Джудит Макнот
Съвършенство (68)

67

— Джули, недей скъпа. Едва се сдържам — промърмори Зак няколко нощи по-късно, като неохотно свали ръцете й от врата си и седна на дивана. След два дни престой в местния хотел, той осъзна, че родителите й са обидени от отказа му да остане при тях. Напусна хотела и прие поканата им. Условията бяха далеч по-добри и храната беше чудесна, но той трябваше да спи в стаята на Джули, заобиколен от предмети, които му напомняха за нея. През деня, когато тя беше в училището, той работеше в къщата й. Преглеждаше сценарии, разговаряше с филмовия си екип в Калифорния и водеше преговори по телефона за възможни сделки с различни продуценти — имаше какво да отвлича мислите му. Но когато Джули се върнеше, само един поглед към нея беше достатъчен, за да я вземе в прегръдките си. Обаче веднага си спомняше за обещанието, дадено на баща й.

Тъй като вече не беше сигурен в себе си, предпочиташе да прекарват вечерите навън. Преди две вечери дори изпадна в положение да я целува на задния ред на местния киносалон, където знаеше, че нещата не могат да стигнат твърде далеч, а предишната вечер предложи да играят боулинг, където знаеше, че нещата изобщо не могат да стигнат доникъде.

— Не трябваше да обещавам на баща ти предбрачно въздържание. Това е остарял, безсмислен метод! Сигурен съм, че иска да ми го върне, задето те отвлякох. Този мъж е умен, но е садист! Откакто съм дал това обещание, само веднъж съм се чувствал добре — в църквата в неделя.

Джули не успя да сдържи усмивката си:

— Имаш ли представа защо само тогава?

— Имам съвсем ясна представа! През последната седмица само в този един час в църквата не съм имал ерекция.

Не за пръв път Зак споменаваше за споразумението с баща й, но беше толкова чувствителен по отношение на него, че Джули малко се страхуваше да му открие факта, че той не е единствената жертва. Беше много горд и по природа си беше прикрит човек.

— На тридесет и пет години съм — кисело я уведоми. — Сравнително образован човек, със степен на интелигентност над средната и не само се чувствам като незадоволен, похотлив осемнайсетгодишен хлапак, а и се държа като такъв! Непрекъснато си вземам студени душове, майка ти сигурно си мисли, че съм развил мания за чистота. И съм станал раздразнителен. Какво ще правим тази вечер?

— Мислил ли си за успокоителното действие на преподреждането на кухненските шкафове? На мене винаги ми помага? Какво ще кажеш да ги подредим двамата?

Зак отвори уста, но телефонът иззвъня. Той сграбчи слушалката и си го изкара на човека от другата страна на линията.

— Какво, по дяволите, искате?

Сали Морисън, секретарката му, студено каза:

— Добър вечер, Зак. Радвам се да те чуя. Обаждам се да поговоря с Джули. Трябва да ми каже дали искаш поканите за сватбата да бъдат отнесени утре сутрин с лимузина или чрез куриер. Вече позвъних на щастливите петдесет избраници, които ще получат покани, за да имат възможност да пристигнат рано в неделя сутрин в Тексас. Никой не отказа. Мога ли да говоря с Джули сега?

Той извика:

— Джули, Сали иска да говори с теб.

— Ей сега идвам — отвърна тя. Влезе в хола, понесла списъка за сватбата, където отмяташе разните подробности, които винаги занимаваха жените в такива моменти. — Здравей, Сали — каза Джули с приятен, мек глас, който го накара да се почувства като себелюбив негодник, неспособен да овладее сексуалното си желание и да се държи като джентълмен. — Какво има? — тя послуша за момент, после добави: — Ще го попитам.

Джули му се усмихна и това го накара да се почувства още по-зле.

— Сали иска да знае дали искаш поканите за хората от Калифорния да бъдат поднесени с лимузини или да използваме куриерски услуги. Лимузините ще струват четири пъти повече.

— Лимузини — отвърна Зак.

— Лимузини — повтори тя на телефона.

Зак я загледа с възхищение. Въпреки огромното напрежение, на което бе подложена около подготовката на сватбата, Джули съумяваше да запази спокойствие. Рейчъл беше отделила месеци за приготовленията на сватбата им и бе похарчила четвърт милион долара от парите му. Макар да беше свикнала с напрегнатия живот, седмици наред до сватбата се държа като истеричка и гълташе успокоителни едно след друго.

Джули беше използвала само помощта на Кетрин и съветите на компетентните служители на Зак по телефона. В същото време продължи да работи, намери наематели за къщата си и нито веднъж не изгуби доброто си настроение. Тъй като цялото население на Кийтън се престараваше да накара Зак да се чувства удобно и тъй като Джули им беше толкова скъпа, взеха решение на следобедната церемония да присъстват само членове на семейството и близки приятели, а вечерта да поканят огромния кръг от познати на семейство Матисън. Празненството щеше да се проведе в парка. Той беше настоял да поканят шестстотин и петдесет души, а не тесен кръг от хора.

През дните, прекарани тук, се наслаждаваше на искрени взаимоотношения с почтени, практични хора, каквито не беше познавал до този момент. Въпреки оплакванията си с удоволствие вършеше обикновени неща. Харесваше му да танцува с Джули в ресторанта, където приятели се присъединяваха към тях, без да се натрапват. Харесваше му да ходи на кино с нея, да яде стари пуканки, да я целува на задната седалка и после да я изпраща до вкъщи. Игра билярд заедно с Тед и негови приятели в къщата на родителите на Кетрин. Джули, Кетрин и останалите съпруги носеха храна и подкрепяха мъжете си, а накрая той имаше възможността да наблюдава с удивление как Джули побеждава мъжа победител.

Някак си тя успяваше да се справя с всичко това. Единственото, което я накара да се замисли, беше изборът на сватбената й рокля и роклите на Кетрин, Сара и Мередит, които щяха да бъдат шаферки. Мередит доброволно се беше нагърбила с разрешението на проблема, когато Джули й позвъни, за да я покани. Тя разполагаше със снимки на модели на булчински и шаферски рокли, които се продават в „Банкрофт“. Каталогът пристигна за една нощ по пощата. Джули се бе спряла на три възможности, които на следващия ден бяха взети от Чикаго от частния пилот на Феръл и бяха донесени в Кийтън. Рейчъл беше размишлявала със седмици над избора си на сватбена рокля. На Джули, Кетрин и Сара изборът на рокли отне два часа. Избраните модели бяха занесени на близначките Елдридж за леки промени.

През цялото това време единственият спор между тях възникна през нощта на годежа и причината беше упоритото настояване на Зак да поеме всички разходи по сватбата. В края на краищата въпросът беше уреден на четири очи между него и бащата на Джули, който за щастие нямаше никаква представа за цените на сватбените рокли от „Банкрофт“, на самолетното гориво, което Зак трябваше да плати на Мат, и на доста други неща. Младият мъж позволи на пастора да участва с две хиляди долара в сметките на сватбата.

Сега, като си припомняше всичко, което тя беше свършила през последната седмица, Зак се почувства виновен, пристъпи към Джули, издърпа списъка от ръцете й, целуна я по челото и нежно каза:

— Ти си забележителна жена, мила. За съжаление ще се омъжиш за твърде похотлив, сприхав негодник, който ужасно те желае.

— Можеш да нарушиш обещанието си или да кажеш на баща ми, че разваляш споразумението.

— Няма да наруша проклетото си обещание!

Тя се засмя.

— Знам. Ще се разочаровам, ако го направиш.

— Може да се почувствам по-добре, ако знам, че това въздържание ти е неприятно.

Джули захвърли списъка и се изправи. Зак за пръв път осъзна, че тя или не понасяше приготовленията около сватбата и наложеното въздържание толкова спокойно, колкото той си мислеше, или неговото поведение я изнервяше. Или и трите заедно.

— Тази вечер е бейзболният мач, спомняш ли си? — сопна му се тя. — Ще играят отборът на детската лига, който аз тренирах цяла година, и съперниците им от Пърсвил. Ти се съгласи да бъдеш съдия на мача и всички с нетърпение го очакват. Нека да не спорим.

Три часа по-късно пред погледите на два детски отбора и препълнените с изумени родители пейки Зак си получи заслуженото за несправедливата си раздразнителност през седмицата спрямо претрупаната си с работа годеница.

Приведен зад хоума в края на седмия ининг, при пълни бази и равен резултат, Зак наблюдаваше как вторият батер от отбора на Джули затича към хоума.

— Аут! — извика той и вдигна високо ръка, за да го покаже.

За Джули, която стоеше на треньорската скамейка, този ход на Зак срещу нейния отбор не само че не й се хареса, но й се видя грешен и несправедлив.

— Да не си полудял? — изкрещя тя за удивление на Зак. — Той успя!

— Беше аут!

Тя постави ръце на кръста, и ядосано отсече:

— Изкарваш си го на моя отбор заради сексуалната си незадоволеност и аз няма да търпя това!

Зак я погледна. Самият той вече започваше да се ядосва на тази несправедлива публично нанесена обида над неговото съдийско решение и спортсменство.

— Той беше аут! А сега си седни на пейката!

— Не беше! Толкова се стараеш да си обективен, че чак свириш срещу отбора ми!

— Той е аут и скоро и ти ще бъдеш, ако продължаваш в същия дух!

— Няма да посмееш да ме изкараш от играта!

Зак бавно се изправи.

— Правиш сцена! Сядай долу!

За негово учудване тя не се подчини.

— Вън от играта! — прогърмя гласът му и той вдигна ръка в недвусмислен жест, който показваше, че съдията гони треньора. Избухнаха освирквания, овации, викове и ръкопляскания, докато Джули гордо прекосяваше бейзболното поле.

Щеше да съжалява за това, осъзна Зак. Тя щеше да направи всичко възможно да съжалява.

Малкият Уили Дженкинс, изглежда, беше на същото мнение. Когато премина край него, той го предупреди с дрезгавия си глас:

— Здравата си загазил, Зак.

Отборът на Джули загуби с 3:4. Когато победените деца и техните родители се събраха в местния ресторант за вечеря, което, както разбра Зак, беше нещо обичайно, тя беше вече там и ги чакаше. Намери успокоителни и одобрителни думи за всяко момче, но нямаше какво да каже на Зак, когато той се опита да й донесе нещо за пиене. Другите възрастни бяха склонни да забравят, че неговото съдийство стана причина за загубата на отбора и няколко от тях предложиха да го почерпят с бира, но Джули нарочно му обърна гръб и продължи да разговаря с Кетрин, Сара и няколко други приятелки.

Зак се оттегли на бара при Тед, Карл, Джон Грейсън и кмета Адълсон.

— Много лош ход от твоя страна по време на мача, Зак — ухили се Тед.

— Много лош — съгласи се и Карл.

— Много, много лош — повтори и кметът.

— Бях добър съдия — категорично отсече Зак.

— Съдийството ти може и да е било добро — каза Адълсон, — но ходът ти беше лош.

— По дяволите, мача — каза Зак по-ядосан, отколкото мислеше, че е, защото тя продължаваше да го пренебрегва. — Ако не може да понася топлината, да не стои близо до огъня.

По някаква причина изтърканата фраза накара и четиримата мъже да се залеят от смях.

Зак не им обърна внимание. Гневът му бързо нарастваше, като си мислеше за абсурдното, възмутително, несправедливо положение, в което тя го поставяше. Имаше пълното право да я изведе от ресторанта, да й покаже закона и после да я отведе право в леглото си. Това с баща й не беше просто споразумение, това беше жестоко, дребнаво отмъщение от страна на някакъв си ловък, позоваващ се на Библията глупак…

Зак се дръпна от бара.

Ръката на Адълсон се стовари здраво върху рамото му и той бащински му каза:

— По-добре не го прави!

— Какво?

Тед се ухили на Зак.

— Вземи си нещо студено за пиене, изяж един хамбургер, после си иди в къщи и вземи още един студен душ, но стой мирен още една седмица. Някой ден ще си спомняш със смях за всичко това.

— Не знам за какво, по дяволите, става дума.

— Става дума за „средството на Матисън за предбрачно нещастие“, както го наричаме тук в града — внимателно обясни Тед. — Това е съвсем добронамерен опит от страна на баща ми да възстанови напрежението и очакването на първата брачна нощ в един век, в който според него младоженците са лишени от магията й, защото са я консумирали предварително.

— Какво говорите, по дяволите?

— Говорим за теб, приятелю. Не Джули, а ти не можеш да понесеш „топлината“. Също като нас. Половината мъже от този град са влизали в същото споразумение и повечето от нас, тоест онези, които издържахме, свършихме по подобен начин — в кавги за дреболии с бъдещите си съпруги.

В другия край на ресторанта Джули погледна крадешком към Зак. Той улови погледа й. Лицето му беше невъзмутимо. Малкото останал в нея гняв се уталожи. Толкова го обичаше и толкова много неща бяха преживели заедно. Глупаво беше да си пилеят времето с тази абсурдна кавга. Тя стигна до Зак, кимна на останалите и пъхна ръце в джобовете на късите си панталони. Колебаеше се.

— Е? — меко каза Зак.

— Искам да поръчам нещо за ядене — отвърна тя.

Разочарован, че няма намерение да му се извини, той се огледа и кимна на сервитьорката.

— Сврака ли да поръчам, Зак? Или пита на помирението?

— Ти кое предпочиташ? — усмихна се той.

Джули погледна към сервитьорката, която неуспешно се опитваше да запази сериозно изражение на лицето си.

— По едно и от двете, Трейси.

Тя изчака жената да се поотдалечи и извика:

— И очила за рефера, Трейси.

Хората в ресторанта с облекчение си поеха дъх.

Те се прибраха до къщата й пеша, хванати за ръце. Когато тя отвори предната врата и понечи да влезе вътре, Зак поклати глава и остана на верандата.

— Не ме изкушавай отново — подразни я. Устните му само докоснаха нейните и той понечи да я пусне, но ръцете й здраво обвиха врата му и тя го целуна жарко като извинение за случилото. Зак изгуби битката и страстно отвърна на целувката, ръцете му неспокойно галеха гърдите й. После я притегли към трескавото си тяло, като продължи да я целува, докато и двамата пламнаха от възбуда.

Когато най-сетне откъсна устни от нейните, тя задържа ръцете си зад врата му и потърка буза о гърдите му — котенце с остри нокти, които преди малко бе показала. Джули вдигна очи и му се усмихна подканващо. Той неохотно поклати глава:

— Край на целувките, моя малка красива спортистке.