Александра Кампбел
Флирт за една нощ (26)

25

Само за да докаже, че в никакъв случай не бива да преценявате една жена по начина, по който ражда (поне по думите на Лорините приятелки жените така се преценяват), Лора роди Хиро на следващия ден без много шум и сравнително бързо.

Всички очаквахме да се разрази драмата с двайсет и четири часовия форцепс и шевове, както стана при Фиби, или ужасната осемнайсетчасова одисея, прекъсвана от йогистко дишане, терапия с ароматични масла и помощта на Пол, когато Зак се появи на бял свят. Всъщност родилните болки на Лора бяха започнали съвсем небрежно, докато е била в „Сейнтсбърис“.

— Щом ми изтекоха водите, си помислих, че е най-добре да отскоча до супермаркета, защото нямахме достатъчно чай и хляб — обясни тя по телефона. — Но когато стигнах там, разбрах, че всичко ще стане много бързо. А пък имаше специална промоция на кекс, затова реших да поостана.

Беше се прибрала с колата у дома, което ми се стори крайно безотговорно.

— Трябваха ми само десет минути — изтъкна тя. — А болките ме хващаха на петнайсет; просто използвах момента между контракциите. — Беше удивително здравомислещо от нейна страна, но по-скоро типично за Линдси, готова да се изправи и срещу най-малкото предизвикателство.

— И ето, тя се появи най-неочаквано.

Лора ми бе описала предишните си бременности и раждания в най-големи подробности. Сбитият разказ, в който тя наблегна на кексовете и специалните оферти в „Сейнтсбърис“, ми напомни цензуриран филм. Звучеше доста разочароващо — нямах търпение да започна да правя планове за раждането, ала все още не смеех.

Тя набързо ми обясни, че когато се върнала от „Сейнтсбърис“, главата на бебето почти излизала, но акушерката и Пол пристигнали навреме, за да оправят нещата, а за усложнения и дума на можело да става.

— Малко болеше — добави тя. — Но то винаги боли.

— А басейнът помогна ли ти? — Най-сетне се предадох и започнах да градя планове. Вече бях в деветата седмица.

Тя въздъхна и ми заприлича повече на себе си, отколкото на способната Мадона, на която се правеше през последните няколко минути.

— Нищо не разбираш. Нямаше време за басейна.

— Както изглежда, това е най-лекото ти раждане. — Очаквах да ме скастри и да ми напомни, че не е изпитвала по-смислено преживяване от раждането на Зак.

— Ммм — съгласи се тя. — Сигурно. Значи, следващата седмица ще мога да отида на Панаира на книгата. Опасявах се да не се наложи да се откажа, ако нещата се забавят.

— Сладурана ли е? — Май бяхме забравили за Хиро. Фиби и Зак винаги заемаха централна роля при раждането си и всеки един от тях бе като бебето Исус още с появяването си на бял свят.

— Горе-долу — отвърна предпазливо Лора. — Малко е сбръчкана. Когато кожата й се изпъне, ще стане доста хубавка. Поне така ми се струва.

Реших да отложа запознанството със сбръчканата, но въпреки това красива Хиро още няколко дни. Нямах търпение да минат вълшебните тринайсет седмици. Новите майки имат противния навик да пробутват бебетата си в ръцете на още нераждали, без да си дават сметка, че те не са готови.

Трудно бих преглътнала и Сафрън, и Хиро в една седмица. Оставих Лора да мрънка до насита колко била Хиро огромна — три килограма и осемстотин грама — а тя не знаела как ще свали излишните килограми.

Зачудих се дали поколението на Хиро ще кръсти поне едно от децата си Мери или Джейн, или Питър. Сигурно.