Ладислас Фараго
Играта на лисиците (14) (Епизоди от агентурната борба)

Шведска арена

МАКБЕТ: Кой може едновременно да бъде вбесен и мъдър, предан и безстрастен?^[1]

На този въпрос на Макбет би могло да се отговори: шведите. За последен път те воюват през 1813–1814 г. против Наполеон, а след това превръщат неутралитета в свой култ. През време на Втората световна война по-голямата част от населението на Швеция е настроена проанглийски, но след окупирането на Дания и Норвегия през пролетта на 1940 г. и прогонването на англичаните от континента неутралитетът на шведите започва да се променя, което се проявява например в отношението им към шпионите.

Както всяка друга неутрална страна, Швеция през годините на войната гъмжи от агенти на различните разузнавания. Особено многобройни и вездесъщи са норвежците, които имат това преимущество, че работят почти в къщи. Разузнаването на де Гол, оглавявано от Флерие, който се представя за дипломат на Виши, действува вяло и повърхностно. Американците се занимават активно с разузнаване чрез американския гражданин от шведски произход бизнесмена Ериксон и чрез вицеконсула в Гьотеборг Коркоран, много наблюдателен човек със склонност към авантюризъм.

Японците се отличават със своята предприемчивост, още по-голяма, отколкото на норвежците, което трябва да се обясни с усилията на японския военен аташе генерал Онодера, оглавяващ цялото японско разузнаване в Европа. Онодера се занимава с шпионаж против Германия с не по-малко усърдие, отколкото против нейните врагове, като дори предизвиква протестите на Химлер.

В разузнавателната си работа в Швеция англичаните срещат определени трудности, а след два инцидента изобщо се оказват в явно неизгодно положение. През 1939 г. те научават, че немците разполагат със запаси от висококачествена руда, необходима им за производството на стомана, само за девет месеца и почти изцяло зависят от доставките на шведите, които се осъществяват чрез Лулео в Ботническия залив и Окселесунд в Южна Швеция. Да се осуетят тези доставки означава да се нанесе сериозен удар върху германската военна промишленост. Британското правителство взема именно такова решение и за неговото изпълнение в Швеция пристига инициаторът на замислената операция Стивънсън заедно със специалиста по диверсии Александър Рикман.

Съгласно плана на Стивънсън трябвало да бъдат взривени крановете и другите пристанищни механизми, използващи се за товаренето на рудата на немските параходи. За тази цел с дипломатическата поща на британското посолство в Стокхолм изпращат взривно вещество от най-нов тип. То се съхранява в мазетата на посолството и в студиото на един шведски скулптор. Стивънсън и Рикман се държат толкова непредпазливо, че скоро техният замисъл става публична тайна. Научават за него и немците. Те незабавно съобщават на съответните шведски органи за намеренията на англичаните и Стивънсън е принуден спешно да напусне страната, а Рикман попада в затвора.

Още по-неприятни последици има за Англия друг инцидент. Той се случва в самото начало на войната и не само настройва командуването на военноморския флот на Швеция против англичаните, но и помага на немците да си намерят влиятелни покровители. На времето шведите поръчват в Италия три ескадрени миноносеца. Те са построени, когато войната вече е започнала, и шведите се опитват да ги докарат в страната през английската и немската блокада. Немците не възразяват — напротив, те дори предлагат на шведите своята помощ, докато англичаните задържат ескадрените миноносци, интернират екипажите в едно шотландско пристанище й се отнасят с моряците не особено вежливо. Това става причина в Швеция да избухне буря от възмущение и предизвиква у някои от висшите командири на шведския ВМФ такова негодувание, че те до края на войната са обзети от антианглийски настроения, като в същото време проявяват особена благосклонност към германците. Под техен натиск началникът на шведското контраразузнаване майор Валтер Линдквист създава още по-трудни условия за английската агентура, като същевременно предоставя на хитлеристките шпиони относителна свобода на действие.

Резидентурата на английското разузнаване в Стокхолм действува под прикритието на отдела за паспортен контрол на посолството на Великобритания и се оглавява от кадровия разузнавач Мартин. Един от работещите в резидентурата е художникът-плакатист Емери Герое. Неговият приятел — шведският журналист Карл Елсен — се преструва, че симпатизира на хитлеристите. Германците му плащат по 500 марки и компенсират „служебните“ му разходи. За тези пари Елсен е трябвало да изпълнява задълженията на пътуващ пропагандист, да разпраща пронацистки материали до радиостанциите на неутрални страни, а главно — да съчинява статии, които да доказват какво благо е за всеки народ да попадне под ботуша на Германия. В началото на 1941 г. Герое завербува Елсен да работи за англичаните и в продължение на година и половина той събира за тях ценна информация в окупираната от германците Европа. Пак от него английското разузнаване получава съобщения за прехвърлянето и концентрацията на германската армия на изток в навечерието на хитлеристкото нападение срещу Съветския съюз.

През ноември 1942 г. Герое и Елсен са арестувани, което представлява голяма неприятност за англичаните, но има и своя положителна страна. В съда Елсен разобличава стокхолмския филиал на радиостанцията „Мондиал“ като едно от прикритията на нацистката агентура, оборудвано със секретна радиоапаратура за предаване на разузнавателна информация за Германия.

Шведското контраразузнаване обръща голямо внимание на военноморския аташе на британското посолство в Швеция капитан Дънхъм, който както и неговите колеги например в Испания или Турция, „на сцената“ е ценен и важен дипломат, а „зад кулисите“ — много активен разузнавач със своите успехи и провали. За един от най-добрите си агенти той смята капитана на някакъв шведски търговски кораб. Морякът редовно го снабдява с информация за хитлеристкия ВМФ в Балтийско море и за важните пристанища и всичко това без никакво възнаграждение, уж изключително поради дълбока преданост към англичаните. Но този капитан всъщност е агентът на абвера Фритьоф Барт с прозвището „Балзак“, пробутан на Дънхъм за да му доставя дезинформация.

Същевременно именно Дънхъм предупреждава британското адмиралтейство за това, че германски военни кораби са минали през проливите Категат и Скагерак. На 20 май 1941 г. шведският крайцер „Готланд“ открива линкорите „Бисмарк“ и „Принц Ойген“, за което един от офицерите от шведското разузнаване „се изтървава“ пред норвежкия военноморски аташе. Норвежецът предава тази информация на Дънхъм и последният незабавно изпраща в Лондон следната телеграма:

Мълния. Категат. Днес, 20 май, в 15.00 2 големи военни кораба заедно с 3 ескадрени миноносеца, 5 ескортни кораба и 12 самолета минаха край Марстранд и взеха курс на север.

В адмиралтейството правят верния извод, че „Бисмарк“ се готви да си пробие път и да излезе в Атлантическия океан. След усилено търсене линкорът е открит и потопен.

Немците през цялото време чувствуват работата на Дънхъм и разбират каква опасност представлява той за тях. И все пак противникът на Дънхъм — военноморският аташе на посолството на Германия Валерт (на времето представител на американската фирма „Дженеръл мотърс“ в Хамбург) — не предприема нищо, за да му попречи. Пък и не изпитва особена необходимост от това, тъй като шведското контраразузнаване внимателно следи англичанина — разпитва всичките му посетители, изпраща тайни агенти да го следят, в комина на камината в неговата канцелария монтира микрофони, а на прозореца на къщата срещу жилището на Дънхъм настанява специалист, който чете по движението на устните. Шведите не вземат по-решителни мерки срещу британския военноморски аташе поради простата причина, че техният военноморски аташе в Лондон капитан Оксенщерн събира там ценна информация и изгонването на Дънхъм от Стокхолм би предизвикало ответни мерки от страна на англичаните по отношение на Оксенщерн, което съвсем не е приемливо за шведите.

И без друго голямата резидентура на абвера в Стокхолм става още по-многобройна през 1940 г., когато Канарис по предложение на Пикенброк, който добре разбира колко важна е тази неутрална страна за тайна подривна работа против съюзниците, назначава за представител на абвера в столицата на Швеция бившия резидент в Букурещ полковник Ханс Вагнер. За маскировка в материалите на немското разузнаване започват да наричат Швеция „Шверин“, а Вагнер под името Ханс Шнайдер е назначен за прикритие в германското посолство в Стокхолм на длъжността икономист при военния аташе. Отпускат му секретен фонд от 400 хиляди марки и му предоставят правото да използва дипломатическата поща и шифрите на посолството. Всичките му телеграми се изпращат до Министерството на външните работи на Германия със специален знак, за да бъдат предавани на абвера.

Вагнер се смята за специалист по въпросите на контраразузнаването, затова главното, което се иска от него и към което насочва вниманието му Пикенброк, е с всички средства да противодействува на растящата активност на вражеските разузнавания. Той получава указание да се въздържа от шпионаж против Швеция, но го пренебрегва. В агентурната му мрежа има няколко шведски офицери. През септември 1944 г. той изпраща двама свои агенти на шведско-норвежката граница да събират информация за разположените там укрепления и гарнизони. В друг случай един от неговите агенти наблюдава маневрите на шведската армия в Южна Швеция.

Вагнер се оказва сериозен противник за англичаните, но не защото успява да измъкна от тях някакви важни секретни сведения, а защото им прекъсва достъпа до източниците на информация. Вагнер бързо разбира, че най-опасен за немците е Дънхъм и че причината за неговата завидна осведоменост се крие в дружбата му с началника на обединеното разузнавателно бюро на върховното командуване на Швеция полковник Бьорнстерна.

Бьорнстерна фактически е агент на английското разузнаване. Той снабдява Дънхъм с обилна информация — копия от докладите на шведските военни аташета, донесения на тайни агенти, щабни прогнози и оценки, а също така засечени немски секретни телеграми, включително зашифрованите с машината „Сименс“. Немците я смятат за също така абсолютно сигурна, както японците своята „Машина-Б“, но шведите четат зашифрованите с нейна помощ съобщения. По време на сътрудничеството на Бьорнстерна с Дънхъм шведското разузнаване фактически се превръща във филиал на английската разузнавателна служба.

Сред материалите, които Бьорнстерна редовно предава на Дънхъм, особена ценност представляват докладите на шведските военни аташета в Берлин (полковник Данфелт) и Виши (подполковник Риец). Данфелт изпраща не само собствените си наблюдения и наблюденията на своите помощници, но и донесенията на агентите, които е завербувал от средата на черноризците на Химлер. Той обменя информация и с добре осведомения швейцарски аташе. (Риец е изгонен от Виши през юни 1942 г. като „вражески агент“, а Данфелт успява да се задържи до 1945 г., когато е отзован, защото се изхитрява да изгуби чантата с копията на своите секретни доклади до управлението на външните работи на шведското Министерство на отбраната.)

Вагнер смята за своя първостепенна задача разрешаването на проблема Дънхъм—Бьорнстерна. Той събира достатъчно материали, които разкриват истинския характер на техните отношения, но решава да не ги препраща в Берлин, за да бъде изпратен на шведите официален протест, а да намери високопоставен офицер, който да разобличи Бьорнстерна и по такъв начин да бъде задължен на Вагнер. Той се спира на началника на шведското контраразузнаване майор Валтер Линдквист. Последният отдавна вече сътрудничи с ръководителя на една от контраразузнавателните групи на абвера полковник Бентивини.

Линдквист представя събраните от Вагнер материали на началника на Бьорнстерна генерал Тьорнел, който не само освобождава Бьорнстерна от заемания пост, но го и заплашва, че ще предаде делото във военен трибунал. В резултат на чистката, проведена по заповед на Тьорнел в обединеното разузнавателно бюро, са арестувани и осъдени няколко от служителите, сътрудници на Дънхъм. Но Вагнер възтържествува окончателно, когато началник на обединеното разузнавателно бюро става съименникът на майор Валтер Линдквист — капитан Линдквист. Вагнер установява с него също такива „дружески“ отношения, както Дънхъм — с Бьорнстерна. „Новият началник на обединеното разузнавателно бюро — докладва Вагнер на Пикенброк — е готов да установи най-тясно сътрудничество с мен.“ По негова препоръка Канарис поканва капитана в Берлин и му оказва бляскав прием.

Заедно с това Вагнер продължава да поддържа близки отношения и с началника на шведското контраразузнаване майор Валтер Линдквист, което е от голяма полза за немците, особено през най-трудния за тях период на войната. Линдквист не само снабдява Вагнер с информация за агентите на английското разузнаване в Швеция, но и играе ролята на покровител на германската агентура. „Не подлежи на съмнение, че нашите агенти — съобщава Вагнер в Берлин, стига само да не нарушат забраната да работят против Швеция, ще се ползват с пълна неприкосновеност.“

Под закрилата на майор Линдквист Вагнер започва да действува грубо и непредпазливо. Той използва десетки детективи, за да следи агентите на противника, изпраща двойни агенти в конкуриращите разузнавания, почти открито, чувствувайки се в пълна безопасност, приема своите агенти в помещението на посолството. Но най-голямо внимание Вагнер обръща на контраразузнавателната работа. Той не иска или не умее да събира така наречената позитивна информация за англичаните — това трябва да правят вместо него другите.

Един от „другите“ е например аташето по печата от германското посолство в Стокхолм Паул Гросман, в миналото професионален журналист. Той не само тайно субсидира някои журналисти и дори цели вестници, но и лично се занимава с шпионаж. Главен съветник на Гросман в неговите тъмни дела е шведският милионер Торстен Крюгер, собственик на няколко големи вестника, използвани за профашистка пропаганда.

От тези агенти на абвера, които пристигат в Швеция, за да събират политическа информация за съюзниците, трябва да бъде споменат „Барона“. Това е прозвището на международния банкер от Кьолн Валдемар Опенхайм, член на широко известна в Германия еврейска фамилия. По време на Първата световна война той е офицер, след това по молба на баща си излиза в оставка и започва да работи в банката на своето семейство в Кьолн. Като много немски евреи от неговия кръг Опенхайм се смята повече за немец, отколкото за евреин, и още през юли 1932 г., няколко месеца преди нацистите да завземат властта, се присъединява към банковата група НСДФБ, която принадлежи на нацистката партия. Въпреки това хитлеристите го наричат „отрепка втора степен“, което свидетелствува за неарийския му произход. След 1933 г. Опенхайм разбира, че е по-добре да се въздържи от официално сътрудничество с нацистите и изцяло се отдава на ръководството на многобройните операции на банката. Поради войната банката е принудена да прехвърли международните си финансови операции в Швеция, където Опенхайм поддържа близки отношения с много влиятелната „Енскилда банкен“ на братята Якоб и Марк Валенберг.

Именно близостта на Опенхайм с братята Валенберг, неговите международни връзки, солидната му биография и патриотизмът му привличат вниманието на абвера. Един от агентите на немското разузнаване, също банкер, препоръчва Опенхайм като „силна личност“ със значителен опит в работата в чужбина и широки връзки. Един офицер от абвера, някой си капитан Драйсен, се среща с Опенхайм и му предлага да работи за немското разузнаване, като събира главно икономическа информация за Англия и САЩ. Опенхайм започва да се колебае и отговаря, че едва ли е целесъобразно такава деликатна мисия да бъде възложена на евреин. Драйсен го уверява, че абверът има много агенти, които заемат в обществото същото положение като Опенхайм и също са евреи. На следващата среща през юни 1941 г. в Бремен Опенхайм вече без колебание дава съгласието си и получава прозвището „Барона“. Драйсен му връчва един прост код и му съобщава условен адрес в Бремен, на който „Барона“ трябва да изпраща своите донесения. Опенхайм веднага получава и първата си задача, напечатана на листче хартия с размерите на пощенска марка и по указание на Драйсен го скрива под капака на старинния си златен часовник.

След първото изпитателно пътуваме в Холандия, откъдето Опенхайм донася полезна информация, той е изпратен в Швеция със задачата да подготви почвата за събиране на разузнавателна информация чрез братята Валенберг, които нищо не подозират. От Швеция Опенхайм изпраща шест дълги донесения, които оправдават най-оптимистичните надежди на Драйсен. Едно от донесенията съдържа общи данни за нарастването на американската военна промишленост, другите по-конкретни сведения за произвежданите от американците танкове, самолети и търговски кораби, а също така за методите, с помощта на които се подготвят екипажите на транспортните кораби, предназначени за превозването на товари под охраната на военноморски конвой.

През 1941 г. Опенхайм посещава Швеция 4 пъти и представя 16 донесения с информация, която получава в абвера висока оценка. Дори само заглавията на донесенията са достатъчно красноречиви: „Английският тонаж в Атлантическия океан“; „Норвежките съдове в служба на противника“; „Производството на танкове и бронирани коли в САЩ“; „Календарен план на доставките за Великобритания на американски самолети от различен тип“. В навечерието на Пърл Харбър абверът получава от Опенхайм подробен доклад за японо-американските отношения.

През 1942 г. Опенхайм „поднася“ на германското разузнаване нови ценни „подаръци“. В началото на годината той съобщава за работата на американската военна промишленост, за производството на самолети и търговски кораби, а по-късно представя подробна спецификация на един нов американски изтребител и изчерпателно донесение за англо-американските морски кервани в Атлантическия океан. На 6 февруари от него получават материал с подробности от последното съвещание между Рузвелт и Чърчил във Вашингтон.

На 8 април с паспорт и виза, получени от абвера, Опенхайм отново заминава за Швеция и отсяда у братята Валенберг. Точно по това време лондонският вестник „Дейли мейл“ публикува една статия на стокхолмския си кореспондент Ралф Хюинс, в която се казва, че в столицата на Швеция се намира някакви „банкер от Германия, личен емисар на Хитлер“ и че той „установява контакти с английски и американски приятели, за да изясни възможностите за сключване на сепаративен мир“. Статията предизвиква недоволство в Берлин, тъй като Хитлер подготвя своето „решаващо“ настъпление на Източния фронт. В резултат на предприетото от гестапо разследване става известно (от засечената и дешифрирана телеграма на британския посланик в Стокхолм Малет — една от многото, които немците са прочели), че този „някакъв банкер“ е Валдемар Опенхайм, който в имението на братята Валенберг и на търгове на ездитни коне се е срещал с приятели от Англия и САЩ.

След като се завръща в Кьолн, Опенхайм е извикан в Берлин, където в течение на три дни го разпитват началникът на гестапо Мюлер и инспектор Клеменс, като го обвиняват, че в Швеция той е участвувал и „интриги, които нанасят вреда на интересите на Германия“. Опенхайм отрича всичко и работата свършва с това, че му разрешават да се върне в Кьолн, но му вземат задграничния паспорт и му забраняват да пътува до Швеция.

Но по това време Опенхайм вече си е спечелил в абвера много добро име и Пикенброк, който не е съгласен с решението на гестаповците, издействува то да бъде отменено. Опенхайм незабавно се отблагодарява на своя покровител. Немците точно възнамеряват да поръчат в Швеция четиридесет и пет риболовни траулера, за да ги преоборудват впоследствие във военни катери. С тази работа се заема Опенхайм и успява да убеди шведите да приемат поръчката въпреки решителните протести на англичаните.

Но това не е всичко. Хитлеристите усилено се опитват да реализират акциите и облигациите, награбени в окупираните европейски страни. И тук отново голяма помощ им оказва Опенхайм, влизайки в ролята на посредник между немците и братя Валенберг, които изявяват готовност да купят тези ценни книжа.

В края на юли Опенхайм посещава Париж, където се уговаря с братята Валенберг за сключване на сделката, а на 20 септември отново заминава за Стокхолм с поръчение на абвера „да поговори с високопоставения скандинавец, който се завръща от САЩ с ценна секретна информация“. Този скандинавец е един дипломат от шведското посолство във Вашингтон, тясно свързан с американските промишлени и финансови кръгове. Опенхайм действително получава от него информация за хода на строителството на кораби от типа „Либерти“, някои данни за производството на самолети и други сведения, които излага в донесението със заглавие: „Доставките и производството на каучук“. Впрочем според оценката на абвера се оказва, че материалите са „остарели и необективни“.

Опенхайм не забравя и не прощава на гестапо априлските разпити. Дълбоко обиден, в края на краищата шпионското му усърдие дотолкова спада, че през ноември 1942 г. абверът го изключва от списъците на агентите си и по-нататъшните опити да бъде използван не дават никакви резултати.