Ладислас Фараго
Играта на лисиците (23) (Епизоди от агентурната борба)

Германски агент край Чърчил

На 25 август 1944 г. в Париж влизат френските танкисти на генерал Жак Леклерк и американските пехотинци под командуването на генерал Бъртън. Сред тези, за които е ударил часът на освобождението, е и една от най-известните представителки на международното „висше общество“ — херцогиня Жаклин де Брогли. Тя и нейният съпруг, австриецът Алфред Краус поднасят на освободителите подарък: двама офицери от британските военновъздушни сили, които били свалени над града само преди няколко дни преди това, но с помощта на маките^[1] намерили убежище в гостоприемния дом на Брогли на улица „Галили“.

Майката на херцогинята — внучка на американския милионер Зингер и съпруга на големия английски банкер Реджиналд Фелоус — била не само братовчедка на Уинстън Чърчил, но и негов близък приятел.

От 1936 г. Жаклин де Брогли, богата и красива млада жена, води независим начин на живот, интересни хора постоянно изпълват нейния дом в столицата и вилата и извън града. Сякаш нищо не се променя и след разгрома на Франция през 1940 г. Емелин, сестра на херцогинята, заедно с мъжа си взема активно участие в движението на Съпротивата. Но Жаклин де Брогли, сред приятелите на която още преди войната има много немци, изглежда, не споделя патриотичните убеждения на сестра си. Почти веднага след подписването на капитулацията в Компиен тя отново започва да устройва големи приеми, с удоволствие посещавани от суетни аристократи, стремящи се да заслужат благоволението на новите господари, и от дългокосите опортюнисти от Монмартър. Започват да се появяват и нови гости — излъсканите хитлеристки офицери, с които я запознава Алфред (Фреди) Краус, един от многобройните й поклонници. През 1941 г. Жаклин де Брогли учудва своето обкръжение, като се омъжва за него. Този брак е неравен и не само защото съпругът на херцогинята става поданик на Третия райх. Краус е приеман от парижкото общество, минава за богат човек, но всъщност той не притежава нищо освен интересна външност, добри маниери и ловкост, благодарение на която успява винаги навреме да целува ръцете на дамите.

Веселостта на Жаклин, привързаността й към приемите и вечеринките изглеждат кощунство на фона на онова, което прави врагът в окупирания град, но в действителност тя се ръководи от благородни мотиви, а начинът й на живот и непридирчивите й запознанства са само грижливо спазвана маскировка.

След капитулацията на Франция Жаклин де Брогли може да избяга в Англия с помощта на своя влиятелен чичо Чърчил, но решава да остане във Франция и да вземе участие в борбата на Съпротивата. Тя се свързва с „Интелиджънс сървис“ — първата английска разузнавателна служба, започнала да действува във Франция след нейното поражение, а по-късно, когато ръководството на Съпротивата частично преминава към друго британско разузнаване — Управлението за специални операции, — тя се предоставя на негово разположение. С помощта на мъжа си, който минава за убеден антифашист, Брогли започва да обслужва секретната поща на френското нелегално движение. Предават й секретни материали, предназначени за управлението за специални операции в Англия, а Краус ги отнася в Марсилия, в кантората на Савон Гибс, собственик на концерн за производство на сапун, който е главен пункт за прехвърляне на подобни опасни пратки на френска територия. Но де Брогли принася особено голяма полза на съюзниците, като укрива в дома си летците, свалени над територията на противника и очакващи нелегално прехвърляне в Англия. От 1940 г. до освобождението на Париж тя помага да бъдат спасени от лапите на Гестапо 16 френски и английски пилоти.

Енергичната мисис Фелоус, майката на Жаклин де Брогли, прекарала цялата война в луксозен лондонски хотел, се свързва с дъщеря си веднага след освобождаването на Париж. Макар бракът на Жаклин с австриеца, сключен в разгара на войната, да я учудва, тя все пак поканва съпрузите в Англия. По нейна молба Чърчил нарежда незабавно да издадат на Краус входна виза. Благодарение на намесата на министър-председателя това става без обичайните формалности и в края на август 1944 г. Краус се появява в Лондон, но сам, тъй като Жаклин по това време е заболяла.

Мисис Фелоус сърдечно посреща зетя си и го запознава с Чърчил и жена му, които поканват новия си роднина да прекарва събота и неделя в имението им извън града. Симпатичният австриец, веднага се харесва на Чърчил. Краус поверително съобщава на министър-председателя, че неговите високопоставени приятели-антинацисти във вермахта и в правителството възнамеряват да отстранят Хитлер и да постигнат най-бързо завършване на войната, че поради това възложили на него, Краус, да установи контакт с англичаните. Той предлага услугите си като посредник между германските дисиденти и английските власти и Чърчил го свързва с хората, занимаващи се с подобни деликатни неща.

Краус бързо си спечелва популярност в аристократичното общество на Лондон и става постоянен посетител на луксозните английски клубове. През октомври 1944 г. той внезапно изчезва. Тези които знаят за ролята на Краус, решават, че той е предприел някакво секретно пътуване, свързано с осъществяването на плана, предложен на Чърчил. В продължение на няколко месеца нищо не се чува за него.

На 8 април 1945 г. членът на парламента Грийнвил моли министъра на вътрешните работи Морисън и военния министър Григ да съобщят вярно ли е, че „германски офицер, някои си капитан Краузе, преди около месец прелетял от континента, най-вероятно от Швеция, в Англия, скочил с парашут някъде в провинцията и се появил в Лондон, където се надява да живее като емигрант, и срещу събраната на времето в окупиран Париж информация да получи правото да се сражава на страната на съюзниците, и че на него не се гледа като на обикновен военнопленник.“

Парламентарният заместник на Морисън Елън Уилкинсън отговаря, че става дума не за „капитан Краузе“, а за Алфред Краус, бивш служител на германски фирми във Франция, че той съвсем не е такъв, за какъвто с такъв ентусиазъм е приет в Англия, и че виза му е издадена, без да бъде достатъчно проверен и без разрешение на съответните органи. След разследване се решава, че Краус не може да остане на свобода, и го интернират.

След няколко дни този въпрос отново се обсъжда в парламента и Морисън потвърждава, че около месец Краус е бил на свобода, но че през октомври е бил подложен на ограниченията, предвидени за всички граждани на неприятелски страни, макар да нямало никакви основания да се подозира, че „се е занимавал с дейност, нанасяща вреда на Великобритания. Ние знаем за него всичко“ — заключава министърът.

Днес ни е известно, че Морисън, потвърждавайки, че английските власти „знаели всичко за Краус“, е проявил излишна самоувереност. Изминаха почти тридесет години, преди да може да се смъкне завесата на тайната, свързана с похожденията на хитрия австриец. За първи път се заинтересувах от тази история, след като прочетох мемоарите на абверовеца Хискес. Преди войната Хискес участвувал в ликвидирането на английската разузнавателна мрежа в Европа, а през годините на войната не без успех се борел против агентурата на съюзниците в окупираните от немците страни. Именно Хискес успял да неутрализира работата на холандската резидентура, организирана от Управлението за специални операции, и да установи пълен контрол почти над всички агенти, прехвърляни от англичаните в Холандия през войната. От май 1941 г. до ноември 1943 г. 18 нелегални радиостанции в Холандия под наблюдението на Хискес поддържали връзка с холандската секция при Управлението за специални операции в Англия, което е най-голямото поражение на съюзниците по време на тайната им война с немците.

Преди да отиде в Холандия, Хискес се занимава по линия на абвера с контраразузнаването в Париж, като упорито внедрява свои хора в английската разузнавателна служба. Тук, във Франция, той успява да завербува агента, който в крайна сметка прониква в семейното обкръжение на Чърчил. Този агент е Фреди Краус.

Операцията започва и Париж наскоро след капитулацията на Франция на един от приемите в американското посолство. Сред гостите са Жаклин де Брогли и едни млад немец, за когото организаторите на приема не знаят, че е агент на хитлеристкото разузнаване.

Докато танцува с Брогли и мило и се усмихва, той предупреждава партньорката си, че по-нататъшното и оставане в Париж напълно зависи от добрата воля на германските власти. Той не крие осведомеността си — че Жаклин де Брогли е роднина на британския министър-председател и че майка и живее в Англия.

— Защо да не помагате на Германия в замяна на нашето покровителство? — пита направо немецът. — Не очакваме много от вас. Просто продължавайте да организирате своите приеми и вечеринки, а как ние ще ги използваме — не е ваша грижа. Във всеки случай никой нищо няма да знае.

— Какво искате от мен? — развълнувано пита Брогли.

— Няма да крия: искаме да използваме вашия дом и именито ви извън града за подслушване на интересуващите ни разговори.

— И вие смеете…

— Само исках да ви помогна — прекъсва я немецът и започва да говори за нещо съвсем друго.

Изплашената де Брогли разказва за странния инцидент на Фреди Краус, на когото, както и се струва, може напълно да се довери, и го моли да осуети това долно начинание на немците.

Австриецът веднага се обръща към някой си Крайц, който, както бил чувал, поддържал контакт с немското разузнаване, и той го свързва с Хискес, като предварително го охарактеризира като най-човечния от всички офицери на абвера в Париж, притежаващ достатъчно мъжество, за да действува решително и самостоятелно.

Крайц поставя капан — той е един от агентите на Хискес за специални поръчения и грижливо законспириран осведомител на абвера. Пък и никой естествено не би нарекъл Хискес добрият самарянин, за какъвто го представял Крайц.

Хискес възлага на Краус но всякакъв начин да развива отношенията си с Жаклин де Брогли, да се прави на влюбен и да спечели пълното й доверие. Австриецът наистина успява да накара Жаклин да се влюби в него. Друг въпрос е какви са били неговите истински чувства към нея; във всеки случай неговата „любов“ ни най-малко не му пречи да шпионира младата жена.

Де Брогли изцяло попада под влияние на Краус и във всичко се подчинява на неговите (а всъщност на абвера) изисквания и указания. Той научава за връзката и с МИ-6, Управлението за специални операции, и с френската Съпротива, незабавно докладва на Хискес и издава на своя шеф хората от групата на де Брогли, участвуващи в нелегалната дейност на парижани — същите, на които уж помага като партньор на Жаклин в антинацистката работа.

По-нататък всички вечеринки в дома на де Брогли и в имението й извън града се организират и частично финансират от Хискес. На много от тях присъствува и самият той, за да подсказва на своите хора кои точно бъбривци от обкръжението на херцогинята представляват интерес за абвера. Хискес става почетен гост в дома на семейство Краус. Той се харесва на Жаклин, а Краус се постарава да й внуши, че именно Хискес я спасил от абвера.

Особено ценни са услугите, които Краус оказва на немското разузнаване като секретен куриер. Именно в тази си роля той нанася сериозна вреда на Съпротивата. Цялата доверявана му поща попада при Хискес и абверовецът получава възможност да се запознае с най-секретната кореспонденция, преди тя да е стигнала до съответните получатели.

Хискес извършва редица операции над кореспонденцията: отстранява от нея всичко, което според него не трябва да научи Управлението за специални операции, преписва някои донесения, за да обърка и заблуди онези, за които те са предназначени, подменя истинската информация с фалшива, използва пощата, за да внесе разкол в редиците на Съпротивата.

И всичко това става по вина на човека, който твърдял, че е антифашист, и зад гърба на жената, която уж обичал.

Малко преди това, в стремежа си да укрепи положението на австриеца в семейството на де Брогли и на Чърчил, Хискес организира брака му с Жаклин, като лично оформя всички документи, необходими за встъпването в брак на германски поданик с французойка в окупирана Франция, и става свидетел на сватбата им.

След десанта на съюзническите войски в Нормандия и във връзка с приближаването им до Париж на Хискес му хрумва смелата мисъл да внедри Фреди Краус в семейството на самия Чърчил. Австриецът не възразява и скоро се отправя за Англия като съпруг на де Брогли и баща на детето и. Така сякаш Хискес постига невъзможното: негов агент се появява в Лондон и не само в Лондон, а сред най-близките на британския министър-председател хора.

За какво точно са разговаряли Хискес и Краус, не е изяснено, макар да се знае, че през кратковременния си престой на свобода в Англия австриецът изпратил на Хискес на уговорения адрес няколко донесения.

През войната някои абверовски агенти твърдели, че разполагали с връзки в най-близкото обкръжение на Чърчил. Така по думите на агента „Жозефина“ в Швеция „един от информаторите ни имаше роман със секретарката на министър-председателя, което даваше възможност да получаваме изключително интересни сведения“. Фалангистът Веласко, работещ за абвера под маската на аташе по печата на испанското посолство в Лондон, заявява, че той имал „свой човек в канцеларията на ръководителя на британския кабинет на министрите на «Даунинг стрийт» 10“.

Но всички тези твърдения са твърде съмнителни. Единственият агент на абвера, проникнал в дома на Чърчил е Краус. Английските органи за сигурност извършили съответното разследване, но тъй и не стигнали до истината и не могли да се доберат до доказателства за това, че в семейството на Чърчил се е подвизавал германски шпионин.

Известно време Краус бил държан в лагер за интернирани, а след това го преместили в затвора. При разпитите той категорично отричал вината си. Англичаните многократно, понякога „пристрастно“ разпитвали арестувания след войната Хискес, но той не потвърдил сътрудничеството на Краус с абвера.

Докато е бил в английския затвор при строг режим, Краус все пак няколко пъти е заминавал някъде със затворена кола, която идвала специално за него. Обикновено приказлив и общителен, той се връщал мрачен и сдържан. Веднъж през юни 1945 г. австриецът пак заминал за някъде и в затвора повече никой не го е видял.

Какво е станало? Много от героите на разказаната история, които биха могли да хвърлят светлина върху събитията от онези дни, вече не са между живите. Самият Фреди Краус е жив, води затворническо съществуване някъде в Австрия и мълчи.