двоен агент се състои в това, че и на едните, и на другите той е служел еднакво ревностно и предано. Непримирим враг на болшевизма, той смятал, че само един съюз между Германия и Великобритания може да спаси Европа от съветска заплаха. Чак до започване на военните действия той с голяма настойчивост полага усилия Великобритания за известно време да остане неутрална и да пази силите си за неизбежната война с Русия. Роп е бил полезен и на двете страни като доставчик на информация, получавана на най-високо равнище, което е давало на Хитлер възможност да следи развитието на събитията във Великобритания, а на англичаните — поне отчасти да се запознаят с налудничавите намерения и съкровени мисли на Хитлер.

За разлика от доста повърхностната военна информация, получавана от немското военно разузнаване, политическата информация от Англия се отличавала с точност и достоверност, което се обяснява най-вече с помощта, оказвана от високопоставените приятели на немските агенти.